Дворецът на Хертофили

Излязох от езерото.

Минах покрай стражата. Наложи се да им покажа, разбира се, кралския печат на ръката ми. Застанах пред вратата на двореца. Хм... трябва да почукам или...? Свих рамене и го направих.
Отвори ми една от слугините.
- Принцесо! Вие се върнахте! - След тези думи зад нея се струпа, едва ли не, целия замък. Чуваха се възгласи от рода на "Добре дошла!".
- Да и аз се радвам да ви видя - започнах да си проправям път през тълпата, - но трябва да говоря с татко - вече бях излязла от лудницата, - но после ще ви обърна внимание. На всички. Обещавам! - Тръгнах нагоре по стълбите. Застанах ред кабинета на краля - който не се беше променил - и натиснах смело дръжката на вратата.
- Който и да е... - Започна той, но ме видя. - Луси! Влез, влез! Как се радвам, че се върна! Наистина. Седни, седни!
- Баща ми, моля те. - Казах му. Тъкмо щях да седна, когато... - Ъх... тази рокля ме дразни. Преобличане!

Седнах. Той гледаше леко изненадано в първия момент, но после каза:
- Значи вече си усвоила магия, а?
- Дам. - Усмихнах се. - Мога да се трансформирам и дори получих Сиреникс - най-силната трансформация във водата.
- Добре. - Облегна се назад. - За какво искаш да говорим?
- Нека първо ти разкажа какво правих десетте години. - И му обясних в детайли историята, започваща от отиването ми на Флубъст до срещането на Селкитата.
- Е... хм... това е изненада! - Каза най-после той, след дълго мълчание. - Значи си прекарала три години на Флубъст, най-големия ни враг и когато са те разкрили, си проникнала в двореца, без да предизвикваш вниманието на войската и си се измъкнала, пак така? - Кимнах. - Еха! Наистина си доста талантлива! - Усмихна се. - Има ли нещо друго, което искаш да ми кажеш? - Погледнах го наистина сериозно.

- Искам моментално започване на преговорите с Флубъст за мир! - Щеше да каже нещо, но аз го прекъснах. - Искам също да знаеш, че учебната година в Алфея започва и аз смятам да завърша училището. И трето - няма начин да облека пак онези шантаво дълги рокли! - Седнах назад и зачаках отговора му.
След още едно дълго мълчание, той заговори, като си личеше, че още обмисля думите си:
- Съгласен съм за завършването ти. Много е полезно да имаш образование. Същото важи и за облеклото, но относно мира с Флубъст... Виж, това е политическа работа и не може просто ей така да поискаме мир след десетилетия на война... - В този момент телефона ми звънна. Лисандър.
- Извини ме. - Станах и се отдалечих малко. - Ало, Лий?
- Луси. Здравей. Къде си?
- А... точно сега съм в двореца...
- Моля? Кой дворец?
- Спокойно, не е това, което си мислиш. На Хертофили съм.
- Нима? Аз също.
- Супер! Какво правиш тук?
- Това... не е важно сега. Виж, можеш ли да дойдеш при езерото, което е близо до северната порта?
- Да, но защо?
- Просто ела, става ли? И...
- Да?
- Моля те, не казвай на никой къде отиваш.
- Но какво...?
- Чакам те! - Затвори. Обърнах се към баща ми.
- Татко, извини ме, но трябва да изляза за малко. Ще довършим разговора по-късно. - Той кимна (това беше добре дошло за него), а аз тръгнах.
Излязох от кабинета и скоро се сблъсках с няколко слуги, които ми предлагаха... не знам какво. Бях прекалено заета.
- Може би това...

- Или пък това...

- А, може и това...

- Най-добре е това!

Всички ме гледаха странно, особено след като си избрах тоалета. Не, че ме интересуваше.

To Be Continued...

Стигнах пред портата. Забелязах Лисандър.
- Хей, Лий! - Спрях се пред него.
- Здравей. Как си?
- Ами, добре. А ти?
- Същото. Да се разходим.
Тръгнахме. Говорихме си, гледахме природата около езерото и ни беше много забавно. И изведнъж...
- Луси?
- Хм?
- Искам да ти кажа нещо... - Погледнах го очаквателно с усмивка. И той се усмихна, но си личеше от километри, че се притеснява. - Виж, аз... от много време се чудя... ами... ти... аз... - Ох, горкия. Колко ли време ще мине, преди да каже най-важното? Изправих се, а той продължи със заекването. Не можех да го гледам как се мъчи.
- Можеш ли да караш направо? - Усмихнах се мило, а мислено крещях "Кажи го! КАЖИ ГО!".
- Ами... добре... - Затворих си за миг очите и тогава го чух:
- Аз те харесвам, ти харесваш ли ме? - На лицето ми се изписа най-щастливата усмивка на света.

