Ваканцията

Роулплея за зимната ваканция ще я пишем тук. И за да няма грешка, тук са само Сия, Мони, Луси и Лисандър (Лий). Без предварително да сте се договорили с някой (siaa, wind_fairy, xxmagicxxshinobyxx), моля не пишете

Появихме се. Наоколо беше шумно, все пак беше сезона на туристите тук. Усмихнах се и извадих слънчевите си очила от чантата си, както Мони и Луси.
- Боже, сега се сетих... - прошепна Луси до мен - дано никой не ме познае... не ни трябват проблеми сега точно...
- Стига де. Не вярвам някой да помни нещо от толкова отдавна...
- Беше преди три години, Мони. - Не исках да ги слушам, за това казах:
- Хайде стига! Ако някой направи проблем, тогава ще му мислим. - Те кимнаха и се усмихнахме. - Сега сме в почивка, пък и няма как вещиците да ни проследят тук. За това... напред към къщата ми! - Казах и трите тръгнахме по най-прекия път натам.
След около 20 минути вече си бяхме разопаковали багажа и ядяхме сладолед на верандата.
- Това място ми липсваше... особено тази част от годината - Засмя се, а и ние след нея. Не спряхме така десет минути и накрая сладоледа се разтопи.
- Хайде да отидем да си изберем бански! - Идеята ми хрумна изведнъж. Поне нямаше да скучаем.
- Да! - И Мони се ентусиазира.
- Е... май нямам избор, а? - Поклатих глава и Луси стана. - Искаше ми се да се порадвам на двора, но няма да стане. - Ухили се. - Да вървим... но първо да си взема пари! - Върна се назад, а и ние. - Без тях сме за никъде! - Каза и тръгнахме.
В магазина аз веднага си избрах бански, а Мони си избра един и го смени с друг.
При Луси обаче беше по-сложно. Първо се спря на тигровия, после на розовия, този на райета, черния и на бляскавия, но пък за него реши, че привлича прекалено много внимание. След това прегледа червения, кафявия, целия, този на точките, онзи в чест на щатите... И накрая купи черния, с плажните картинки, лъскавия, червения, синия, този с щатите и оранжевия.
- Леле, ти си шопинг маниак! - Закачих я щом излязохме. - Едва ли продавача е виждал някой, който купува толкова много, предвид физиономията му...
- Да... - Усмихна се.
- Е, отиваме ли на езерото? - попита Мони.
- Да, но хайде да се телепортираме? Мисля че силите ни трябва да се оправили вече? - Предложи Луси, а ние кимнахме.
Отидохме там и се преоблякохме с магия. Тъкмо щяхме да влезем, когато...

To Be Continued...

Спрях се. Бях почувствала присъствието на един определен човек.
- Здравейте.

- Сия, Луси, ...
- Мони. - Представи се тя.
- Е, значи всички сте тук, а?
- Дам!

Изведнъж изражението му се смени, което беше знак, че ще каже нещо различно от обичайните безсмислици.
- Хей, вие отивайте. Ще дойда след малко. - Казах на Мони и Сия. Явно разбраха и тръгнаха, а аз се обърнах към Лисандър. - Сега говори. Намери ли нещо в Магика? Каквото и да е?
- Всъщност да. - Беше сериозен. - Но хайде да говорим на някое друго място? Тук може да ни подслушат.
- Едва ли в този шум, но... добре.
- Знам точно място. Наблизо е, идваш ли?
- Имаш ли нещо против да летя? От толкова ходене ме боли главата. - Той поклати глава и след като минахме към по-спокойната част на плажа се трансформирах.

Стоях близко до земята, заради Лий и защото можех всеки момент да се върна в човешка форма. Съвсем скоро спряхме.
- Е, какво откри?
- Ами, първо да кажа, че изобщо не беше лесно. Цялата книга е кодирана - всеки ред има различен код. Стигнах до някъде все пак.
- И какво пише? - Настоявах да ми каже по-бързо, за да приключим по-бързо.
- Феите на времето не могат да контролират силите си. За да ги овладеят трябва да се срещнат със старейшините на времето... или нещо подобно. След това не успях да го разкодирам. - Сви рамене.
- Добре. - Това ми беше достатъчно... за сега. - Е, да се връщаме.
- Да.
Веселихме се много при езерото