приключение в Alfea

Минавах покрай Гризелда ...
- Как се казваш ? - ме попита строго тя .
- Блум . - отвърнах и аз
- От коя планета си ? - ме попита Гризелда
- От Фейландия госпожо . - казах и с гордо дигната глава

След като излязохме от кабинета на Фарагонда, забелязах сълзи в очите на Розалинда:
-Съжалявам- и казах, но тя не ми отговори, а просто забърза темпото.Аз я следвах и и се извинявах за случилото се.Влязохме в стаята ни , тя просто седна на дивана.Седнах до нея:
-Съжалявам, колко пъти трябва да го кажа.Да аз съм виновна, но знаеш каква съм, просто нямаше да оставя нещата така!- казах с тъжен поглед.Тя се обърна към мен, явно разбра, че много съжелявам:
-Защо не ме послуша, аз се опитах да те спра!-каза сърдито
-Офф, просто бях бясна, ясно?- казах въздишайки
-Добре, добре.Поне си го заслужаваха!- казвайки това ме прегърна
Останахме в стаята си до сутринта, като учихме за задачата ни утре.
Отворих очи, прозявайки се.Погледнах през прозореца беше светло, видях и Розалинда Очевидно беше, че тя спеше.Погледнах часовника:
-Закъсняваме- извиках без да се усетя- О не Розалинда ставай!- бутах и рамото
-Какво става?-попитаме сънено
-Закъсняваме, това става!-казах това като отивах да си мия зъбите!
-Оллл!-погледна нервно и тръгна и тя да си мие зъбите.Облякохме се набързо, взехме чантите, който бяхме подготвили за задачата и се втурнахме да тичаме.
-Да ли ще успеем?-попита задъхано
-Дано!
Най-накрая стигнахме, целия клас беше там, май бяхме дошли в последния момент.Изведнъж се озовахме в едно доста кално блато.
-И така момичета , задачата ви е да преминете през това блато!-каза Паладии
Всички бяхме облечено в жълти костюмчета Всички тръгнаха на някъде, ние с Розалинда останахме последни!
-На къде?-попитаме тя
-Откъде да знам!-казах изнервено

Много време се чудихме, на къде да поемем:
-СЕТИХ СЕ!-изкрещях ставайки от камъка
-КАКВО?-изкрещя тя, смеейки се
-Хей не е нужно да викаш- казах и
-Съжалявам, е какво се сети?
-Ъм ...ААа.. да следваме... ааа.. вятъра- казах отчаяно
-Добра идея, надявам се все някога да се измъкнем от тук- очевидно беше, че и тя беше отчаяна.
Лутахме се, попадахме в блата:
-Ол боже- казах - повръща ми се, а и си изцапах дрехите
-Мен питаш ли ме?- каза ми тя
Все пак успяхме да преминем това гнусно,гадно и какво ли не блато, докато :
-Розалинда - каза Ариана бутайки рамото ми, защото бях обърната с гръб към нея - Имаме проблем - продължаваше да ме побутва - ВИЖ ТОВА!
-Какво?- обърнах се- П-п-п-пааякккк- пред нас имаше гигантски паяк.
Втурнах ме се да бягаме викайки за помощ.
-Няма да се измъкнем от това мотирало нещо- каза Ариана, спирайки да отпочине- знаеш какво да правим нали?
-Да, но не можем!!!- казах ядосано-Спомняш ли си, че Фарагонда ни взе силите!- издърпах я и продължахме да бягаме
-О, не си ли спомняш, че каза, че ще имаме силите си само през часовете, А ТОВА СИ Е ЧАС!- след като каза това Ариана, паяка изхвърли, изплю или просто хвърли паяжина към нея и тя не можеше да мръдне :
-Иллл, е няма какво да губим!
-Розалинда трансформация;Ариана Трансформация-извикахме едновременно
В този момент бяхме с нашите красиви бляскави дрешки и крилца
- Снежен дъх - извиках и отпратих паяка за миг.
Ариана успя да се измъкне от паяжината:
-Искаш ли сборна магия?-каза ми тя самодоволно
-Оки
-Леден дъжд- извиках аз
-Огнен изтрел- беше тя наред

Незнам къде отиде този паяк, но поне не го виждахме.Отново станахме нормални и продължихме напред.

На другата сутрин се чувствах адски скапана. Отново беше време за часове. Въобще не ми се ходеше, но имах ли избор?!.. Станах, измих си зъбите, преоблякох се и тръгнах. Имахме час при професор Паладиум. Той ни съобщи, че днес ще правим упражнение в калното блато.
Ужас! - казах си на ум.
Раздели ни на групи и за щастие аз бях с Анджела. Трябваше да се измъкнем от там за 3 часа. След като ни каза това изчезна и всички потеглихме на различни пътища.
- Сега накъде? - попитах Анджела намръщено.
- Не знам, ако искаш да тръгнем натам? - посочи ми с пръст една от пътеките и тръгнахме към нея. Докато ходехме из гората на блатото си бъбрихме за някои неща.
- Та, разкажи ми нещо за планетата си... - помоли ме дружелюбно тя.
- Ами на планетата ми, Скопия има други 4 съседни планети - Динамитус, Азидус, Астролитус и Пентритус. Там се намира и мистичния ''Портал на смъртта''. Един от слуховете е, че този портал е създаден от древният дракон, който е създал драконовата сила и планетата Домино, и че е първото същество умряло някога там. Оттогава възниква царството на смъртта и това място поддържа контакт между двата свята.
Интересен факт е, че слънцето на Солария грее и в Скопия. Въпреки, че то е на повече от 1000 километра разстояние достига и до нас, което е страхотно, защото в Скопия слънцето и луната не съществуват.
- Това достатъчно ли е за сега? - засмях се, докато ходехме напред.
- Да, може да се каже! - гледаше заинтригувана, Анджела.
Докато ходехме забелязахме момичетата, за които говореше цялото училище... феите Сиреникс, които всъщност адски много ме дразнят.
- Виж ги само! Какви фукли! - казах на Анджи, но тя си замълча и продължи напред.
Вече наближавахме края и бяхме пристигнали невредими, докато...
- Хей нещо ме хвана за крака! - извика Анджела.
- Спокойно ще те спася! Трансформация!

