Winx Club Bulgaria
Битката за Времелия V78g2p
Здравейте фенове на Клуб Уинкс! За да влезнете натиснете ''Вход'', а ако все още не сте се регистрирали, натиснете на бутона ''Регистрация''. Дано се забавлявате и приятно разглеждане на форума! Smile
Winx Club Bulgaria
Битката за Времелия V78g2p
Здравейте фенове на Клуб Уинкс! За да влезнете натиснете ''Вход'', а ако все още не сте се регистрирали, натиснете на бутона ''Регистрация''. Дано се забавлявате и приятно разглеждане на форума! Smile
Winx Club Bulgaria
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


Welcome to Winx Club's Bulgarian Fans page!
 
ИндексИндекс  Последни снимкиПоследни снимки  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Chat Box
Top posters
winxclub
Битката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_bar 
Sunny.
Битката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_bar 
dreamsformagic
Битката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_bar 
winxdaphnebg
Битката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_bar 
maicg
Битката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_bar 
winxclubtv
Битката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_bar 
♥ Bloom ♥
Битката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_bar 
ashxbenzo
Битката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_bar 
amore
Битката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_bar 
winxclubbg
Битката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_barБитката за Времелия I_voting_bar 
Most active topics
приключение в Alfea
Снимки от 5-ти сезон
Нови снимки - Sirenix 2D
Winx Sirenix 3D
НАКАРАЙ ТРУПА ДА ВЪРВИ
`!~MAGIC~!` - ВЕРСИЯ I
~Sunshine~
Winx Дрехи - Sailor
СНИМКИ и ГИФОВЕ
Логото на WINGS
Poll
Какво мислите за новия Хелоуински дизайн на форума?
Страхотен е!
Битката за Времелия I_voting_bar81%Битката за Времелия I_voting_bar
 81% [ 35 ]
Става.
Битката за Времелия I_voting_bar2%Битката за Времелия I_voting_bar
 2% [ 1 ]
Не ми харесва!
Битката за Времелия I_voting_bar16%Битката за Времелия I_voting_bar
 16% [ 7 ]
Общо гласове : 43
Latest topics
» Седем години по-късно: Ретроспекция през 2020
Битката за Времелия I_icon_minitimeПон Фев 01, 2021 10:57 pm by winxclub

» НАКАРАЙ ТРУПА ДА ВЪРВИ
Битката за Времелия I_icon_minitimeПон Яну 04, 2016 6:19 pm by winxclub

» `!~MAGIC~!` - ВЕРСИЯ I
Битката за Времелия I_icon_minitimeПон Дек 07, 2015 6:42 pm by dreamsformagic

» Twisted (КОМЕНТАРИ)
Битката за Времелия I_icon_minitimeВто Фев 17, 2015 5:30 pm by dreamsformagic

» Twisted
Битката за Времелия I_icon_minitimeПон Фев 16, 2015 4:20 pm by winxclub

» Скитница-фикът
Битката за Времелия I_icon_minitimeСря Сеп 03, 2014 8:12 pm by dreamsformagic

» Уинкс конкурсчета!
Битката за Времелия I_icon_minitimeПет Авг 15, 2014 7:33 pm by _alitooo_

» Рисунки на уинкс
Битката за Времелия I_icon_minitimeПет Авг 15, 2014 8:59 am by _alitooo_

» КЪДЕ СЕ ЗАГУБИХТЕ БЕ, ХОРА?
Битката за Времелия I_icon_minitimeПет Авг 15, 2014 8:26 am by _alitooo_

» СНИМКИ и ГИФОВЕ
Битката за Времелия I_icon_minitimeЧет Авг 14, 2014 10:49 am by _alitooo_

Top posting users this week
No user
Facebook
free forum

Twitter
free forum

Forum Promo
Март 2024
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
КалендарКалендар
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search
This Is Halloween

 

 Битката за Времелия

Go down 
2 posters
АвторСъобщение
maicg
Moderator
Moderator
maicg


Брой мнения : 391
Join date : 01.12.2012
Age : 23

Герой
Име на героя: Луси Хартофийлия // Марлийн Брукс // Лисандър Тейзър
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 09.06 // 03.04 // 14.06

Битката за Времелия Empty
ПисанеЗаглавие: Битката за Времелия   Битката за Времелия I_icon_minitimeСъб Авг 03, 2013 10:27 pm

След като четирите момичета и ексийда Хаппи минават през портала на г-жа Фарагонда, те се озовават върху една масивна скала, издадена напред от мястото, където свършва гората... Гората, в която се проведе първата им битка с Рен, злият брат на Саманта.
От ръба на скалата се вижда столицата на Времелия, Таймтаун. В нея се намира Правителството, както и домът на Саманта. А в покрайнините на града се вижда големия кралски дворец.
Сега, след като вече стигнаха крайната си дестинация, какво ще правят Клуб Уингс?...
Върнете се в началото Go down
https://winxclubbulgaria.bulgarianforum.net/t458-topic
winxclub
Moderator
Moderator
winxclub


Брой мнения : 884
Join date : 11.12.2012

Герой
Име на героя: Саманта Кук // Тарани Хейл // Уил Олсен
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 12.12. // 23.03. // 07.09

Битката за Времелия Empty
ПисанеЗаглавие: "В пропастта..." - I   Битката за Времелия I_icon_minitimeСъб Авг 03, 2013 11:12 pm

  Четирите момичета, и малката котка с тях, се строполиха гръмогласно на обширната издадена скала, намираща се в горите на Времелия, с изглед - целият Таймтаун, столицата на Времелия.
  И тези четири момичета, бяхме ние - аз, Луси, Сия и Мони; включително и ексийдът, който сега се беше размърдал, и въртеше очите си трескаво.
  - Къде сме? - Сия изрита насъбралите се малки камъчета по скалата, и за миг всичко се разтресе. Помислих си, че ще се разбием долу и дори нямаше да сме направили опит да спрем Рен, но засега все още бяхме в играта. Стига да не бъдем посрещнати от него. Бе непредсказуем.
   - И въпреки всичко си мисля - ами ако откачалката, ни е манипулирала през цялото време? Ако той ни е накарал да дойдем тук? - Мони приклекна и се подпря за нестабилното парче скала.
   "Нямаме време за това! Тук сме, и ще се бием!"
  За моя изненада Луси взе думата:
  - Виж, дойдохме тук, напълно, осъзнавайки, че ще се изправим срещу много силен и интелигентен враг. Срещнахме се с него един път, видяхме го в действие. Затова сме на Времелия - за да спасим всички. Някой да не го е разбрал досега?
  Пълно мълчание. Използвах момента, за да огледам обстановката отблизо, анализирането щеше да е от полза - както винаги бе мрачно, подухваше лек вятър, а и се усещаше хлад.
  - Намираме се в столицата на Времелия. Тук се намира главната "щабквартира" на брат ми, бях направила проучване преди време. Сигурна съм, че мястото е непокътнато. Таймтаун също е и градът, където ще предупредим правителството и всички високопоставени особи за опасността, която дебне цялата планета. Не знаем какво е намислил...
  Бях прекъсната доста грубо от скалата - прекалено грубо. Пукот, краш и една дебела пукнатина започна да си проправя път от единия край на досега здравото нещо към другия.
  - Падаме в пропастта! - викнах.
  И последният шанс за спасение се изпари, когато решаващият пречупващ звук секна. Грохот ме оглуши, загубих равновесие. Падахме...
Върнете се в началото Go down
winxclub
Moderator
Moderator
winxclub


