Алфея - училище за феи

Алфея - училище за феи Background_alfea_3_by_miniwinx-d6m4yox

Алфея - училище за феи Background_alfea_by_miniwinx-d6m08s4

Алфея - училище за феи Background_alfea_4_by_miniwinx-d6m8943

Алфея - училище за феи Background_alfea_5_by_miniwinx-d6m8e51

Тук учат младите феи.Тук присъства само хармонията и добротата.Младите феи се учат как да станат силни, но се учат и да са добри и състрадателни.

Заглавие: Амнезия Сря Сеп 11, 2013 6:31 pm

Разказаха ми само най-важното, след това Фарагонда, както се представи възрастната жена, каза, че другото ще трябва да го разбера сама.Получих само най-главната информация, че се казвам Лина, на шестнадесет съм, братовчедка на принцесата на Солария. Участвала съм в някакъв клуб, но момичетата сега ги нямало и така...След това директорката ме настани в нова стая и ме остави насаме момичето.
-Всъщност, ти, как се казваш? - най-после попитах след десет минути мълчание.
-Амилия, приятно ми е. - тя подаде леко ръката си,здрависахме се и се усмихнахме една на друга. - Виж, Лина, разбирам, че искаш да откриеш всичко за миналото си...
-Не. - прекъснах я. - Не искам да си припомня нищо.Искам да започна начисто.Все пак, за да си изгубя паметта, трябва да има някаква причина.Може би съм направила нещо лошо...за това искам да започна новия си живот по друг начин. - усмихнах се леко, изправих се от леглото, на което до сега седяхме.Отидох до куфари си, който бяха разположени точно до вратата.Отворих ги започнах да си вадя нещата и да ги подреждам в гардероба.Всъщност стаята ми беше направена само за един човек, за това беше много малка.Срещу вратата беше леглото, до него нощното шкафче, а малко след леглото вратата за терасата.До тази врата имаше огромен прозорец.Срещу леглото беше средно голям гардероб, в който всъщност си нареждах багажа.
-Да ти помогна? - предложи новата ми приятелка.
-Добре. - и така започнахме да го редим.Редихме багажа ми няколко часа, в който тя ми разказа какви предмети ще уча и, че утре ми започват часовете.Така се унесохме в приказки и времето мина не усетно.След няколко часа бяхме готови.Уморено се проснахме на кревата и веднага заспахме.Явно да редиш багаж не е лесно.

25.12.1999

Явно с Лина се разбираме чудесно.След това,което направихме преди час-два някъде бяхме напълно изморени.Сега аз и Лина бяхме седнали на леглото и и се чудихме какво да свършим сега.Но защо иска да започне отначало,защо не си спомни всичко?Но решението е нейно.Сега тя започва нов живот в,който всичко ще е различно за нея.Може би и надежда за нова приятелка...за мен.Силвия и Мария май вече ми обърнаха гръб.Мисля,че те са...предателки.Не си заслужават да имам такава добра приятелка като мен.
-Ох...Лина мисля,че загубих две приятелки.-натъжих се,но и в същото време бях малко радостна,защото Мимс и Сис бяха изживели ваканцията си без мен.
-Не се тревожи!-тя каза и сложи ръка на рамото ми.-Дано се сдобрите.
Усмихнах се.Какво да сторя сега?Как да и кажа,че всъщност не искам те да са ми приятелки,а...тя.Тя има сиреникс силата,а аз глупачката...само един чармикс съм спечелила и май вече не мога да го ползвам.
-Ъм...Лина виж...-млъкнах за момент от секундата-аз не искам да съм тяхна приятелка.Искам да съм с теб.-обърнах глава от срам.

Заглавие: Изпита Нед Сеп 22, 2013 6:45 pm

С Амилия се бяхме събудили отдавна и си говорехме сладко, сладко.Темата ни беше новото приятелство и нейните приятелки.
-Виж, тъй като съм се навила на нов живот, искам да имам много нови приятелки и ще е супер и ти да си част от новите ми приятели - засмях се. Амилия се обърна към мен и срамежливо се усмихна. - А сега нека се разбързаме, защото времето тече и ще закъснеем - показах кръглия часовник, който беше закачен на стената.Той показваше осем без двадесет, тоест имахме едва двадесет минути да се приготвим и да отидем в кабинета на професор Паладий.
-Добре, аз отивам до стаята си да се оправя.Ще се видим там - Амилия изхвърча от стаята като опарена, а аз се изправих от леглото и се шмугнах в банята.След десет минути със скоростта на светлината изхвърчах от там, отворих гардероба, извадих си лятната униформа и се облякох.Сресах си косата и излязох от стаята.Минах коридора, слязох по стълбите и бях пред кабинета.Влязох плахо и за мое щастие се оказа, че часа още не е започнал. Отдъхнах се и с поглед потърсих новата ми приятелка."О, ето я!"Беше седнала на първия чин най в края.И този път имах късмет, чина до нейния, този в средната редица беше свободен.Бързо се запътих натам, за да не ми заеме някой "късметлииското" място.
-Здрасти, отново.Позабави се - ухилено ми помаха Ами, въпреки че беше срещу мен.
-Съжалявам, но исках да изглеждам възможно най-добре.Все пак това е първият ми ден - усмихнах и се.Явно днес и на двете ни беше "усмихнат ден", защото не спирахме да се смеем.
-Това не е първият ти ден, знаеш. - напомни ми тя.
-Имам в предвид, първия ден в училище от така наречения ми нов живот - след като го казах, чух как вратата се отваря машинно се обърнах натам.В стаята влезе висок мъж, с рижаво-светлокафява, дълга коса и заострени уши."Явно това е учителят ми."Имаше доста миловиден външен вид, това значи, че е добър.Той се облегна на бюрото си и спокойно, с нисък тон заговори:
-Здравейте ученички.Войната мина и това означава, че започваме отново да изучаваме предметите.Днес ще имате тест.Ще трябва да минете през лазери, за да вземете от центъра на залата една сфера.Може да използвате вашия чармикс. Този изпит ще е за време.Е, нека отидем в залата за тестове. - той посочи вратата и всички като примерни деца, се запътихме към така наречената "зала за тестове".Скоро бяхме там.Залата беше доста голяма. Отсрани имаше скамейки.Всички се настанихме там и зачакахме учителя да каже, коя ще е първа.

***

-Амилия!Твой ред е - спокойно каза Паладий и я прикани с ръка да стане от скамейката и да дойде при него. - Готова ли си?Започвай!

-Магия Стар!Чармикс!

Трансформации:

След като се трансформира, тя започна да преминава през лазерите и за отрицателно време вече беше взела сферата.

-Браво Амилия!Шестица - след като я похвали, той й направи знак, че може да си седне на мястото. - Лина!Ти си!

-Трансформация!

Трансформации:

Веднага тръгнах да преминавам през лазерите.Отстрани изглеждаше доста по-лесно.Преминах и взех сферата.

-Браво, Лина, макар, че си си загубила паметта , не си изгубила форма!Шестица! - след като ме похвали ми направи знак да седна, продължи да вика момичета и скоро вече всички бяхме преминали изпита и учителят ни ни освободи.С Амилия вървяхме по коридорите към стайте си.

-Искаш ли да отидем на един шопинг тур в Магика? - предложих.

-Добре, но нека първо се преоблечем.Едва ли това е подходящото облекло за шопинг.

-Добре, какво ще кажеш след десет минути пред входа на училището?

-Добре.До след малко. - Амилия ми намигна и си влезе в стаята, а аз продължих по коридора към моята.

"Най после пристигнах."
Е, ето ме тук, пред великата Алфея. Седя пред входа и гледам като някое дете, което току що са му дали нова играчка.Ха, как ли изглеждах от страни?Всъщност, точно това не ме интересува сега.С устремена крачка влязох, преминах през целия двор и един вид нахълтах в училището.Бръкнах в джоба на дънките си и извадих плана на училището.Разгънах листа и погледнах къде е обозначен директорския кабинет.След като установих къде се намира и умствено начертах пътя си, се запътих натам.
Чук, чук.
-Влез! - строг, но и някак мил глас се провикна от вътре.
-Здравейте, госпожо Фарагонда - леко открехнах вратата и подадох главата си.
-О, госпожице Стивънс, Вие ли сте? - лека, елегантна усмивка се появи по лицето на възрастната жена срещу мен.
-Да, аз съм - напълно влязох в стаята и затворих вратата.Със забързана крачка минах през цялото помещение и седнах на стилния, старовремски стол. - Приятно ми е да се запознаем - стиснахме ръцете си.
-Много се радвам, че избрахте нашето училище за мястото, в което ще учите.
-Всъщност, аз съм голяма фенка, може да се каже на Алфея, а и принцесата на Домино, нейно величество принцеса Блум ми е разказвала, че това е едно уникално място, в което мога да изпитам много силни емоции. - усмивката не слизаше от лицето ми, както и дипломатическия тон, все пак бях длъжна да покажа обноски.
-Това са големи комплименти, благодаря - Фарагонда също не спираше да се усмихва. - Стаята ви е на последния етаж, с най-хубавата гледка, а и е най-голямата самостоятелна стая.
-Извинете госпожо за нахълтването ми... - в стаята рязко влезе задъханата Гризелда. - Просто не исках да изпусна госпожица Ким. - погледът и се обърна към мен. - Добре дошла в Алфея, Ким.
-Благодаря, госпожо Гризелда, радвам се, че съм тук - станах и се здрависах и с нея. - Ами, аз мисля да отида в стаята си, за да се настаня.Благодаря за топлото посрещане. - усмихнах се и тръгнах към вратата.
-Багажът ти ще те очаква там. - уточни Фарагонда, но я чух много тихо, защото вече бях извън стаята.

25.12.1999

Бяхме в Алфея,вече.Разделихме се в различни посоки.Тара някъде в двора,Лина също,а аз към кабинета на директорката.Исках да се преместя сама в стая.Мария и Силвия ме дразнеха вече,пращаха ми някакви бясни погледи щом ги погледна.Мразеха ме...личеше си.Но как така изведнъж?Как всичко се обърна наопаки?Нищо...няма да реагирам сериозно върху това.Вече имам приятелки:Тара и Лина.А дали ще се запозная с други също толкова добри момичета...?Докато се усетя бях пред вратата на директорския кабинет.Влязох и седнах на кожения стол пред масата,а на другия стол,пред мен стоеше седнала Фарагонда.
-Какво има госпожице?
-Госпожо искам да съм сама в стая.
-Поради какви причини?-попита директорката и ме погледна.
-Ами "приятелките" ми само ме обиждат,мразят ме.Не искам да съм там.-разплаках се,сълзите се стекоха по бузата ми.Избърсах ги.-Може ли?
-Да.Ела да им съобщим.
Кимнах и отидохме към стаята ми.Как ли ще приемат "новината" момичетата?Влязохме вътре.Фарагонда обясни и откъсна листчетата с моето име.Събрах си багажа и на излизане казах:
-Довиждане.
-Бай.-отвърна студено Мария.
Затворих вратата.С плач тръгнах към новата стая.Приеха го напълно сериозно.Казваха : "Добре!" и "Щом така тя иска.". Леле! Вече си бях в стаята и видях Джейд да минава по коридора.Помятах и,а тя ми отвърна.Нагласих си багажа в гардероба,който честно си беше огромен.Проснах се на леглото и затворих очи,бях уморена,разбираше се от сенките под очите ми.

На последния етаж имаше няколко стаи.И въпреки, че бройката им наброяваше под десет, аз си нямах на идея коя е моята.Реших да си опитам късмета и бавно се приближих към първата врата и леко я открехнах.
-Тара ти ли си? - женски глас се чу от вътре.
"Опа!"
-Ами, не, не е тя.Извинявай за безпокойството, но съм нова в това училище и не мога да си намеря стаята. - неловко се усмихнах, а момичето срещу мен се засмя.
-Ела, ще ти покажа стаята.Тя е единствената празна на етажа...беше единствената празна. - тя остави книгата, която четеше и ме задърпа към една от вратите. - Това е твоята стая.Е, аз ще те оставям. - тръгна към стаята си, но изненадващо спря и се обърна. - Всъщност, как ти е името?
-Ким. - усмихнах и се приветливо. - А твоето?
-Лина.Приятно ми е да се запознаем. -забързано каза и се шмугна в стаята си.
Време беше да видя и моята стая.Отворих вратата и влязох.Стаята ми беше много обширна, даже то не беше стая, а малък апартамент.Имаш три стаи.Като влезеш, има малък коридор, веднага в дясно е банята, точно напред е хола, след това през преходната врата, влизаш в спалнята. Беше много добре декориран.Личи си, че съм важна личност за Фарагонда, за да ме настани тук.Багажът ми беше оставен на леглото.Казах едно заклинание и вече всичко беше наредено по местата им в големия гардероб.След това реших да се заема с прочитането на книгите, който ми бяха оставени на бюрото.Все пак трябва да се подготвя за утре.Не трябва да се излагам.

25.12.1999

Събудих се.Надигнах се на лакти и погледнах часовника.16:45,колко съм спала? Помислих си аз.Бях потна и заради това се преоблякох в други ежедневни дрехи.Излязох от стаята и се запътих към двора.На една пейка видях Мария и Силвия.Забързах крачката си и отидох в задния двор.Седнах на тревата,свих колене и ги обгърнах с ръце.Подпрях главата си и от очите ми се зарониха сълзи.Падаха върху зелената трева и спадаха към пръстта.Слънцето грееше високо в небето. ДЗЗЗ! Телефона ми звънна.Беше Джейкъб.Вдигнах.
-Ало.-чу се от слушалката.
-Кажи Джей!-изтрих сълзите си.
-Как си?Да дойда ли да се видим?Анди замина на почивка.
-Добре,ела.Нека прекараме малко време заедно.
-След 10 минути съм при теб.-каза той и затвори.
Аз се облегнах на стената на Алфея и погледнах небето.Затворих очи за момент.Беше много приятно.

>>10 мин. по-късно<<

Отидох в предната част на Алфея.Видях Джейкъб да се целува с Мария,която ме погледна злобно,а Силвия се изсмя.Сложих ръка на устата си и сълзите отново се стичаха по лицето ми.Побягнах в момента в който Джей се обърна.

-Лия,стой!Не е това,което си мислиш!-викаше той,а аз продължих да бягам напред.