- Светеща енергия - използвах тази атака, но не подейства особено.
- Пери, моля те измъкни ме от това започва да ме притиска. - каза уплашено приятелката ми.
- Добре с това вече няма как да не го изгоря! Горящ динамит! - извиках, след което растението стана на въглен и Анджела се измъкна.
- Благодаря ти! - усмихна се.
- Няма защо, все пак нали за това са приятелите! Хайде ето го финала! - отвърнах и.
Стигнахме и бяхме втори. Преди нас беше стигнало някакво момиче.
- Браво момичета, преминахте теста! - похвали ни Паладиум.
Бях много изморена и направих магически столчета за двете ни. Седнахме и започнахме да чакаме другите момичета да пристигнат.

- Хей, вижте това! - Спрях се пред вратата. Имаше бележка:
Днес ще има бал в 7:00 часа.Моля всички феи да се явят с хубави рокли.
- Супер! - Всички много се зарадвахме. Влязохме вътре и започнахме да обсъждаме бала. Наближаваше пет. Решихме, че е време да започнем да се приготвяме. Първо си избрахме тоалетите, после прическите, грима и накрая аксесоарите. След час и половина приготвяне, изглеждахме така:

На всички роклите бяха много красиви. Започнахме да се упражняваме в бални танци, когато аз се сетих нещо.
- О, не! Ами кавалери? За къде е бал без кавалери?! - Панирах се! Тотално бях забравила, че вече съм омъжена.
- Успокой се! - Каза Саманта. - Ти си имаш съпруг - засмяхме се, защото... кой забравя, че е женен! - Аз съм с Уил.
- А аз с Итън. Ами вие?
- Ще видите! - Подсмихна Сия, а също и Мони. Явно си имаха тайни. След бала щях да ги разпитам за тази история. Усмихнах се. Погледнах часовника. Оставаха петнадесет минути.
Отдалечих се от момичетата.
- Ало? - Чух от другата страна на слушалката гласът на Лий.
- Лий, аз съм!
- А, здрасти. Как си?
- Добре съм, а ти?
- Същото... - нямах време за това!
- Виж... днес в Алфея има бал и се чудех... - пак забравих, че сме женени. - О, да му се не види! Ела пред училището. Има бал.
- Така кажи! - Изглеждаше, че се усмихва. - След пет минути съм там.
- Супер, точно на време! - И аз се усмихнах. - До след малко!
- Да, чао! - Каза ми и му затворих.
Бяхме пред вратата на бала. Изглежда, че всички бяха там вече. Аз бях с Лий, Саманта бе с Уил, а Лина - с Итън. Сия и Мони ни казаха някакво извинение и се изнизаха. Вероятно щяха да се върнат с тайнствените кавалери.
- Влизаме ли? - Погледнах момичетата.
- Влизаме! - Лий отвори вратата и влязохме.
В този момент зазвуча нова песен. Ние танцувахме. Чувствах как музиката минава и се слива с мен. Никога не бях танцувала на бал, сега танцувах перфектно, сякаш съм го правила цял живот. Погледнах за миг останалите. Лина и Итън бяха добра двойка, Саманта и Уил също, а останалите... всъщност нямаше други. Бяхме само аз, момичетата и кавалерите ни. Танцуващи в голямата зала... съвсем сами. Нямах против. Беше хубаво, а гледката (предполагах) - още повече.
Вратата се отвори и в залата влязоха още две двойки - Мони и някакво момче, Сия и... не можех да повярвам, че е той. После щях да разбирам подробности, сега танцувахме.
След малко дойде паузата между танците и аз издърпах Сия настрани от всички, като зарязахме кавалерите и момичетата.
- Веднага почвай да обясняваш какво правиш с него!

To Be Continued...

Със Сия продължавахме спора си, а тя се правеше, че нищо не разбира. С периферното си зрение забелязах Саманта, която идваше към нас, но Уил я спря. Върнах се към главната тема:
- Защо го доведе тук? Защо точно той? - Погледнах я сериозно.
- Виж... Кажи за какво, по дяволите, говориш. Или ми се мръдни от пътя! - Отвърна ми със същото тя. Започвах да се изнервям.
- Много добре знаеш!
- Не, не знам! - Това щеше да завърши зле...
- Да, знаеш!
- Не, НЕ ЗНАМ! - Доста настоятелна беше. Ядосах се. Но успях да се контролирам, колкото да кажа:
- По добре да излезем от тук...
Докато минавахме през залата и си разменяхме резки отговори и всички ни зяпаха объркано, си сменихме дрехите.

