приключение в Alfea

Днес е първият ми ден в Алфея.Дворът беше прекрасен,зелените поляни изпълнени с цветя,голямото училище.Слънцето осветяваше прекрасната Алфея.Една жена стоеше пред мен със списък в ръка.Аз отидох към нея,правейки плавно бавни крачки.

-Ти ли си Сара Симпсън от Линфея?
-Да,госпожо.-казах аз
-Влизай!

Влязох вътре.Тръгнах по големите стълби и дългите коридори.Най-сетне намерих стаята си.Беше обяд сигурно може да няма никой.Но не вътре имаше едно момиче седнало на едно легло.Влязох вътре,оставих си багажа.Още преди да съм пробелила и думичка дойде момиче с лилава коса."Сигурно е била първа в тази стая."-помислих си аз.

-Здравейте,вие сте?-попита тя.
-Аз съм Сара Симпсън-новата ти секвартирантка от Линфея,ти?
-Аз съм Джейд Браун от Мелъди,приятно ми е,а ти коя си?
-Аз съм Вивиан Блек от Линфея,приятно ми е!
-Кои са нашите легла?-попита Вивиан.
-Ето там има две свободни точно за вас.-започна да се смее.
-Я..и двете сме от Линфея!-казах аз.
-Да,страхотно е,а дори не се познавахме до сега.-каза Сара и започнахме да се смеем.

Аз се настаних и се преоблякох.Погледнах през прозореца.Навън дворът беше изпълнен с феи.

Щом отидохме при Фарагонда й разказахме дума по дума историята на Саманта (тя през това време едва си намираше място), след което й казахме и за решението ни да отидем на Времелия.
- Да, добре. Само внимавайте. - бе единственото, което каза. Тая жена наистина е много добра!! Също така каза, че сме освободени от часовете до края на наказанието на Саманта.

От друга страна, разговорът ни с Лина не мина така гладко. Тя бе все така дръпната и изобщо не си направи труда да ни изслуша. Направо ни хлопна вратата под носа и дори не каза "махайте се!" след половин-часовото ни тропане по врата й. Май на Сам щеше да й се наложи да издебне времето, когато екс-ндп нямаше да е в стаята, та да може да си вземе необходимите й неща.

*****

След два дни, които преминаха в безполезни опити да измислим някаъв план за действие, вече бяхме готови за тръгване. Фарагонда щеше да отвори портал в двора, по времето, когато цялото училище трябваше да е в столовата (тя бе от другата страна на сградата), така че нямаше кой да ни види.

Порталът щеше да се отвори всеки момент...

Фарагонда бе протегнала ръце в най-скритото кътче от двора на училището, произнасяше някакво заклинание, и порталът бавно се отваряше, разкривайки тъмните дерби на Времелия. След, като зловещият "ритуал" приключи, най-сетне успях да спра да се развъртам постоянно, чудейки се дали някой ще ни види, и се съсредоточих към разкарването си от Алфея.
Пристъпих напред, шмугнах се в портала, за няколко минути изпаднах в безтегловност, след което стъпих на твърда земя.
"Лина... не знам какво стана.
- Какво стана ли, предателке? Опита се да ни унищожиш, и не си получи заслуженото... "- визуализирах предполагаемия й отговор, но бях прекъсната от пристигането на Луси, с развълнувания ексийд, после от нищото изникна Сия, а накрая и Мони.
"Дано всичко мине гладко".
- Успех, момичета! - чух приглушения глас на Фарагонда, след което ескортът ни изчезна. Започва се!

25.12.1999

Запознахме се с едно момиче на има Джейд.Имаше вълшебна коса и приказни очи.Беше великолепна.Тя се качи в нейната стая сигурно имаше работа.Ние с Мария бяхме на двора.
-Ъм...Лия...къде е Сис?
-Ол...спи.Каза,че ще пропусне закуската.-усмихнах се.
-Аха...добре.-каза и седна на една пейка близо до нас,а аз седнах до нея.
Бяхме толкова добри приятелки не трите!Обичах ги и нямаше да ги оставя!Те са всичко за мен.Те са моята утеха в трудни моменти.Особено онази битка.Помагахме си усилно,защото ние сме екип-неразделен екип.
-Мимс да отидем в стаята си.Тук е пълно с фей.Искаш ли?
-Добре!-каза тя и потеглихме към стаята си.
По коридора зърнах Джейд и още две момичета да слизат по стъпалата.С приятелката ми им помахахме.Джейд ни отвърна,както и учудените момичета до нея.Сигурно сега се чудят откъде ни познава.Е...би трябвало да им каже.Отворихме вратата и си влязохме в нашата стая.На зелената врата пишеше "Амилия и Мария".Това ме утешаваше,защото винаги имаше за нещо да я попитам.Да си говорим преди да заспя и естествено да си помагаме с трудните и лесните домашни.Често се случваше и Силвия да идва при нас.Е,...има право.Приятелка ни е.Щом влязохме се хвърлих на леглото си.Започнах да мисля за всичко случило ми се досега-добро и лошо,хубаво и ужасно.Неусетно съм заспала.

