Winx Club Bulgaria

Здравейте фенове на Клуб Уинкс! За да влезнете натиснете ''Вход'', а ако все още не сте се регистрирали, натиснете на бутона ''Регистрация''. Дано се забавлявате и приятно разглеждане на форума! Smile


Welcome to Winx Club's Bulgarian Fans page!
 
ИндексИндекс  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Chat Box
Top posters
winxclub
 
Sunny.
 
dreamsformagic
 
winxdaphnebg
 
maicg
 
winxclubtv
 
♥ Bloom ♥
 
ashxbenzo
 
amore
 
winxclubbg
 
Most active topics
приключение в Alfea
Снимки от 5-ти сезон
Нови снимки - Sirenix 2D
Winx Sirenix 3D
НАКАРАЙ ТРУПА ДА ВЪРВИ
`!~MAGIC~!` - ВЕРСИЯ I
~Sunshine~
Winx Дрехи - Sailor
СНИМКИ и ГИФОВЕ
Логото на WINGS
Poll
Какво мислите за новия Хелоуински дизайн на форума?
 Страхотен е!
 Става.
 Не ми харесва!
Вижте резултатите
Latest topics
» НАКАРАЙ ТРУПА ДА ВЪРВИ
Пон Яну 04, 2016 6:19 pm by winxclub

» `!~MAGIC~!` - ВЕРСИЯ I
Пон Дек 07, 2015 6:42 pm by dreamsformagic

» Twisted (КОМЕНТАРИ)
Вто Фев 17, 2015 5:30 pm by dreamsformagic

» Twisted
Пон Фев 16, 2015 4:20 pm by winxclub

» Скитница-фикът
Сря Сеп 03, 2014 8:12 pm by dreamsformagic

» Уинкс конкурсчета!
Пет Авг 15, 2014 7:33 pm by _alitooo_

» Рисунки на уинкс
Пет Авг 15, 2014 8:59 am by _alitooo_

» КЪДЕ СЕ ЗАГУБИХТЕ БЕ, ХОРА?
Пет Авг 15, 2014 8:26 am by _alitooo_

» СНИМКИ и ГИФОВЕ
Чет Авг 14, 2014 10:49 am by _alitooo_

» Сезон 6 вече и на български!
Нед Авг 10, 2014 6:48 am by dreamsformagic

Top posting users this week
Facebook
free forum

Twitter
free forum

Forum Promo
Декември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      
КалендарКалендар
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search
This Is Halloween

Share | 
 

 БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!

Go down 
АвторСъобщение
winxclubbg
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 276
Join date : 17.11.2012
Age : 18

Герой
Име на героя: Алис Гуанохил
Години: 16
Дата на раждане: 16.01.1996

ПисанеЗаглавие: БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!   Вто Яну 01, 2013 2:57 pm

Тук ще се състои предстоящата битка на измерение Омега!
Участват: winxclubbg, xsunnygirlx, xxmagicxxshinobyxx, siaa, wind_fairy, winxclub.

_________________
♪ Demi Lovato - Heart Attack ♪

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
http://winxclubbulgaria.bulgarianforum.net
maicg
Moderator
Moderator
avatar

Брой мнения : 388
Join date : 01.12.2012
Age : 18

Герой
Име на героя: Луси Хартофийлия // Марлийн Брукс // Лисандър Тейзър
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 09.06 // 03.04 // 14.06

ПисанеЗаглавие: Re: БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!   Съб Яну 05, 2013 9:49 pm

Огледах се наоколо. Мони се беше подпряла на една стена, Лина щеше да се разплаче (нищо чудно, все пак двореца бе унищожен) и Алекс беше до нея. Саманта (виновната за ситуацията) пък беше в безсъзнание... за щастие. Сия дойде до мен.
- Какво ще правим? Скоро ще ни свършат силите и ще се върнем в нормална форма и тогава ще замръзнем. Аз съм свикнала, на Флубъст температурата пада до -100 C, а и ти трябва да си си изградила имунитет при положение, че живя там, но другите... - погледнахме ги съжаляващо, когато Мони каза:
- Някой има ли идея къде сме? - Алекс и Лина, която се беше поуспокоила, поклатиха глави, както и ние. -Е... сега какво ще правим? Трябва да се измъкнем някак си от този леден капан.
- Да, но първо трябва да събудим Саманта. Не вярвам все още да е луда. След толкова силни атаки... - Каза Сия.
- Да... мен още ме боли гърбът заради онази нейна атака. - Разтегнах се, след което се усмихнах. При което явно Лина се ядоса.
- Какво се усмихваш пък ти? За малко Сам да ни убие, а ти...
- Да убие? Я стига! - Пак се разтегнах. - Най-много да ме прати в безсъзнание за малко. - Погледнах я сериозно. - Наистина ли мислиш, че толкова лесно се убива прин... човек, който е обиколил половината магическо измерение и притежава хибриден елемент? Моля ти се! - Завъртях очи. - Можех да я обезвредя за две секунди.
- И защо не го направи? - Все още беше гневна... или изплашена. Не можа да преценя. Завъртях очи.
- Защото с това първо щях да нараня и вас, второ - защото сградата щеше да се срути и трето, защото не искам да си хабя всичките сили заради нея. - Вдишах въздух дълбоко. - Същото важи и за Сия. - Тя кимна. - И Мони. Та тя има три чудовищни трансформации, за бога! - Също кимна. - А и вие.
- Моля? Мислиш ли, че щяхме да сме в това положение ако можехме?
- Вие можете. Но не искахте да го правите. Защото знаете, че не можете да нападнете приятелката си. - Погледнах сериозно Лина. - Но това за нея няма значение. Когато човек загуби контрол над силите си, следователно губи и себе си някъде в битката. - Въздъхнах. - И, честно да ти кажа, е по-добре, че последната й атака ни прати тук. Иначе щеше да унищожи цяла Солария.
- Лина, тя е права. - Алекс се съгласи, а убеди също и Лина.
- Да, но... - Започна Мони.
- По-важния въпрос е... - Сия. И двете довършиха заедно:
- Къде, по дяволите, ни е изпратила? - Започнаха да се оглеждат, а Сия каза:
- На Флубъст се учат всички ледени части в магическото измерение... атмосферата ми е позната, но само толкова. - Въздъхна. През това време бях създала сфера от огън, в която беше достатъчно топло, че да не замръзнем. А около Саманта бях сложила и клетка, която да я задържи ако щом се събуди е още луда. Всички влязохме във сферата.Сия материализира спални чували за всички, които бяха направени със специална технология на Флубъст срещу студа. След това започна да лекува раните, нанесени от Саманта. Но щом стигна до Лина...
- А, не, благодаря. Няма да...
- О, моля те! Сякаш ми е много приятно да...
- Вижте какво! - Казах твърдо на Лина и Сия. Нямахме време за това. - Колкото и да не ви харесва, това е истината. Ако не работим заедно, ще умрем. Лина, Сия е специалист в лечебната практика, за това я остави да те излекува. Колкото по-бързо свършим с тази част, толкова по-бързо ще измислим план как да се измъкнем от тук...
- Теб пък кой те направи шеф? - Един сънен глас се обади от зад гърба ми. Саманта се събуди. Боже, радвам се, че пак е нормална. Тя се огледа, а аз премахнах клетката. - Какво стана? Къде сме?
- Изгуби контрол, разруши двореца на Солария както и част от двора му, нападна ни с Мощен мрачен времеви вихър и ни прати... тук. - Обясних на бързо. Изглежда си спомни, защото започна да се извинява, но после забеляза, че е излекувана, защото последната й атака я беше ранила сериозно.
- Сия те излекува. - Саманта я погледна, а Сия кимна. Времевата фея й благодари. И тогава Сия каза нещо, което ни шокира тотално.
- Знам къде сме! В Измерение Омега на Андрос! - Изглежда и себе си шокира с това, защото се подпря на стената.
- А сега какво? - Алекс се притесни.
- Та ние сме в затвора! - Лина май щеше да се разплаче.
- Ние не сме в затвора! - Намеси се Мони.
- Феи! - Извиках. Трябваше да се стегнат. - Успокойте се! Ние не сме в затвора. Попаднахме тук случайно. Но по-важното е, че ако не се измъкнем бързо от тук, ще замръзнете! - Заговорих по-спокойно. - Ние със Сия ще издържим по-дълго, но все пак... За това хайде да се успокоим, да измислим план и да се разкараме от тук! - Заявих ясно.
След това всички се успокоиха... малко или много.