Преди да изляза, се обърнах и казах заплашително:
- Ако някой ни последва, ще свърши в болницата! - Лий дойде и застана пред вратата, така че никой не можеше да излезе.
Вече бяхме отвън.
- Веднага отговаряй защо го доведе!
- Не разбирам за какво говориш.
- МНОГО ДОБРЕ РАЗБИРАШ! - Изкрещях ѝ.
- НЕ Е ВЯРНО! - Отвърна ми!
- ПРЕСТАНИ ДА СЕ ПРАВИШ! - Не издържах вече. През мен минаваха страх, ужас, паника, гняв и още куп емоции. - МНОГО ДОБРЕ ЗНАЕШ КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АКО МЕ ПОЗНАЕ!
- ЗА КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ГОВОРИШ!
- Спри се, сериозно ти говоря! - Вече не крещях, но интонацията ми беше по-страшна. Същото беше и с нея.
- И аз бих ти казала същото!
- Нима?
- О, да. Определено.
- Да видим тогава. - Усмихнах се злкобно. Погледнах Лий и поклатих глава, а в очите му се четеше истински ужас. Забелязах как започна да поставя магически прегради около сградата, в която бяхме всички. Фарагонда се беше появила и тъкмо щеше да дойде при нас, когато Лисандър стигна до нея и започна да ѝ обяснява защо не трябва да излиза навън. Знаех, че след това щях:
а) Да съм изключена.
б) В затвора на Флубъст.
в) Мъртва.
- Добре тогава. - Сия придоби същия злокобен вид като мен. Това вече не опираше до приятеля на Сия. Беше стигнало далеч, далеч зад тази граница...
С периферното зрение забелязах, че Лий ставаше все по-ужасен. И нормално. Само той, от всички в това училище, е бил свидетел на това, което щеше да се случи.
Около нас започна да се издига голяма сфера. Трансформирахме се.
Наоколо всичко пращеше от напрежение. Аз и тя изричахме сложни думи, които нормален човек не би запомнил посмъртно...
Заклинанията се сблъскаха... блесна огромна бяла светлина в сферата...

To Be Continued...

Вървейки към стаята си, видяхме някаква бележка.Стигнахме до стаята си и прочетохме какво пише:
Днес ще има бал в 7:00 часа.Моля всички феи да се явят с хубави рокли.
-Супер! -каза Ариана и влезе в стаята ни и започна да се върти, а след това седна на дивана.Аз влязох и затворих вратата:
-Нямам търпение.- казах и. Същност това беше лъжа, защото нямахме кавалери, а и както съм срамежлива какво ще правя там.
-Хей, защо се намръщи?- погледна ме.Докато размишлявах сигурно съм се намръщила.
-Нищо, просто се сетих за дома!-излъгах от ново
-Я изплюй камъчето!
-Добре де, просто мразя да се намирам сред голяма тълпа хора.
-О я стига, щом си с мен няма да е така!- озъби ми се-Хайде, нямаме време да се подготвим!
Отидохме в стаята:
-Какво ще облечеш?-попита ме , докато оглеждаше гардероба си
-Ол... ъъъ.....-ол -боже забравих- Не съм си взела никакви дрехи подходящи за бал!
-Имам доста-озъби ми се-Какво избираш къса или дълга, не че имаш голям избор с дългите.-погледнах роклите и наистина нямаше голям избор дълги рокли:
-Добре, къса.Какви имаш?- казах и, а тя извади може би хиляди.Погледнах една много ми допадна:
-Не тази аз съм си я заплюла!- каза ми тя, взимайки роклята. Имаше много и всичките хубави:
-Добре,добре аз ще ти помогна - отдели една част от роклите - така синьото ти отива, а и знам, че го обичаш.Но коя от всичките?-чудеше се тя, дигайки
роклите намери една много хубава:
-Ето тази, много е хубава.Виж може да ти стане
-Мерси много е хубава!-влюбих се в нея, облякох я, изглеждах сладко.
Имахме рокли, тя ме помоли да и накъдря косата, а тя ми направи кок.С грима също се оправихме:
-Ол а кавалери?-казах нервно -Не съм виждала момчета откогато дойдох тук!
-Споко- усмихна се- мислиш ли, че ще останем не забелязани?
-Еми ти не, но аз...
-Хей, споко ще видиш, че ще си прекараш хубаво!
И тръгнахме към залата!

