Change

Заглавие: Change Чет Мар 07, 2013 7:19 pm

Резюме:
Какво ще избереш?Да станеш вещица или да станеш фея?Естествено, сладките момиченца ще изберат да станат феи, а тези, който са си въобразили, че са зли - вещици.Но винаги има изключения, но тук ще говорим ца едно специално изключение жалко за него, защото трябва да се промени.Стана объркано, нали?Е, добре, ще започна от начало.
Анджела Карнадес е едно найстина лошо момиче.Лошо, лошо, до толкова, че да реши да влезе в "Облачната кула".Мрази "Малкита барбита" както ги нарича тя и готова да ги смаже, когато ги види.Но как ли ще реагира, ако се наложи да учи с тях?Да стане една от тях?Един ден проф. Грифин решава, че Анджела не е толкова зла за вещица, даже е твърде добра.И за това решава да я прати в Алфея.Шокът на Анджела е очаквано нещо, но не може да се съпротивлява на Грифин,а и кой би посмял?Е, ако си луда и имаш диагноза от докторите в онази бяла сграда- да, но ако си нормална, като Анджела, ако тя е нормална де, не би посмяла.Да, и тя не посмя, а "кротко и мирно" отишла в Алфея.Там я чакат добрите обноски и дистиплина, но това не е Анджела и тя ще го покаже по най-видимия начин.Все пак, тя трябва да се промени и трябва да стане мила и добра фейчка.Дали това е възможно?

Жанр:
Драма, Екшън, Приключенски

Главен герой:
Анджела Карнадес

Съдържание:

Първа глава ||-|| Goodbye, Goodbye Облачна кула.
"Когато всичко е изгубено, остава бъдещето." - К. Бови
Чували ли сте за най-злото момиче в целия свят?Ако не сте нека ви запозная: Това е Анджела. Тя е зло, много зло момиче, което не обича феи, но какво ще прави ако и се наложи да учи и живее с тях?
Втора глава ||-|| Това място било по-зле от колкото си го представях
"И най-дълбокото невежество не е толкова опасно, колкото лъжливите предразсъдъци". - П. Буаст
Е, нали знаете, че всичко хубаво си има край?Този край е дошъл и за нашето момиче.Вижте я, седи пред портите на Алфея с куфар в ръка.Толкова жалко за една вещица, нали?
Трета глава ||-|| Защо без зло, доброто не може да съществува?
"Който ясно мисли, ясно се изразява." - Боало
Първия час в новото училище.Забавно, а?За вас може и да е, но за Анджела това е просто у-ж-а-с-н-о, но тя може да се справя с лошите ситуации.Та..., защо злото не може да съществува без добро?
Четвърта глава ||-|| Пожарът
"Шоуто трябва да продължи!" — Фреди Меркюри
Хъмм, Анджела е в новото училище от два дни и още нищо не е сторила?Не се притеснявайте, тя ще се поправи, като запали един "малък" пожар.Явно си мислите, че тя може да се промени, като дойде в розовото училище?Нее, не може.
Пета глава ||-|| Добрата постъпка
"Крачка напред, две крачки назад." — Владимир Ленин
Нова приятелка или нова подчинена?Май Анджела я иска за приятелка. Опа, ама тя се размеква. Шегувам се!Тя не може да стане добра!
Шеста глава ||-|| Свободен ден
„По-добре е да се мисли, преди да се действа, отколкото след това.“ - Демокрит
Разследване в училището относно пожара?Това значи свободен ден.А да Анджела, свободен ден значи много щуротии?Зелена или Червена?
Седма глава ||-|| Спомени
"Само когато загубим всичко, сме свободни да направим каквото и да е.” - Чък Паланюк
Тъжните спомени винаги са тежки и винаги те карат да плачеш.Дали Анджела може да ги понесе?

Осма глава ||-|| Живия мъртвец --> СКОРО!
"Онова, което търсим, го намираме, онова, което пренебрегваме, ни убягва." - Софокъл
Опа..свръхестествено?Представете си как мъртъвци се надигат от гроба във вид на зомбита. Страшничко, а? А, не, не!Чакайте, чакайте.Да не би да повярвахте, че ще има такова нещо?Все пак това не е ниско-бюджетен страшен филм, а историята на една вещица.Време е за страшни дни...пригответе си чесън, или по-добре нож, но може и бейзболна бухалка.