To Be Continued...

_________________


Grammarsaurs are watching you.
Microraptor


Последната промяна е направена от xxmagicxxshinobyxx на Пон Яну 07, 2013 2:46 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
http://winxclubbulgaria.bulgarianforum.net/t458-topic
Sunny.
Фея Хармоникс
Фея Хармоникс
avatar

Брой мнения : 849
Join date : 02.12.2012

Герой
Име на героя:
Години:
Дата на раждане:

ПисанеЗаглавие: Re: БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!   Нед Яну 06, 2013 12:30 am

-За това хайде да се успокоим, да измислим план и да се разкараме от тук! - Луси заяви ясно.
-Да се успокоим?Ти не си в ред!Тя ми унищожи половината планета! - развиках се бясно.
-Тя не беше на себе си!Не беше тя!Как да ти го обясним за бога? - озъби ми се Сия.
-Аз..аз съжалявам, много, аз не бях на себе си....не се контролирах. - Сам отново започна да се извинява.
-Не ми се извинявай!Няма смисъл!Нека се махнем от тук, след това ще ти покажа какво е мъка! - изсъсках, а тя се натъжи. - Сега..какво ще правим? - направих се, че това преди секунди не се е случило.
-Хъм.. - Сия изглеждаше наистина замислена. - Не знам.
-Чакай малко. - спря размислите ни Мони. - Щом ти си ни довела значи можеш и да ни върнеш обратно?
-Това е добра идея. - съгласих се.
-Да, добра идея е, но няма да се получи. - разочарова ни Сам, а аз се изнервих двойно.
-Как така не може?Нали си фея на времето?Или си слабачка? - отново се озъбих, а тя каза сериозно:
-Аз нямам енергия, за да го направя!Искам, но не мога!А ти кога ще разбереш, че бях извън контрол и където и да бях едно и също щях да сторя!
-Не няма да разбера!Никога! - отново започнахме кавгата.
-И двете престанете. - обади се уравновесената Луси. - Лина започни да мислиш с главата си.
-Добре, добре! - оттекчих се. - Но какво ще правим.
-Нямам си и на идея. - включи се Алекс.
-Хъмм, може би с общо заклинание.....? - Сия започна да разсъждава на глас.
-Няма да стане.Твърде изтощени сме. - седнах на снега.
Изведнъж земята се разлюля. "Земетресение.Само това ни липсваше."Изведнъж се появиха някакви ледени чудовища.Започнаха да ни нападат.
-Ами сега? - попита Алекс.
-Има едно решение! - Луси скочи. - Трансформация!

-Трансформация! - след нея беше Сия.

-Мой ред. - посочи се Мони. - Трансформация!Демон Халфас!

-Сега е време на Клуб Wings!Магия Wings! - извиках.

-И естествено аз!Магия Wings!

-Ей, не пропускайте е мен. - Магия Win... - започна Сам, но аз я спрях.
-Не!Не се трансформирай!Не искаме още веднъж да изгубиш контрол.
-Ти мислиш, че няма да се справя? - попита ме подозрително.
-Тя нямаше предвид това. - Луси започна да замазва положението. - Лина просто иска да те предпази.
-Не, точно това имах предвид!Тя не може да се бие...ако изгуби контрол...край с нас! - заявих ясно, но Сам отново ме парира.
-Не ме интересува какво мислите!Аз ще ви помогна...нужна съм ви!Магия Wings!

-Добре, стига сме се карали, а да действаме. - подтикна ни Алекс.
Започна луда битка.Ние нападахме и нападахме, а чудовищата или отбягваха или отразяваха магиите ни.
-Нищо не можем да направим. - установих след доста време.
-Можем! - Луси спря. - Просто трябва да спрем да се бием аматьорски и да започнем да се бием като най-силните феи.
-Ние не сме най-силните феи. - поправих я.
-Ооо сме.И още как.Просто не показваме какво можем и май е време да започнем да го показваме. - Сия се подсмихна.
-Ами тогава хайде!Вихър от ноти! - извика Мони.

Онези отвратителни създания отразиха атаката и тя я удари.
-Хей, добре ли си? - попита загрижено Луси, а Мони се изправи и даде знак, че е добре.
-Да видим дали ще се справите с мен.Светлинен удар!

Чудовищата се защитиха някакси.
-Луси.. - направих и знак! - Светкавична атака! Ледени стрели!

-Леден сфредел! - Сия извика след нас.

Те отразиха и трите атаки, но слава богу Луси има бързи реакции.
-Огнен купол!

Осъзнахме, че това не действа и няма и да подейства и това ни отчая.Чудовищата започнаха да ни атакуват, а ние да се защитаваме.След известно време енергията ни започна да се губи.
-Нямам повече енергия! - Алекс започна да се оплаква, а аз я подкрепих:
-И аз съм в същото състояние..
-Ще имате ли енергия за една последна сборна магия? - попита ни Луси.
-Може би..
-Тогава, хайде!Ледена Вихрушка! - извика Сиа.

-Вихър от ноти! - след нея беше Мони.

-Времеви стрели! - след това беше "неконтролируемата" Сам.

-Бляскава атака! - извика Алекс.

-Циклон! - извиках.

-Турбо огън! - последна беше Луси.


Стана ужасна експлозия, но поне чудовищата бяха изчезнали.Всички бяхме на земята в безсъзнание, бяхме невероятно много уморени и изтощени.
Върнете се в началото Go down
winxclub
Moderator
Moderator
avatar

Брой мнения : 881
Join date : 11.12.2012

Герой
Име на героя: Саманта Кук // Тарани Хейл // Уил Олсен
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 12.12. // 23.03. // 07.09

ПисанеЗаглавие: Re: БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!   Нед Яну 06, 2013 9:28 am

Като се събудихме след битката бяхме на земята.Беше адски студено.Аз, Алекс и Лина щяхме да замръзнем и треперехме...
- Какво ще правим? - обади се за пореден път Луси. - Вие замръзвате!Ние ще издържим по-дълго, но за вас не се отнася същото...
- Хей!Почакайте!Мисля, че мога да помогна! - казах развълнувано.
- С какво ще ни помогнеш?И това измерение ли ще разрушиш?И нас ли ще унищожиш? - започна да се заяжда Лина.Разбирах, че беше бясна затова, че разрушх част от планетата й, но трябваше да разбере, че не беше нарочно...
- Лина, спри се!Това съм аз!Това е част от силата ми!Мислиш ли, че аз искам да разрушавам и унищожавам наред?Искам да спра!
- Ти загуби контрол над планетата ми и разруши всичко!Мислиш ли, че ме е грижа за силите ти? - продължаваше Лина.
- Ами ти си си виновна!След като знаеш, че губя контрол и беше видяла какво стана в Алфея можеше да не ме взимаш с теб!Ти реши, че трябва и аз да дойда на Солария, след като знаеш рисковете.
- СПРЕТЕ! - изкрещя Луси. - Саманта, нали каза, че имаш идея какво да направим преди малко?
- Да. - отвърнах. - След като съм фея на времето мога и да го изолирам.Тоест смятам да направя нещо, като времеви балон около всички нас, който ще ни предпази от студеното време.
- Дано се получи! - чух Алекс.
- Ще се опитам!ТРАНСФОРМАЦИЯ!Магия Wings! - трансформирах се аз!

- Времеви балон! - извиках и първата, която оградих с него беше Алекс.После отидох да направя още един и при Луси.
- Може да издържате по-дълго на студено време, но все пак трябва да се пазите! - казах й, оградих с балон и Сия и Мони, но Лина пак се направи на важна:
- Не искам никаква помощ от теб!Разкарай се!
- Лина, престани!Няма как явно да ти се обясни, че нищо не е било нарочно, но поне съдействай! - на Луси явно и бе кипнало.Накрая и направих щита от студеното време, а после защитих и себе си.

- Хубавото на тези щитове е, че ти позволяват да се движиш, както си можел и преди!Не те забавят! - казах и се усмихнах. - А сега накъде?
- Нямам си на идея! - отговори ми Сия. - Нека ходим нанякъде, защото съм сигурна, че ако седим тук няма да постигнем нищо. - и започнахме да вървим.
- Не можеш ли да ни телепортираш някъде?Щом го направи един път можеш пак! - започна да ми говори Луси.
- Проблемът е в това, че никога не съм телепортирала хора на толкова далечни разстояния...Да телепортирам от една планета на друга...Явно преди съм освободила ужасно силна енергия...А да я освободя пак ще е ПРЕКАЛЕНО ОПАСНО! - обясних й аз.
- Това означава ли, че няма да можем да се измъкнем оттук? - викна Луси.
- За всичко си виновна ти! - пак започна Лина.
- Я, се спри! - игнорирах я аз.
- Момичета, трябва да помислим сериозно за всякакви начини как да се измъкнем!Трябва! - пак започна да командва Луси.Продължихме да вървим.