Около мен беше тъмно. Нямаше никой. Да не би да умрях?
- Ехо?! - Извиках в мрака. - Има ли някой тук? - Гробна тишина. - Лисандър! Мони? Лина? Саманта?... Сия? - Нищо. Нямаше никой. Бях сама. Исках да се свия на кълбо... но как? Не знаех дали летя, стоя или лежа. В момента не знаех нищо. Просто съществувах. Затворих очи (или поне се опитах) и останах така - вероятно - дълго, дълго време.
Размишлявах върху това, което се бе случило:
В началото исках да разбера защо, за бога, Сия е довела точно този човек тук. Не можа ли да намери някой друг, че точно този, който може да ме вкара в затвора, доведе. След това, с всяка изминала секунда се отдалечавахме все повече и повече от тази тема. Докато накрая не преминахме границата. Въздъхнах (така де, мислено). Явно корените на враждуващите ни прадеди са се обадили при първа възможност. По-скоро втора, де. Веднъж вече се беше случвало това. За щастие, тогава бяхме в дълбоките дебри на една гора и само Лий беше с нас. Успя да се защити от гамалъчите на експлозията, но след това влезе го подложиха на, кой знае колко, хипнози и темподобни за да се отърве от шока. А пък ние със Сия бяхме със счупени кости цял месец. Добре, че учителките ми по магия бяха добри в лечебните магии. Разбира се, сега приятелката ми беше по-добра от тях.
Зачудих се, как ли изглежда нашата "малка" сценка в очите на Фарагонда и другите. Само се надявам никой да не е бил близо до нас, когато заклинанията са се сблъскали...
Съществувах () още малко, когато най-сетне ми писна от този мрак.
- По дяволите, трябва да се махна от тук! Огнен вихър! - Запратих атаката на някъде си. Не видях нищо, но пък чух силен шум от сблъсък. Значи имаше нещо тук, в крайна сметка! - Ледени стрели! - Този път звукът беше по-слаб, но пак го имаше. Опитах така още няколко пъти, но все още не се виждаше нищо. - А, не! ПИСНА МИ! - Изкрещях.
- БОЖЕСТВЕН ОГЪ... - Но в този момент чух глас. Успях да се спра навреме и се заслушах в звука. Беше на момиче. СИЯ!- Хей! Къде си, Сия? - Започнах да я викам. След малко чух, отново леко заглъхнал, отговора ѝ:
- Луси! Хей! - Видях ярка светлина. Вече виждах. Огледах се. Около мен беше сферата. Не, не бях в сферата. Бях се сляла със сферата. Опитах се да тръгна към светлината, но не стана нищо. Изведнъж забелязах, че на места имаше дупки. Сигурно са от атаките ми. Добре, че не ползвах Божествения Огън. Щях да се самоубия!
Светлината се избистри и там видях лицето на Сия. Опитваше се да ме събуди...
- Сия! Измъкни ме от тук, по дяволите! - Изкрещях. Явно не ме беше чула. - Значи ще трябва сама да се оправя...

To Be Continued...

С Уил си говорехме и се усмихвахме един на друг!Смеехме се и разговаряхме затова как прекарваме в Червения фонтан и Алфея!Аз не пропуснах да му разкажа за силите ми Сиреникс, за изпитанията в Омега и Андрос, за случилото се в Солария!Имах нужда да го споделя на някого и точния човек беше той!Слушаше ме и ме подкрепяше!



