Град Магика

Заглавие: Град Магика Сря Май 08, 2013 7:06 pm

Градът - почивка, разходка, кафе, излизане с приятели на пазар - всичко което пожелаеш, но и тук дебнат опасности, зад всеки ъгъл!

Заглавие: Re: Град Магика Пон Сеп 23, 2013 3:30 pm

Потропванията на обувките ми, които като по чудо бях избрала с платформи, ме изнервяха, защото отекваха в съзнанието ми; имах остър слух - за разлика от всички мои близки. Слънцето напичаше, 15:00ч. следобед беше най-голямата жега през деня, но след като в Алфея само се бездействаше, нямаше да си губя времето в лежане. Не бях разглеждала Магика - а сега установявах, че беше Раят на магазините! Ето и защо се довлекох тук без знанието на никого - момичетата бяха толкова изтощени и скучни, че дори нямаше смисъл да им съобщавам къде ще ходя, камо ли, пък да ги моля за компания. Щях да се ориентирам и сама, не ми се налагаше за първи път, все пак.

Облекло:

Въртях глава постоянно, оглеждайки многобройните витрини, по които имаше куп интересни неща, също и магически предмети! Точно това ми трябваше! След като получих Чармикс, заради преодоляването на стари вражди със семейството си, изпитах мощта му и определено я имаше в изобилие!

Чармикс:

Но съчетан с магически предмети, щеше да сътвори непобедимата комбинация! И без това бяхме нападнати от Триксите - разрушиха цялото училище, вкараха армия от чудовища и разгромиха феите! А ние... криейки се от страх по стаите бяхме неспособни да сторим, каквото и да било!

Цитат :: - Хайде, излизайте оттук! Училището е нестабилно, опасно е! Ще ви заведа на безопасно място, размърдайте се! - За щастие една симпатична фея се появи и успя да ни преведе през срутващото се училище. Но се измъкна без да успеем да й кажем или да я питаме нищо... вероятно, заради незабавно появилата й се приятелка.

По-късно се носеха слухове, че именно същата спасила ни фея, е предателка, помогнала на Триксите да се внедрят в училището, но си оставаха само слухове... Също се носеше и мълва, че взривът ослепил цялото училище, причинила отново същата фея... и ни избавила от унищожението, заедно с приятелките й. Които после се били в закусвалнята...
Но колко достоверна бе информацията, никой не можеше да каже - важното бе, че в момента всички бяхме живи и здрави, и преодолели шока от войната.
А сега се намирах в Магика, канеща се да вляза в огромния мол - заради марковите дрехи и магическите предмети, най-вече.
Но за нещастие на входа, силен удар ме връхлетя, блъскайки ме здраво на земята.
- Ооох! Гледай къде вървиш, по дяволите! - бе първото нещо, което ми се изплъзна от устата, след което реших да огледам яростния си "нападател"... който се състоеше от две момичета, привидно на моята възраст, много приличащи ми на феи. Изправих се малко по-спокойна и зачаках ответна реакция.
- Е, случват се такива неща... - промълви едната, леко притеснено.
- Хм, да... приемам извинението ви - промърморих по-скоро на себе си.
- Така и така се срещнахме... Здравей, аз съм Амилия, приятно ми е! А това е Лина, която си загуби паметта и...
- Ама ти наистина обичаш да говориш! - Амилия бе прекъсната закачливо от момичето до нея, което ми се стори малко познато... Ами, ДА! Естествено! Та това момиче бе същото, което говори с измъкналата ни от училището, фея.
- Явно и трите учим в едно и също училище - усмихнах се леко, забравяйки обноските си. - А, хах, аз съм Тара. Приятно ми е! - ухилих се до уши, очаквайки малко по-подробно историята с амнезията... нямаше начин това момиче да си изгуби паметта, нали! - Та си е изгубила паметта, казваш? - казах с по-сериозен тон.

Заглавие: Re: Град Магика Пон Сеп 23, 2013 5:10 pm

Аз, Амилия и Тара седяхме на една от пейките в парка на Магика и ядяхме сладолед.
-Та си е изгубила паметта, казваш? - повтори Тарани.
-Ами, да.Всъщност дори и аз не знам как стана.Просто се събудих в докторският кабинет на Алфея и не помнех нищо, абсолютно нищичко. - говорех доста развеселено за сериозна тема, може би защото не казах нищо сериозно, не исках да споменавам пред никого за това, което видях.Това е нещо като моята малка, добре де, доста голяма тайна.С лъжичката отново бръкнах в кутииката със сладолед и я извадих, доста препълнена с ментов сладолед.Той беше доста освежаващ, особено когато говориш с новите си приятелки за тема, която не ти е от най-приятните.Огледах двете момичета, по лицето на Амилия не беше изписано нищо, освен задоволство от току що преглътнатия сладолед.Обаче по лицето на Тара беше изпитано друго - любопитство.
-Добре де, как така абсолютно нищо не помниш? - продължаваше да разпитва.Доколкото разбрах от това, което ми каза директорката за характера ми, сега трябваше да съм изнервена от този разпит, но на мен ми беше искрено забавно.
-Казах ти, че не знам.Просто изведнъж, не помнех нищичко. - развеселено отново гребах от кутийката с сладолед.
-Добре, разбирам, или може би, не. - каза повече на себе си отколкото на нас и побърза да смени темата.

