`!~MAGIC~!` - ВЕРСИЯ I

Добре...дано скоро се пренапише фика и да се стигне до тази глава,която очаквам с нетърпение.Много интересно!Дано се съберат и коментари за този страхотен фик,че да знаеш,че има много фенове на "Magic". Според мен това е един много-добър фик.Даже повече от добър.

winxclub: МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ за този коментар!! Радвам се, че го следииш! МЕРСИ!   

Интересно вече не мога да чакам !!

Много ми харесва фикът ти!Наистина имаш въображение!Много добре си се справила и с нетърпение чакам следващата глава и пренаписването му!

Оо... този е май сред най-добре писаните фикове до сега (ест, аз съм най-добрата ). С нетърпение чакам седма глава, както и пренаписването. Не бързай, ама бързай, че скоро започва учебната година и през седми клас не виждам как на НЯКОЙ ИЗОБЩО ще му остава време за каквото и да е различно от учене за шест  Btw, за какво ли го написах това? Нали и аз ще съм в седми, за какво ли те наплашвам тебе? 

maicg написа:

Оо... този е май сред най-добре писаните фикове до сега (ест, аз съм най-добрата ). С нетърпение чакам седма глава, както и пренаписването. Не бързай, ама бързай, че скоро започва учебната година и през седми клас не виждам как на НЯКОЙ ИЗОБЩО ще му остава време за каквото и да е различно от учене за шест  Btw, за какво ли го написах това? Нали и аз ще съм в седми, за какво ли те наплашвам тебе? 

Ами, като гледам по-добре да се разпиша - да постна и последната глава от Книга Първа, тук, а след това да пренапиша фика... Поне да си има някакъв "край" тук, пък после да оправям другата тема. Така че сигурно така ще стане. ;d Мерси за милите думи, и опита ти за наплашване!  А за 7-ми глас...  

На мен ми хареса   Нищо,че не е много дълга,некст 

ashxbenzo написа:

На мен ми хареса   Нищо,че не е много дълга,некст 

Да,и на мен ми хареса. Давай 8-мата част по-скоро winxclub.

winx_club_fen написа:

ashxbenzo написа:

На мен ми хареса   Нищо,че не е много дълга,некст 

Да,и на мен ми хареса. Давай 8-мата част по-скоро winxclub.

Мерси! Но просто, с обстановката, със самите обстоятелства, като обем, по-дълго не може да е... просто му се губи смисъла.