Внезапно хората в залата започнаха да пищят и настана суматоха!Цареше пълен хаос!
- Но какво става? - не осъзнавах аз.За какво беше цялата тази суматоха?
- Там има много хора! - посочи Уил и тръгнахме натам.Всички се блъскаха, викаха...Пред вратата видях да стои някакво момче!Хей..Това беше бъдещият съпруг на Луси.
- Стой тук! - казах на Уил.
- Но.. - опита се да възрази, но после спря, защото знаеше, че нямаше да се предам!Продължих напред, беше трудно да се премине през цялата тълпа, но най-накрай стигнах до вратата, която зееше отворена!Там беше кавалерът на Луси с Фарагонда!
- Какво става!? - отидох при тях и погледнах момчето, което задържаше всички и не разрешаваше на никой да излезе..Той ме погледна и не казваше нищо..
- Чуваш ли ме?! - изкрещях му, но в този момент Фарагонда ми направи знак да замълча.Погледнах я с недоумение и тогава видях..Водеше се яростна битка между Луси и Сия..Какво се случваше!?
- Какво правите?!Спрете веднага! - крещях, но явно не ме чуваха..Изведнъж се появи заслепителна светлина, която ме накара да закрия очите си!Беше мощна експлозия!Получиха се ужасни вибрации и паднах назад!Подът под краката ми вибрираше и се клатеше!Все едно имаше земетресение!
- Момичета..Не! - едва казах аз..Нямах сила дори да го изкрещя!Просто след това, което видях бях съкрушена!След миг всичко свърши!Светлината изчезна, както и вибрациите, които ме повалиха на земята!Станах, изблъсках годеника на Луси, който все още беше пред вратата и се затичах към момичетата!И тогава видях..ЛУСИ СЕ БЕШЕ СЛЯЛА СЪС СФЕРАТА!...Щях да припадна..!Сия и Луси водеха битка и сега последиците бяха кошмарни!Сия се беше изправила..
- Какво правите!?Какво правите!?Как можахте!?!?ЗА КАКВО ВИ Е ДА СЕ БИЕТЕ!?!? - крещях!И крещях....И крещях!
- Успокой се!Луда ли си!? - погледна ме Сия смразяващо!Как можеше да ми говори така след случилото се!
- Момичета...Шокирана съм от това, което стана! - заговори Фарагонда!Опасявах се точно от това!След този хаос, който бяха предизвикали те със сигурност нямаше да им се размине!И в този момент се сетих, че може и да ги изключат!ДА ГИ ИЗКЛЮЧАТ! - Не очаквах такова нещо от вас! - продължи Фарагонда!Не исках да продължава, но стореното сторено!Сега щяха да понесат наказанието си!
- Но госпожо.. - опитваше да се защити Сия, но безуспешно!
- Никакво "НО"! - каза Фарагонда с тон, който стресна всички!
- Ха..Това е от ума ти!Сега виждаш ли какво направи? - озъбих се на Сия, но видях как ме гледаше директорката и млъкнах!Тогава видях как Лина изблъсква всички, за да си проправи път през тълпата!
- Какво става тук?! - явно все още не бе научила!
- Ами Луси и Сия се биха.. - казах набързо.Лина все още не разбираше какво става, но когато видя Луси в сферата, а Сия изтощена явно се досети какво й казвах!
- Ах..ти! - Лина се бе ядосала здраво!И без това със Сия имаха някаква вражда.. - Сега ще ти дам един урок, щом се биеш с приятелките ми!!! - нещата излизаха извън контрол!
- Лина! - извиках й.Трябваше да се осъзнае..И изведнъж млъкна..Явно беше видяла, че директорката е до нея!
- Момичета..Нямам думи..! - Фарагонда проговори.
- Това е училище!Не арена за битки!Осъзнавате ли, че можехте да нараните толкова много хора!?Толкова сте безотговорни! - се появи от някъде и досадната Гризелда!
- Ха!Какво им става на феите Сиреникс?!Какфи фукли само.. - започнаха да се обаждат и другите от тълпата..
- Не съм очаквала такова нещо от вас! - директорката беше много разочарована..Личеше си!
- Настоявам те да бъдат.. - започна Гризелда, но не исках да чувам това.
- Не! - извиках! - Нищо не са направили! - опитвах се да защитя всички ни!
- Как смееш малка госпожичке!Как смееш да ме прекъсваш!?!? - започна да ми вика Гризелда!
- Ами ще те прекъсва, като не си права!Постоянно викаш и искаш да наказваш всички!Аз няма да търпя това! - защити ме Лина изненадващо.И беше напълно права!!!
- Как смеете да ми говорите така!?!?И вие ще бъдете изхвърлени от това училище! - извика Гризелда..Нещата излизаха от контрол!
- Та какво!?Поне няма да ти слушам всеки ден ужасния глас!!! - изкрещя Лина в лицето на Гризелда, а всички гледаха, като статуи.Не знаех как да реагирам!Току що всички си бяхме спечелили изритването от училището за феи!Обаче не виждах Мони..Това бе странно..Но това бе най-малкия ни проблем!
- Престанете веднага! - каза Фарагонда заплашително! - Няма да търпя повече това!А ти Гризелда престани да дразниш учениците! - Не вярвах на ушите си!Гризелда гледаше шокирано и мълчеше!
- Как ще измъкнем Луси!? - попитах..Трябваше да се отклоним темата по някакъв начин!
- Луси!Луси!Събуди се!Луси! - започна да вика Сия...Опитваше се да събуди приятелката ни, но това надали щеше да ни помогне..

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Ариана и Алекс въобще не ни обърнаха внимание, само танцуваха. Добре, че Хари ме заговори, защото ми беше адски тъпо:
-Мразя баловете-заяви ми той
-И аз не ги обичам чак толкова - отговорих му аз
-Нямаше начин да се измъкна от тук!
-Аз дойдох заради Ариана, иначе въобще не ми се идваше- казах му аз- иначе как е в Червения фонтан- не знаех какво да му кажа
-Ъм.. нормално.Обичам уроците с дракони-отговори ми той- А в Алфея?-сигурно и той не знаеше какво да ми каже
-Супер,скоро имахме практическа задача в едно блато-
-Супер- отговори ми той усмихвайки се
Погледнахме ги, а те просто си танцуваха.Докато не се чу някакъв писък.В този момент Алекс се стресна и за малко да я изпусне
-АААА-чу се от Арина.Но все пак той успя да я задържи
-Има голяма тълпа хора-каза Алекс и отидохме да види какво става.
Продължаваха да се чуват викове, а след това започнаха да наричат някакви феи Сиреникс,че са фукли.Все още не разбирахме нищо.Изведнъж видяхме Фарагонда, как минава през тълпата хора и започва да говори:
-Момичета... нямам думи- каза Фарагона, а след това видяхме и Гризелда, която май се караше на някого, но не успяхме да чуем какво казва:
-Има някакви момичета в някаква сфера, а още няколко се карат с Фарагонда- изведнъж се появи Ариана, казвайки това,а аз дори не усетих кога е изчезнала
-Това да не са момичетата от началото на годината ни тук-казах аз-тези които Фарагонда ги представи като феи Сиреникс?
-Май са те, не че обърнах много внимание в началото на годината!
-За кого говорите- включи се Алекс
-За едни момичета- каза му Ариана
-Дали това ще е края на бала-казвах аз- или ще ги изключат?
-Не знам, надявам се на нито едно от двете- заяви Ариана