Брой мнения : 884
Join date : 11.12.2012

Герой
Име на героя: Саманта Кук // Тарани Хейл // Уил Олсен
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 12.12. // 23.03. // 07.09

Битката за Времелия Empty
ПисанеЗаглавие: "Пропадане" - II   Битката за Времелия I_icon_minitimeНед Авг 04, 2013 5:42 pm

 Когато огромната, супер-заплашителна пукнатина по скалата стигна края й, и отряза единствения ни път за бягство, дойде време за оглушителния грохот и моето изтръпване. "Но, за бога, ние падахме! Щяхме да се разбием, а ако имахме и малък шанс за оцеляване, идваше ред на силното затискане от 3 тона тежаща скала!"
  Полетяхме стремглаво надолу - въртях се хаотично във въздуха, всичко се размазваше все повече и повече, а и блокирах.
  - Магика Уингс! - викнаха Мони и Сия в един глас и изчезнаха встрани, на по-безопасно място от летящите отломки. Бързо ги загубих от погледа си. Точно тогава, над мен се появи втрещената Луси, която се опитваше да хване правещия салта, радостен ексийд. "Какво е това нещо, по дяволите?!"
  - САМ, трансформирай се! - вятърът пищеше в ушите ми, но все пак успях да чуя крещящата принцеса.
  "Как да се трансформирам?! Ти, Мони, Сия... предполагам имате опит в напечените ситуации, но НЕ и аз!"
  Опитах се да й отговоря, но това просто ме завъртя още един път във въздуха, успявайки да ме разконцентрира за съвсем малко - и напълно достатъчно, за да пропусна важната част.
  Тежащото няколко тона парче скала се рацепи на две, после на още няколко части... и струва ми се, се насочи право към мен, по-бързо, отколкото очаквах.
  - САМ! - изкрещя Луси, точно преди котката да я стисне здраво с две ръце, да разпери криле и да полети нагоре... спасявайки я.
  "Прекрасно.. аз съм единствената, която умира, поради простата причина, че другите са "свикнали" на това!"
  - Магика Уингс.. - успях да се трансформирам, и слава богу! Изстрелях се настрани, като другите, с надеждата всичко това да приключи. Но не.
  Още едно дебело парче скала, изникна от нищото и се стовари върху мен, с цялата си сила. С учудваща точност - в ранената ми от Дарси ръка.
  - Ъгх, не.. АА! - откатът от удара ме запрати още един път надолу, а след миг огромния, тонове камък не закъсня със следващия си удар.
  - НЕ!.. - всичко изчезна. С цялата си останала енергия, се насочих, по спомен, към по-безопасния район. След няколко секунди земята долу изкара въздуха ми, прониза ме остра болка в гърба и ръката.
  Мисля, че усетих и кръв, но всичко спря рязко. Силен удар по главата от падането и вече бях извън строя.
Върнете се в началото Go down
maicg
Moderator
Moderator
maicg


Брой мнения : 391
Join date : 01.12.2012
Age : 23

Герой
Име на героя: Луси Хартофийлия // Марлийн Брукс // Лисандър Тейзър
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 09.06 // 03.04 // 14.06

Битката за Времелия Empty
ПисанеЗаглавие: "Среща"   Битката за Времелия I_icon_minitimeПон Авг 12, 2013 10:57 pm

- САМ! САМ! - Крещях като ненормална, докато слизах при нея. Когато се разформирах, изтичах до неподвижното тяло на Саманта. След миг дойдоха Мони и Сия. - Сам! Сам! Чуваш ли ме? Отвори очи!
- Луси. Луси, спокойно. Успокой се. - Червенокосото момиче бе сложила двете си ръце над припадналата ни приятелка и бе затворила очи.
- Добре. Давай. - Хлъцнах леко и двете с Мони се отдръпнахме малко, колкото да не пречим на лекуващите заклинания на Сия.
След около час, все още нямаше резултати. Единственото бе изкараният вън от опасност живот на Саманта, но тъй като тя все още не се събуждаше, капитанът на един от взводовете на флубъстърската армия се опитваше да открие и премахне дори най-най-леките наранявания. Като драскотините, които бяха навсякъде. След миг, обаче, се чу шум - някой, не няколко някой, се приближаваха през гората. О, да. Гората се разпростира и тук долу също. Ние с Мони застанахме в бойна позиция, защото дори нямахме време да се трансформираме.
- Ей! Там има някой!
Spoiler:
От сянката на дърветата излязоха двама мъже и... лъв? Бял, пламтящ лъв. Който май бе домашен любимец. - Кои сте вие?
- Луси, кой е там? - Сия все още бе със затворени очи, за това тя бе в най-неизгодно положение... особено, ако се стигнеше до битка. Но, за сега, щяхме да се опитаме само с думи. Насилието не води до нищо добро... Леле, прозвучах като мама.
- Спокойно, продължавай - отвърнах й аз.
- Попитах кои сте и какво правите тук.
- Не е вярно. Попита кои сме. - Погледнах спокойно белокосия. Това да не е някаква нова мода? - Аз съм Луси. Това е Мони, а онази с червената коса - Сия. Момичето в безсъзнание се казва Саманта.
- Ах ти...
- Скуало, спокойно. - Мъжът с лъва се обърна към нас. - Извинете го, обикновено не е толкова избухлив.
- Ей, не говори от мое...
- Аз съм Занкус, следовател от Министерството на охраната. Тук сме за да разследваме случай, ами вие? Зоната трябва да е затворена.
- Приятно ми е. Току-що паднахме от онази скала... бивша скала, сега е скали.
- Паднали сте? - Чернокосият човек повдигна подозрително вежда.
- Да, паднахме - потвърдих аз, също с толкова мил- сдържан тон. Да, определено бе "сдържан". - След като се телепортирахме горе от училището ни.
- Училище? Училище за какво?
- За феи. Училището за феи Алфея.
- Феи значи, а? - Скуало се обади с онзи присъщ за гангстерите тон, когато са хванали заложник да лъже за информация.
- Да, феи. Проблем ли имаш? - Мони му отвърна не по-малко гангстерско. Изглежда, че с Занкус мислехме еднакво, защото просто си продължихме разговора.
- Е, и какво правят феи тук?
- Имаме работа.
- Каква работа?
- Дълга история.
- Имаме... - той погледна към партньора си - имам време.
- Тогава по-добре седни. - Казах аз и кимнах към столовете, които бях измагьосала по-рано, когато "операцията" на Сам бе в началото си. Разказът ми отне около половин час (съкратения вариант, където повечето подробностите са изпуснати) и когато свърших, двамата белокоси бяха свършили, макар и все още да си мятаха гневни погледи.
- Разбирам... значи сте тук да довършите започнатото.
- Горе-долу. - Сия се обади. След въпросителния ми поглед, добави: - Всичко е наред, просто трябва да изчакаме да се събуди. С малко късмет, до тогава ще имаме някакъв план за действие... различен от "намери и нападни". - Появи се и пети стол, на който седна тя. - Та, вие какъв случай разследвате?
- Някакви хора са видели ярка светлина дълбоко в гората. - Скуало започна с обясненията. Значи този може; и нормално да говори. - Там никой не влиза от около десет години. Говори се, че имало някакво животно, което убивало всеки, който се доближи до територията му. - Споглеждане на нас трите.
- О, не, уверявам ви, че там няма никакво смъртоносно диво животно. Е, смъртоносно да, но не и животно.
- А какво е тогава? Човек ли? - Той се изсмя подигравателно.
- Да. Да, човек. Наиме Рен, който се води луд и живее в своята база, която очевидно е "територията", за която спомена.
- Сериозно ли?
- Да, също така не убива всеки. Все пак тук сме четирима... - пребледнях. - Сия, къде е Хаппи?
- Кой е Хаппи?
- Аз! - Синьото нещо полетя право надолу, докато не седна на рамото ми.
- Къде беше?
- Проучвах.
- Проучвал си?
- Ай, ай, сър! - Той посочи от мястото, където излязоха двамата служители на Минисерството. - Там има някаква бариера, която не пуска нищо и никой да мине. От никъде - по, над и през земята.
- Там сигурно се крие Рен... Междудругото, защо имате лъв?
- А, това е Бестър. Той е подобрения вариант на полицейското куче.
- Сам! - Сия скочи и отиде при нея. Аз и Мони я последвахме, като Скуало и Занкус също, но останаха на малко разстояние.
- Слава богу! Будна си!