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Върнете се в началото Go down
maicg
Moderator
Moderator
avatar

Брой мнения : 388
Join date : 01.12.2012
Age : 18

Герой
Име на героя: Луси Хартофийлия // Марлийн Брукс // Лисандър Тейзър
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 09.06 // 03.04 // 14.06

ПисанеЗаглавие: Re: БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!   Пон Яну 07, 2013 4:57 pm

*Продължавахме да вървим...
Мони се спря.
- Не мога повече! - Облегна се на стената. Бях забравила, че не може да стои на крака дълго време. Отидох при нея.
- Знам, трябва да продължим! Колкото повече стоим тук, толкова повече ще...
- Да, да. Знам! - Въздъхна. - Просто... - поклати глава и се изправи. - Права си, да вървим! - Много странно. Подсмихнах се. Сия й влияе добре! След малко пак се появиха онези ужасии, само че този път бяха повече човекоподобни... на, направо си бяха хора. Да не би да са пазачи или... ? Но преди да попитам, ни нападнаха. Атаката беше слаба, за това лесно я отбих. И тъкмо щях да заговоря, когато дойде следващата и после пак.
- Ааа, писна ми! - Извиках. - ТРАНСФОРМАЦИЯ!!

- Момичета, аз ще се оправя с тези. - Казах го, защото знаех, че няма смисъл всички да си хабим силите за тези слабаци. - Огнен лед! - Те се защитиха, но, както всички, не знаеха за огъня вътре и се опариха. След това пак атакуваха. - Огнен щит! Леден свредел! Турбо огън! - Атакувах ги със сила, и то голяма. Изобщо не ми се занимаваше. Те изчезнаха на някъде, а ние продължихме да вървим...

To Be Continued...

_________________


Grammarsaurs are watching you.
Microraptor
Върнете се в началото Go down
http://winxclubbulgaria.bulgarianforum.net/t458-topic
Sunny.
Фея Хармоникс
Фея Хармоникс
avatar

Брой мнения : 849
Join date : 02.12.2012

Герой
Име на героя:
Години:
Дата на раждане:

ПисанеЗаглавие: Re: БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!   Пон Яну 07, 2013 8:01 pm

Вървяхме и вървяхме и вървяхме в тази ледена пустош.Наоколо нямаше нищо освен сняг..много сняг.Нито една от нас нямаше достатъчно енергия дори да се движи.
-Аз съм до тук. - казах докато падах на земята.
-И аз нямам никаква енергия. - следващата паднала беше Алекс.По погледите ни си личеше, че нямахме сили, но поне благодарение на Сам не ни беше студено.
-Ами сега, какво ще ги правим? - Сия погледна Алекс разтревожено, а мен бясно."Тази един път не може да е мила.Не вижда ли че не можем да ходим?
-Ще изчакаме да си върнат енергията. - Луси се обади, а останалите я гледаха втрещено.
-Как така ще ги чакаме..трябва да се махнем от тук. - започнаха да се дразнят, но Луси не реагира по планувания начин, а просто вдигна рамене невинно.
-Имаме ли друг избор?Да не искаш да ги носим?
-Не, но... - Сия се сепна, явно очакваше Луси да се изнерви и да ни накара да станем.
-Ето..станахме..готово..не се притеснявай. - с Алекс се изправихме - аз успях, но тя беше в ужасно състояние.
Продължихме да вървим..пак дългото и мъчително вървене.
-Аз..аз..аз не..не... могаа. - Алекс падна на земята, а щитът и против ниските температури изчезна, и тя остана по едни къси панталонки и тениска в тези свръх ниски температури.
-Алекс! - отидох до нея. - Доволна? - обърнах се към Сия, а тя гледаше разтревожено. - Ти не я остави да си почине и веднага започна да мрънкаш и сега...! - започнах да треперя. - И сега...тя замръзва, за бога ЗАМРЪЗВА! - изнервих се.
Всъщност всички бяхме изнервени, а Алекс замръзваше - буквално.Тогава се и усети страхът от евентуална смърт на Алекс.
-Не можеш ли да и направиш нов щит? - обадих се изведнъж.
-Не, не мога.Нямам достатъчно енергия. - каза очевидно измъчено тя.
-Охх... - изсъсках.
Седяхме неподвижно, но изведнъж земята отново започна да се тресе."Точно сега ли?Когато Алекс е на път да умре!"Отново излязоха онези гадни създания, но този пък с някаква бяла змия. Никоя от нас не смееше да мръдне, докато Мони не извика.
-Хайде да се бием, няма само да я гледаме тази змия.
-Но..Алекс.. - започнах аз.
-Ти остани при нея, аз и останалите ще се справим с тях. - каза ясно и много сериозно. - Магия Wings!Демон Халфас!

-Магия Wings! - приклекналата Луси се изправи.

-Магия Wings! - Сия се намръщи, но нямаше смисъл.

-Wings магия! - и накрая беше Сам.

Отново беше ожесточено.Момичетата се биеха, но нищо.Алекс замръзваше още повече.Бяхме като в страшен филм.Чудовищата се опитаха да нападнат мен и Алекс, но Луси успя да ни защити в последния момент.
-Леден купол!

-Мерси, Луси, но това няма да помогне на Алекс. - казах притеснено.Тя приклекна до нея и и хвана ръката.
-Тя, тя е ледена буквално. - стреснатия и поглед ме изплаши двойно.
(ако искате от тук може да си пуснете тази песен https://www.youtube.com/watch?v=0G3_kG5FFfQ)
-М-м-мно-но-гогого......ми....ми..ми е-е-е-..сту-у-у-удее-е-но-о-о. - каза едва тя, а моите очи се напълниха със сълзи.
-Ами сега? - разплаках се.
-Не знам, не знам - каза отчаяно Луси.
Битката продължи още, но момичетата се справиха.Всички оградиха Алекс, а аз я бях прегърнала.Беше ледена, като камък и бледа като платно.Не знаехме какво да правим.Бяхме като хипнотизирани, а тя само повтаряше че и е много студено.
-Малко време и остава, нали? - казах през сълзи.
-За жалост, да. - Сия ми отговори с наведена глава.
Седяхме, просто седяхме, не можехме да направим нищо освен да гледаме как Алекс умира бавно и мъчително.
-ААААААААААААААААААААААА! - всички бяхме паднали назад.
Изправихме се и видяхме още едно чудовище от онези.
-Пак ли? - попита раздразнено Сам.
-МОМИЧЕТА!ВИЖТЕ! - посочих Алекс или по скоро трупът и.Тя лежеше там ...МЪРТВА.Паднах на снега, плачейки.Момичетата също се разплакаха.Те забравиха за чудовището, което се готвеше да ни нападне, но не и аз.Изправих се:
-Магия Wings!

-Ахх ти, ще те размажа.Ударен Вятър!