  „Добре дошла в „DARK”. Отиваме на Карнавал.”
  И се очакваше, че наистина ще му повярвам?! Е, сега се намирахме на Карнавала, за когото говореше. Разбира се, твърдостта и дързостта на този тип, се задържаха през цялото време, без да имам възможността да възразя, за каквото и да било.
  След, като буквално изхвърли приятелките ми в океана, без да се замисли, маскираният ме остави в една далеч, по-уютна и приветлива стая, в която да осмисля случилото се досега, да изслушам за какво отивахме на въпросния Карнавал (като ми бе споменато, само, че ще изнасяме представление – щели сме да празнуваме), и да чуя, че след като всичко преминело, ключът и ключалката към всичко, щели да ми се открият; маскираният заяви, че засега тези „отговори” ми били достатъчни. И ето, че обещанието му се изпари на секундата, без да го интересува, каква жертва направих… каква жертва направиха ТЕ!
  „Н-Е-Щ-А-С-Т-Н-И-К!”
  Починах си, измих се, опитах се безуспешно да превъзмогна току-що настъпилата гибел на приятелките си, да осмисля идването си в този свят, да реша в кой отбор да играя, от „Древните” или „DARK”, и да намеря начин да се махна от това.
  След един час, преминат в сълзи и болка, маскираният, дойде да ме вземе, представи флотата си от чернокостюмирани яки мъже и жени, а след това с едно щракване на пръстите ни преобрази в… клоуни! „Костюми за Карнавал… Как очаквате иначе да отидем там?!” – бе заявил, и като по чудо, гримът и умело-подбраните цветове и дрехи за Карнавала, ме преобразиха до неузнаваемост.
  Излязохме от масивната подводница/кораб на този побъркан, която дори не успях да огледам добре, защото след това вече се бяхме озовали на въпросния Карнавал.
  И ето ме, в стаята, в която чакахме да дойде нашият ред. По план, трябваше да изнесем едно запомнящо се представление. При първа възможност, още преди да са се усетили щях да избягам и да намеря начин да се прибера… без… момичетата… Чувството за вина ме преследваше навсякъде… сякаш, ако и аз бях отказала предложението, сега всички щяха да са живи.
  - Наш ред е! – заяви някой.
  Всички скочиха светкавично и без да промълвят и дума, тръгнаха към сцената… Намираше се в центъра на огромно-огромния Карнавал, като се разпростираше навсякъде - буквално. Ленти, конфети, смях… шумотевицата растеше с всяка изминала минута. Когато заехме местата си, всичко замлъкна… в очакване на номера.
  - Давай! – извика, предполагам маскирания, който все още носеше маска, този път различна, и като по чудо подходяща за феста.
  От четирите ъгъла на „полето за изява”, лудите до един, заподскачаха и се запремятаха, като побъркани на фона на ритмична музика. „Какво става?!” Тъкмо се канех да се задвижа и аз, за да не се набивам на очи, когато някой ме сграбчи силно за ръката, издърпа ме зад завесите и прошепна:
  - Не мърдай!
  Изритах го силно, хватката се разхлаби, изблъсках го и се обърнах:
  - Кой си ти, по дяволите?! – момче, на моите години, стоеше пред мен, усмихвайки ми се.
  - Аз съм Грей! Къде са другите… приятелките ти? – ухили ми се. Идваше ми всеки момент да го фрасна, заради подигравките, които ми отправяше, но се спрях.
  - Не знаеш ли? – отядох му се.
  - Нали наистина не си решила да преминеш от страната на „DARK”? – момчето ме изгледа съмнително, което ме накара да се изчервя от гняв, отново.
  - Кой си ти, за бога?!
  - Грей, вече ти казах… Да кажем, шпионирам „DARK”… - изритах го и се свлече на пода, при одеялата и другите ненужни боклуци. – Защо го направи?...
  Изгледах го зло, канейки се да му даря още един ритник.