Последната промяна е направена от maicg на Пон Сеп 09, 2013 10:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
https://winxclubbulgaria.bulgarianforum.net/t458-topic
winxclub
Moderator
Moderator
winxclub


Брой мнения : 884
Join date : 11.12.2012

Герой
Име на героя: Саманта Кук // Тарани Хейл // Уил Олсен
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 12.12. // 23.03. // 07.09

Битката за Времелия Empty
ПисанеЗаглавие: "Пробуждане" - ІV   Битката за Времелия I_icon_minitimeВто Авг 13, 2013 7:40 am

   Разтърсих глава, за да се уверя, че наистина се намирам във Времелия и не сънувам, но още преди да успея да се съвзема Сия, Мони, Луси и... и... и.. две внушителни сенки зад тях... ЪХ... и звяр..! "Пазете се!"
   Всичко се завъртя един път.. после още един и пак главата ми се олюля на земята. "Ще ни убият.. трите момичета, не трябваше ли да пазят фронта все пак?! Или... виждам духове..? От отвъдния свят..?! О, Боже, Саманта, спри!"
   - САМ! САМ! Добре ли си?! Ти си будна!! - Сия крещеше, като обезумяла, заедно с Луси, докато Мони се опитваше да потуши хаотичните викове.
   Опитах да се изправя за втори път. След няколко секунди нещата започнаха да си идват на мястото и постепенно фокусирах мистериозните сенки и звяра.
   "Но.. о, аз паднах! Как съм... не, Сия! Тя ме е излекувала... горката, колко от магията й ли съм източила?!... НО... Сенките!"
   Изправих се, подпрях се за някакво дърво и пак се строполих. Този път обаче, виждах нещата ясно, а дървото бе използвано за облегалка.
   Започнах да соча онези двамата и след миг изкрещях:
   - Защо са тук?! Нападнете ги!! - Луси приклекна до мен, свали ръката ми и обясни ситуацията. Та тя им бе изпяла всичко!!!
   - Назад! - изправих се и тръгнах към в момента, втрещените мъже. - Махайте се, или...
   - Сам, те са от Министерството на Охраната! Успокой се.. - по лицето на Мони пропълзя плаха физиономия.
   "Ъх.. Министерство на Охраната".
   Изведнъж единия от мъжете, белокосия, се затича бързо към мен, стисна ме силно, (опитът му за прегръдка) и извика:
   - Саманта!! Откога не сме се виждали?! Сам!
   Дойде ред и на другия да се доближи до нас и да започне да раздава радостни възгласи.
   - Сам! Боже, това ти ли си?! Как си, добре ли си!?
   "НО!"
   Това да не би да бяха...
   - Скуало и Занкус! И Бестър!!! Ела тук, момче! - лъвът, който допреди малко мислех за звяр дотича до мен и ме олиза с огромния си език... Магия за почистване и всичките лиги изчезнаха. Почесах любимия си лъв, след което се заех да разпитвам едни от любимите ми приятели какво става в Министерството... Изобщо как се развиват нещата във Времелия. Набързо ми обясниха защо са тук, какво разследвали...
   - Вие се познавате?! - сега трите момичета гледаха втрещено.
   - О, стари приятели. Близки сме с принцесата на Времелия, Скуало и Занкус, пък са най-доверените й лица... И така постепенно се сприятелихме. Уникални хора - посочих двамата мъже, и лъва, разбира се, след което последва още една прегръдка.
   - Какво става, Сам? Къде изчезна? - Занкус не сваляше усмивката от лицето си.
   - Ами в момента уча в Алфея, училището за феи... И общо взето заниманията ми са там. Обаче, след приключенията на Рен в горите на родната ми планета, няма как да оставя това безнаказано.
   - Рен? - Скуало повдигна вежди.
   - Рен е брат ми.. Ехо?
   Занкус се почеса по брадичката и след миг се сети:
   - Рен. О, да.. брат ти. Той не беше ли..
   - Той е луд! Довлече ме тук насила, и щеше... Би се с мен! Говореше за някакъв "мащабен" план да унищожи Времелия.. Да я разруши!
   - Боже..
   - Сега щяхме да тръгваме към Правителството, за да ги предупредим.
   Хаппи, който досега не бях забелязала, взе думата:
   - Обаче открих бариера, около гората. Горе! Очевидно брат ти се крие там, и е на път да активира "мащабния" си план. Спешно трябва да направим нещо.
   Момичетата мигновено се съгласиха с котката. Погледнах двамата мъже - размишляваха.
   - По принцип не бихме предприели такъв риск, но... След като ситуацията е спешна... Няма да имаме време да предупредим висшите органи. Съдбата на Времелия е в наши ръце.
   - Но, сигурни ли сте? Знаете какво може да прави брат ми, контролира случващото се и...
   Чернокосият младеж ме изгледа строго.
   - Познаваш ни, Сам. Идваме.
   След като всичко бе решено, дойде ред на изморителното катерене. Благодарение на магията на Сия се чувствах много по-добре, за което й благодарих искрено. Накрая успяхме да стигнем храстите, които закриваха бариерата, според Хаппи и... Наистина имаше бариера. Нещо... невиждана сила. Това, което захранваше щита... със сигурност бе ЧУДОВИЩНО! Силна енергия извираше от купола и изведнъж се почуствах безпомощна... Нямаше какво да направим, по дяволите!
   Внезапно нещо изтрещя и бариерата се заспуска надолу... и бе свалена!
   - Какво...
   Рен! Беше се качил на по-високо парче скала в базата си, или "територията", която разследваха Скуало и Занкус. Засмя се и прошепна зло:
   - Една крачка и никога няма да излезете оттук... Живи!


Spoiler:
Върнете се в началото Go down
maicg
Moderator
Moderator
maicg


Брой мнения : 391
Join date : 01.12.2012
Age : 23

Герой
Име на героя: Луси Хартофийлия // Марлийн Брукс // Лисандър Тейзър
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 09.06 // 03.04 // 14.06

Битката за Времелия Empty
ПисанеЗаглавие: "Преди битката" - V   Битката за Времелия I_icon_minitimeПон Сеп 09, 2013 11:18 pm

Рен!
- Няма да си тръгнем живи ли? - Погледнах го подигравателно, с което си изпросих за пореден път смаяните погледи на всички около мен. Освен на Рен. Той просто бе "заинтересован". - И го казва човекът, който стои върху нестабилно парче скала. Ха!
- Какво правиш! - изсъскаха четири различни гласа покрай мен. Хаппи и Бестър стояха на няколко метра разстояние назад.
- Луси...
Игнорирах ги - всичките.
- Недей да ме предизвикваш, момиче.
- О, моля те.
- Предупреждавам те...
- Браво.
- Не си играй...
- Хм...
- ... с търпението ми.
- До колкото си спомням, миналия път ти казах...
- Хей, Луси.
- ... че тук е прекалено тъмно...
- Какво си наумила?
- ... нали? За сведение...
- Луси, чуваш ли ме?
- ... сега е още по-зле.
- Луси!
- Трябва да слушаш какво ти говорят хората.
- Луси!!
Напълно игнорирах опитите на останалите да привлекат вниманието ми и явно го бяха разбрали, защото си говореха нещо помежду си. Другото, което се бореше да заеме място в мозъка ми бяха мислите. И тъй като в момента бях застанала точно пред Рен и двамата се гледахме със злоба, те бяха именно: Чакай малко. Защо аз съм тук? Не трябва ли да е Сам тази, която води безсмислени словесни битки със злия си брат? Ха! Ето, че липсата на чувство за самосъхранение си казва думата. Но пък сигурно и факта, че двамта толкова си приличаме е фактор... Божичко! Не мога да повярвам, че току-що намерих Рен за "нормален" колкото мен.
- Какво ти стана? Да не се уплаши?
- Да. Като се замислиш е страшно - да живееш в тази гора. Сам. И то за толкова. Дълго. Време. Сам-самичък.
Той наистина изглеждаше бесен. Явно стратегията ми работеше в правилната посока. Сега само оставаше да ни атакува - ако се стигнеше до съд тогава щяхме да можем да го обвиним със солидни доказателства и шестима свидетели плюс една говореща котка. Пък и дори да обжалва (втф, наистина съм добра, а?), щях да говоря с принцесата - като между две вероятно-бъдещи-кралици-на-две-планети-в-неутрални-за-сега-отношения. Да. Интересно преживяване щеше да е.
Върнете се в началото Go down
https://winxclubbulgaria.bulgarianforum.net/t458-topic
winxclub
Moderator
Moderator
winxclub


Брой мнения : 884
Join date : 11.12.2012

Герой
Име на героя: Саманта Кук // Тарани Хейл // Уил Олсен
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 12.12. // 23.03. // 07.09

Битката за Времелия Empty
ПисанеЗаглавие: "Разгорещяване" - VІ   Битката за Времелия I_icon_minitimeВто Сеп 10, 2013 8:20 am

Битката за Времелия 640px-Gray%27s_irritation
- Да. Като се замислиш е страшно - да живееш в тази гора. Сам. И то за толкова. Дълго. Време. Сам-самичък.
 Луси не спираше да ядосва Рен, от което започвах да се притеснявам все повече и повече. Какво си мислеше, че правеше?! Трябваше да се бием, трябваше... всъщност, и аз не знаех какво трябваше да правим в такава ситуация. Но... Скуало и Занкус, би трябвало да направят нещо, нали?! Все пак това им е работата. И дори да бяха на един от най-високите постове в полицията.. имах чувството, че са най-в неведение за случващото се. Просто се бяха покрили зад нас и наблюдаваха - дали изчакваха нещо?
 - Сия, Мони, ще седим и ще гледаме Луси ли? Да приключваме! - тръгнах напред, но бях изненадващо спряна... от Сия. И двете нямаха намерения да тръгват. Ръката на червенокосата ни приятелка, ме хвана за рамото и леко ме дръпна назад.
 - Какво...
 - Не забелязваш ли, че има нещо странно? В обстоятелствата, в мястото...
 - Не те разбирам...
 - Брат ти, винаги сме го виждали сам... Самият факт не е ли странен?
 - Защо...
 Дойде ред на Мони да се обади:
 - Виж, ако наистина Рен иска да унищожи Времелия, тогава сам няма как да го направи - това е непосилна задача, дори и за него. Не виждаш ли, че сме обградени от храсти, скали... местността е тоолкова подходяща за засада. Затова, е най-добре да стоим тук, точно до мястото, откъдето влязохме. Ще имаме време да реагираме.
 - Н-Но... аз... н-ня-яма как... не... - умът ми започна бавно да смила информацията.
 - Сам-самичък - отекнаха думите на Луси в съзнанието ми... значи и тя се беше досетила. Само аз ли, се бях заблудила толкова?? Бях ли готова за такава важна битка?...
 - Джувия, мила, може да излезеш! - изкрещя Грей, така че всички да го чуят. "НЕ, НАИСТИНА ТОЙ НЕ Е САМ!!"
 - О, скъпи, мисля, че е доста под нивото ти да се биеш с такива нисши твари - особено тази пред теб. Миличка, чувала ли си за козметични продукти - та ти си пълна скръб, глупаче! - Джувия... гласът й се разнасяше навсякъде. Но откъде, за бога?! Точно до Грей, се заформи една локва... но стана по-голяма, и по-голяма.... докато не се оформи тяло!

Битката за Времелия 485px-Juvia%27s_Water_Body_Transformation_

 - О, Джувия! - Грей изпадна в екстаз, когато я зърна, а аз... бях с широко отворена уста! От водата... тя... се превърна в човек!

Битката за Времелия 312px-Juvia_Lockser

С розово чадърче, стегнати устни, и уверена походка, Джувия...
 - Брат ти си има гадже? - Скуало пристъпи до мен. Разбира се, нямаше смисъл, защото и аз като другите, не можех да проговоря.
 - Ти на мен ли ще ми казваш, колко съм красива, жабо такава?! - на Луси изглежда й кипна, особено след пиперливите изрази, които изграчи стоящата срещу нея жена. - ОГНЕНА СТРЕЛА! - още нетрансформирала се, Луси изстреля силна магическа атака право срещу... водната повелителка. И... атаката премина право през нея! Дори не я докосна.... просто мина през нея... и се заби в дърветата.
 Джувия ускоряваше крачка уверено към Луси.
 - Аз съм водата, невежо момиченце... всяка ваша атака ще мине през мен... и няма да ми направи нищо. Докато аз... мога да ви сторя много.
 Вдигна ръката си, изстреля масивно количество вода от нея и... улучи Скуало и Луси.... НЕ! Та те бяха затворени във водни кълба! Огромни водни...
 - Ще се удавят... жалките им животи ще приключат толкова жалко... А вие станете свидетели на падението им... а после ще дойде ред и на вашето, глупаци!