Девета глава ||-|| (ОЧАКВАЙТЕ)

Десета глава ||-|| (ОЧАКВАЙТЕ)

Заглавие: Първа глава. Пет Апр 19, 2013 5:04 pm

-Ха, тези феички се мислят за много силни.Объркали са. – Анджела злобно се засмя, а след нея и приятелките и.Те се бяха върнали преди малко от Магика и след поредната среща с феите от Алфея, открито се ядосваха.Е, не всички.На Анджела и беше забавно да седи от страни и да гледа как ще се разкъсат като диви животни.Тя ненавиждаше феите, без особена причина, просто не харесваше това, че те бяха „малки, досадни лигли“ както ги наричаше, за това когато родителите и я попитаха къде иска да учи, тя каза, че „Облачната кула“ е идеалното училище.Естествено родителите и искаха, да стане фея, но на нея не и пукаше особено какво мислят или искат.Въпреки, че приличаше на фея, с тази дълга руса коса, блестящо сини очи, слаба фигура и леко отпуснат вид, характера и беше като на една истинска зла вещица.Обичаше да кара хората да се чувстват слаби и жалки.След като дойде в „Кулата“ за отрицателно време стана номер едно.Нейният неповторим чар, караше хората, да и служат, а тя просто ги използваше.Тя има ужасно извратено подсъзнание.Веднъж беше внушила на едно момиче, че трябва да и служи до гроб и я накара да изяде една купа с червей.Беше брутално, поне за другите, но Анджела искрено се забавляваше.След като момичето се осъзна, избяга и повече не приближи до Анджела, даже русокосото момиче беше чуло, че тя отдавна е напуснала „Облачната кула“.

-Анджела! – Извика нечии строг глас.Тя бавно се обърна и съзря, не кой друг, а самата директорка.По изражението и си личеше, че трябваше да и каже нещо важно. – Ела в кабинета ми. – Грифин се обърна и тръгна към кабинета си.Анджела я последва, но доста по-тромаво.В тялото и силно бушуваше един въпрос: „Какво иска от мен?“.След като и двете бяха в кабинета, Грифин си седна на стола зад бюрото, а Анджела на този пред него.

-Седни. – каза вледеняващо Грифин.
-Госпожо.. – опита се да попита какво става, но беше прекъсната грубо от Грифин.
-Сега ще говоря аз. – почти извика. – От утре ще учиш в училището за фей – Алфея.
-Но, защо? – Анджела се изправи шокирано.

– Защото си твърде добра за вещица.Да караш хората да ти се подчиняват и то точно по тези начини не те прави вещица, а слабачка.Точно за това говорих с директорката на Алфея, Фарагонда и тя прие да те допусне до нейното училище.Така че искам да си събереш багажа и още утре да си в „Алфея“.
-Но… - опита се да възрази.

-Без но!Казах ти какво да правиш.Върви да си събереш нещата. – грубо Грифин и посочи вратата и Анджела несигурно излезе.Бавно тръгна към стаята си.Влезе и започна да си събира дрехите и нещата в един куфар.След като ги събра, реши да поспи.

Заглавие: Втора глава. Чет Май 02, 2013 6:28 pm

-Значи това било училището за лигли.Ха, нищо интересно, само розово. – Анджела се беше събудила отдавна и вече беше пред вратите на Алфея.По погледа и си личеше, че всяко нещо, всеки мъничък детайл я отвръщаваше, но нямаше избор, трябваше да влезе, да отида до кабинета на директорката.

-Коя си ти? – зад гърба и прозвуча гръмогласен глас, който явно искаше да и стори нещо...лошо.

-Анджела Карнадес. – беше единственото, което каза, преди жената да я упъти до кабинета на директорката.Младото момиче не спираше да се моли това да е просто един сън, но за нейно нещастие това си беше чиста реалност.Най-после стигна до голямата врата, която беше единственото нещо, което я разделяше от директорката.Плахо Анджела натисна дръжката и отвори вратата.Пред нея се откри твърде слънчева гледка за настроението и в момента.Точно пред нея с лице към прозореца и с гръб към нея беше средно висока жена с бяла странно изглеждаща къса коса и изглеждаше възрастна.

-Здравей, Анджела. – приветливо каза жената и се обърна към отекченото момиче. – Г-жа Грифин ми разказа за теб.Ела, седни. – директорката с ръка и показа стола пред бюрото.Анджела едва, едва отида до стола и тромаво седна. – Аз съм директорката на Алфея, г-жа Фарагонда. – директорката се усмихна. – Явно с добро няма да стане.Директор Грифин ми каза, че ти си с труден характер, но в Алфея ще се съобразяваш. – директорката се усмихна още един път на момичето, а то и отвърна с леден поглед, което веднага накара Фарагонда да добие сериозно изражение. Анджела бързо се изниза от стаята и си отдъхна.

-Тази жена не е в ред. – каза на себе си и започна да се озърта.Тя нямаше програма, нито пък знаеше коя и се стаята.Бързо се обърна и натисна дръжката на вратата.Поколеба се дари да я отвори, но нямаше друг избор.Силно отвори вратата и съзря леко стреснатата директорка.

-А, пак ли ти? – вече по-успокоена, Фарагонда се изправи от стола си и започна да приближава младото момиче с един бял лист, на който беше написано нещо. – Тук си за това, нали? – тя и подаде листа и Анджела го огледа.Той беше леко пожълтял и на него с грозен почерк беше написано номера на стаята и предметите и.