Чудовището изчезна, бях го унищожила.Върнах се в нормалната си форма.Отново се разплаках и другите плачеха, но нищо не можехме да направим, абсолютно нищо само да седим и да гледаме как Алекс лежи там, долу на студения сняг Мъртва! Crying or Very sad
Върнете се в началото Go down
winxclub
Moderator
Moderator
avatar

Брой мнения : 881
Join date : 11.12.2012

Герой
Име на героя: Саманта Кук // Тарани Хейл // Уил Олсен
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 12.12. // 23.03. // 07.09

ПисанеЗаглавие: Re: БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!   Пон Яну 07, 2013 8:58 pm

Алекс беше МЪРТВА!Всички плачехме и не можехме да сторим нищо...Просто седяхме със сведени глави незнаещи какво да направим оттук нататък...Чувствах се ужасно виновна затова, защото ако не ни бях телепортирала тук и не бях откачила всички щяхме да сме добре!
- Алекс... - казах аз не знаеща какво целя с това...Бях толкова разстроена.Паднах на колене на студената земя до Лина и по лицето ми се появиха сълзи...Толкова проблеми се появиха...И аз бях главната причина!Просто ми идваше да се скрия някъде, но точно тук къде?!
- Защо точно на нея?Защо трябваше да се случи?ЗАЩО? - викаше Лина и удряше по леда.Не знаеше какво да направи.Погледнах Луси и другите с надеждата, че те бяха по-спокойни, но и по техните очи имаше сълзи...Нямам думи да опиша това...Беше УЖАСНО!
- Ще ни липсваш! - казахме всички в един глас продължаващи да плачем...
- Хей!Какво е това там? - нещо по пътя светеше. - Може би е изход да вървим! - казах.
- А нея?Тук ли ще оставим? - попита Лина все още разстроена.
- Няма какво да правим... - чух да казва някой. - Това там може би е изход. - продължи.Изтичах се до светлината и другите ме последваха!
Там стоеше някакво много старо магическо създание.Личеше си!Седеше на някакъв леден трон.Всички се учудихме да видим някакво живо същество в измерението и то на трон!
- Здравейте!Вие сте момичета, които са попаднали тук съвсем случайно предполагам... - каза древното същество. - Искате да се освободите оттук, нали?Ако искате да го направите ще трябва да преминете няколко изпитания! - заяви съвсем спокойно.
- Чакай, чакай, чакай!Кой си ти? - чух отзад Лина.
- Аз съм един от древните старейшини на времето! - отговори й, което бе странно.
- Хей, вие да не сте един от старейшините, който ще помогне на феите на времето да контролират силите си? - извиках аз развълнувано.
- МОЛЯ!?!? - чух отзад приятелките си.
- Старейшина на времето?Откъде знаеш затова? - попита Лина.
- Разкодирах още една част от кода в книгата и пишеше това. - обясних и набързо.
- Книга?Код?Коя книга?Да не би да е онази за "Тайните на Времелия"? - Сия не пропусна да се обади.
- Може ли да млъкнете!? - извиках полудяла, след като задаваха излишни въпроси.Точно сега не му беше времето затова!
- Точно така момиче!И усещам, че точно ти си фея на времето, която има огромен проблем с контрола над силите си! - каза ми древният старейшина.Кимнах и сведох глава...
- Ох, какво ли няма да стане тук?Убедена съм, че вече нищо няма да ме учуди след тези неща, които се случииха! - обади се Луси.
- Може ли да млъкнеш? - обърнах се към нея аз.И без това бях гневна заради смъртта на Алекс и не мислех трезво...Тя явно го усети и замълча.
- Искаш да овладееш силите си, нали? - чух старейшината на Омега.
- Разбира се! - извиках аз!
- Тогава ще трябва да се изправиш пред много трудни изпитания!Щом си решена няма как да те спра!Но знайте, че ти и приятелките ти няма да се измъкнете лесно оттук!Ако преминете тестовете успешно, ще се махнете от Омега, а ти - и се обърна към мен - ще си една стъпка по-близо до овладяването на силата си.А сега трябва да вървите само по този път! - посочи старейшината и от леда се отвори и се показа някаква пътека. - Първото изпитание ще е за Саманта! - и покровителя на Омега изчезна.
- Е, имаме ли избор? - чух Сия.Тръгнахме по пътеката и в този момент усетих нещо...И тогава от стените започнаха да изхвърчат някакви ледени стрели.Имаше нещо странно в тях...
- Внимавайте!Огнен купол! - чух Луси, но те пробиха щита й.Все едно той не беше направил нищо.
- Какво е това?Светкавичен щит! - извика и Лина.Стана същото.Стрелите пробиха и нейния щит и полетяха към мен...
- Трансформация!Магия Wings! - казах.Явно нямаше друг начин.

- Времеви щит! - извиках, но тези стрели явно бяха имунизирани и срещу моята сила...Опитах се да удържа щита, но те го пробиваха, а това не беше добър знак.Не можех да ги задържа!Ако не спрем този капан няма как да продължим нататък, а пък още по-малко да оцелеем.Бяхме изтощени от студа, което правеше мисията още по-трудна!В този момент ледените стрели пробиха щита и щяха да ни улучат.Затичахме се и се опитвахме да ги избягваме, но бързо паднахме и петте.
- Какво трябва да направим?Нали изпитанието е за мен?Ако аз не мога да направя нищо, тогава какъв е смисъла от всичко? - зачудих се.
- О, не говори така!Все едно си най-важна от всички тук! - започна Лина.
- И ти не направи много, така че може да замълчиш! - обърнах се!
- Ха.. - продължи Лина, но Сия я прекъсна.
- Сега ли точно намерихте да се разправяте?
- Времеви поглъщач! - това трябваше да унищожи стрелите, но...Това увеличи скоростта им още повече! - Не е истина! - ядосах се.
- Нали си много силна?Какво стана? - отяде се Лина.Не ми се занимаваше с нея и то точно сега!
- Музикална вибрация! - пое нещата в свои ръце Мони.Макар, че не беше трансформирана магията и пак бе силна.Атаката и трябваше да счупи стрелите, но НИКАКЪВ РЕЗУЛТАТ!А стрелите продължаваха да се сипят...Продължихме да ги отбягваме, но пак ни улучиха.
- Явно така не става!Да опитаме заедно момичета!И петте заедно няма как да ни победят! - предложих аз.След като всички се трансформираха:
- Добре!Огнено-леден купол! - включи се Луси, а след нея и всички други.Преминахме без стрелите да пробият щитовете ни, което беше идеално!Имаше ефект!
- Поздравления! - извикахме след като преминахме полето с капана.Тогава старейшината на Омега се появи изненадващо и каза:
- Много добре, момичета!Саманта, ти доказа, че разчиташ на приятелките си и знаеш, че не винаги можеш да се справиш сама, а ти трябва помощ!Това е добро качество, което ще ти помогне!Първото ви изпитание бе преминато успешно! - повиши глас. - Но още нищо не е свършило.Това бе едва началото!Ако преминете тестовете успешно ще получите награда! - довърши и изчезна...Явно трябваше да продължим по пътя..Какво ли ни очакваше нататък?Залогът беше огромен, така че трябваше да продължим!

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

_________________
Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
maicg
Moderator
Moderator
avatar

Брой мнения : 388
Join date : 01.12.2012
Age : 18

Герой
Име на героя: Луси Хартофийлия // Марлийн Брукс // Лисандър Тейзър
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 09.06 // 03.04 // 14.06

ПисанеЗаглавие: Re: БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!   Пон Яну 07, 2013 9:42 pm

Ходех като след 10 чашки ракия (Very Happy). Единственото, което ме тласкаше напред бяха инстинктите ми и тъгата от смъртта на Алекс. Около мен беше размазано. До едно време чувах гласовете на момичета, после станаха заглъхнати и накрая съвсем изчезнаха. Продължавах да вървя все напред, без да спирам.
След дълго ходене, най-после се отърсих от тъгата и казах:
- Момичета, а сега... - Но се усетих. Наоколо нямаше жива душа. - Хора? ЕХО! ИМА ЛИ НЯКОЙ ТУК?! - Започнах да тичам и да викам. Трябваше да се измъкна! Трябваше! Не можех да умра тук. Не исках да умра. Не трябваше.
Бях изпаднала в паника. Бях сама. И изведнъж...
- Луси... Луси... Луси...
- Кой ме вика?
- Луси... Луси...
- Кой си ти?
- Луси... Дъще...
- Татко?! - Замръзнах на място, а гласът продължи да се отдалечава и да повтаря:
- Дъще... Ела... Ела при мен... Луси...
Паднах на леда, а гласът съвсем заглъхна. Всичко потъна в тишина. Отново се панирах. Свих се на земята и останах така дълго време.
*****
- Ей, момиче! Ей! - Вдигнах глава. Загледах се. Пред мен имаше три фигури. Мъжки, грозно облечени фигури. Изправих се. Гледах в лицето някакви мъже, които явно бяха от доста време тук. Погледна ме и каза: - Коя си ти? - Отърсих се от сънливостта и си спомних всичко. Реших да се държа като принцесата, която съм - на една от най-силните планети в измерението.
- Това аз трябва да ви питам. - Заявих надменно. - Тук не би трябвало да има някой.
- Да, но ти си тук. - Намръщи се втория, а високия продължи:
- Казвай коя си ти? - Стисна си оръжието.
- Я по-кротко. - Погледнах го в очите. - Не си позволявай да ми говориш така. - Май се ядоса още повече и реших да му кажа нещо, когато повдигна оръжието си. - Не си и помисляй да ми вдигаш оръжие. - Погледнах надменно, отново. - Или аз, принцеса на Хертофили, Луси VII, могъща фея, ще те изпратя на място далеч по-лошо от Омега! - Заявих твърдо и височайшо.
- Ха! Не ме разсмивай! - Засмя се. - Какво ще прави принцеса тук? - Намръщи се. - Бързо казвай коя си или... - Изправи ръждивия си меч, с което ясно заяви, че ще се бие. Въздъхнах.
- Не ми се искаше да стигаме до тук, но... - Поклатих глава. - Магия Wings! ТРАНСФОРМАЦИЯ!

- Леден свредел! Огнен лед! - Уцелих ги с две атаки наведнъж.

Те се защитиха. Явно бях много изтощена. Отново атакувах.
- Турбо огън!

Избегнаха го. Не мога да повярвам. Избегнаха дори това?!
Големия се ядоса. Полетях нагоре, но той ме хвана за крака. Тогава ми свършиха силите и паднах на леда. Добре, че беше щита.
При удара ми причерня и последното, което видях беше как онзи ме хваща и ме понася на някъде...

To Be Continued...

_________________


Grammarsaurs are watching you.
Microraptor
Върнете се в началото Go down
http://winxclubbulgaria.bulgarianforum.net/t458-topic
winxclub
Moderator
Moderator
avatar

Брой мнения : 881
Join date : 11.12.2012

Герой
Име на героя: Саманта Кук // Тарани Хейл // Уил Олсен
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 12.12. // 23.03. // 07.09

ПисанеЗаглавие: Re: БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!   Вто Яну 08, 2013 7:31 pm

Вървяхме по пътеката, която се беше показала след първото изпитание.Не ни се ходеше изобщо, а и бяхме уморени...И нямахме време да спрем да си починем...
- Ох, това няма ли край? - каза Лина.
- Да видим! - обади се Сия. - Луси, какво ще кажеш за...? - и изведнъж спря.
- Какво стана?Защо спря? - попитах я.
- Луси!?Луси?! - започна да крещи.Всички я погледнахме и започнахме да се оглеждаме за Луси, но... НЕЯ Я НЯМАШЕ!
- Но къде е? - панира се и Мони.
- Луси, не е време за шеги!Мислех си, че точно ти го знаеш! - не издържах аз.Нямаше как да се е изгубила.Та нали вървяхме една до друга...!
- Мисля, че не е шега!Но къде е? - обади се и Лина.Къде можеше да е?
- Ще се върнем назад!Няма да я оставя сама! - каза решително Сия и тръгна назад.Точно тогава пред нея се издигна някаква ледена стена!
- Но какво...? - започнах.
- Как така?Защо не ни дават да се върнем?Това трябва да е старейшината на Омега!Но защо прави това!? - размишляваше Сия. - И аз контролирам леда!Щом иска война ще си я получи! - продължи. - Трансформация!Леден поток!

Атаката на Сия не направи нищо на леда...Не направи и малка пукнатина.Какво ставаше тук..?Луси изчезна, а не ни даваха да се върнем за нея!
- По-лошо може ли да стане? - казах аз.И за "късмет" от стените излязоха някакви създания...Бяха облечени в черно и бяха нещо, като нинджи!Не можех да определя какво са!
- Следващия път може ли да замълчиш? - не пропусна да се заяде Лина...
- Кои сте вие?Какво искате? - започна да разпитва Сия и заотстъпвахме.Тези същества ни притискаха към ледената стена, която ни беше спряла да се върнем назад!
- Нинджи? - предположи Мони.
- Не знам, но каквото и да са да се заемем с тях! - чух Лина.
- Тран... - и точно преди да се трансформираме се появиха някакви превръзки на очите ми.Явно и на другите, защото започнаха да се оплакват, че нищо не виждат!В този момент усетих някакъв удар в гърба си.Някой ме удари с пръчка.Вероятно "един от новодошлите"!Строполих се на земята и в този момент чух глас:
- Ето го и едно от другите ви изпитания!Сега ще проверим какви са инстинктите ви!Без да виждате ще трябва да се преборите с нинджите!Не забравяйте, че със всяко изминало изпитание вие показвате желанието си да се измъкнете оттук, а ти Саманта и, че искаш да контролираш силите си! - и в този момент гласът спря.Явно старейшината си беше заминал.И ето, че сега останахме сами с онези същества и трябваше да се преборим с тях с вързани очи!Нямаше да стане с магия, защото щяхме да сме още по-дезориентирани!
- Момичета, тези изпитания ми лазят по нервите!Сега и ще трябва да се бием без да виждаме..Нямам думи! - чух Сия.
- Не си единствената мислеща така! - отвърна Лина.В този момент усетих и чух някакъв замах много близо до мен.Инстинктивно се наведох и усетих как нещо мина над главата ми.Ако не го бях направила явно щях да отнеса жесток удар.
- Трябва да се концентрираме и да слушаме много внимателно за движения около нас!Ако го направим ще усещаме кога ще ни ударят и ще успеем да предвидим ударите им.Но трябва да пазим тишина! - викнах.
- Вече го разбрах! - чух Лина. - Но да ги победим и то със слуха си...!Затова помисли ли? - продължи.
- Засега да не им позволяваме да ни ударят! - отговори Сия, вместо мен!Пак усетих някакъв замах обаче този път беше близо до краката ми.Скочих и нищо не ме удари.Явно бях предвидила и тази атака.Другите също се справяха добре, защото не чувах стонове и звукове от падане.И в този момент долових още един шум от нещо.Явно пак ме атакуваха с пръчките си.Но този път не знам и аз как го направих хванах пръчката и я издърпах от ръцете на нинджата, който ме атакуваше и го ударих, защото беше твърде близо до мен и нямаше как да не го улуча!
- Момичета, вземете им оръжията и ги атакувайте! - изпревари ме Сия.
- Вече го направих! - обади се Мони.
- Не сте единствените! - включи се и Лина.Явно всички се справяха много добре и до няколко минути нинджите, които трябваше да ни разкажат играта бяха на земята!В този момент превръзките на очите ми се махнаха и можех да виждам.Огледах се и видях, че и другите бяха без превръзки.От някъде изникна и старейшината на Омега и каза:
- Вие минахте теста успешно!Вашата приятелка Луси се е загубила, но за щастие едни от пазителите на Омега са я намерили!Първо са я помислили за някой злодей измъкнал се от клетката, но след като ми съобщиха какъв е случая се сетих, че това е тя!Ето я и нея! - и изведнъж в ръцете му се появи Луси и той я остави на земята.
- ЛУСИ! - извика Сия с насълзени очи,затича се към приятелката си и я прегърна.
- След малко ще се съвземе! - продължи старейшината! - Преминахте изпитанието, защото показахте колко силно искате да намерите приятелката си и за нищо на света не бихте я оставили сама!Също показахте, че сте готови да се борите със всичко и без магически сили, което още повече ме убеди, че сте добри момичета и когато поискате нещо не се отказвате!Поздравления!Ще трябва да преминете и още няколко изпитания!Надявам се да се справите! - продължи старейшината и изчезна!Всички се прегърнахме и отидохме при Луси, за да видим как е!След малко се събуди...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

_________________
Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
maicg
Moderator
Moderator
avatar

Брой мнения : 388
Join date : 01.12.2012
Age : 18

Герой
Име на героя: Луси Хартофийлия // Марлийн Брукс // Лисандър Тейзър
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 09.06 // 03.04 // 14.06

ПисанеЗаглавие: Re: БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!   Вто Яну 08, 2013 8:06 pm

Събудих се и инстинктивно скочих на крака назад. След миг видях, че това са момичетата. Погледнах объркано към тях...
- Боже мой! Сия... да не би да плачеш?! - Отдръпнах се назад с ужасен поглед, при което тя се разсмя и аз след нея.
- Трябваше... трябваше да... си видиш... физиономията... - каза през смях тя. Когато се успокоихме, попитах:
- Как ме намерихте всъщност? Онези, грозните...
- Имаш предвид пазителите ли? - Зачуди се Саманта.
- Пазители? Хм... не мислех, че са такива. Е, както и да е... - Изтупах си дрехите. - Какво ново?
- А, нищо. Просто минахме следващото изпитание със завързани очи. - Каза съркастично Лина. - Нищо особено.
- Да... е, какво чакаме? Да вървим. А къде... - Тогава се сетих. Алекс не беше с нас. Направих се, че съм търсила нещо. - А, да. Изпуснах го на леда. Както и да е, да вървим. - Тръгнах първа, за да не се загубя пак, а и за да не видят погледа ми, изпълнен с тъга.
След малко обаче се сетих за нещо друго. Заковах се на място.
- Луси? Какво има? - Мони застана до мен, но не помогна. На лицето ми се изписваше ужас, истински неподправен ужас.
- Какво? - Саманта проследи погледа ми, но той гледаше в цялото пространство. Сви рамене безпомощно.
- Има ли нещо? - Сия изглеждаше притеснена, а Лина добави:
- Добре ли си?
На никой не отговорих, при което те се притесниха и започнаха да ми говорят. Не, че ги слушах. В главата ми кънтяха думите на баща ми "Дъще... Ела при мен...". Той ме викаше. След толкова много години, той ме викаше... по-скоро ме търеше.
Обърнах се към момичетата. С боен пламък в очите, крещящ думите ми, казах:
- ДА ИЗЧЕЗВАМЕ ОТ ТУК!

Тръгнах решително напред без да им дам възможност за отговор...

To Be Continued...

_________________


Grammarsaurs are watching you.
Microraptor
Върнете се в началото Go down
http://winxclubbulgaria.bulgarianforum.net/t458-topic
wind_fairy
Фея
Фея
avatar

Брой мнения : 29
Join date : 08.12.2012
Age : 18
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!   Чет Яну 10, 2013 6:38 pm

- ДА ИЗЧЕЗВАМЕ ОТ ТУК! - Каза Луси и тръгна напред. Щях да кажа нещо, но Сия поклати глава... да, беше права. За двата месеца, през които я познавах, бях разбрала, че да се спори с нея е просто губене на време. Въздъхнах. Това вероятно се дължи на принцеското ѝ потекло.
Тръгнахме след нея.
- Луси... къде отиваме? - Попитах полузаспала. Облегнах се на стената със затворени очи. - Може ли да си починем малко? Съвсем мъничко? - Казах умолително, а Лина и Сам ме подкрепиха. Но Луси и Сия, която безусловно я подкрепяше, казаха:
- Имате пет минути! - И седнаха настрана да обсъждат нещо... вероятно план как да се измъкнем. Седнах на земята и се отпуснах, както и другите две.
Тъкмо се отпуснах, когато...
- Хайде, време е да вървим! - Луси стоеше пред мен с грейнало лице. Явно имаше план, но на мен не ми пукаше.
- Стига де, само още малко! - Обърнах се на другата страна и пак задрямах, но тогава получих мигновен главобол. - Ауч!
- Какво стана? - Попита Саманта.
- Н-Нищо. Сигурно ми се е сторило. - Какво беше това? - Е, хайде да вървим! - Казах и станах.
Вървяхме напред през тази ледена пустиня.
*****
И изведнъж ми стана студено.
- Тук да не стана по-студено?
- Да... наистина е така. - Лина потръпна.
- Да не би щитът да отслабва? - И нейните зъби затракаха, но Сия и Луси само се спогледаха неразбиращо, след което каза:
- Аз нищо не усещам. А ти Сия? - Тя поклати глава, а другата се опита да направи огнена сфера, но не подейства. - Какво стана? - Опита се пак, но същото. И отново. И отново. - Какво, за бога, става тук?
- Си-сигурно е-е д-д-друго из-з-з-зпитание-е. - Казах аз, а Сия се обърна към Луси:
- Ако не го преминем бързо, те ще замръзнат. За нас не съм сигурна но... какво да правим? - Русокосата ни приятелка само поклати глава, след което се опита да направи още една сфера от огън около нас, но пак нищо. Въздъхна.
Тогава се появиха ледени същества. Нито аз, нито замръзващите момичета можехме да се бием, за това се дръпнахме настрани. Поне да не пречим на Сия и Луси.
- Магия Wings!

- Леден свредел! - Извикаха и двете.

- Вихър от лед! - Беше Луси.

- Ледена пустиня! - Сия използва някаква нова атака, но дори тя не подейства.

- Какво ще правим? - Двете се спогледаха, но тогава едно от съществата ги удари и те паднаха на леда и си удариха главите. Изпаднаха в безсъзнание.
- ЛУСИ! СИЯ! - Изкрещях. Те не се събудиха, а аз погледнах гневно нещата. - Ще с и платите за това! Магия Wings!

- Лина, погрижи се за тях. Аз ще помогна на Мони. Магия Wings!

- Времеви окови! - Атакува първа Саманта.

- Мозъчна вълна!

Изглежда, че двете ни атаки, както и тези на Луси и Сия, повлияха и съществата се разпръснаха на парчета. Появи се Старейшина на Омега и каза с неговия дълбок глас:
- Поздравления, феи. Успешно преминахте третото си изпитание. Доказахте, че въпреки замръзването, ще спасите приятелките си. Поздравления. Заради куражът ви, ще възстановя щитът срещу студа върху всички ви. - И докато изчезваше добави: - Очакват ви още изпитания, млади феи. Бъдете готови...
Аз и Сам се разформирахме и отидохме при другите. Вече не ни беше студено, за това седнахме при тях.
Скоро задрямах...

To Be Continued...
Върнете се в началото Go down
winxclub
Moderator
Moderator
avatar

Брой мнения : 881
Join date : 11.12.2012

Герой
Име на героя: Саманта Кук // Тарани Хейл // Уил Олсен
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 12.12. // 23.03. // 07.09

ПисанеЗаглавие: Re: БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!   Пет Яну 11, 2013 7:45 pm

След като спряхме да починем, продължихме, защото нямаше защо да се бавим!Докато вървяхме чух, че Луси и Сия говореха нещо, но не ги слушах.Просто ходех...
- Колко още изпитания ли ще има? - обади се Мони.
- Дано са малко! - отвърна Лина.
- Да.Не ми се седи повече тук! - добавих.
И докато вървяхме по леда отнякъде се чу много силен трясък, а после почувствах някакви вибрации и всичко се разтресе...!
- Земетресение? - чух Лина.
- Или пак от онези отвратителни същества! - предположи Луси.
- Не мисля!Вижте!Този е по-различен! - отвърнах и посочих напред.Пред нас стоеше някакъв огромен великан, НАИСТИНА ОГРОМЕН, който препречваше пътя нататък.Той просто си седеше и не казваше нищо!
- Това пък какво е? - каза някой.
- Ехоо!Чуваш ли ни?Може ли да се мръднеш? - викнах аз.
- Ха!Да се мръдна? - изведнъж се обади. - За да преминете оттук, ще трябва да отговорите на моите загадки!
- Ох!Загадки? - изненада се Сия.
- По-добре да се трансформираме и да му дадем един урок! - предложи Лина.
- Няма да можете да ме победите!Имунизиран съм от магия, така че не се хабете! - прозвуча гласа му.
- Явно нямаме избор!Каква е загадката? - му отвърнах.
- Ще ви изпея една песен!Като слушате текста, ще трябва да ми кажете колко живи същества има в нея! - продължи великанът.
- Песен?Великан да пее?!Хахах! - някой се изсмя.
- Да видим колко сте умни момичета! - пак изгърмя гласа му!
- Чакай, чакай!Какво ще стане, ако не отговорим правилно на загадката ти? - попита Лина.Добър въпрос!
- Ще ви унищожа! - отговори великана и изпитанието започна!
- Песента е дълга, така че я слушайте внимателно!Ето я и нея: "Вещицата вечеря любимата си храна в тази пещера с нейните деца!А имената на децата са: Ход, Тот, Джин, Джод, Фий, Флай, Зан, Зод, Пик, Сник, Лун, Лод и накрая страшния Икабоб!Всяко дете има мазна жабка!Всяка жабка държи два червея, а червея го яздят две бълхи!Ето я гатанката, ти внимавай и само, ако знаеш отговаряй!Колко живи същества има в тази пещера!?"Ето го и пясъчния часовник, който ще отброява времето! - и в този момент се появи пясъчния часовник, за който говореше. - Ако времето изтече и не сте отговорили ще ви унищожа!ОТГОВАРЯЙТЕ! - извика великанът.
- Що за песен?Нищо не разбрах! - обади се Мони.
- Колко живи същества има в пещерата?Що за въпрос?Как ще отговорим? - започнах да питам.
- За целта ще трябва да си изпеем песента пак! - отговори ми Лина.
- Но ние помним ли я? - попита Сия.
- Ето я: "Вещицата вечеря любимата си храна в пещера с нейните деца!А имената им са...." - и натам не си спомням нищо! - каза Лина.
- Ход, Тот, Джин..? - продължи Мони.
- Джод, Фий, Флай, Зан, Зод...Натам? - спомнях си това.
- Пик, Сник, Лун, Лод. - довърши Сия.
- И страшния Икабоб! - продължи натам песента Луси. - Всяко дете има жаба!
- А всяка жаба има два червея! - прекъснах я!
- Червея го яздят две бълхи! - допълни Лина. - И натам беше нещо тъпо.Но главното в песента е това!
- Децата общо са 13! - извиках.
- Ако децата имат жаби и те стават 13!Което прави 13 + 13! - допълни Сия.
- Обаче всяка жаба държи два червея! - продължи Лина. - Това е 13 + 13 + 26!
- Ако червея го яздят две бълхи става 13 + 13 + 26 + 52! - установи Луси.
- Това е равно на 104! - пресметна Мони.
- Но не забравяйте вещицата!Това прави 105! - подсетих ги. - Правилният отговор е 105! - извиках на великана.
- ГРЕШЕН ОТГОВОР! - изкрещя със ужасния си глас той.
- Но как?Всичко е точно! - възмути се Лина, както и останалите.
- В началото на песента се пее за любимата храна на вещицата!А тя е жив гарван! - изперчи се огромното създание!
- Но това не е честно! - изкрещях!
- Няма откъде да знаем коя е любимата храна на измислената ти вещица! - продължи Луси!
- Не ме интересува!Да сте знаели! - отвърна ни сякаш не бе станало нищо!И извади меча си.
- Ти си измамник! - извика Сия! - В песента не се пее за гарван!
- Не съм измамник!Не съм виновен, че не можете да решите една от моите загадки! - отговори.Този великан ни лазеше по нервите... - След като обаче сте толкова разгневени и убедени, че сте прави ще ви дам още един шанс, както и последен!Давам ви право да решите още една загадка!Ето я: Имате право да ми кажете само едно нещо!Ако решите да ми кажете истина ще ви размажа с голи ръце!Ако пък ми кажете лъжа ще използвам срещу вас меча си!
- Но ти печелиш при всеки случай! - изкрещя Сия побесняла!
- Точно така!Ще ми кажете истина или предпочитате лъжа? - каза великана съвсем спокойно.
- Какво да направим? - панирах се!
- Печели и при двата случая...ИЗМАМНИК! - викна Лина.
- В безизходица сме...! - обади се Сия.
- Ето ти и отговора!ТИ ЩЕ ИЗПОЛЗВАШ СВОЯ МЕЧ! - заяви Лина на великана.И той млъкна!
- Но защо мълчи? - попита Мони.
- Е, не чу ли моя отговор? - подкани великана, Лина!
- Страхотен отговор!Гигантът каза, че ако му кажем истината той ще ни размаже с голи ръце.Ако твърдението на Лина "Ти ще използваш своя меч!" е вярно, гигантът трябва да ни размаже, което прави думите на Лина лъжа! - досети се Луси!
- Сетих се!Гигантът каза, че ще използва меча си, ако лъжем.Това е добър отговор!Защото ако Лина лъже, тогава гигантът ще използва меча си!Следователно Лина казва истината, а той трябва да ни размаже с голи ръце!Това означава, че той не може да ни направи нищо!Браво, Лина!Мисля, че победи! - извиках развълнувано!
- Не!НЕЕ! - изкрещя великана и изчезна!
- ПОЗДРАВЛЕНИЯ! - извикахме всички и се радвахме, че успяхме да надвием остроумния гигант!Тогава се появи и старейшината на Омега.
- Преминахте още едно сложно изпитание момичета!Остава ви още много малко до измъкването ви оттук! - съобщи ни и изчезна.
- Браво!Да продължим нататък и да се измъкнем от това измерение! - извиках и тръгнахме напред!След като знаехме, че сме близо нямаше да спрем дотук!

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

_________________
Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
maicg
Moderator
Moderator
avatar

Брой мнения : 388
Join date : 01.12.2012
Age : 18

Герой
Име на героя: Луси Хартофийлия // Марлийн Брукс // Лисандър Тейзър
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 09.06 // 03.04 // 14.06

ПисанеЗаглавие: Re: БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!   Пет Яну 11, 2013 9:02 pm

Вървяхме, а всички си говореха оживено за... разни неща. Но аз не ги слушах, отново.
Бях се замислила за изпитанията. Мони, Сия, Сам си бяха преминали изпитанията, а Лина победи великана, което я включва към тях. Останах само аз. Въздъхнах тихо. Какво щях да правя? Следващото трябва да е последното и ще е за мен, но... ами ако не мога да го премина? Ако не съм достатъчно силна? Ако не успея и заради мен останем тук завинаги? Ако никога не успея да се видя с баща си отново?
На лицето ми застана мрачен поглед.
Спрях се и забих юмрук в стената. Явно другите бяха обзети от вълнение и не ме забелязаха. Продължих все така в мрачно настроение.
* След дълго ходене...
Изведнъж всички паднаха на леда, в безсъзнание. Всъщност... те май спяха.
- Какво по...? - Май само аз бях будна. Изведнъж главата ми се изпразни. Имаше само едно нещо там: Спаси приятелите си! Първо се опитах да ги събудя, но щом ги доближих ме удари ток. - Какво да правя? Какво да правя? Ъх... Сия щеше да се оправи с това за нула време... - И тогава се появи някакъв мъж. Най-вероятно бе пазител, защото имаше същото оръжие като онзи.

Но този път имаше нещо на рамото му...
- Това... това... това е... - Заекнах, зяпайки го.
- Какво си ме зяпнала бе, хлапе? - Гласът му беше груб. Но аз се намръщих и казах:

- От къде имаш този знак? Той се дава само на благородници от Хартофили!
- А? Това ли? - Погледна си рамото. - Живях там преди години... и защо те интересува всъщност? - Вдигнах си ръката.

- Знакът на Кралското семейство? - В първия момент се учуди, но след това каза с неговия ужасяващ глас. - Ти сигурно си онази принцеса, която е избягала. Не знам защо си тук, но моята работа е да те победя и нищо повече! - Направи огнено кълбо и го запрати към мен. Избегнах го и се трансформирах.
- Магия Wings!

- Леден Свредел!

Избегна я.
- Хибриден елемент, а? - Подсмихна се. - Е, познай. И аз съм научил това-онова. Киселинен огън!

- Огнен лед! Турбо огън!

Избегна ги и атакува с атака, наречена с някакво странно име.

Паднах назад и се ударих в леда. Дойде до мен и каза:

- Е, явно ти ще ги провалиш. - Изблъска ме при другите... другите... приятелите ми... не бива да ги провалям... не бива...
* От тука пуснете тази песен.
- Аз... аз... няма да...

- НЯМА ДА СЕ ПРОВАЛЯ! - Изправих се, а той се обърна невярващо. - Няма... да... СЕ РАЗМИНЕШ ТОЛКОВА ЛЕСНО! - Изкрещях му. - Urano Metria!

Той изчезна.
- Добре, победих го! И момичетата... се... събуждат...

To Be Continued...

