11 очи

Заглавие: 11 очи Сря Сеп 11, 2013 9:28 am

Интро:

Насред онова затънтено малко кътче
Червената Луна отваря очи.
Обречени сме на вечен сън из непрогледен мрак.
Безмерен страх от пурпурната луна...
Дори обгърната от безмилостни пламъци,
изпепеляващи света ни до основи,
ще жертвам всичко свято,
за да запазя другарите ми до себе си.
Океанът от сълзи ехти яростно,
обгръщащ ни безвъзвратно в забвение.
А душите ни се давят из него...
Мъждукаща светлинка
пронизва небесата.
Да прегърнем надеждата силно и да разтворим длани в очакване на смъртта.

_______________________________________________________________________________

Когато небето стане червено, луната става черна и чудовища започват да витаят по улиците. Един свят между реалност и измислица, извън времето и пространството. Фрагментите са изпратени там, преследвани от безмилостен Черен Рицар. Ще се събудят ли те някога, от този кошмар?

Жанр: Екшън, Фентъзи, Мистерия

Заглавие: Re: 11 очи Сря Сеп 11, 2013 12:27 pm

Съдържание:

Пролог

Заглавие: Re: 11 очи Сря Сеп 11, 2013 1:04 pm

Пролог

Момичето вече бе решило. Знаеше какво трябваше да направи. Налагаше се. Нахлу бързо в стаята, където малкото момченце, в момента си играеше. То се радваше. Беше благодарно на това, което имаше. Дори и още съвсем малко, на 4 годинки, се бе научило да оценява онова, което му се даваше – по ирония на съдбата, ценеше всичко много повече, отколкото възрастните хора, които вече не мислеха за нищо друго, освен за пари – алчността ги изяждаше отвътре. Момчето се смееше – смееше се силно, така че и другите в съседните стаи да го чуят. Момичето с черна дълга коса, със стегнати устни и лице, показващо решителност блъсна вратата злобно – трясъкът уплаши малкото невинно създание пред нея. Детето я погледна – лицето й го успокои напълно. Изпита утеха, че я вижда. Та тя беше, като негова… Не. Нещо определено не беше наред. Тя… тя… щеше да направи нещо ужасно. В очите на момчето, бързо утехата бе заменена от чудовищен страх. Той се страхуваше…
Чернокосата го гледаше, като парализирана, набираща сила за ужасното деяние, което се налагаше да извърши.
- НЕ! – беззащитното дете изпищя силно и затича назад, отдръпваше се от нея.
- Съжалявам, Какеру – бяха единствените думи, които промълви тя, след което, зад нея изникна призрак. В човешка форма, бял и прозрачен, с женска фигура и златен кръг над главата, се издигна нагоре, зае бойна поза и изстреля смъртоносните си вериги. Бели, наподобяващи ангелски пособия многобройните „железа” се кръстосаха, след което пронизаха бягащото момче в коремната кухина. Чу се предаващ се стон, след което жертвата се свлече на земята.
- Нямам друг избор – миг по-късно момичето пое отровния удар от същите вериги. Знаеше, че ще стане така. Много добре. Лошото бе, че тя… го искаше. И секунда след това падна безжизнено.
- Сестричке…
Момчето се гърчеше неспособно на пода и тогава… видя момиче на неговата възраст да наднича през пролуката на вратата.
- Юка…
Момичето изпищя силно при чуването на последните думи на приятеля си…