– Благодаря. – каза сухо Анджела и отново излезе.Запъти се по стълбите нагоре.После зави наляво, после надясно, после се качи по още едни стълби нагоре и отново зави надясно.За нея това беше като един лабиринт от коридори и врати.“Ще се изгубя някой път тук.“си помисли, но бързо забрави мисълта си,защото вече беше пред врата №222. Погледна към листа си и там пишеше точно №222.Тя отвори вратата леко, защото очакваше да има съквартирантка, но вътре нямаше никой.Стаята беше празна.Беше подредена, а въздухът застоял.Всичко беше идеално сложено на местата си.По рафтовете имаше малко прах, защото в стаята никой не бе влизал от много време.Анджела се подсмихна – беше сама, а това означаваше, че няма кой да я издаде, щом направи нещо „лошо“.

Заглавие: Трета глава. Нед Май 26, 2013 9:35 am

Сутринта беше отчайващо хубава и приветлива и слънчевите лъчи огряваха всичко живо,което не беше под земята.Анджела за първи път се беше наспала толкова добре, че не искаше изобщо да става от леглото.Мисълта за това, какво я очакваше днес леко я изнервяше.Как искаше Грифин да не я беше пращала тук!Но ето, уви, живота е гаден и я изпрати точно тук, на това място пълно с принцеси и глезли.Младото момиче стана тромаво от леглото и отвори гардероба си.Да, да, въпреки, че беше вещица, като всяко момиче, тя обичаше да изглежда добре и малко злокобно.В гардероба и не присъстваха нито рокли, нито поли.Просто раздърпани потници, накъсани панталони и някакви странни обувки, подобни на кубинки.На нея и бе пределно ясно, че трябваше да се появи във възможно най-хубав външен вид, но това беше сложно, защото тя нямаше никакви свестни дрехи.Не, не очаквайте да тръгне на пазар, заради една претенциозна директорка и смотана, злобна заместник директорка.Тя просто извади един тъмно червен, леко с цвят на вишна, широк потник, който стигаше над пъпа ѝ и едни светло сини, накъсани панталони, подобни да дънки.Обу си черните, подобни на кубинки обувки, среса си дългата руса коса и излезе.Деня щеше да е дълъг и тя беше сигурна в това.

-ЗАКЪСНЯВАШ! – извика Уизгиз в лицето ѝ, когато тя влезе в кабинета му с десет минути закъснение.Тя го погледна незаинтересовано и отиде до най-крайния чин в стаята и седна там.Уизгиз осети, че това е загубена битка и просто въздъхна и продължи да разказва урока си за разликата между доброто и злото и тяхното смесване. –Е, някой да ми каже, защо без зло, доброто не може да съществува?Анджела? – професора я посочи, а тя се стресна.Точно сега ли намери да я избере.Тя не беше чула нищо от „скапания“ му, както го наричаше тя, урок.Тя се изправи леко и каза първото което и идваше на акъла.

-Защото така е устроен света и няма как да има само добро, или само зло.Когато има зло може да се види доброто, а ако има само добро, то не може да се види. – това беше най-тъпото нещо, което можеше да измисли, но противно на очакванията, Уизгиз се усмихна широко.

-Браво!Не го очаквах от теб, но ти се справи успешно.Това е едно добро начало. – каза ентусиазирано нисичкия учител и и направи знак на момичето да седне.След тази „случка“ часа мина неусетно.Уизгиз каза на всички, че са свободни и те се изнизаха по-бързо от колкото светлината изминава пътя от Слънцето до Земята.Деня също мина така.Анджела се чувстваше като между четири стени, които се стесняваха все повече и повече.Всички феи я коментираха и обсъждаха, тя беше новата играчка за тях и те щяха да я разпердушинят от клюки.Те изобщо не осъзнаваха, че това мистериозно, зло ново момиче ще провали тяхното ежедневие.По пътя към стаята си, на втория етаж, Анджела засече още една от онези групички, бездарни клюкарки.

-Това е вещицата.Пазете се. – подшушна едната и момичетата се залепиха за стената като лепенки от страх.Русокосия „дявол“ ги чу и се подсмихна самодоволно.Явно вече беше предизвикала страха у момичетата.Значи е време за действие.

Заглавие: Четвърна глава. Вто Юни 18, 2013 9:27 pm

Анджела се върна в стаята си и я огледа.Търсеше нещо, но него го нямаше.След десет секунди упорито търсене с поглед тя започна да рови из вещите си.Разрови шкафа, после гардероба, погледна дори и под леглото, но нищо.Нямаше го.