Битката за Времелия 640px-Juvia%27s_water_lock

 Докато примката се затягаше, около Луси и Скуало, а ние гледахме безпомощно, Джувия използва момента да изстреля още една силна атака...

Битката за Времелия 640px-Juvia%27s_Water_Slicer

 След като ни изхвърли назад... разформира водното кълбо около Луси, която се свлече на земята... Принцесата погледна Рен и партньорката му зло... Определено се беше вбесила доста добре... въпросът е колко дълго щеше да издържи - очевидно те ни бяха изиграли, а не ние те...
 - Пусни Скуало! - извиках на вещицата, която в момента даваше вид на много измъчено момиченце. - КАЗАХ ДА ГО ПУСНЕШ!
 Отидох до Луси, помогнах й да се изправи и...
 - Сам, Сам, Сам... - Грей се приближи до Джувия и поклати глава. - Явно ще трябва да излезеш аут от играта... завинаги.
 С Луси се прилепихме една до друга.
 - Готови?
 - Повече от всякога - след думите на русокосата, загубих представа за всичко... гневът ме погълна... оставяйки на Мони, Сия, Занкус, Хаппи и Бестър да оправят ситуацията... защото аз се загубих из емоциите си... а Луси... за Луси имаше шанс да се съвземе... но за мен... излизането от контрол бе повече от задължително...


*Стана малко дълго, за което се извинявам!!!


Последната промяна е направена от winxclub на Съб Ное 08, 2014 2:47 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
maicg
Moderator
Moderator
maicg


Брой мнения : 391
Join date : 01.12.2012
Age : 23

Герой
Име на героя: Луси Хартофийлия // Марлийн Брукс // Лисандър Тейзър
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 09.06 // 03.04 // 14.06

Битката за Времелия Empty
ПисанеЗаглавие: "Някъде" - VII   Битката за Времелия I_icon_minitimeСря Сеп 11, 2013 4:17 pm

Битката за Времелия 341054-bn5
- Къде съм? Какво става?
- О, събуди се.
- Кой сте вие? - Някакво старче бе застаноло до мен. А аз защо, всъщност, лежах на някакво легло? И какво се случи с всички? Къде изчезнаха Рен, Джувия и битката? Огледах се наоколо. Явно бях в някаква колиба, осветявана от камина. - И къде съм?
- Успокой се. Имаме по-важна работа от това.
- Моля?
- Чувала ли си за Нирвана? - Каза той и с бавна крачка застана до прозореца.
- Ами... ъъ...
- Някога, отдавна, имало едно племе, наиме Нирвит. Единствено те останали неутрални, когато цялата планета била обгърната от война. Преди 400 години, един човек наиме Раубаул от това племе решил, че е време да се въдвори мир. За тази цел, той създал Нирвана. Мощна машина, която превръщала лошото в добро. И така, след големия успех, Нирвана станала символ на мира и Нирвитите я направили свой дом. Въпреки това, тъмнината, погълната от Нирвана трябвало да отива някъде - и това някъде не било включено в изисленията на Раубаул. За това един ден натрупаната тъмнина излязла навън и погълнала всички от Нирвит. Те започнали да се избиват, докато не останал само един - Раубаул. Но дори той не бил вечен. Но, след като се споминал, душата му се върнала на Времелия, за да пази Нирвана от лоши ръце, докато дойде някой, способен да унищожи плода на греховете му.
Старчето остана още малко загледан, след което се обърна към мен. И мълчеше.
- Ъъ... защо ми казахте всичко това?
- Защото Нирвана е на път да бъде активирана отново и само ти с приятелите ти, можете да я спрете.
- Моля?
Битката за Времелия 341054-bn5

P.S. Знам, че е кратко. Но нямам време, а трябваше да пиша. Обяснявам: Луси е припаднала след атака, която я уцелва, но не си го спомня. В момента е при някакво старче, което говори за Нирвана. Тоест - когато следващия пише, да не пише, че Луси се събужда. Може как я уцелват и припада и как е припаднала, но без как се събужда. ОК? Аз бързам, понезе тръгвам за село и няма да ме има до неделя, но да знаете, че имам страхотна идея Smile
Върнете се в началото Go down
https://winxclubbulgaria.bulgarianforum.net/t458-topic
winxclub
Moderator
Moderator
winxclub


Брой мнения : 884
Join date : 11.12.2012

Герой
Име на героя: Саманта Кук // Тарани Хейл // Уил Олсен
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 12.12. // 23.03. // 07.09

Битката за Времелия Empty
ПисанеЗаглавие: "Малко назад във времето" - VІІІ   Битката за Времелия I_icon_minitimeСря Сеп 11, 2013 6:31 pm

 - Готови?
 - Повече от всякога - след тези думи загубих представа за всичко.
 И точно, миг преди да избухна, миг преди да набера скорост, миг преди да се освободя от скрупулите си, едно доста решително и намръщено червенокосо момиче застана пред мен... и пред Луси.
 - Глупави ли сте? - изкрещя право в лицата ни, докато ние бяхме замръзнали, в доста неудобни пози.
 - Магика Уингс! - Мони и Занкус изскочиха иззад нас, приземиха се на лентата "Очи в очи с врага" и взеха щафетата - печелеха време.
 - Но те... - понечих да възразя.
 Сия почервеня.
 - Не можем да влезем в пряка битка с тях! Не го ли разбирате?
 - Как ли пък не?! Плашилото с жабешкия чадър, ей там... и... ЩЕ БЯГАМЕ ОТ БИТКА, СИЯ?!? - Луси откачи. И нямаше причина да не го прави....
 - Виж, ако си дошла да крещиш, като обезумяла и да унищожаваш цяла планета с безразсъдните си действия, явно няма кой да те спре, но ако аз бях дошла на Хертофили, и истерясвах, само заради една бавно-развиваща се, определено щеше да ми пляскаш отзад, предполагам?
 - Не намирам каква връзка има едното с другото? - реших да се намеся. Очевидно от битката ме бяха отписали доста отдавна...
 - На ти, гадино! - изкрещя пред нас Занкус, който очевидно се бе наел с работата да спасява Скуало. О, не, Скуало!

Битката за Времелия Knuckle_Plant

 Занкус уцели Рен, който в момента се бореше усилено с лианите и издаваше стонове, като за световно.