- Предполагам, че това е "да".
- Определено!
- В такъв случай... Ще Се Омъжиш Ли За Мен?

Не можех да повярвам на ушите си!

- ДА! Хиляди, милиони пъти ДА! - Извиках и го целунах отново.
Тръгнахме към двореца, хванати ръка за ръка.


- Чакай тук! - Казах на Лий и изтичах нагоре към баща ми. Казах му набързо какво става, а той отвърна:
- Е, щом се обичате, едва ли има значение какво ще кажа... - Изправи се и застана до мен. - Е, нека отидем долу. Момчето няма да ни чака!
- Татко - казах когато бяхме долу, - това е...
- Лисандър Тейзър. - Значи се познаваха. Както и подозирах.
- Ваше Величество!
- Е, нека само кажа, че ви давам благословията си и бъдете щастливи! - Прегърнах Лий след думите на татко.
- Трябва да определим дата за годежа. - Казах аз.
- Днес. - Лий беше доста бърз. Явно беше уредил всичко, но баща ми не беше съгласен:
- Не, не! Годежа ще го подготвя аз. Поне това мога да направя! - Усмихна се и тръгна към кабинета си. Ние се спогледахме и тръгнахме след него.
Всички - от прислужници до графини - надничаха през вратите да видят кой е довела принцесата. Накрая не се стърпях и се разсмях, а и Лисандър след мен.
Баща ми се показа пред нас, толкова изненадващо, че паднах назад. Лий ми подаде ръка като джентълмен, какъвто не беше. Поне правеше добро впечатление.
- Всичко е готово. Имате половин час да се оправите. - Каза той и се появиха две дами. Едната поведе годеника ми, а другата - мен.
След час бяхме в тронната зала, а там ни чакаше свещеника, както и повечето приближени на кралското семейство. Церемонията започна.
(Пуснете музиката. Създава атмосфера)
- Ти, Луси Хартофилия, вземаш ли Лисандър Тейзър за твой законен съпруг?
- Да!
- Ти, Лисандър Тейзър, вземаш ли Луси Хартофилия за твоя законна съпруга?
- Да!
- Разменете си пръстените!

- Повтаряйте след мен: Заклевам се, Да те обичам без страх, във всички твои форми сега и завинаги!
- Заклевам се, Да те обичам без страх, във всички твои форми сега и завинаги! - Започнахме аз и Лий като папагали.
- Обещавам, никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!
- Обещавам, никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!
- Бъдете заедно докато смъртта ви раздели! - Благослови ни той.
(Спрете музиката)
Със Лисандър излязохме от замъка.

След като излязохме от двореца, направих магия и с мъжа ми (yes baby ) бяхме с нормални дрехи.

Отворих портала към Алфея и преди да влезем в него, казах на хората зад нас:
- Пригответе сватбеното тържество. Казала съм на баща ми какво да правите. Ще се върнем с около... цялата Алфея.
Засмях се на невярващите им погледи и влязох с Лий в портала...

To Be Continued... at another place...

Бяхме в портала. Пред очите ми минаваха стотици картини от различни места докато най-накрая видях изхода, приближаващ се към нас.
Слънцето замъгли погледа ми и за миг имах чувството че ще падна, но не паднах (това звучи тъпо :/).
Огледах се. Наоколо се виждаха стотина кланящи се прислужници и придворни дами. Видях и баща ми. Вървеше с бавна стъпка към нас. Щом най-накрая ни достигна, каза:
- Добре дошли! Луси, дами. - Усмихна се.
- Да... - Избързах, защото не исках да стоим на двора, което щеше обезателно да се случи. - Може ли да минем на частта с настаняването, без всички официалности. - Тръгнахме към "апартамента". Там имаше точно по една стая за всяка от нас, голям балкон с изглед към парка, обширен хол и един гардероб-стая (пълен с магически дрехи, които си променят размера според човека, който ги носи).
Лина:

Сам:

Мони:

Сия:*

И моята:*

Балкона с изглед към парка:*

Хол:*

Гардероб:*

Всеки си отиде в стаята.
Всичко беше наистина удобно. Разопаковах си нещата - не, че заеха много място. Реших да разгледам хола, а после и гардероба.
Щом влязох, веднага си набелязах няколко неща. Реших по-късно да се върна и да ги пробвам. Към края на дрешника открих и пет пробни. Погледнах ги. Реших все пак сега да пробвам един от тоалетите.
Преди:

След:

- Еха! Изглеждам страхотно! - Права бях. Не само дрехите, но прическата и всичко бяха променени. Явно и самата пробна беше вълшебна. Освен че дрехите прилягаха точно на човека, който ги носи, но и самият човек се променяше според това как ще изглежда най-добре в тези дрехи.
Погледнах си часовника - време за вечеря. Чух как придворните дами почукаха на вратите на момичетата.
- Госпожице, време е за вечеря. - Четири гласа казаха едновременно. Явно баща ми беше решил да ме послуша и не бе изпратил някой... - Наблюдателни камери. - Видях една пред входа и малко преди пробните (то и там оставаше да има, ама не ).
Излязох, като все още бях с новите дрехи.
Срещнах момичетата. Разказах им какво съм открила.
- Да знаете, че баща ми обича да разказва скучни истории по време на ядене. - Влязохме в трапезарията.

*****

След вечерята (която не беше толкова отегчителна, колкото я помнех), се върнах в стаята си.
Гледах телевизия, рових се в маг-нет**, но така и не успях да се успокоя. Накрая реших да слушам музика.
- Боже... дано празненството мине добре...

To Be Continued...

* Сори, че не са анимирани снимките, ама не успях да намеря.
** маг-нет - демек, интернет

Наоколо беше истинска суматоха - Тара (кучето ми) обикаляше стаите, прислужниците едвам смогваха с желанията на гостите, а ние се чудехме какво да облечем.
Накрая решихме.
Лина:

Саманта:

Сия:

Мони, която имаше нова прическа:

Аз (дрехите бяха от магическия гардероб):

Изпратих момичетата до двора, след което се върнах в тронната зала. Там ме чакаше Лисандър. Боже, изглежда ужасно различен с костюм!
- Здрасти!
- Да... здрасти - усмихнах му се, когато една придворна дама ме повика:
- Принцесо, време е. - Кимнах ѝ и с Лий тръгнахме към балкона.
Публиката изръкопляска силно, след което започнахме церемонията.
- ... докато смъртта ви раздели. - Завърши свещеникът.
Гостите изразиха радостта си с едно "Да живее!". Последвалото стана толкова бързо, че не съм сигурна как се случи. Тълпата извика "Горчиво!", а аз се оказах при Лий.

Тогава чух глас, който се надявах никога да не чуя пак.
- Ооо, колко мило!
- Айси!

Извъртях се моментално към вещиците.
- Да не би да прекъсваме нещо? - Изсмя се подигравателно. - Съжалявам гълъбчета, това е... - Хич не ми се слушаше злодейската ѝ реч.
- Магия Wings! Трансформация!
*
- Ледени стрели!

- Огнен щит! Огнена сфера!

Нападнах я. Знаех, че няма смисъл да ползвам лед срещу нея, но...
- Луси!

- Какво? Ти защо...
- Гостите, виж! - Погледнах ги. Те гледаха с интерес зад защитната стена, която Лий беше направил... не знам кога. Ясно.
- Мони...
- Заемам се! - Ухилихме се.
- DJ МУЗИКА!


- Не знам какво се опитваш да направиш, но няма да ти помогне да ни победиш!
- Млъквай! - Изкрещях ѝ. - Сам, Лина...
- Ние ще се погрижим за Айси! - Кимнах ѝ.
- Аз се заемам със Сторми. - Сия беше надъхана. - Имам да ѝ връщам за целия град.
- Значи за мен остава Дарси.
- Нима си мислиш, че сама ще ме победиш, феичке?
- Не ме подценявай.
- Огнен лъч!

- Илюзия!

- Ааах... - Супер, повали ме с един удар.
- Добре ли си? - Сия се притеснява напразно.
- Да, спокойно. - Хрумна ми идея. Все пак трябва да покажем на гостите колко силни са Wings. - Момичета!
- Да?
- Сливане. - Оформих само с устни думата, за да не разберат Триксите какво планираме. Феите загряха идеята.
Примамихме ги на едно място и...
- Огнен лед!
- Леден лъч!
- Ударен вятър!
- Времеви стрели!
- Wings Сливане! - Извикахме заедно.
[img][/img]
Успяхме да ги победим, а купона си продължи по план.
*След тържеството, Лисандър се върна в Магика. Клуб Wings прекара остатъка от почивката в разглеждане на столицата на Хертофили и безплатно пазаруване, поради празника, обявен на цялата планета, по случай сватбата. След изтичане на седмицата, момичетата се върнаха към ученето в Алфея.