-АА! – Анджела извика силно.Гласът и отекна из цялата стая.Тя трепереше – от гняв.Беше стиснала много силно юмруците си.Маникюра и проби кожата и потече малко кръв, но тя не обърна внимание.Това, което търсеше беше много по-важно, а него го нямаше.Младото момиче се сви на кълбо в единия ъгъл на стаята.Искаше да заплаче, но вече дори и сълзите не искаха са се стекат по лицето и.Тя зарови глава в шепите си и въздъхна.Нямаше право да губи контрол и го знаеше, но просто, това беше твърде ценно и тя го пазеше с цената на живота си.Изправи се леко, като се подпираше на стената.Коленете и бяха омекнали, а потта беше избила по цялото и тяло.След като най-после се изправи, пое към банята.Тя влезе, блъскайки вратата до счупване и се огледа в огледалото.В отражението виждаше онова малко, слабо момиченце от преди няколко години.То беше толкова невинно, число и миловидно.Беше като лъч светлина сред мрака.Тя виждаше себе си.Засмя се горчиво.Мразеше този образ, но все пак беше част от нея или поне старата нея.Анджела завъртя крана на чешмата и пусна водата.Изми лицето си и отново погледна към огледалото.Там вече го нямаше онова момиче.Беше друго.Много по-лошо.Това и хареса.Обичаше да изглежда така.Да изглежда властваща и сега щеше да покаже на Грифин, че е направила грешка да я изпрати тук, а на Алфея, че е направила грешка да я приеме.Тя набързо спря водата и излезе от банята.Отвори нощното си шкафче и извади кибрит.Определено щеше да е забавна нощ.Е, поне за нея.Отвори гардероба си извади любимите си черни, кожени дънки и черната си широка блуза, с искрящ бял надпис „Die.“.Извади си и черните обувки на висок ток.Отново онази убийствена самодоволна усмивка се появи на смъртно бялата и кожа.Тя леко отвори вратата и надникна.Нямаше никой – идеално.Тя се измъкна и завървя по коридора безшумно, но къде щеше да отиде?Спря се и въпреки, че беше по средата на коридора, започна да мисли.Кое ли беше най-важното място в Алфея?Ами разбира се!Библиотеката!Там са най-важните писания на училището.Анджела прехапа устната си, усмихна се дяволито и тръгна натам.След като вече беше там, каза едно заклинание с което отвори вратата и тръгна към тайните и секретни отдели.Влезе в един, който и се стори достатъчно важен и заразглежда.Всички книги и писания бяха доста прашни и непокътнати.Явно тук не беше влизал никой от много време.Анджела спря да разглежда и извади кибрита.Драсна клечката и я запали.Взе една от многото книги и допря запалената клечка.Книгата мигновено се запали.Тя я остави книгата до другите, бързо се изниза и се върна в стаята.Преоблече се, легна в удобното легло и зачака писъците, плача и страданието да започнат.