  - Ти си Пазителка, за бога! Дори, не виждам и смисъл да си от страната на „DARK”! Ако хората разберат…
  - Чакай, чакай… и онези старци, също говореха за някакви Пазителки. Какво се опитваш да кажеш?
  - Не знаеш?! Но не са ли ти… - непознатият беше крайно шокиран, и на 100% искрен. Да не би той да е на моя страна? Или е някакъв трик на „DARK” – например изпит за лоялност?
  - За какво сме на този Карнавал? – прекъснах го. Съвсем скоро щяха да забележат отсъствието ми, а когато това станеше, със сигурност нямаше да ми се размине лесно.
  - Не знаеш ли?! – пак прословутата фраза. Този тип нормален ли е?! Съдейки по-бързо сменилото му се изражение, очевидно бе разбрал, че търпението ми е на изчерпване. Обаче… защо изобщо му се доверявах?! Нямаше никакъв смисъл.
  - Този Карнавал, е по случай идването на Господаря. Господарят на „DARK”! Това е родината им. Цялото това измерение притежава „DARK”! Оттук се съгласуват всичките им планове и атаки. Толкова ли е невежа една Пазителка в днешно време?!
  - Невежа? – стиснах юмрук. Наперен глупак!
  - Да, невежа – измънка Грей и погледът му стана по-концентриран. – Всеки момент Карнавалът ще прерасне във взривяващо шоу, буквално. Ще превърнат зрителите, и всички тук в… жива енергия!
  - Енергия?! Чакай, по-бавно… Н-ноо… Тогава защо ме доведоха тук?
  - За да „забавляваш”, очевидно! Докато разсейваме и привличаме още хора, целият район ще пропадне в земните недра… и тогава всички ще са лесна плячка – Грей смръщи вежди. – Къде са другите Пазителки? Трябва да спасите всички.
  - След като сме в измерение, контролирано изцяло от „DARK” тогава защо ще искат да отвличат собствените си хора?
  - Защото им трябват жертви… трябва им магическа енергия. А хората тук я притежават в изобилие… Магьосници от цял свят идват за този Карнавал! Традиция е.
  - А като знаят какво представлява „DARK”, тогава защо изобщо им е притрябвало да се довлекат?
  - Всички смятат „DARK” за герои! Ехо…? – Грей се намръщи още повече. Това можеше да му стане навик. – Единствено хората от Паралелната Земя, която е почти превзета, знаят всичко за Пазителките и за „DARK”… знаят истината! Всички очакват завръщането Ви!
  - З-зн-значи… ти си от Паралелната Земя? Внедрен си в „DARK”, за да си в течение с плановете им?
  - Нещо от сорта. А сега е време да ми кажеш къде са приятелките ти! Как мислите да избавите хората от бедствието?
  „Ъх.. има крайно много недоизяснени неща! Не разбирам почти нищичко… Какво мога да направя сама, за да предотвратя трагедията?.. Мога ли да се доверя на Грей? Как да му кажа, че другите са… как мога да разочаровам целия му народ?! Това не може да се случва, по дяволите!”
  Музиката отвън достигна върховата си точка, барабаните започнаха да бият по-бързо… Кулминацията на шоуто настъпи.
  Едно силно пропукване изпращя. С Грей мигновено провесихме глави от скриващата ни завеса и успяхме да видим причината за ужасените писъци на хората. Земята се пропукваше, всички бягаха… Настана пълен АД! Хората бягаха хаотично, а хаосът се разрастваше все повече.
  След няколко дълги мига, очевидно пукнатината огради цялата зона на Карнавала… и земята се спусна рязко надолу. Заедно с всички.
  - Започва се! Господарят е пристигнал! Задействаха катастрофата! Ще умрем! – Грей се паникьоса и посегна да се хване за нещо, едновременно с мен.
  О, боже!! Та ние падахме в „бездънната яма”… точно, като някой сбъднат кошмар – даже и по-зле. Невинни хора, дошли за великото шествие, намират болезнения си край… заради шепа извратеняци.
  „Нищо няма да приключи така!”
  - Готов ли си, Грей?