Стоях си и гледах как момичетата се карат и си уреждат изключването от училище. Накрая не се стърпях. Отидох при "прозореца" и изкрещях:
- Спрете да се карате и ме измъкнете от тук, по дяволите! - Никаква реакция... вярно, не ме чуват. Тогава... да пробваме това... - Ледени стрели! - Запратих ги към изхода, но те просто изчезнаха. Опитах пак, но без да искам уцелих пространството. Видях, как те направиха пукнатина от моята страна, която се появи под Сия.
- Пази се! - Дръпна я едно момиче, а тя ѝ благодари.
- Значи... каквото се случва на сферата от тук, се появява и там. Подсмихнах се. Тогава чух гласа на Лина. Крещеше нещо на някой, вероятно Сия. Не я слушах. Заех се да издълбавам думи с огън под пукнатината. Пишех наопаки, защото се получаваше огледално, но не беше чак толкова сложно, веднъж след като свикнах. Щом свърших, изглеждаше така:
Стига сте се карали, а вземете ме измъкнете от тук! Чувам ви, но вие не! ПО-БЪРЗО!!!
След като го прочетоха, пак настана хаос. Писна ми да ги слушам, за това започнах да се оглеждам за Лий. Никъде не го виждах... също и Мони. Къде ли са... Сетих се, че мобилния беше в мен. Да, знам, глупост е, но... имам ли избор!
Набрах номера на Сия.
- Ало? - Я, стана!
- Сия. Аз съм.
- Луси?! - Изненада се много тя, както и всички около нея.
- Да, да. Пусни високоговорителя! - Тя го направи, а аз направих една малка магия и от телефона се излъчваше холограмата ми. Беше странно да се гледам, но какво да се прави!
- Луси! - Ахнаха момичетата облекчено. Завъртях очи. Нямаше време за това!
- Вижте, спрете да се карате! - Обърнах се към Лина, Саманта и Сия. - Аз съм добре. Нищо ми няма...
- Само дето си в сферата! - Сия беше наистина притеснена. Беше странно да я гледам така.
- Спокойно, нищо ми няма. Обаче... - Поех си въздух. - ИЗМЪКНЕТЕ МЕ ОТ ТУК, ПО ДЯВОЛИТЕ! - Изкрещях им. Преди да се съвземат, се обърнах към Фарагонда и Гризелда: - Извинете приятелките ми, просто са притеснени. А за битката... не е виновна Сия. Аз съм виновна.
- Каквато и да е причината, млада госпожице, не виждам абсолютно никакво основание да се биете по средата на училищният двор. Разбирам, че искате да защитите приятелката си, но... - намръщих се.

- А аз смятам - следващите ми думи изумиха всички наоколо, - че вие не разбирате достатъчно добре ситуацията, в която се намираме. - Бях запазила хладнокръвие. - Би трябвало да ви е известно, че аз и Сия сме от две враждуващи, от не знам колко време, планети. Тя, като приятелка на кралското семейство на Флубъст - всички се шокираха - и аз, като принцеса на Хертофили. Също, пределно ви е ясно, че ние сме и най-добри приятелки.
- Луси, стига, наистина. Това е... - Стрелнах медичката с поглед и тя млъкна.
- И също, мисля, че всички сте чували за Експлозия Гранде. - Някой гледаха невярващо, а други - объркано. Продължих, без да обръщам внимание. - Това се получава, когато се бием с нея. За това е и рядкост. За жалост, тази вечер вие станахте свидетели на умален вариант на Гранде. Но този път... - завъртях се - с ужасяващи последици. - Без да очаквам отговор, се върнах към момичетата. - Бихте ли побързали с идеите? Трябва да се разкарам от там. Бързо! Умирам от скука! - Преди да затворя, казах: - Да знаете, че ви виждам!
Затворих и зачаках...

To Be Continued...

Гризелда започна да ни чете конско, но аз не я слушах особено. Момичетата бяха много уморени и седнаха на земята. Сия излекува себе си набързо и след това премина към другите.
- Слушайте ме като говоря! - Гризелда се разсърди. Тъкмо щях да се обърна към старата чанта, когато телефона ми иззвъня. Татко. Хрумна ми идея. Отдръпнах се настрана и вдигнах.
- Ало? - Всички ме гледаха изумено. Освен Фарагонда. Тя стоеше безмълвно настрани и наблюдаваше безизразно.
- Мила? Всичко е готово. Кога ще...
- Мини Гранде.
- Моля? - Не ме разбра той. Преди да продължа погледнах Сия. От всички само тя се усмихваше, и то с удоволствие.
- Казах, че аз и Сия току-що създадохме Експлозията Гранде в умален вариант. - Само Сия разбираше какво казвам. Родният ми език беше сложен, но тя бе успяла да го научи. В този случай, нищо чудно, че почти се смееше - беше разбрала плана ми и всяка думичка до сега.
- И как така? - Той звучеше заинтересован.
- Няма значение. После ще ти разкажа... Може ли една услуга?
- Разбира се. Каква?
- Можеш ли да изстреляш един от Връщащите Лъчи? - Погледнах Сия. Вече настина се хилеше. Някой гледаха нея, други - мен, а трети местеха поглед от едната към другата.
- Естествено. Къде?
- В Алфея и нека обхваща и пет километра радиус.
- Така, така. Не трябва да има свидетели. - Той беше готов на всичко за малкото си момиче.
- Трябва да върнеш времето със... - Погледнах си часовника. Беше девет. - С два часа.
- Аха...
- Нагласи таймера на пет минути. Ще имаме време да се махнем.
- Добре. След пет минути ще уцеля целта. Звънни ми после.
- Дочуване! - Затворих, като и аз вече се хилех. Обърнах се към Гризелда.
- Какво си мислите, че правите! - Разфуча се отново, а аз просто я подминах. Отидох при Сия и казах тихо:
- Имаме пет минути. Намери кавалера си и отиди до задната порта. - Тя кимна, а аз отидох при момичетата и им надрасках бързо и незабелязано една бележка, която гласеше: " Баща ми ще изстреля връщащ времето лъч към Алфея и за всички ще бъде все едно това, което се случи не се е. Ако не искате да ви сполети, в следващите четири минути намерете кавалерите си (ако искате) и елате при задната порта." Погледнах ги сериозно и тръгнах да търся Лий.
Не се оказа много сложно. Все още пазеше някои хората в залата. Прошепнах му:
- Имаме три минути. Хайде! - Дръпнах го за ръката и оставихме всички да отидат при Фарагонда (която все още стоеше без да издава нищо).
Докато вървяхме, звъннах на Мони:
- Ела при задната порта с...
- Там сме всички. Побързайте вие с Лий, защото Гризелда ще ни намери скоро! - Затворих.
Всички бяхме заедно. Погледнах часовника си.
- Добре, имаме по-малко от минута. - Погледнах Лий. А той кимна и се зае да изпраща момчетата със сфери в Магика - достатъчно далече от тук за да не се засегнем - и то доста бързо.
- Момичета, хайде! - Подканих ги и те се справиха мигновено. Останахме само аз и Лий. Е, ние сме сгодени. Защо не пътуваме заедно? Влязохме в последната сфера. Докато се отдалечавахме, забелязах Гризелда - търсеше от другата страна на двора.
Погледнах си часовника. Десет секунди. Алфея вече не се виждаше, а аз забелязвах Магика...

To Be Continued..

Когато пиша текста червен, значи се говори на езика на Хертофили!

Доста закъснях,но закъснението си струваше.Променена рокля,коса дори и име.Името си го промених лесно от вълшебната карта която имах си го смених и вече навсякъде съм Амилия.Бях облечена така:

Джейкъб ме видя и дойде към мен.
-Много си красива!Един танц?
-Мерси и ти си много хубав,скъпи.Със удоволствие ще танцувам с теб.
Джейкъб също се беше променил тази руса коса ме разсмя.
-За косата ли се смееш?
-Позна.
-Ей...момиченце.
И двамата се засмяхме.Танцувахме докато не се...

ЦЕЛУНАХМЕ!Харесваше ми.Не спряхме докато Гризелда не викна:
-Олл...стига с тези драми.
Всички в залата започнахме да се смеем.Гризелда се вбеси и отново изкрещя:
-Ще ви накажа!
Не обърнахме внимание а си продължихме драмата( ).Докато не ми пуснаха СМС за бъдещето ми с Джейкъб.И той беше със снимки.




Затворих телефона за да не види.Явно бъдещето ми ще е хубаво.Продължихме да танцуваме както всички около нас.

За съжеление родителите ми ме бяха записали в Алфея много след началото на учебната година.Затова и бях много по-притеснена, защото вече всички се познаваха, а аз не познавах никого.Стигнах в Алфея, минах през коридорите, докато една жена не ме спря:
-Вие сте?
-Мира!-отговорих
-О, да, заповядай.Аз съм г-жа Гризелда.Стаята ти е на горния етаж в края.- каза мило тя
Разбрах, че миналата вечер е имало бал, как можах да го пропусна.Както и да стигнах в моята стая.Видях на врата моето име както и още две, но не им обърнах внимание! В стаята имаше две врати, когато отворих вратата към моята стаята, с моето име, тя беше голяма и имаше едно легло. Разположих се. След половин час отидох в хола и се излегнах на дивана четейки списание.

Балът вчера мина прекрасно.С Джейкъб си прекарахме чудесно.Когато се върнах видях съквартирантката ми.
-Ти си Силвия нали?(ехх...че питам )
-Да!А ти Амилия.-ми отвърна тя.
-Позна.Уплаши ли се?-питах я аз.
-Малко.На бала ли беше?-каза тя.
-Ммм...да.-отвърнах и аз.
-Как мина?Кой ти беше приятеля?Сори че питам толкова.-попита тя.
Ние се засмяхме, а аз и отговорих на въпросите.
-Добре!Даже съпер мина.Бях с Джейкъб.
Тя се уплаши и ми каза за Роузи а аз се съгласих и казах на Силвия че Джейкъб ми разказа.Тя кимна и си легнахме.


На сутринта станах и събудих Силвия и слязохме на закуска.Имаше просто една ябълка,филийка и мармалад.Назакусихме се.Забелязах че имаме още 40 минути до часа.Отидохме във библиотеката.Тя взе една книга както и аз.Моята беше за Анималфия,а нейната за...не видях заглавието.Погледнах часовника си и видях че започваме.Затичахме се и влязохме навреме.Имахме при Гризелда.Тя каза че ще сме на двора.
-Така упражнявайте силите си.-каза строго тя.
-Трансформация.

-Трансформация!-викна Силвия.

-Чармикс!-пак викна тя.

-Ти имаш Чармикс?-учудих се аз.
-Да!-каза тя.
Почнахме да се упражняваме.След дълги упражнения аз бях изморена.
-Не няма да се откажа!-викнах аз.
6.Много се радвахме.Отидох при директорката да я питам нещо.
-Може ли да изляза с Джейкъб?
-Добре до 8 часа.
Тръгнах а той ме чакаше.

Отидохме в гората.Той ме подпря на едно дърво и започна много страстно да ме целува.Много го обичах затова продължих.Заваля дъжд и стана още по романтично.Спряхме драмата.( )Седнахме на една пейка и той отвори един чадър.

След малко напече.И реших да тръгвам.Той ме закара.Видях ледено чудовище.
-Трансформация!-викнах аз.


Използвах много силна магия,но то ме замрази.

Като си тръгна аз някакси се освободих.Джейкъб ме е гледал.Изведнъж дойде.Отметнах леко косата си.

Той ме целуна за последно и тръгна.Нямаше осем беше само 16;49.Влязох в стаята си и разказах всичко на Силвия.

-Балът беше страхотен-казах аз щастливо
-Да, освен странните неща, които се случиха там-отговори ми Розалинда
Беше сутрнитна и ние се разхождахме в двора на Алфея преди закуска.
-Немога да повярвам, че Алекс ме покани на среща- казах и аз, въртейки се - толкова е сладък!
-А как по-точно стана това?- каза с вълнение Розалинда сядайки на една пейка
-И така.. започнах да и разказвам
След като се случиха някои неща на бала ние с Алекс продължавахме да танцуваме, докато той:
-Много си ми симпатична и би ли излязла с мен?- каза ми той
-АААа- леко изкрещях аз - разбирасе, че да!
-Чакай, чакай!Това мисля, че го чух.Затова ли извика?-прекъсна ме Розалинда
-Да разбирасе!И така...-продължих
-Утре в 5 ще те чакам пред Алфея-каза ми той
-Супер, а къде ще отидем?-попитах развалнувано
-В Магика а може и извън-отговори ми той
След това отидохме при Розалинда и Хари, който очевидно разговаряха
-Супер!-чух я да казва
-Какво правите?-попитах ги, държейки ръката на Алекс
-Говорим си-отговори ми Розалинда

-Да и нататък знам какво стана.Е какво ще облечеш?-попитаме Розалинда
-Незнам, много се вълнувам- казах и аз
-Хайде да закусваме-каза ми тя и се запътихме към Алфея
Закуската не беше нищо особено.След нея отидохме в стаята си.Говорейки си нахлухме в стаята, но забелязахме някой да чете списание на дивана.
-Коя е тя-прошепнах на Розалинда
-Не знам-каза тихо тя
-Здравейте!-каза момичето, което свали списанието от лицето
Придвижих се бавно назад усмихвайки и се.Погледнах набързо какво пишеше на врата.Имаше ново име:
-Казва се Мира, имаме нова съквартиранка-веднага се върнах до Розалинда и и го прошепнах
-Да правилно, казвам се Мира.Приятно ми е да се запознаем- казвайки това тя стана от дивана и протекна ръка към нас.Как ме е чула:
-Аз съм Ариана, фея на огъна!
-Розалинда-фея на снега и леда!
-Аз съм фея на цветята-каза ни Мира-от Линфея
*това в жълто е това което се еслучило на бала(разказа на Ариана)

Вчера се състоя ежегодния бал на Алфея и Червения Фонтан, но аз реших да не ходя, защото първо - бях изтощена от теста на калното блато и второ - не ми се ходеше сама, без кавалер. Анджела също не искаше да ходи без мен, но аз и казах да отиде въпреки това.
След часовете бях скапана и имах нужда от нещо, което да ме разсее... като например - шопинг. Анджела ме придружи до Магика и след като стигнахме започнахме да обикаляме из магазините.
- Виж това облекло! - заинтригувах се.
- Ами пробвай го, щом ти харесва! - отвърна ми с лека усмивка Анджи.
След като го пробвах...
- Какво мислиш? - попитах я.


- Страхотно е! Точно за зимата! - подкрепи ме тя.
- Значи го взимам!
......
- Не е нищо особено, но пък на мен ми харесва...


- Да, чудесно е! - отвърнах и аз.
Натоварихме се с доста покупки, но пък се забавлявахме. Докато се прибирахме телефона ми звънна - беше Джесика.
- Ало, Джес?!
- Пери, къде си?
- Ами до преди малко бяхме на шопинг с една приятелка и сега се прибираме в Алфея.
- Добре, ще те чакам там! - отвърна ми и затвори телефона.
- Но какво?...

*************************************************

Когато пристигнахме пред училището забелязахме Джесика и Фарагонда да говорят на двора. Приближихме се към тях.
- Джесика, какво правиш тук? - учудено я попитах.
- О, здравей сестричке!


- Нали ми каза колко ти липсвам... е, реших да се запиша в Алфея и така ще се виждаме всеки ден. - отвърна ми най-спокойно тя.
- Но как така ще се записваш без дори и да си ме попитала?! Все пак ти си на 15 как така са те приели?
- Всъщност първо не ме приеха, но разказах на г-жа Фарагонда историята ни и тя ми позволи да уча с една година напред.
- Ох, но тук е опасно за теб! - разтревожих се.
- Спокойно, след като съм с теб съм в безопасност - усмихна ми се миличко.
- Добрее, но ще внимаваш, ясно!!?
- Даа! - засмяхме се.
- А къде ще спиш?
- Фарагонда ми позволи да съм в твоята стая понеже ти си сама!
- Добре, хайде натам!
Прибрахме се във вече нашата стая и седнахме на леглата...