Заглавие: Пета глава. Сря Сеп 11, 2013 12:04 pm

Пожарът се разгаряше.Първа го усети Гризелда, уведоми всички учители те започнаха да евакуират ученичките.Всичко гореше.Библиотеката беше изгоряла до основи.Всичко ценно изчезна в червения пламък. Феите тичаха разбесняло и уплашено напред-назад и не знаеха къде са.Никой не се сети за Анджела. На никой не му пукаше за нея.Колкото с нея, толкова и без нея.
-Анджела!Ставай бързо!Всичко гори! - в стаята на бившата вещица нахлу някой с силни викове.Това я разбуди, тя разтърка очите си и се измести в седнало положение.
-Какво искаш? - спокойно и вяло попита тя, като си местеше главата наляво-надясно, за да я раздвижи.Явно беше спала накриво, за това вратът и беше схванат.
-Училището гори!Размърдай се!Ще изгорим! - момичето пред нея я задърпа за ръката, но Анджела се отскубна и отиде до прозореца, за да огледа, какво става на двора.Навън гледката беше доста приятна за нейните очи.Повечето от нейните "приятелки" феите седяха и плачеха, или пък викаха от страх.След като откри, че плана и е успял се обърна и огледа човека пред нея.Момиче, на нейната възраст, висока около 1.68, слабо, даже леко кльощаво, със средно дълга, чуплива, кафява коса и наситено зелени очи.Лицето и беше изнервено, явно нямаше търпение да излезе от сградата, но тогава какво правеше тук?Да не би да се притесняваше за нея?Да не би да и пукаше?
-Изчезвай. - вяло каза русокоската.
-Какво? - шок се изписа по лицето на непознатото момиче.
-Махни се от тук.Излез от училището. - поясни Анджела.
-Ами ти?
-Аз ще се оправя и сама.Все пак съм вещица. - самодоволната усмивка на лицето на Анджела, вдъхна смелост у момичето, че тя ще се оправи и сама и бързо избяга към изхода.Нещо в Анджела я накара да излезе от стаята веднага след непознатата, но не да избяга а да загаси пожара.Отиде отново в библиотеката, или каквото е останало от нея, каза някакво заклинание и изведнъж пожара загасна, навсякъде.
-Понякога ставам твърде добра.Те ми повлияват, а не трябва. - каза на себе си тя и се запъти към стаята си.Докато вървеше натам, забеляза как другите бавно влизат в училището, явно бързо осъзнали, че пожар вече няма.
-Анджела. - тихо каза директорката, но Анджела все пак я чу и се обърна към нея.Директорката я огледа нервно и и направи знак да тръгне след нея.Вървяха бавно, още след като се качиха на стълбите Анджела вече знаеше къде отиват, в кабинета и.
-Сядай. - строго директорката и показа стола пред бюрото си. - Къде беше по време на запалване на пожара?
-Подозираш ли ме?
-Подозирате ли ме.Аз не съм ти съученичка. - Фарагонда също нервно седна на стола си.
-Добре.Подозирате ли ме? - отегчено повтори младото момиче.
-Да, подозирам те. - стискайки зъби и отговори Фарагонда. Беше много изнервена, личеше и. - И знаеш ли защо?
-Защо? - Анджела се подсмихна самодоволно, което извади директорката извън контрол.
-Защото си непоправима вещица, която явно е съсипала цял архив от библиотеката!Знаеш ли колко сериозно нещо си направила? - "бабичката" крещеше като истеричка и това искрено забавляваше Анджела.
-Не съм била аз.
-Ти си била, няма кой друг! - продължаваше да крещи.
-Не съм мила аз.Няма смисъл да го правя.Каква е ползата?Никаква. - Анджела говореше все така спокойно, а лицето на Фарагонда от нервно ставаше малко по малко спокойно.
-Добре.Излез. - директорката махна с ръка към изхода. Русокоската стана леко, каза "Довиждане." и излезе.Не искаше да си ходи в стаята, имаше нужда от въздух, за това тръгна на обратна посока - към двора.
Двора беше празен и пуст.Все пак беше нощта, а и до преди трийсет минути имаше пожар.Всички или вече спяха или още бяха в стрес.Тя седна на една от розовите пейки и гледа небето.От кога ли не го беше правила?Можеше да се каже, че дори и липсваше.Да, определено се размекваше.Продължителното гледане я върна назад във времето, спомените. Охх, как си мечтаеше да бъде тук, в това училище.Глупави, непотребни мечти, поне за сегашната Анджела, но онова малко, сладко момиченце с двете плитки го искаше с цялото си сърце.
-След като изгори цял архив си почиваш, а? - някой извади Анджела от мислите и.Тя се обърна стреснато и видя онова момиче, от преди малко.
-Пак ли ти? - Анджела леко се усмихна.Това момиче започна да и харесва.
-Анджела, нали? - момичето седна на пейката до нея, без дори да попита дали може.
-Да.А ти?Как се казваш?
-Аз ли?Нанси. Приятно ми е да се запознаем или поне така мисля. - Нанси и се усмихна приветливо.
-Е, на мен не ми е приятно, но ще го преодолея. - след тези дума на Анджела, очакваше момичето да стане и да си тръгне, но то просто се засмя.
-Забавна си, знаеш ли го?Опитай да го преодолееш, защото ми е забавно с теб, въпреки, че се познаваме само от две минути. - нова усмивка последва от Нанси.
-Добре.Ще се постарая. - Анджела се засмя леко.Да, определено това момиче и харесваше.
-Явно ти харесва имиджа на лошата, защото здравата го поддържаш, особено с изгарянето на архива... - Нанси говореше много развълнувано, все беше първа фенка на "лошата".
-Никой не знае за това.
-Как така?Не се ли похвали? - изненаданото изражение на зеленооката я разсмя.
-Това похвалване ще ми струва мястото тук, знаеш го нали?
-Знам, но не знаех, че ти пука.
-Няма къде да отида, ако ме изхвърлят от тук, така че нямам избор. - след като Анджела каза това се изправи и бавно тръгна към училището. - Чао.Дано се видим пак. - достатъчно силно каза, за да я чуе Нанси и влезе в училището, оставяйки момичето безмълвно.

Заглавие: Re: Change Сря Сеп 11, 2013 12:14 pm

Определено много добра глава! Самите реакции на Анджела са ми много интересни, това момиче си търси проблемите. Very Happy

Както и да е - поздравления! Пускай главите по-бързо.

25.12.1999

Тази част определено беше по-забавна и от другите. Честно ти казвам,ти ме оставяш без думи момиче! Анджела май ще се размекне. Very Happy

Интересно е така,че...скоро пускай следващата глава,защото...нескт. : ))

Заглавие: Re: Change Сря Сеп 11, 2013 12:39 pm

Чудесно е, браво! Нямам търпение да разбера какво ще стане нататък с Анджела. Чакам некст Smile

Заглавие: Re: Change Сря Сеп 11, 2013 3:17 pm

winx_club_fen написа:: Тази част определено беше по-забавна и от другите. Честно ти казвам,ти ме оставяш без думи момиче! Анджела май ще се размекне. Интересно е така,че...скоро пускай следващата глава,защото...нескт. : ))