_________________


Grammarsaurs are watching you.
Microraptor
Върнете се в началото Go down
http://winxclubbulgaria.bulgarianforum.net/t458-topic
wind_fairy
Фея
Фея
avatar

Брой мнения : 29
Join date : 08.12.2012
Age : 18
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Концерт в Омега   Съб Яну 12, 2013 7:00 pm

Събудих се.
- Какво по...? - И тогава видях Луси. Отидох до нея, а след малко се появиха и другите. Май и те не знаеха какво става тук. - Луси, хей Луси. Събуди се! Хей! - Разтресох я. Докато останалите се изправяха от леда, тя си отвори очите. В първия момент стоеше неподвижно, но после заговори толкова бързо, че едва успявах да проследя какво казва.
- Мони! Слава богу, че си добре! О, също и другите! - Прегърна ни всички с такава скорост, че почти не я забелязах. - Добре ли сте, всички? Нали онзи не ви е навредил? О, господи! Та той беше от Хертофили! - Сега пък започна да обикаля наоколо, а след нея се вдигаше лек дим. - Но какво прави член на благородническо семейство тук? Та той се опита да ме убие! Охо... само да разбера кой е... ще му се стъжни живота! - В очите ѝ проблесна зъл пламък, а Сия май получи сърдечен удар. (Very Happy)

- Ще му се прииска никога да не ме е срещал! Ще си плати този за това, че ме накара да използвам Urano Metria! Ще види той! За какъв се мисли, че напада принцесата си! Този малък, жалък, глупав...
- ЛУСИ! - Сия застана до нея и я разтърси здраво. - УСПОКОЙ СЕ!
- Уф. Добре. - Въздъхна и се облегна на стената, а Лина каза:
- И все пак... какво се е случило тук?
- Ами... - Започна русокосата, по-спокойно този път. - Вървяхме си нормално и изведнъж вие заспахте на леда. Тогава се появи онзи със знака на благородниците от Хертофили... и започна битка. Първо загубих - тук Сия се опули като магаре (Very Happy), - но после той почна да дрънка разни глупости и... ме вбеси! - Започна да говори по-високо, почти викаше. - Заради него трябваше да ползвам Urano Metria! Как си позволява да ме предизвиква на битка! Трябвало да ме победи! Друг път! - Пак се ядоса, но този път изпрати ледено кълбо към стената, а тя се напука. Като че ли никой не забеляза това.
Казах ѝ:
- Хайде, хайде. Успокой се. - Усмихнах се мило.
- Да, да. Хубаво. Да вървим. - Тъкмо тръгнахме, когато тя пак спря. - Я чакай малко! Ако това трябва да е било изпитане, тогава защо... - Но точно в този момент чухме монотонния глас на Старейшина да казва:
- Поздравления, вие завършихте изпитанията си успешно! - И изчезна. Очаквахме да каже още нещо, но...
- Моля?! И сега какво? Само това ли беше! Просто ги преминахме, а сега това! - Избухна Луси, отново, а Саманта се обади за първи път от както се бяхме свестили:
- Стига де. Вероятно той си има причина... - Но и Сия се присъедини:
- Не, не, не! Той каза, че... - Тя май беше по-разпалена и от Луси. Сам я прекъсна:
- Напротив! - И Луси:
- Да, да! Нали трябваше...
- Ами да! Луси е...
- Не е права!
Аз и Лина стояхме отстрани и ги гледахме как се карат. Не можех да издържа на това.
- МОЛЯ ВИ! - Извиках и те спряха. - Не спорете. Така само губим време! Да вървим. - Тръгнах първа, а те след мен. След малко усетих, че напрежението върху всички е голямо, за това казах: - Имам идея!
- Каква? - Каза Луси, а през това време зазвуча мелодия. Всички се огледаха наоколо. Бяхме в една огромна галерия, за това замахах с ръка и тук се появи сцена с микрофон. Другите се спогледаха с учудване, а аз се ухилих и казах, качвайки се на сцената:
- Време е да се отпуснете малко!
(И тука звучат тази, тази, и тази песен.)
*****

След малкия ми мини-концерт, всички си бяхме възвърнали настроението. Продължихме да вървим напред...

To Be Continued...
Върнете се в началото Go down
winxclub
Moderator
Moderator
avatar

Брой мнения : 881
Join date : 11.12.2012

Герой
Име на героя: Саманта Кук // Тарани Хейл // Уил Олсен
Години: 16 // 16 // 16
Дата на раждане: 12.12. // 23.03. // 07.09

ПисанеЗаглавие: Re: БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!   Съб Яну 12, 2013 8:03 pm

След хилядите изпитания, които преминахме вървяхме за пореден път...Вече започваше да ми омръзва, но имах ли избор..?Изведнъж, както си ходехме пред нас се появи някакъв огромен портал, който обаче беше заключен...
- Това предполагам е и изхода! - каза Лина.
- По-важният въпрос е как ще се измъкнем през това нещо. - отвърнах.
- Нищо няма да стане!Опитите да го отворим ще са безполезни...Може да го отвори много мощно създание! - обясни ни Луси.
- И сега? - каза вместо мен Мони.
- Не мога да повярвам!Минахме през толкова много неща!Дори и една от приятелките ни ни напусна, но пак и пак попадаме в задънена улица!... - каза Сия.На всички ни стана много тъжно за Алекс, защото Сия ни подсети за това, което се бе случило...Замълчахме и стояхме неподвижно...
Тук пуснете тази песен!
- О, Алекс..! - чу се от Лина.Това бе нормално, защото тя беше много добра приятелка с момичето, което загубихме...Не исках и да си помислям затова, защото веднага в главата ми изникваше вината за смъртта й!Ако не бях откачила със сигурност нямаше да сме в това положение.Да, намерих един от старейшините на времето, но за какво?За да разруша част от Солария, пък и да ни доведа тук, където Алекс загина, а и преминаваме през ужасно трудни изпитания!Паднах на твърдата студена земя и не можех да помръдна...!Колкото и да не ми се искаше трябваше да се разберем с момичетата какво ще става оттук нататък!Бяхме го отложили само заради това, че сме в Омега!Но като се измъкнехме щяхме да говорим...Бях унищожила част от планетата на Лина, а и станах причина една от приятелките ни да....НЕ ИСКАХ ДА СЕ СТИГА ДОТУК!Не можах да издържа и заплаках.Подпрях се на стената от лед..Усещах, че погледите на другите се насочиха към мен, но това точно сега не ме интересуваше...
В този момент се появи някаква светлина и ни заслепи.След като това премина с момичетата погледнахме натам, откъдето се беше появила и видяхме старейшината на Омега, който ни каза:
- Поздравления момичета!Вие преминахте всички изпитания, с което показахте, че имате воля и заслужавате да се измъкнете от това измерение!Ти Саманта, пък ми показа, че силно искаш да овладееш силите си! - кимнах. - Много добро представяне!Но сега трябва да вземете едно много важно решение! - и в този момент замръзнах.Усещах, че нямаше да ни каже нещо хубаво!
- Тъкмо, когато си мислех, че се е свършило..! - чух да казва зад мен някой.Имаше право!
- Вие трябва да решите кой да премине през портала и да се измъкне оттук.През този портал ще преминат само 4 човека!Вашата задача е да изберете кой да остане в измерението завинаги! - ни съобщи старейшината.Тъкмо се бях изправила и бях избърсала сълзите си, но след като чух това пак се строполих на леда...Сега трябваше да обречем някой на ужасна смърт..!
- Но това..!?НЕ Е ЧЕСТНО!НЯМА КАК ДА РЕШИМ КОЙ ДА ЗАГИНЕ ТУК! - изкрещя Луси.
- Всички сме съгласни с нея! - потвърди Мони.
- Това....Останах без думи!Вие ни казвате да изберем кой да убием!Това е недопустимо! - извиках и аз.
- Няма как да се случи!!! - включи се и Лина!
- Нямате друг избор!През портала ще преминат само 4! - заяви уверено старейшината на Омега, а аз не можех да повярвам, че чувах това..!
- Това няма да стане!Никой няма да остане тук! - изкрещях!
- Напротив! - отговори ми.
- Момичета, да кажем решението си заедно! - обади се Луси.Кимнахме и започнахме:
- Никоя от нас няма да премине през портала, ако не можем да преминем всички!По-добре да останем в това измерение завинаги всичките, отколкото да оставим една от приятелките си тук! - отвърнахме на старейшината.
- Сигурни ли сте в решението си? - попита ни той.
- Абсолютно сигурни! - потвърди Сия.
- Е, тогава момичета преминахте и последния тест!Трябваше да разбера дали наистина ще направите такава голяма жертва за една от приятелките си!Браво!Можете да преминете през портала!Но първо, ако си спомняте ви бях обещал награда, ако преминете тестовете!Наградата е мястото, на което ще отидете вие, като минете през този портал! - каза ни старейшината и изчезна.
- Какво ли ще е мястото, на което ще ни отведе? - попита Мони.
- Да проверим! - отвърна й Лина и всички влязохме в портала.След тунелът през който преминахме паднахме на земята.
- Момичета, най-сетне!Освободени от Омега! - извиках много развълнувана и щастлива!
- Не прибързвай!Огледай се и виж къде сме! - отговори ми Луси!Послушах я и видях..!Всичко около нас беше във вода!ВСИЧКО!Единственото сухо място беше това, на което седяхме, а то също не беше голямо!!!ВСИЧКО БЕШЕ ВЪВ ВОДА!!!...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

_________________
Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!   

Върнете се в началото Go down
 
БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Winx Club Bulgaria :: Winx Club: Roleplay Game :: Планети :: Измерението Омега-
Идете на: