Скривалището на Триксите

Spoiler:

Отворих бавно очи... беше много тъмно... не помнех нищо... и изведнъж...
- Оо, ти си будна! - Чух един ужасно дразнещ глас, който ме накара да си спомня всичко, е, почти - напиването, битката, загубата...
- Лий! Къде си!? - Започнах бясно да се оглеждам, докато не усазнах, че съм вързана... не, замръзена. Погледнах уплашено настрани, когато го видях... - Лий! - За първи път изпаднах в паника... Какво да правя? Какво да правя?! Какво да правя!!
- Сега, сега...
- Не се стягай толкова... - Айси стоеше пред мен и се хилеше като обезумяла.
- Какво искате? - Спокойно, спокойно... така до никъде няма да стигнеш... Въпреки тези си мисли, наистина скоро щях да обезумея...
- Какво искаме ли? Хм... не знам. Какво мислите, сестрици?
- И аз се чудя, Айси. Ами ти, Дарси?
- Наистина, какво ли искаме...
- Спрете с шегите! - Дори не можех да и гледам. Обърнах се към Лисандър, но като че ли това ми причиняваше по-голяма болка. Просто затворих очи.
- Сега, да видим...

*****

Оффтопик:
Няма да пиша частта с "измъчването", защто ще стане грозно...

*****

Чувствах се ужасно... имах чувстовто, че ще умра. Всеки проклет миг ме караше да изпитвам болка... Божичко, какво правят тези идиотки!? Не забелязват ли, че ни няма? Не, че на Саманта и Лина ще им пука много, но поне се надявах от страна на Мони и Сия...
Чувах проклетия смях на тия вещици. Леле, как искам да ги убия!... Само да не бях вързана... Пак се отчаях...
Всяка досадна минута ми се струваше като час, всеки час - като век...
Не знам колко стоях там, но наистина имах чувството, че лудостта ме обвхваща. На всичкото отгре беше тъмно като в рог, чувах подигравателния смях на ония проклетите навсякъде и не чувах Лисандър да диша!!!
Съвсм скоро спрях да се боря срещу лудостта, погълна ме.
- Оо... само да ги пипна, ще ги убия с тези две ръце... ще ги накарам да си платят... Охо, само да получа възможност... ще ми паднат в ръчичките... наистина ще ги убия. ЩЕ ГИ УБИЯ! - Започнах да губя себе си... Около мен имаше само тъмнина, говорех неща, които не исках да казвам... не, исках - просто не трябваше. И изведнъж...
- Ще ги убия... ще ги накарам да си платят... просто е, да много просто... - Продължавах да бръщолевя глупости като тези, но усетих нещо. Какво? Земетресение? Тук... о, чакай. Не знам къде съм... И изведнъж...

Spoiler:

Гигантска експлозия разруши стената и аз видях първата светлина от часове... не, може би дни... Там се появиха много фигури, но ми се набиваха на очи две неща: 1) Сия, стояща начело на армия 2) Сия, облечена в униформата на кралската армия на Флубъстър.
Зяпах, е, мислено - в действителност още бръщолевех глупости, въпреки, че гледах към Сия.
- О, Луси! - К'во?! ТИ СЕГА ЛИ МЕ ВИДЯЯ!! - Какво правиш ти ту-... ка... - Когато се върна към нормалното "аз" ще те пребия, ДА ЗНАЕШ!!! Крещях й наум.
- Ще ги убия... как смеят... да ме затварят тука... и господина до мен... ще им пречупя гърлата, с тези две ръчички... да, просто... прекалено просто...
- Луси, какво ти се е случило? Защо си тук? - Ама ти... сериозно ли? ЗАТВОРЕНА СЪМ КАТО ЗА ЕКЗЕКУЦИЯ И ПОЛУДЯВАМ... И МЕ ПИТАШ КАКВО ИМАА!!!
- Само да се измъкна от тука... ще ги размажа, точно като досади мухи, да така-... - Лудата "аз" забеляза Сия. - Хей, госпожо. - Това шокира момичето в униформата. - Ще ме пуснете ли? - Говореше (тоест аз, тоест тя... ъх, все тая) мило, но изведнъж... - За да мога да ги размажа като червеи! - И пак се започна... - Ще... ще... ще... да, просто е... ще ги изгоря, както са правели едно време... тогава ще си получат засмуженотот... Да ме затварят тук, също и този господин...
- Луси! - Сия дойде до мен. Изглеждаше ужасно притеснена. ПОМОГНИ МИ! ХАЙДЕ! ЗНАМ, ЧЕ МОЖЕШ!!! - Какво ти се е случило? Обясни...
- Госпожо! - Един от войниците, се приближи малко, но не много и... "Госпожо?!! - Какви са заповедите?
- Стойте там!
- Но...!
- Казах да стоите-... - Тогава видя Лисадър. УЖАСНО СИ НЕНАБЛЮДАТЕЛНА, ДА ЗНАЕШ! - Заведете го в болницата. Спешно се нуждае от помощ.
- Да! - Няколко от войниците отидоха до Лий. Опитаха се да махнат неовите окови, но не успяха. ИДИОТИ! МАГИЧЕСКИ ОКОВИ, МАГИЧЕСКИ!!! Сия въздъхна и се опита да го освободи, но... пак същото. Тогава се върна при мен и ме отключи, като междувременно бях успяла да се върна някакси. Сия застана до мен...

Spoiler:

- Луси...
- С-С... - Прегърнах я. И започнах да плача. Наистина имах нужда от това... След като се успокоих, й разказах историята до сега.
- Разбирам... значи така...
- А, ти все пак какво правиш тук? Не си ли на училище?
- Луси... вече е втория ден от пролетната ваканция...
- КАКВО?! - Не вярвах на ушите си. Бях стояла тук почти седмица! - И все пак... защо си тук? И къде е това тук?
- Ние сме на Флубъстър... в покрайнините на "града".
- Какво?! - Не го вярвах. - Ама те да не са малоумни? Да са толкова близо до града...
- "Те"?
- Триксите! Кой друг? - Погледнах я. - Боже, ти наистина си невероятна. И пет минути не помниш... И какво правиш тук, все пак?
- Това е дълга история...
- Да, личи си по облеклото ти... и боже, "капитан"? Защо, по дяволите, не ми каза?
- Защото - тя стна от земята, - ако ти бях казала, щеше да направиш същото като на бала, нали?
- Е, щях да се изнервя, но... О, не сменяй темата! И това... беше различно!
- Да, щом казваш... Пфф...
- Междудругото, Мони се върна на Мелъди или...?
- А, не. Търси те... и аз щях но, знаеш... - Кимна леко към войниците, които още се опитваха да освободят Лий. Гледах ги няколко мига, когато наистина ги съжалих.
- Божичко... - избутах ги. - Дайте на мен.
- Но...
- Просто мръдни!
- Хей, Луси! Трябва да си почиваш...!
- Млъкни! - Погледнах я през рамо. - Това стана прекалено лично! - Обърнах се към Лий. - Да видим... Огнен лед или...
- Права си...
- Хм? - Погледнах я учудено.
- Права си. Това стана лично. - Подсмихнах се.
- Ето това е Сия, която познавам... Добре! - Разбрах как да махна оковите. - Назад! - Всички се отдръпнха зад мен. - И сега... Лазерен огън!
Вдигна се малко пушек, но успях да махна оковите.
- Добре!
- Отведете го в болница! Бързо!
- Да! - Леле, тези изпълняват заповедите на Сия доста послушно. Голямо уважение имат към нея... или ги е страх... Погледнах войниците - повечето стояха на доста повече от нормалното разстояние от Сия. Да, определено ги е страх... И нищо чудно. Понякога и мен ме плаши...
- Хей! - Тя ме гледаше сериозно.
- Да, знам. Ще са тук всеки момент... доста шум вдигнахме.
- Аха... Сигурна ли си?
- Разбира се...
- Знам, че няма смисъл да те разубеждавам... - Щтракна с пръсти.

Spoiler:

- За това... Да го наравим! ЗАЕДНО!
Скривалището на Триксите 2993788_a

- Да!
- ТРАНСФОРМАЦИЯ! МАГИЯ WINGS!
Скривалището на Триксите YXNGvVH

Скривалището на Триксите Erza_scarlet_reequip_gift_by_ice_do-d3f66g6

To Be Continued...

Не мина много време, преди да се появят Триксите. За щастие, Лисандър и войниците бяха далече от тук доста отдавна и само се надявах, когато той се върне в съзнание, да не хукне към нас...
- О, я виж кой се е измъкнал... - Пак този подигравателен глас на Айси... Не, спокойно... Има време... Успях да се спра.
- Да... и сега този някой и още някой ще ти срита задника! - Сия гледаше доста предизвикателно.
- Е, чудя се за това... - Сторми се разхили по начин, който май се водеше за "сплашващ съперника"... не, че стана. В момента чувствах само желание за мъст. Това и нищо друго.
- Ако не сте забелязали, сме три на две. Отново!
- О, млъквай Дарси! - Изкрещях й.
- Ъх... - Айси извъртя очи. Ама какво им има на тези? Побъркани са и ни затварят, а после - бум! Говорят и се държат като съвсем нормални момичета! Тотално сбъркана работа! Всички ли се побъркаха?! ВЕЧЕ!? Сия е адски разсеяна, а те са... сега... и... това!? Накрая и аз ще полудея! Докато си мислех, битката бе започнала.
- Тъмен удар!
Скривалището на Триксите 5684976K

Сия ме бутна, като някак успяхме да избегнем удара.
- Мой ред е! Огнен удар! - И те успяха да избегнат удара ми...
Скривалището на Триксите 5687834d

Продължихме още доста време така, без никой да уцели.
Сбърках. Това е още по-странно от преди!!
- Сия... - Прошепнах й. - Наистина взе да ми писва от това...
- Да, на мен също...
- Тогава... - Не беше нужно да довършвам. Разбрахме се само с поглед. - Добре! - Вече говоех ясно и високо. - Да го направим! Хаа... Urano Metria!
- Great Flame Slash!
Скривалището на Триксите Uranometria

Скривалището на Триксите Erza%27s-Flame-attack

Този път, уцелихме. Главата ми пак започна да се замайва.
Пушекът от атаката се разнесе и сградата бе тотално унищожена, но, за миг, видях как Триксите се телепортират.
- Изпуснахме... ги... - промълвих едва-едва.
- ЛУСИ!!! - Чух гласът на Сия, точно преди да загубя съзнание.
To Be Continued...