_______________________________________________________________________________
Бележка на автора:
Откъде да започнаа... Знам, че сте много объркани след тази глава, но Ви обещах драстична смяна на обстановката. Отговори също Ви обещавам - мистериите ни станаха много, така че няма да е зле да се поразкрие нещо; е, ще се разкрие! Продължавайте да четете и да поствате коментарчета, за да се забързам с писането на следващите глави, или по-скоро - ФИНАЛНИТЕ ГЛАВИ! Обемът им ще е по-голям от досегашните.
Ще има много малко тийзърчета вече, няма как. Следващият път предполагам ще пусна две глави наведнъж, защото ще са разделени на части, а и за да интересът Ви да се покачи.
Продължавайте да четете и дългоочакваните отговори ще пристигнат!!!
Главата може да видите и тук!

Magic: Осма глава - Карнавал from winxclub winxclub

Главата е супер интересна,winxclub. ; )) Не знам как го правиш,но винаги оставам без думи...толкова мистерии и отговори.Включила си Грей(ако говориш за този от рп-то и fairy tail)...супер глава,направо чудесна.Следващите ги чакам с нетърпение,за да разбера какво ще се случи.Положението накрая си е наистина напечено.Супер,продължавай в същия дух и със същият талант,който притежаваш. : ))

Еми, какво да ти кажа - чудесна глава. Права си, обстановката е напълно сменена вече и просто нямам търпение да видя какво ще стане в следващата глава.

Уникална глава и уникална история като цяло.Сега като е зачетох цялата от начало се влюбих в нея, само че искам да върнеш Касиди, защото мнооого ми харесва характерът и.А и като цяло искам да върнеш останалите...мооляя... )

  Бяха задействали плана си. „DARK” щеше да превърне хиляди хора, дошли за Карнавала, в жива енергия… щяха да ги използват. И ме бяха довели тук – да разбера що за господство имаха властта да налагат. Не… не можеше… просто, не можеше всичко това да се случва!
  Пукнатината, взела се незнайно откъде, огради цялата зона на фестивала, огради изключително голяма площ, обхващаща всички радостни посетители на този фарс… Писъци, музика… Танцовата трупа, в която, по случайност и аз бях, си бе свършила перфектно работата – привлече заблудените хора точно, около сцената разпростираща се, навсякъде из Карнавала.
  Площта му бе обхваната напълно от пагубния процеп в земята. С Грей бяхме подали глави из завесите и гледахме ококорено ужаса на всички. И в този миг… земята, заедно с всички се спусна надолу… Рязко. Летяща устремено към Ада.
  С Грей светкавично посегнахме да се хванем за нещо – за каквото и да било. В малката стаичка, за щастие, отстрани висяха няколко лоста; най-вероятно преди използвани за окачалки, защото сега помещението напомняше леко на западнал склад. Хванах се за единия от тях; като по чудо ми се стори по-здрав, отколкото би трябвало. Грей направи същото, след което можехме само да се чудим след колко време ще…
  Но… да, всичко бе планирано идеално. Бяха изрязали остатъка от скални пластове, под зоната на Карнавала, след което бяха направили изкуствени подпори, които да издържат тежестта на всички. А сега ги бяха махнали с магия естесвено, и всичко… пропадаше... в нещо като импровизиран бунар, предполагам. Стъргането в скалите, които буквално чупеха и нищожно останалата част от „изрязаното” благодарение на „DARK”, ме оглушаваше и караше да изтръпвам едновременно.
  - Защо го правят?! И екипът изпълнил събирането на хората, също ще загине, заедно с…
  - Не, няма – Грей не си направи и труда да ме изслуша. – Районът на сцената се поддържа здрав с магия. А залепването за нея на всеки един „забавляващ”, също става с магия.
  - Нищо няма да свърши така! – адреналинът ми се покачи. Приятелките ми бяха изритани жестоко… беше им отнета всякаква възможност да се защитят… и нямаше да допусна случката да се повтори отново, с още други невинни животи! ТОВА НЯМАШЕ ДА СТАНЕ! – Готов ли си, Грей?! – изкрещях! – Ще спасим хората… нищо лошо няма да се случи! Единственият ни шанс да се измъкнем е да направим всичко необходимо, преди да паднем на твърда земя! ЯСНО?! ЩЕ СЕ МАХНЕМ ОТТУК, ЗАЕДНО С ВСИЧКИ, ВЕДНАГА! – мернах решителното кимване на Грей, в момента на набиране на скорост за предстоящото, и пуснах лоста. Изхвърчах през скриващите ни завеси, заварвайки непомръдващите тела на „танцьорите”. Приклекнали свели глави, силна светлина ги обгръщаше - предполагам магията им за закрепване на сцената.
  След миг Грей се озова до мен и… Време беше да използвам силата си! Всички толкова усилено говореха за магия, за това, че трябваше да повярвам… Е, сега вярвах в магията. Нужна ми беше! Трябваше всички хора да бъдат спасени! И единственият човек, който можеше да направи това бях аз. Един път пропилях шанса си, нямаше да го сторя отново… Розови кълба и дим започнаха да ме обхващат цялата… и след миг осъзнах, че се издигам във въздуха. Щях да спра пропадането! Нямаше да позволя да използват хората… НЯМАШЕ НАЧИН!
  - СПЕНСЪР! Какво си мислиш, че правиш? – маскираният за секунди се озова до мен. Езикът на тялото му показваше, че е бесен и нямаше да позволи мисията му да се провали.
  - Спасявам невинни животи! – взрив. Цялата енергия, която бях събрала бе насочена единствено и само към него.
  Със стон, скапаната откачалка отлетя отвъд сцената… вече и неговият живот не бе толкова в безопасност.
  -Аргх… - стовари се на пропуканата отвсякъде земя, след което се изправи заплашително и реши да покаже силата си. – Радиоактивни лъчи! – нападна ме и в решаващия всичко миг, Грей изскочи изневиделица пред атаката и я неутрализира. С едно движение!
  - Ъ? Не, не… никой няма да пострада! – въздухът се изпълни с магия. Това ми трябваше. Цялото количество, което успях да почерпя от всички възможни ъгли, се освободи. Лъч след лъч, започнаха да обхващат уплашените до смърт хора… и да ги издигат към небесата… или към твърдата земя, която скоро трябваше да попадне под краката им.
  - Т-ти… - лицето на Грей бе изпълнено с надежда.
  До следващия момент.