Малка тайна: Анджела няма да се размекне. :д

Заглавие: Шеста глава Пон Сеп 16, 2013 12:17 pm

Анджела влезе в стаята си и се просна на леглото, но вече слънцето започваше да изгрява, така че нямаше смисъл.Тя бързо осъзна това и се изправи.Имаше нужда от душ.Трябваше да измие всичко, което се случи снощи, за да продължи напред.Тя бързо се шмугна в банята и пусна студената вода.Обичаше студените душове.След няма и десет минути излезе, бързо се намъкна в дрехите си и излезе.Като излезе навън чу викът на Фарагонда, който гласеше, че днес момичетата ще имат свободен ден, защото ще има разследване относно снощния пожар.Това се хареса на Анджела, защото един свободен ден, значеше правене на много неща, на много зли неща.Обаче, чий хубав ден да съсипе.Ама, разбира се!Червения фонтан.Младото момиче че дочака Фарагонда да обяви местата, на които могат да ходят момичетата, а бързо отпраши към „фонтана“.Благодарение на способностите за телепортиране придобити в „Облачната кула“ за по-малко от няколко секунди тя вече беше там.След като се преобрази като специалист тя или по-скоро той забързано влезе в сградата.Обаче, какво да направи?Какво да съсипе?Кое беше важно място за това училище?Хранилището.Ами, да щеше да съсипе самолетите.Тя вървеше предпазливо по коридорите, защото ако някой я засечеше, примерно Саладин или Кодаторта тя беше свършена. След като вече беше там, тя набързо каза едно заклинание, което беше научила в Облачната кула и из цялото помещение се чу пукане.Беше разбила системите на всеки кораб.
-Добра работа, Анджела. – каза тя на себе си и се изпари.

***

Магика.Този град беше приятен за разнообразяване от скучното ежедневие.Ето защо и нашето момиче беше тук.Поразходи се из улиците и помисли какво и се случи до сега.Определено имаше интересен живот изпълнен с доста странни неща.Анджела си беше щура по природа и искаше да го покаже на всички, а Магика беше идеалното място за това.Тя забърза към един от многото салони за красота, но какво щеше да прави там.Отговора е много лесен – щеше да си боядиса косата.Влезе и бързо се настани на един от столовете.
-Здравейте госпожице.Какво желаете? – едно от момичетата седеше ухилено пред нея.
-До си боядисам косата. –Анджела също и се усмихна, само че фалшиво.
-В какъв цвят?
-Хъмм..не знам.Зелен или Червен?По-добре червен.Искам в Червен цвят. – след размишляването на русокоската на глас, тя каза какво точно желае.
-Добре.Нека започваме. – момичето срещу нея се захили още по-широко и извади червената боя за коса.
-Анджела, какво правиш тук? – глас пълен с изненадана се разля из салона.
В отражението на огледалото вече полу-бившата русокоска съзря Нанси.
-Какво правиш тук?
-„Какво правиш тук?“ това ли можа да ти хрумне? Това е салон за красота, за какво мислиш, че съм тук? – към нея се приближи едно от другите момичета и по същия начин я приветства като Анджела на съседния стол. – Та, ти какво правиш тук?
-Боядисвам си косата, очевидно.
-И в какъв цвят.
-Тъмно червен..
-Моля?Честно – за човек с такива очи, русото ти отива много повече. – Нанси мърдаше с глава нагоре-надолу, за да има по голям ефект.
-Виж, това, че ми се вреш в работата от снощи не значи, че сме приятелки, така че си запази мнението за себе си. – Анджела се усмихна фалшиво, което си личеше и се обърна към огледалото.След около половин час косата и беше готова.Вече червенокосото момиче се огледа.Хъм.., косата и не беше зле, даже изглеждаше супер.Тя плати на момичето и си тръгна.Това беше един интересен ден, който трябваше да повтори.

Бележка от автора:

Главата е тук, но е много смотана, защото я писах набързо.Сори, но мисля следващата да е по-хубава, за това няма да давам срок.Очаквайте изненади!!

Заглавие: Седма глава. Пет Сеп 27, 2013 2:13 pm

Какво е миналото ни?Какво значи то за нас?Въздейства ли на бъдещето ни?Можем ли да контролираме спомените си?Върху такива въпроси биха се замислили психиатрите, но не и обикновените хора, който мислят само за проблемите си.Само че един човек се бореше с тези въпроси.И да, познахте, това е Анджела.В главата и ставаше каша щом помисли за миналото си.Спомените бяха толкова много и толкова тежки, че винаги успяваха да я накарат да заплаче.Сълзите се ронят от красивите и очи, а тя продължава да си спомня.Да, да, колко ли странно звучи „Злата вещица плаче от неописуема мъка.“, но е вярно.Да, точно сега тя е в стаята си и седи на леглото и да, точно сега плаче.

Хората казват, че времето лекува, тогава защо тя все още не е излекувана, защо още я боли, защо и се къса сърцето.Защо?Въпроси без отговор, или само тя знае отговорите, но не може да го открие.Анджела се изправи леко и отиде до гардероба, извади нещо и отново седна на удобното си легло.
Пръстен.
Тя извади пръстен.На пръв поглед обикновена дрънкулка, но за нея значеше много.Това беше единствения и спомен от най-скъпият и човек.
„Анджи, покажи се – силен глас ехтеше из големия двор на красив, старинен замък. – Хайде сестричке.Нямаме време да си играем на криеница.Знаеш, че днес трябва да учиш.Моля те, покажи се – женският глас продължаваше да се разнася из двора.
-Но аз не искам да уча.Не обичам. – писклив, детски глас се чу зад един от храстите.Това беше нужно на младото момиче, за да разбере къде е малката и сестричка.С леки стъпки започна да се приблизажа, към големия храст, като продължаваше да умолява сестра да се покаже.След като вече беше зад детето, а то дори не осъзнаваше това, младото момиче се провикна:
-Сега те хванах – и силно я хвана през кръста и вдигна във въздуха.

-Како, како, остави ме, не искам да уча. – момиченцето започна да пищи много силно, а сестра му я гледаше умолително.След това я пусна на земята и започна да и обяснява:
-Анджи, знаеш, че трябва да учиш много и да си много умна, а това няма да стане с мързелуване.Хайде, ела… - и момичето отново я задърпа.
-Остави ме, не искам да уча. –детето веднага се нацупи и започна да се дърпа от хватката на кака си, което караше двете му плитки да се движат напред, назад.

-Ох – младото момиче изпуфтя, мразеше когато сестричката и се цупеше, но все пак, какво очакваше от едно седем годишно дете? – Анджи, обещавам ти, че ако сега учиш, по-късно ще си играем. – след като и хрумна идея как да накара детето да учи, тя веднага я приложи.
-Така ли?Да!Хайде да учим! – Анджи заподскача и се запъти към стаята в която учеше с подскоци.“
Анджела зарида още по-силно.Този спомен я караше да съжалява, че така е изкарвала нервите на най-близкият си човек.Може би, ако беше по-послушна, сестра и нямаше да се разболее и нямаше да я остави.Момичето се хвана силно за главата, като по този начин се опитваше да забрави тази мисъл.Всъщност, сестра и почина от болест три години след тази случка, точно на рожденния и ден.Тогава Анджела загуби надежда за всичко.Когато беше едва на четири родителите и изчезнаха и повече не се появиха, а малко по-късно телата им бяха открити обезобразени, и смъртта на сестра и когато беше десет, това накара Анджела да се изолира от света.
Тя продължаваше да гледа пръстена и да плаче.Как мразеше тези моменти на слабост, но те я преследваха, и я правеха уязвима, а да си уязвим, значи да се слаб, а това не беше опция в живота на бившата вещица.

„-Како, како ще се оправиш, нали?Пак ще си здрава и ще станеш от това легло, нали? – Анджела беше седнала върху леглото, на което лежеше сестра й от седмица, покосена от тежка болест и ридаеше.

-Разбира се, слънчице, много скоро пак ще съм на крака и ще се забавляваме, обещавам ти, малкото ми момиченце – Исабел (така се казваше тя) я милваше по главата и и се усмихваше.Тя беше наясно, че лек за тази болест няма и скоро дните и свършват, но не искаше да причинява това на сестричката си, знаеше, че тя няма да го понесее.

На вратата се позвъни и Анджела побърза да изтича и отвори.Както и очакваше това беше докторът.Той идваше всеки ден, за да следи състоянието на Исабел.

-Заповядайте, докторе. – Анджела го приветства с ръка, а той не почака втора покана и набързо се шмугна с стаята на по-голямата сестра и затвори вратата.Русокоската отново остана отвън, както винаги.По някаква страна причина, не я пускаха да чува разговорите им, но този път тя реши, че ще подслуша, защото усещаше, че нещо не е наред.Тя много тихо и внимателно се приближи до вратата и се заслуша в разговора им.

-Колко време ми остава докторе? – попита разтревожено сестра и.

-За жалост, няколко дни, Исабел.Съжалявам, но ти знаеш, че нищо не може да се направи.Това е най-коварната болест в целия свят. – спокойно говореше докторът, но се усещаше лека нотка на тъга в гласа му.

„Няколко дни?Как така?Нали щеше да се оправи?“ Мозъкът на Анджела експлодираше.Дишането и секна, а температурата на тялото и рязко се покачи.Тя не издържа и с гръм и трясък влезе в стаята.

-Как така няколко дни? – започна да вика като обезумяла.

-Анджела, какво правиш тук? – докторът я гледаше шокирано, а сестра и разтревожено.Сега вече трябваше да и кажат истината, но им беше ясно, че психиката едно десет годишно дете няма да го понесе.

-Анджи, виж… - сестра и реши да поеме фронта,защото мислеше, че сестра и трябва да го чуе от нея, не от доктора. – Аз съм тежко болна, това го вече го знаеш.Няма лек за тази болест, което означава, че аз умирам с всеки ден.Остават ми още малко дни.Съжалявам, че не ти казах по-рано, но не исках да страдаш, слънчице. – Анджела се затича към леглото на Исабел, прегърна я силно и започна отново да плаче.Сестра и също я прегърна и направи знак на доктора, че вече нямат нужда от него и той може да си върви.След няколко дни Исабел почина.Тогава започна ада на младото момиче!“

Този спомен беше много по-тежък от предишния и това накара Анджела да започне да се движи напред-назад като лудите.Сълзите и секнаха, съзнанието и спря да мисли.Тя усещаше само болката.Болката от загубата на съществото, което я караше да се чувства жива.Все едно ти забиват нож, бавно, за да усетиш по-силно чувството болка, това чувстваше сега Анджела.Тя се изправи леко, като се подпираше и по същия начин стигна до банята.Пусна водата и си изми очите.Един, два, три пъти…не, този път тя не искаше да забрави, искаше да се отърси от всичко това, което току що премина през главата и.Огледа се в огледалото.Очите и бяха подпухнали и кървясали, а лицето и беше смъртно бяло.Това не и направи особено впечатление, за това тя просто спря крана и се върна в стаята, подпирайки се отново и легна на леглото.

-Анджела, добре ли си? – някой влетя в стаята и и клекна до леглото.Нечия топла ръка обхвана нейната и здраво я стиста.

-Нанси…остави ме, искам да съм сама. – Анджела говореше бавно и леко на пресекулки.Сълзите и отново напираха, но тя нямаше да им позволи да се покажат, защото никога не би позволила някой да я види слаба и уязвима.

-Какво ти се е случило?Защо си в това състояние? – Но Нанси не се отказваше.Изглеждаше притеснена и всъщност беше.Не можеше да повярва, че така нареченото „лошо момиче“ в момента лежеше пред нея, във вид на мъченик.

Бележка от автора:

Новата глава е много по-различна от обикновено, защото реших да променя някой неща в фика и за ваше щастие вече няма да пускам уклончиви глави.Нещата ще станат малко по-сериозни.И ще има сериозни разкрития относно миналото на главната героиня.Да знаете, че това в тази глава е нищо, в сравнение със предстоящите глави.Ще има много неочаквани обрати, така че мисля, че си заслужава да прочетете и другите глави.Относно тази глава, на мен лично ми харесва.Има много чувства, който не знам дали съм описала много добре - това вие ще кажете.Надявам се главата да ви е харесала! Изразете мнението си, моля.И очаквайте новата глава много скоро.

xSunnyxGirlx Like a Star @ heaven

Заглавие: Re: Change Пет Сеп 27, 2013 9:21 pm

Така - замисълът на главата е много добър. Цялостната идея на фика - също. Хубаво е да се правят, колкото се може по-различни и оригинални проекти. Smile

Видяло се е, че ще разглеждаме от много страни Анджела, та предполагам това е встъпателната част. Както и да е - няма какво да разтягам локуми. За началото - малко внезапно идва плачът на Анджела, след като в предишната глава сме я видели във вихъра си. Би било по-добре, ако просто направиш някаква случка - например става някакъв инцидент с главната героиня и й се налага да стои в лечебницата на училището. Там ще отиде, няма как, и Нанси и събитията ще подбудят Анджела на дълбооок размисъл за миналото й. Защото иначе самата идея така внезапно идва да се замисли за миналото си - ЕСТЕСТВЕНО, ти решаваш във всеки един момент в каква посока да тласнеш историята си.
И най-добре разсъждавай надълго и нашироко из главите си - по темата, която си засегнала може да се разсъждава много в различни посоки. Загатвай неща във всяка една сфера, за да читателя да чувства, че е разбрал всичко детайлно и да разсъждава, заедно с теб! Поздравления и некст!

П.С. То и аз повечето неща, изложени по-горе не съм сигурна колко мога да ги прилагам де, но искаш да се поправяш и да ти се казват грешките, да имаш пълноценни коментари. Дано съм помогнала, с каквото мога.

Заглавие: Re: Change Пет Сеп 27, 2013 9:29 pm

Благодаря за съветите.Това за случката в следващата глава ще го има, докато Анджела разказва на Нанси какво се случва.А това за разсъждаването, попринцип го правя като пиша, но специално в този фик, ме е страх, как ще го възприемат читателите.

25.12.1999

Главата като замисъл ми харесва,както и фика. Сега идва интересното,както гледам и нямам търпение за следващата глава. Това със спомените е една много обра идея. Изведнъж фика така се измени...абе просто...супер! Давай некст.

Заглавие: Re: Change Нед Окт 06, 2013 11:21 am

Е сега вече Анджела прилича на истински злодей. Не, сериозно. Нали знаете, обикновено когато има някой лош, то той е преживял адски много в миналото си. Пък и какво е една история без малка доза мрачно минало? Very Happy

Заглавие: Re: Change Нед Окт 06, 2013 2:00 pm

Ами те попринцип тези, които са преживели много лоши в моменти в миналото се озлобяват...точно за това и Анджела е такава. :д

Заглавие: Re: Change Съб Окт 26, 2013 6:34 pm

Change Flamingtext_com_1382812435_334753004

Не знам, колко ще е лоша новината, която ще кажа, но все пак така реших.Спирам Change.Просто вече се чувствам изтощена от писането му.

Имам идей, но нямам муза да пиша.Вече не усещам тръпката от самото писане.

Така че няма защо да измъчвам и себе си, и вас, като ви карам да четете насила написани, безсмислени и безинтересни глави.Може би някога пак ще го продължа, или пък ще кажете (аз също) "сбогом" на Change за винаги.

Не знам...времето ще покаже.

Сега ви пожелавам приятно прекалване с фиковете на "колегите" ми.

25.12.1999

КАКВО?! А,не! Защо?
Фика е толкова хубав,а ти го спираш!
Дано го продължиш скоро!