Битката за Времелия 640px-Gray_attacked_by_Sherry

 - Саманта, ти не разбираш...
 - О, мога много добре да разбера, стига да ми се обясни. Но струва ми се, просто, някой ни държи далеч от битката, по незнайни причини. Да не би да си се съюзила с врага? - говорех машинално пълни глупости, защото просто трябваше да си го изкарам на някого. Та така бях набрала на брат ми и онази, а ето, че други водеха моята битка!
 - О, и двете знаем, че никой не може да работи с врага и да лъже другите дълго време, по-добре от теб - ти си професионалистката в тези случаи. Имаш опит - Сия ръкомахаше театрално, и в същото време ядосано, с ръце.
 - О, да! А и двете знаем, че докато се храним, пред милиони хора, можем да атакуваме с доста смъртоносна атака, хората, които се смятаха за наши приятели, нали?
 - Това беше за твое добро! - крещеше ли, крещеше...
 - Как може да ми е приятно, когато се опитваш да убиеш...
 - Онази, която се опита да те изхвърли от училището?! Магията ми нямаше да й направи нищо!
 - ПРЕСТАНЕТЕ! - Луси най-сетне реши да проговори.
 - Саманта Кук, току-що ме разочарова...
 - Сия...
 Русокосата принцеса ме прекъсна на секундата:
 - Сам, няма смисъл - само поклати глава. Миг по-късно се обърна към Сия, сякаш нищо не се бе случило - толкова ли нормално беше току-що случилото се? - Какво имаше предвид под това, че не можем да влезем в пряка схватка с тях? - Толкова ли бързо й бе минало!?
 - Излизате извън контрол! А знаейки, че Рен може да контролира събитията, като последния път се опита да убие Саманта и цялото училище, може това да е негова работа! Ако и някой ви побутне с пръст, ви изгаря фитила! Което, хич не е за изпускане от гледна точка на Рен и... онази...
 - Джувия - завъртях очи презрително.
 - Да... - Сия скръсти ръце сърдито. Явно бе приключила.
 - А ние ти се нахвърлихме... Сия, виж... това за...
 Нещо пропука... изщрака... способно да спука тъпанчетата на всеки.
 В следващия момент нещо връхлетя Луси...
 ... доста силно...
 ... масивно...

Битката за Времелия 640px-Light_Dodoskoi
 ... отпрати я право в Джувия, която в момента се бе отнесла нанякъде...
 ... след което последва истинска катастрофа...
 ... Луси се строполи на земята, заедно с Джувия, с ТРЯСЪК.
 ... това бе достатъчно на партньорката на брат ми да се разконцентрира, и да разформира водния затвор на Скуало...
 ... той се свлече безжизнено на тревата...
 ... и не дишаше!...
 ... НЕ!...
 - СКУАЛОО! ЛУСИИ!! - със скоростта на светлината се пренесох при тях... със сълзи...
 Занкус, Бестър, Хаппи и Сия извърнаха глави към причината за целия този хаос - към нападателя.

Битката за Времелия 310px-L-ape

 - О-отново? - промълвих, забила поглед в почвата лишена от всякакъв живот.
 Грей разкъса плевелите, които досега го задържаха, изтупа се, и каза с най-самонадеяния глас, който можеше да извади:
 - Не беше нужен и ти. И сами щяхме да се справим, Лион.
 - Хм, но нямаше да изпитам радостта от нокаутирането на няколко безмозъчни феички, нали?
 - Н-не... - дойде ред на Сия и Мони да паднат, осъзнавайки, че ни бяха изиграли... Вече бяхме загубили.
 Джувия избута тялото на Луси отвратено, стана и каза напрегнато:
 - Идват.
 - Те? Сигурна ли си... - новодошлият Лион изглежда се притесни.
 - Грей, да тръгваме - Джувия вече се бе запътила към него и... силна светлина проблесна, а след това... изчезнаха.
 Две минути по-късно главата ми се замая и припаднах... недостиг на кислород... какво ставаше?!
 Последното, което успях да зърна бе как и другите се олюляваха безизразно... това Те ли бяха, онези за които говореха брат ми и другите ли го причиняваха...?
 Какво щеше да стане с нас?... Ако...
 - Нирвана - чух шепот точно до ухото си. "Н-Нирвана?"

TO BE CONTINUED...
Върнете се в началото Go down
maicg
Moderator
Moderator
maicg


Брой мнения : 391
Join date : 01.12.2012
Age : 23

Герой
Име на героя: Луси Хартофийлия // Марлийн Брукс // Лисандър Тейзър
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 09.06 // 03.04 // 14.06

Битката за Времелия Empty
ПисанеЗаглавие: Раубаул и Нирвана - IX   Битката за Времелия I_icon_minitimeСря Сеп 25, 2013 6:11 pm