  Скалното парче, поднасящо всички жертви на тепсия се разби. А след този миг имах чувството, че съм преживяла земетресение 100 по скалата на Рихтер. Най-малко.
  Сцената се наклони застрашаващо, изтресе ме право върху маскирания, а Грей успя да падне на краката си. И последва мега-оглушаващият тътен. Носещата ни платформа се разтроши на парчета, което причини припадъците на сума ти народ, вдишването на отровния прах, и звездното олюлаване на всички живи същества… които пищяха от болка и страх.
   - Не… - промълвих и бях запратена в другия край на сцената, при останалата част от трупата, която вече се пробуждаше. За нещастие, или пък не, от вдигнатата пушилка не можеше да се различи почти нищо. – Грей!...
  Събрах сили и се изправих, с цел да разбера къде точно се намирах. След минути размазани сенки и черни очертания, най-сетне успях да огледам мястото по-подробно… Бяхме в подземие. Едва се държах на краката си - плочите се бяха раздробили на милиони скални парченца, които или затрупваха голяма част от „населението”, или деформираха платформата, на която в момента се намирахме.
  - Плътно до теб съм – Грей стисна силно ръката ми, при което му отвърнах с цялото спокойствие и отпуснатост, съществувало някога. За миг се почуствах така, сякаш огромен товар бе паднал от плещите ми, сякаш докато това непознато момче стоеше до мен можеше да ме избави от мъките ми. – Не е ли време да ми кажеш името си?
  Широка усмивка се изписа по лицето ми и… За бога, щяха да ни убият, а аз… се отдавах на емоциите си, на които хич не им беше сега времето да взимат връх над мен.
  - Спенсър. Въпреки, че го чу за първи път от маскираната откачалка, която хич не му придаде хубавото звучене! – но накрая успях да се отпусна в прегръдките му и да усетя топлината, извираща от него. – Ох, аф, ъм, не… - Скочих като опарена, почервеняла за секунди.
  Грей се засмя, изглежда това не представляваше никакъв проблем за него. Хлътвах ли?! В този изгубен за всички момент, аз… И си спомних изражението на Касиди, яростния поглед, който ми бе отправила, когато дадох началото на катастрофата, успяла да ме доведе на това място.
  Успешно се отърсих от опияняващите мисли и Грей, и се огледах. Очевидно се намирахме на един огромен кръстопът в мега-големите земни недра, чиито стабилно осветени тунели водеха някъде. Право пред нас и отломките се простираше тунел, вляво и вдясно също, което смътно наподобяваше отводните канали; естесвено, който и да бе направил това, не служеше за толкова прости неща. Тук обаче, спокойно можеха да извършват експериментите си; явно това беше част от необятната база на „DARK”, за която никой не подозираше. Навсякъде бяха закрепени лампи, така че всичко да се вижда свободно, но в случая, не разбирах нищо съществено от информацията, представяна пред очите ми.
  В десния „коридор” внезапно долетя ехото на няколко човека, чиито гласове бяха съвсем спокойни и дори ми се струваше, че се долавяше и смях. Няколко сенки се поддадоха иззад завоя, а след малко ококорените погледи на нас двамата с Грей фокусираха две далечни фигури на мъж и жена - жената облечена в розова рокля с къси ръкави, дълга почти до коленете, с кестенява коса вързана на две опашки, и учудващо отиващи й тъмнорозови кичури. Мъжът късо подстриган и с черен костюм, я бе хванал под ръка и се смееше заедно с нея, вече делящи ни 200 метра. След минута мълчание, веселите странници най-сетне стигнаха до нас и жената, поздравявайки ни попита:
  - Кралят чакаме, нали? – лицето й грееше, а щафетата взе мъжът.
  - Хей, вие да не сте се спуснали дотук чак отгоре? – свали черните си очила, само и само, за да подчертае ефекта на думите си, размахвайки дразнещо показалеца си.
  Чуха се някакви пъшкания и раздвижване точно зад нас, при което всички погледи се насочиха към вече събуждащите се „танцьори” и маскирания. Той моментално се затича към мен, като всеки един негов мускул се свиваше до краен предел.
  - Пази се – Грей се изпречи пред мен, замахващ с юмрук да фрасне злосторника, но изненадващо бе прекъснат от женската ръка, докоснала рамото му. Той падна на колене, олюлявайки се. Онази жена…
  Нямах време да събера мислите си, защото маскираният вече ме бе изритал в корема и бях изстреляна назад за втори път днес.
  - Глупак! – още във въздуха някой издърпа ръката ми и ме заби силно в земята, притискайки врата ми. Пред очите ми се изпречи току-що дошлото копеле с костюма, с усмивка на лице, влагайки колкото се може повече сила в ръката си, за да ме довърши.
  - Агхх, нее… К-кой… си ти?... – едва успях да изрека, протягайки се към него.
  - Хей, хей! Лиза, Монк, ако обичате оставете гостите ни да се посъвземат, а чак след това ги довършвайте. Губи се забавата.
  Мъжът най-сетне разхлаби хватката си, след което ме запрати в най-близката стена. След удара, насочих погледа си натам, откъдето чух гласа и открих една жена… позната жена… Походката й нямаше как да се сбърка, хищническото у нея бе незабравимо. Онази жена… която ни преследваше! Бях повече от сигурна – тази жена проследи мен и Касиди до острова… и бе на път да ни убие.
  Какво правеше сега тук?
  Изправих се и с очи потърсих Грей. Лежеше при разтрошената платформа, нокаутиран от розовелка, която само с едно докосване, му бе причинила олюляване и временно парализиране.
  - Е, явно ставаме все повече и повече – изръси, като бе спряла да клечи над Грей, и вече се бе запътила към мен и Монк.
  Русата коса на убийцата, пък се развяваше хаотично, след като най-сетне се пренесе от тунелът вляво, на няколко метра от красивата ни групичка. Продължаваше да крие лицето си в сенките.
  Маскираният се облегна на стената, близо до нея и след няколко умело направени знака, подчинените му оградиха зоната, в която се намираха всички хора… загинали, смачквани под тоновете тежест. И никой не можеше да им помогне. Толкова жертви бяха побрани под земята, толкова хора… само заради една жалка организация с неизвестни за мен цели.
  Аз и Грей бяхме извадили късмет, че се намирахме на територията на сцената, специално подсилена, за да спаси привлеклите тълпата, слуги, и за да в момента на окончателното падане да се събудят, за да раздадат командите си на секундата, без да се мотаят. На всяка цена щяха да убият по най-мъчителния и долен начин невинните хорица. Но защо, за бога, трябваше да вдигат такава врява, само за да източат магьосниците, пристигнали от цял свят и най-затънтените кътчета на Магическото измерение? Толкова много въпроси с толкова много въпросителни… ставаше пълна каша, а ние още не бяхме намерили начин, дори да се измъкнем от този проклет капан долу!
  Кралят ли чакахме?! Кралят на „DARK” ли очакваха всички, всичко това заради него ли бе устроено?
  - Кои сте вие, по дяволите, и какво търсите тук?! Защо довлякохте сума ти народ, защо избивате хората, защо съм ви аз, какво искате, жалки роби?! – думите се изплъзваха от устата ми и вървяха една след друга. – Каква е тази проклета магия, защо убихте приятелите ми, защо 2 дни ме третирате, като животно?!
  Лиза изпуфтя театрално, вдигайки презрително очи нагоре. Изглежда хич нямаше намерение да разговаря с мен, а оставяше на друг задачата да ме укроти.
  Но вече се убедих, че магията съществува, та аз я контролирах… до нищожна степен и все пак в мен имаше нещо! А в тези още повече – обучени животни, готови на всичко за господаря си.
  И сега – каква беше целта на тази проклета среща?!
  - Държали сме те като животно? – изръмжа маскираният, изритвайки ме силно, така че да падна на земята. – Ти сама избра да преминеш от страната на „DARK”, така че вече си една от нас. Ясно ли ти е?!
  - И уби приятелите ми, въпреки, че даде едно обещание, тъпчо?! – изкрещях.
  - В случая тъпата си ти! Трябваше ми ти, глупаче, никой друг. Само ти.
  - Незнайно защо, шефът те иска с нас, затова не се дърпай. Иначе ще започна да режа пръсти, милата ми – Монк направи крива усмивка, забивайки коварния си поглед в мен. А аз… аз… стиснах силно очи, сякаш щях да спра сълзите и се държах. Трябваше да бъда силна.
  Грей, стоящ безжизнено при разбитите въртележки и забавляващи пособия, се размърда и с няколко движения успя да разбута бариерата от слуги на маскирания, стигайки до мен – случилото се отпреди няколко минути се повтаряше. Помогна ми да се изправя и огледа сънено заобикалящите ни лекета.
  - Добре ли си? – погледнах го умоляващо.
  - Бих ти задал същия въпрос. Спокойно – лицето му придоби решителен вид, който не бях и предполагала, че ще видя от несериозния човек, който ме срещна горе.
  - О, колко трогателно! Да видиш как двама обречени на гибел индивиди, са готови да удължат агонията си – чернокостюмираната жена излъчваше такава самонадеяност, че дори злобата й се усещаше във въздуха.
  - Я да мълчиш! Поне не служим и следавме заповедите на една западнала нация, каквато е точно „DARK”!
  Ред беше на Лиза, или розовелка да запелтечи:
  - Погледни в какво сте облчени заедно с онзи помяр и къде се намирате, и тогава говори на кого служиш – прониза ме с черните си очи, а после извъртя пренебрежително глава към Монк. Последва смях от страна на русокосата, обгърната от сенки.
  Гневометърът в мен се покачваше с всяка изминала секунда, но ясно осъзнавах, че това само щеше да доведе до още подигравки и евентуално подновяване на битката. Затова реших да сменя темата към нещо по-полезно, поемайки дълбоко дъх:
  - И защо всичките животни, страдащи от мозъчна недостатъчност, като вас, се натресоха тук? – да започнем оттам.
  - Защото получихме специална покана да ръководим операцията по отвличането на хората, нищожество – маскираният ръмжеше и се маеше още бесен за това, че не успя да потуши напълно, възникналото въстание по време на падането.
  - Хм… А ти се справяш най-добре от всички с възложената ти задача… облягайки се, почивайки си до грозотията, стояща плътно до теб.
  Съчетавай обидите с подходящо зададени въпроси, Спенсър! Ти можеш!
  - Внимавай, момиче – чух в ухото си. За миг се стреснах, но после осъзнах, че това бе Грей. И дъхът му си проправи път през лицето ми – ментови бонбони.
  - Повярвай ми, ако бях поискал да ти счупя главата истински, досега да си раздробена на хиляди парченца – съвсем спокойно каза виновникът за бедствието.
  - И сега чакате най-голямата нисша твар от всичките да пристигне и да се подиграете с толкова невинни животи? – стисках зъби.
  - Млъквай.
  - О, не, ако се предполагаше, че хора избягали от психиатрията слушат по-умните от тях, досега навсякъде да цареше мир и спокойствие – Лиза направи кисела физиономия, извръщайки глава към Лейди Блонди.
  Уоу, явно не бяха идеалната комбина… Пререкания съществуваха и между тях, колкото и смътно да се усещаха. Бяха събрани тук от шефчето и сега се търпяха взаимно, докато не започнеше надпреварата за по-добро изпълнение на заповедите. Толкова жалка система…
  - Е, и за какво са ви притрябвали толкова жертви? – обадих се отново, колкото може по-убедително.
  - Трябва ни енергия, генератор, който може да ни осигурят само онези хора – маскираният кимна с глава към хилядите отломки, преградени от робите му; около петнайсетина.
  - И за какво ще я използвате? Кралят няма нужда от презареждане, нали? – Грей запази сериозния тон и концентрирания си поглед.
  - Ха-ха, момче, недей става смешно. Изобщо не съм си и помислял да постигам слава по такъв грозен начин. Като се сетиш, че с един замах съм те запратил в Забвението, би трябвало да уважаваш по-възрастните, почитани, и могъщи от теб.
  От централния тунел, простиращ се право пред нас се бе задала възрастна фигура. Кралят!
  Ходеше съвсем спокойно, напълно сам. Без никаква охрана. Странен човек.
  Виждаше се съвсем ясно – островърха лилава шапка, дълга бяла брада, и лилаво наметало, тъмнолилави дълги одежди, окичени с различни бижута и камъни, съчетани по най-шантавия начин, който изобщо можеше да съществува.
  - Коленичете, червеи! – последваха още ритници от страна на маскирания, принуждавайки ни да паднем и сведем глави. Всички се строиха, падайки на колене, отдавайки нужната почит на отговорника за всички тези ужасни събития.
  Аа…
  - Всичко е готово, господарю! Пазителката е тук, точно както пожелахте, хората също! – маскираният мърмореше под нос с изтъняло гласче.
  - Каква роля играя аз, по дяволите?! Кои сте вие, за да решавате чужди съдби?! – не се сдържах, вдигнах глава и погледнах презрително стареца - бистро сините му очи потрепнаха. Усмихна се, след което промълви:
  - Не помниш?




_________________________________________________________________________________

Бележка на автора:
Това е специалната Хелоуинска глава на "MAGIC"! Може да усетите леките страховити нотки на Halloween и да преоткриете мистериозното и плашещото у днешния ден! Относно главата - много съм се постарала и държа да изразите мнение! Остава още малко до финалааа!

Значи...една абсолютно супер яка глава. На места ме побиха тръпки,но не чак толкова колкото в края. Крайните думи на кралят-пълна мистерия си изградила. Браво! Чакам некста с нетърпение. <33

П.С Голям талант имаш!

Е, на който му се чете и случайно види поста, да чете.
И да благодаря на всички, които са изразявали мнение за фика и са писали толкова хубави неща.