***

Отворих очи и видях как Сис и Мимс нещо си говореха.
-О,ти се събуди.Хайде тебе чакаме.Обяд е вече.-каза Силвия и тръгна към вратата да излиза.
-Добре!Идвам само да се преоблека,че съм потна.
-Добре,но побързай.Гладна съм.Знаеш,че не закусвах.-провикна се от коридора."Толкова бързо ли да се облека,бе?!".Помислих си.
-Готова съм.Хайде да отиваме.-казах.
-Хайде.-Мария ми направи знак да побързам.

-Аз съм новата фея Smile

Името ми е Мия. Приятно ми е. Аз отивам към кабинета на Уизгис,а вие?

25.12.1999

Влязохме.Имаше пържоли и картофено пюре.Мария и Силвия седнаха на едната пейка,а аз на другата.Започнахме да ядем.Мария попита:
-Момичета не ви ли се струва,че напоследък идват много нови феи?
-Хм...да права си.-казах.
-Да наистина!-потвърди Сис.-Лия като се наядем какво ще правим?
-Много бързаш да питаш.-засмях се.-Нека се наядем.
Наядохме се и решихме да отидем в библиотеката.Влязохме и тя беше цялата в ПЛАМЪЦИ!Какво е станало?!

Съжалявам,че е толкова кратко.

Къде съм?Какво става?Коя съм аз?
Стъпвах несигурно по …, всъщност по какво стъпвах, къде бях, нищо не знаех.Мислите се блъскаха в главата ми като ураган, не ме оставяха да мисля спокойно, дори да анализирам ситуацията в която се намирах.Сетивата ми бяха замъглени или изобщо не действаха.В ушите ми не влизаше никакъв звук, а очите ми не възпроизвеждаха никаква картина.Усещах само болката в цялото ми тяло, крака, ръце, глава, тяло – всичко болеше така все едно в момента ме разрязваха с нож…, а всъщност можеше точно това да се случва…не знам.
Продължавах да вървя и въпреки, че всичко ме болеше нямаше да спра, просто усещах, че трябваше да продължа и да не се отказвам.С всяка стъпка мислите ми се изясняваха, явно кошмара щеше да свърши и скоро щях да се събудя от този сън, ако беше сън.

САМАНТА ЛУСИ МОНИ СИЯ ИТЪН ФАРАГОНДА АЙСИ ГРИЗЕЛДА СТОРМИ ДАРСИ РАДИУС АЛЕКС АМИЛИЯ

Какви са тези имена?Познавала ли съм тези хора?Явно, но кой са те?Приятели ли са ми или врагове?Въпросите отново ме връхлитаха, а аз продължавах да вървя.Просто исках да стигна края на тази лудост и май го направих.Пред очите ми се появяваха различни цветове – розово, лилаво, синьо, зелено, жълто и още какви ли не.Чувах някакви странни звуци, може би пеене на птички или нещо друго.Пред очите ми се появиха някакви кафяви, дебели пръчки и зелено отгоре им – дървета.Ама, разбира се!Бях в гората…

25.12.1999

Цялата библиотека беше в пламъци.Тя,тя гореше.Тръгнах с малки крачки напред докато една горяща книга на падна пред мен.За това тръгнах толкова безжизнено.Помислих си и продължих напред.Мария и Силвия бяха изчезнали пак нанякъде.Колко хубаво?!Сега трябва да върша всичко сама!Помислих си отново.Как да я оправя?Ако е с вода после нищо няма да се разчете,бонбони абсолютно нищо няма да стане.Вятър...огъня ще стане още по-голям.Говорех си наум.Е,нямаше какво да направя,така че...
-Трансформация!

Spoiler:

-Водна струя.-извиках и изгасих огъня.-Ух...-огледах книгите.-Не сте добре!Възвърни!
Книгите се оправиха,както и цялата библиотека.Излязох от там.Минах през стаята ми.Мария и Силвия си говореха нещо и не ми обърнаха внимание.Приятелки ли сте ми?!Чудех се аз.Пих вода и излязох.Някакво на мен познато лице тръгна към гората.Досетих се!Лина!Светна ми лапичката.Проследих я.Не след дълго тя навлезе в гората.Скрих се.Гледах какво прави изведнъж някакво чудовище я нападна.
-Лина...-преди да изрече думата чудовището я събори на земята.Тя падна безпомощна.Лежеше там,може би,само може би мъртва а аз гледах.Поне бях трансформирана.
-Ах..ти!-излязох иззад дървото.-Остави приятелката ми!Океан!-уцелих го и то изчезна,но все още беше живо знаеше се.Седнах до Лина.Тя нямаше пулс.
Заведох я в Алфея.

- Къде-е съ-ъм? - започнах бавно и несигурно да отварям очите си.Размазаните образи, който виждах бавно се разясняваха.Над мен имаше човек, по-скоро момиче.Леко се опитах да се изправя, но адска болка се разнесе из тялото ми, което ме принуди отново да легна.Затворих очи, за да я преодолея по-лесно.
-Лина, добре ли си? - леко изнервен и много притеснен глас се разнесе из стаята.
-Лина?Коя е тя?Аз не съм Лина!Всъщност, коя съм? - говорех на пресекулки заради болката из тялото ми.Надявам се момичето да ме е разбрало.
-Ти си Лина, Лина.Чакай малко.Ти не знаеш, че си ти.Изобщо помниш ли нещо за себе си? - шока в гласа на момичето беше очевиден и леко изнервящ.Аз не съм тази Лина.
-Не, но явно ти знаеш.Разкажи ми.
-Виж, обещавам, че ще ти разкажа всичко, но трябва да съобщя на директорката.Идвам след малко.
-Чакай! - докато го кажа, чух как вратата шумно се затваря, явно ще си остана заблудена за дълго време.
Лежах доста дълго време, но нервите ми се късаха, имах нужда от движение и чист въздух.Отново се опитах да се изправя.За щастие този път болката беше по-малка, и успях да се преместя в седнало положение.Стъпих на пода първо с десния крак, после с левия и накрая бях права, но краката ми поддадоха.В последния момент успях да се подпра на масичката до леглото. Продължих да вървя подпирайки се на всичко пред очите ми.Исках на чист въздух.Веднага.Вървях бавно и не сигурно, но малко по малко се приближавах до крайната ми цел - навън.Най-после стигнах до целта си.Пред мен имаше пейка, за това побързах да седна, защото болката в краката ми се засилваше.Имах нужда да помисля и най-после можех да го направя на спокойствие.

25.12.1999

Тичах по коридорите с все сила,трябваше да кажа на директорката за Лина.Бягах и най-сетне стигнах вратата и.Отворих я бързо.
-Какво има госпожице Оуън?-попита нежно тя.
-Госпожо...не ми е до нежности.-тя стана сериозна.-Лина не се помни,пита ме коя е тя.Какво и се е случило?-говорех доста бързо,но директорката за щастие ме разбра.
-Нищо ли не помни?-аз кимнах веднага след въпроса.-Значи има амнезия,в медицинския кабинет ли е?-отново кимнах и излязохме от стаята.
Отидохме в стаята,където лежеше тя преди няколко минути,но сега я нямаше.Чудесно!По зле може ли да стане?Извъртях очи.Навън небето беше цялото в тъмни облаци,който предвещаваха буря.Ето как действа и въпроса ми!А сега къде да търсим Лина?Директорката каза да видя дали е в двора.Кимнах и тръгнах натам.Излязох през огромните врати.Да!Тя беше там.Седнала на една пейка и мислеща,може би се мъчеше да си спомни всичко,всичко,което и се беше случило.
-Лина искаше да ти разкажа.-седнах до нея.
-Аз ли съм Лина?Не,това е невъзможно!Как се казвам,от къде съм?-започна да пита.
-Сега ще ти разкажа.-замислих се за миг и си спомних,че аз не знам много.Ето,че късмета ми се върна,Фарагонда излезе.-Директорке!-повиках я и тя дойде.Понеже знаеше ситуацията тя и разказа някой неща,а аз и казах това,което знаех за нея.

След разказването:

-Ами аз...-започна тя.

» любим филм
» Вълшебно приключение
» Вълшебно приключение - Целият филм