Ретроспекция:
-Пак се бавиш, Лин. - Амилия явно ме чакаше от доста време тук, за това беше и леко кисела.
-Извинявай, отново. - реших, че ще е най-добре просто да прекратя темата, не исках да направим някой спор за нищо. - Хайда да тръгваме. - задърпах я към току що дошлия автобус.
Той беше претъпкан с хора и беше доста задушно, слава богу имаше климатик, който охлаждаше "страстите".След по-малко от триисет минути вече бяхме в най-известия град в цялата магическа вселена - Магика.
-Време е за шопинг тук! - извикахме двете в един глас, след като слязохме от автобуса и започнахме да обикаляме из магазините.В началото само оглеждахме, за това си взехме и по едно кафе, но след като ги изпихме, явно ни удари хормонът, защото започнахме да пазарувахме като не видели.Влизахме от магазин в магазин и си купувахме поне по три чанти пълни с стоката, която продават в съответния магазин.Беше много забавно.
-Е, хайде да излизаме вече от този, следващия е по-як. - Амилия се беше разлигавила и това си личеше по тона, с който говореше.
- Ооох! Гледай къде вървиш, по дяволите! - таман на изхода на магазина се сблъскахме с някого.

25.12.1999

Тара изглеждаше приятно момиче и запознанството ни ми изглежда,че няма да е от онези приятелства.Явно имаше голямо любопитство към амнезията на Лина.Разбирам я.Хах!Всеки ще е така.Свърших си сладоледа и го изхвърлих до най-близкия кош.
-Момичета нали няма още да тръгвате?-попита Тарани.
-Не.-казахме ние.
-Добре.
Пак настъпи тишина.Не можеш да измисля тема на разговор.За първи път!Изведнъж попитах светкавично:
-Тарани откъде си?
-Андрос,вие?-усмихна се и лапна поредната пълна лъжичка сладолед.
-Аз от Солария,както каза Фарагонда. -поредната усмивка се появи на лицето на Лина.-Ти Лия?
-Аз от Анималфия.-замислих се за баща ми и "майка ми".
-Лия!-изведнъж чух гласовете на приятелките си.-Добре ли си?
-Ъм...да.Замислих се.-кимнах им.

Какво ли прави сестра ми сега?А Джейкъб не съм го виждала отдавна?Хм...тези дни ще с уредя среща с него.Станах и отидох да си взема още един сладолед,докато зад мен оставих учудените погледи на момичетата.

Заглавие: Re: Град Магика Пон Сеп 23, 2013 6:30 pm

Хм... амнезията! Темата все още ме глождеше и не ме оставяше намира, но след като не ми бе казано нищо, започнах леко да се чувствам не на място. Изглежда Лина и Амилия усещаха необичайното ми любопитство, породено от това, че до известна степен познавах Лина, а си бе загубила паметта... а приятелките и ги нямаше, за бога! Какво ставаше? Може би щях да отворя стара рана, може би и Амилия знаеше нещо за тях... но се чувствах някак по-запозната с нещата от двете. Хах, та аз току-що пристигах тук и си въобразявах някакви неща... обаче си струваше да опитам.
- Хей... - заговорих плахо. - Ъм, Лина... помниш ли нещо за приятелките ти...?
По случайност мернах вцепененото изражение на Амилия, което малко ме стресна.
- Приятели? Ами не особено, вече ти казах - Лина не сваляше усмивката от лицето си, което вече ми се струваше сериозно необичайно. Единственият път, в който бях я засекла, тя... излъчваше някаква решителност и сериозност, които в момента липсваха... напълно!
- Ами мисля, че знам нещо за тях... макар и да са само слухове.
Амилия понечи да ме прекъсне, нервничеше:
- Тя иска да започне наново. Не мисля, че ще...
- Алфея бе нападната от зли вещици, наречени Трикси - вече бях набрала скорост. Щях да обясня всичко, което знаех. - Но ти и приятелките ти успяхте да спасите цялото училище! После обаче изглежда имаше малки раздори при вас, защото се бяхте били в закусвалнята... Всички феи само затова говорят.
Лина първоначално направи някаква физиономия, а Амилия изглеждаше още по-смразена.
- Уау, изглежда миналото ми е било голяма каша. Е, сега всичко това е зад гърба ми. Вече имам нов живот - момичето, загубило паметта си се усмихна. "Н-но... не очаквах такава реакция..."
- Е, май вече трябва да се прибираме - Амилия реши да проговори, след което всички се размърдахме. Запътихме се към автобусната спирка, при което ни се наложи да тичаме за превоза, защото почти го изпуснахме. За щастие по време на залеза, вече бяхме влезли в сградата и се бяхме разделили и трите с широки усмивки на лицата си. Определено трябваше да изляза отново с тези момичета. Едва ли денят щеше да мине толкова разтоварващо, ако не бяха те - носталгията от новите приятели и град Магика, ме преследваше през целия път до стаята ми.