- Нирвана... - Прошепнах съвсем тихо. И в този момент осъзнах, че гледам нечие лице в профил. Момиче... - Сам!
- Луси?! - Тя извърна обърканото си изражение към мен. След миг забелязах, че тук бяха и всички останали - Сия, Мони, Скуало, Занкус, Хаппи и Бестър.
- Какво правите тук?! И всъщност, къде е това "тук"? - Последния въпрос бе отправен към кроткостоящото старче. Преди обаче да получа отговор, Сия ми даде една толкова силна прегръдка, че направо ми искара въздуха.
- Боже, Луси! Уплаши ни! Изведнъж изпадна в безсъзнание и...
- Безсъзнание ли?
- Да, не помниш ли? - Беше ударена от Лион... ъъ, друг от приятелите на брат ми.
- Така ли? Не помня много добре...
- Добре, стига вече с това... По-важния въпрос е, къде сме? А?! - Искам да го ударя... и сякаш прочела мислите ми, Саманта настъпи... не, смаза единия крак на Скуало.
- Млъкни за малко, моля те. - Каза тя, придружена от "уморената" въздишка на Занкус.
- Да, млъкни. Сигурна съм, че Луси ще ни каже какво става!
- Ама...
- Сигурна си, значи?
- Всъщност...
- Да, сигурна съм. Проблем ли имаш?
- Ъх... - обърнах се към "по-спокойната" част на групата. - На практика, не знам къде сме. Онова старче знае... хей, къде изчезна?  - Започнах да се оглеждам, когато осъзнах, че откъм камината се носи странно позната миризма. Погледнах натам и видях старчето - странно, досега не го бях забелязала... но в момента бях заета с по-важни неща от факта, къде се бе скрил досега. На няколко крачки прекосих стаята и застанах до него.
- Какво става? - Това бе въпрос в преносен смисъл, естествено. Виждах го как слага на огъня нещо, наподобяващо чайник. От там идваше и миризмата, всъщност.
- Чай - бе простия отговор на дребния човек. - Направен от...
- ... мента и малко мащерка за аромат. Да, знам. Любим ми е. Друго питах.
- Знам. Но нека първо седнем. - Той посочи масата посредата на стаята, която изглеждаше доста претъпкана с всички тези хора в нея... Което ме връщаше на въпроса - къде сме и какво става?
Седнахме на масата - която, въпреки че имаше точно толкова места, колкото бяхме и ние (шест, без Хаппи и Бестър), бе учудващо голяма за сам старец като него. Пък и какво му имаше на облеклото?!
- Добре, какво става тук?
- И къде е това тук? - Двете, Мони и Сам, изглежда започваха да се изнервят. Не, че не ги разбирах - бяхме доведени на някакво странно място, точно посредата на битка на живот и смърт. Преди да отговори, старчето отпи глътка от чая си. За да не го обидя отпих от чая, хвърляйки един поглед към другите да последват примера ми. И, о-боже! Чаят наистина бе като този, който пиех в двореца. И изглежда на всички им харесваше особено много.
- Приятен е, нали? - Въз-възръстният мъж отпи още една глътка.
- О, да. Много дори! Любим ми е!
- И на теб ли, Мони?
- Да! Нима и ти харесваш черния чай?!
- Какво? Не. Това е Зелен чай Сенча. Нали така, Сия?
- Всъщност има вкус на ментов чай...
- Чай от Малина и Шипка... - Изглежда и на Занкус му харесваше... само дето, изглежда не пиехме едно и също...
- За да сме точни - отново се обади старчето, - това е просто "чай" и зависи от вкуса на всеки един от вас.
- Магически чай? - Саманта го погледна, сякаш не беше много изненадана. Ами, то си бе очевидно де...
- Позна.
- Е, все пак какво става? - Въпросът бе зададен за кой знае кой път, но този път получи отговор:
- Хаа... Както вече казах на Мис Луси, оръжието, което ще бъде използвано за унищожението на Времелия е Нирвана.
- Нирвана?! - Скуало, Сам и обикновено спокойният Занкус, се бяха изправили. Изглежда бяха чували легендата... която скоро нямаше да е "просто легенда". Сия и Мони също изглеждаха да знаят... Само аз ли бях единствената, която не знаеше?!
- Точно така, но моля седнете. Сега, след като всички знаете за какво става дума, е време да отидем в по-близкото минало. По-точно, преди три месеца, когато започна началото на края...
И той ни разказа как Рен го намерил и, излъгвайки за плановете си, убеждава старчето да му разкаже всичко за Нирвана, включително и активацията. Разбира се, въз-възръстния човек по-късно разбрал истината, но вече било твърде късно.
- И така, в момента Нирвана е все още неактивна.
- Все още?
- Докато съм тук, тя не може да бъде активирана от друг. Но, както може би забелязвате, съвсем скоро няма да ме има.
- Какво...?
- Не ви ли казах вече? Аз съм Роубаул.
- МОЛЯ?!
- Е, хайде-хайде. Не е чак такава изненада.
- Напротив...
- Та както казвах, скоро душата ми ще изчезне от този свят и Рен ще е напълно свободен да активира Нирвана. Имате няколко избора - да го победите преди това да се случи, да унищожите Нирвана докато е все още в "летаргия" или да я унищожите, когато се задейства. И трите не са лесни задачи.
- Да го победим и да я унищожим след активацията наистина е трудно... но докато е дезактивирана? Защо това ще да е трудно? - Гледах объркано Роубаул.
- Нали не мислиш - започна Сам, - че Рен би оставил такова мощно оръжие незащитено? Особено след като ние сме тук...
- Е... да...
- Господин Роубаул - най-накрая се обади Занкус. Тези двамата са доста тихи... уау. - Какво ще стане, ако не успеем да спрем активацията?
- Ами... ще се активира първа фаза. В нея, от мястото на Нирвана (града на Нирвитите) ще се изстреля голям магически лъч, който ще обърне същността на хората, които се люлеят между светлината и мрака. Например, онова момиче - Джувия. Да приемем, че тя е от "люлеещите" се хора. Тъй като в момента очевидно преобладава тъмнината и е загърбила светлината под въздействието на приятелите й, когато Първа фаза бъде активирана - което е неизбежно щом Нирвана се активира - тя ще проумее грешката си и ще се върне към първоначалната си светлина.
Битката за Времелия Nirvana_First_Stage
Битката за Времелия 20110105152639!Nirvana_first_stage
- А втората фаза?
- Хей, хей...
- Тогава на градът му поникват крака и се мести до най-близкото селище с много магическа енергия и я изсмуква. После, когато събере достатъчно енергия, ще дойде финалната фаза. Според оригиналните планове, енергията се използва за да накара тъмнината да стане светлина. Но, тъй като в днешно време магията на Времелиянци е толкова много по-силна от преди 400 години, тя ще се зареди с твърде много енергия и ще експлодира - което от своя страна ще унищожи цялата планета. Разбира се, ако вие я деактивирате след активацията, нищо такова няма да стане - за да я унищожите без да взривявате планетата, трябва да премахнете цялата енергия от генератора на Нирвана. Той се намира в центъра на града - Голямата Кралска кула.
Битката за Времелия 368960-jn128
Битката за Времелия Nirvana_wird_aktiviert
- Аха... - Всички бяхме доста стреснати... или поне аз, де...
Върнете се в началото Go down
https://winxclubbulgaria.bulgarianforum.net/t458-topic
winxclub
Moderator
Moderator
winxclub


Брой мнения : 884
Join date : 11.12.2012

Герой
Име на героя: Саманта Кук // Тарани Хейл // Уил Олсен
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 12.12. // 23.03. // 07.09

Битката за Времелия Empty
ПисанеЗаглавие: "Нирвитите" - X   Битката за Времелия I_icon_minitimeЧет Сеп 26, 2013 3:12 pm

Битката за Времелия Six_legged_Nirvana

  - За да я унищожите без да взривявате планетата, трябва да премахнете цялата енергия от генератора на Нирвана. Той се намира в центъра на града - Голямата Кралска кула.
  - Аха... - измърмори Луси. За разлика от нея, се изправих за втори път, причинявайки трясък, след което изкрещях:
  - Голямата Кралска Кула?!? КАКВО?! - последва споглеждане между мен, Скуало и Занкус, докато старчето стоеше с безизразен поглед.
  - Добре, време е да ни кажеш къде сме, или...! - Мони бе следващата, която се изправи разярено, удряйки масата с ръка, за да Раубаул, да усети кой командва парада.
  - Къде сме?! Отговаряй! - Скуало за секунди се пренесе на милиметри от стареца, принуждавайки Занкус да се прилепи плътно до него.
  Но Раубаул продължаваше да седи и да гледа в една точка, без да дава признак на каквато и да е реакция.
  Луси, която досега само гледаше втренчено, се отърси от транса си и започна да разсъждава на глас:
  - Добре. Ти каза - посочи въз-възрастния мъж, - че, докато си тук, Рен няма как да активира Нирвана, греша ли? По думите ти, човек може да си помисли, че живееш близо до Кралската Кула.
  - Между другото, да не би само ти да живееш тук? - прекъсна я Сия.
  Раубаул вече изглежда дошъл на себе си поклати глава, след което се обърна към Луси:
  - Намираме се в горите на Времелия и ми се струва, че вече сте се срещали с това място не един път. И по-точно, ние сме в околността на Голямата Кралска Кула. Особено удобно местенце за опазване на Нирвана, досещате се. Относно до въпроса на червенокосото момиче... - въз-възрастният мъж присви очи.
  - Сия - изглежда очакваше отговора на Раубаул, дебнейки го и за най-малката допусната грешка, хващайки го в евентуална лъжа.
  - Да. Сия. Не живея сам.
  - А?! Но... как... ти... - "откритията" ставаха твърде много, непосилни за осмисляне.
  - Тук, в базата на Нирвитите, живеят още много хора. За разлика от тях, аз съм единственият потомец на племето, но те са моите верни до гроб хора. Те са последователи на всички обичаи, религии и всичко, за каквото се досетите, правено някога от Нирвитите. И когато, си отида... те ще са хората, опазващи културата на нашето племе... Културата на един цял важен народ за Времелия! - за миг ми се стори, че очите на Раубаул се напълниха със сълзи.

Битката за Времелия 640px-Roubul_disappearing

  - А къде са сега? - Скуало лека-полека започна да се отдръпва от въз-възрастния мъж, което бе признак на смирение.
  - Отвън. Очакват ви. След като вие сте единствената надежда за спасението на Времелия са готови на всичко, за да ви помогнат и да отдадат нужната почит, според традициите на Нирвитите.
  - Уау!
  - Ще спасим всички! Обещаваме ви! - пристъпих напред, придобила достатъчно решителност за почти непосилната задача. - Но първо ще трябва да ни отговориш на всеки един въпрос. Нуждаем се от отговори! Та, първо, изглежда брат ми се страхува от вас... и още нещо - защо ни причинихте припадък, без да обясните, че идвате да ни спасите, така да се каже?!
 - Ако се страхуваха толкова, изобщо нямаше да се занимават с Нирвана, нали? - по лицето на стареца пропълзя ехидна усмивка. - И, ха-ха-ха! Деца, толкова ли сте наивни, за да си помислите, че ние сме ви причинили припадъка? - Раубаул продължаваше да се смее, пред неразбиращите погледи на всички. - Извинете неучтивостта ми, просто не се сдържах. Там, където ви намерихме, има много пещери, а и повечето използвани за отглеждане на лозя. На ваш език - от гроздето се прави вино, нали? Е, то отделя твърде много въглероден диоксид, който няма как да не сте учили, не може да се диша. Много хора, влизайки в пещерите, са намирали смъртта си там, заради невежеството си. За съжаление наскоро, най-голямата буквално "препълнена" пещера бе срутена по вина на Рен съвсем неволно. И огромно насъбралото се количество въглероден диоксид, както го познавате, се разпръсна навсякъде. Но вместо да бъде разреден от кислорода, който имаме в изобилие навън, не се получи така. Бариерата на покварения мъж, уви, е попречила на отровния газ да бъде разреден. Ето и защо припаднахте и сега сте тук. А, и още нещо, пещерата притежават Нирвитите... добре запознати са в тази област, а относно влизането им там; предпазваме се с проста магия. Но вече и това, което притежаваме от няколко века е разрушено...
  - Значи сте ни спасили... е, да преминем към следващия въпрос, защото имам чувството, че докато си говорим тук, Рен може да задейства катастрофата - Луси даде старт на плана за действие.
  Занкус, вече осъзнал, че преминаваме към сериозната част, зададе втория важен въпрос:
  - Добре, за да проникнем в Голямата Кралска Кула, да вдигнем всички Висшестоящи личности и да си навлечем куп неприятности, трябва да знаем дали имат нещо общо с Нирвана и дали знаят, че тя съществува... Знаят ли, че те са Нирвана?
  - За щастие, или за нещастие, не знаят. Нямат си ни най-малка представа какво може да ги сполети всеки един момент - дрезгавият глас на Раубаул още повече подчертаваше важността на проблема.
  - Познаваме принцесата, всичко може да се оправи - Скуало демонстрира безпочвената си самоувереност.
  - Имайки предвид властта на брат ми, не мисля, че не се е погрижил за това. Вече може да е окупирал Нирвана.
  - И какво те навежда на тези мисли? - Мони беше скръстила ръце и слушаше внимателно.
  - Имах едно преживяване в "детството", така да го наречем...
  - Сам? - Луси внезапно ми се стори леко напрегната.
  - По принцип, не бих искала да говоря за това... Да кажем, че Рен избяга от вкъщи... Избяга от семейството ни още, когато бяхме малки. Но знаех, че бе добро дете, нямаше как да си тръгне без причина. Вече завършваща училище, започнах да се ровя навсякъде, да търся каквато и да било информация за него. Което по-късно доведе до няколко наши срещи. А последната... завърши трагично. Разбирайки, че се занимава с мръсни сделки, карайки цялото население да откачи, което и досега не е разбрало кой стои зад всички атентати над... т-тях... Аз побеснях. И по-точно, намерих го да подготвя всичките незаконни химични оръжия, които по-късно щяха да му послужат за... Заплаших го, че ще го предам на правителството... Но, знаейки последствията, той използва способността си да контролира събитията, правейки така че, полицията да пристигне на местопрестъплението. Откривайки мен! Бе ми осигурена "специална" килия, предоставена от брат ми... Стоях там повече от един месец... защото Рен не спираше да излага "доказателствата", чрез подставените му лица. А аз просто можех да наблюдавам безпомощно. За щастие принцесата потуши възникналата "бомба" за секунди, освобождавайки ме! Само, заради това, че учехме заедно и се бяхме сприятелили до голяма степен. И тогава осъзнах докъде стигаше злобата у Рен и каква власт имаше. Но това е само една малка частица от миналото му... - продължавах да държа главата си клюмнала, гледайки в пода, мислеща за ужасните дни, които изтърпях... - След това реших да дойда в Алфея - реших, че трябваше да овладея силите си на всяка цена и да унищожа Рен веднъж завинаги! Той започна войната... а аз щях да я довърша. А ето, че сега е идеалният момент да разчистим сметките си!


*   *   *

  Тишината правеше обстановката все по-тягостна.
  - Сам, съжалявам - Луси първа се осмели да продума. - Ще оправим всичко!
  - Да - Сия, а постепенно и другите успяха да разчупят мълчанието.
  Гласът на Раубаул бе музика за ушите ми:
  - Значи мисията ни е да стигнем до Голямата Кралска Кула и да източим енергията на Нирвана, преминавайки през Рен и бандата му. Която вече имам опасения е на път да активира машината.
  - КАКВО?!
  - Усещам присъствието им... злобата, която извира от душите им. В Нирвана са...
  - Значи е време да приключим  с това! - Луси вече бе тръгнала към изхода.
  Излизайки навън, горите на Времелия се изпречиха пред погледа ми, след което огледахме така наречената База на Нирвитите.

Битката за Времелия 640px-Cait_Shelter01

  - Ето ги и тях. Хората, които ще запазят културата на Нирвитите, след като си отида... Спокойно може да ги наричате Потомците на Нирвитите!

Битката за Времелия 640px-Nirvit

  Огромното количество маса хора пред нас, започнаха да се кланят и да кимат в знак на признателност. Нямаше начин да не оправдаем вярата на всички в нас!
  - Време е! - бяха последните думи на Раубаул, преди всички в един глас да полетим стремглаво напред, знаейки крайната си цел.

Битката за Времелия 640px-Cait_Shelter_members
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Битката за Времелия Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Битката за Времелия   Битката за Времелия I_icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Битката за Времелия
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Winx Club Bulgaria :: Winx Club: Roleplay Game :: Планети :: Времелия-
Идете на: