Аз съм Мелиса Кларк на 16 години от Рейвънсууд.Нека ви разкажа как започна всичко.
Много съм напрегната.Днес е състезанието по плуване срещу Силвър Лейк.Излязох от вкъщи и тръгнах към училище.Бях много притеснена.В ума ми се въртеше само една мисъл”Дали ще мога да победя противничката си?”.Вървях си отвеяно и докато една кола щеше да ме блъсне.Тя караше с бясна скорост.Аз скочих на тротоара и си ударих много сериозно рамото.
-СПРИ ПРОКЛЕТА КОЛА!-казах аз и колата внезапно спря.
"Какво стана?!".Опитах се да стана.Рамото ми беше червено.Силна болка ме нижеше.Събрах сили и станах.Добре,че раницата ми омекоти удара.След вървене срещнах Аврора.
-Аврора!Изчакай.-казах аз и се затичах към нея.Тя беше много мила с всички,както и e най-добрата ми приятелка.
-Мел,готова ли си за състезанието?
-Ами да,но съм малко напрегната.
-Нека да побързаме,за да не закъснеем!-каза тя.
-Добре.-казах аз.
Ние тичахме през целия път до училище.Когато пристигнахме беше голяма навалица,все едно като в мола на разпродажба.Бутахме се и се лутахме,но изгубих Аврора.”Дано да дойде по-рано сред тази тълпа.Все дяволи* има!Дано да имаме шанс!”-мислех си аз.Едно момиче ме бутна нарочно и аз паднах на земята.
-Хей,гледай къде вървиш!-каза тя като ме погледна важно.
-Ти ме бутна!
-Лъжкиня...хъ-заметна си косата и тръгна на някъде.
-Добре,че се махна!-казах си аз,но този път на глас.
-Добре ли си?-каза много познат глас.Аз се обърнах.
-Аврора,слава богу,че ме намери!Едно момиче ме бутна.Ударих си главата и то точно преди състезанието!Няма да имам шанс!-казах аз.
-Успокой се!Нека вървим да се подготвим,защото нямаме време!-каза тя и ми подаде ръка.
Ние тръгнахме към нашите шкафчета близо до басеина.”Добре,че тук не е за външни лица!”-си мислех аз.Отидох в съблекалнята,за да си облека банския екип на гимназия “Блек суон”.След като го облякох излезнах и видях Мади и Дженифър,а Аврора не беше тук.
-Хей,момичета-казах аз.-Как сте?
-Добре,ти?-каза Мади.
-И аз.Нека да вървим след малко започва състезанието!
-Добре.-каза Джен и тръгнахме.
Залата беше претъпкана.Имаше много хора и то в подкрепа на противниковия отбор.Видяхме Аврора при треньора и се затичахме към тях.
-Извинете ако сме закъснели!-казах аз.
-Няма нищо!-каза г-жа Стюарт.
-Кога е мой ред?-попитах аз.
-След Мади,ти ще си срещу Аманда.-каза треньора.
-Коя е тя?-попита Мади.
-Тя.-каза г-жата като посочи едно момиче,първоначално не се загледах,но после разбрах...
-Но това е момичето,което ме бутна...Ударих си главата и рамото,и не знам дали ще мога да плувам.
-Това ли е тя?-попита Аврора.-Ще я победиш!Всеки знае,че си най-добрата в отбора!
-Да ще я победиш!-каза Дженифър.
Дяволи*-така се наричат тези от гимназия Силвърлейк.
Беше ред на Мади.Тя се отблъсна от стената и изчезна!Какво стана за бога?
-Моля Мелиса от пиратите и Аманда от дяволите да заемат местата си!-каза съдията като говореше на микрофона.Аз заех мястото си на една дъска и погледнах Аманда.Тя ме погледна със злокобната си усмивка и сбърчи веждите си.-3,2,1.....гмуркай се!
Аз се гмурнаx преди Аманда,но водните ми очила се махнаха.Гледах без тях,всичко ми беше замъглено.Зави ми се свят.Помислих,че ми се привижда,но не ..... вече нямаше дъно.Не бях в басейна..аз бях в море!Уплаших се много..Можех да дишам под вода.”Какво става с мен?Да не би да сънувам?!?!”-помислих си аз.Едно създание подобно на русалка ме дърпаше надолу като казваше “САМО ЕДИН!”-какво ли значеше това.Бях уплашена повече от всякога.Това създание ме завличаше надолу и надолу ....Гледах как ме дърпаше и аз безпомощно се опитвах да се измъкна!Погледнах нагоре и видях човешка фигура,приближаваща се към мен...
Индекс
Чет Апр 04, 2024 1:06 am by 
Календар
_
(нещо замисълът ти, ми прилича малко, на моя фик, с другия свят, с избраните, с премахването на злото от друг свят, старейшини... Много приликите станаха-- само посмяла копираш, еей! 
)
