ВАКАНЦИЯ - І част

Заглавие: ВАКАНЦИЯ - І част Сря Яну 02, 2013 7:39 pm

РП - аз, winxclubbg, winxclub

***
-Тук сме - в Солария. - извиках радостно.
Вече бяхме на моята планета, но сутринта в Алфея беше малко по щастлива.Защо ли?Защото получих слънцеграма в която краля ни канеше да останем в двореца.Супер.И вече сме в двореца.Аз бях облечена така.
-Хей това не е ли краля. - побутна ме Сам.
-Да. - отговорих. - Здравей чичо. - вече беше стигнал до нас.
-Здравейте кралю. - поздравиха го момичетата.
-Това са Сам и Алекс. - запознах ги.
-Здравейте момичета.Това е замъкът на Солария.Чувствайте се като у дома си. - усмихна ни се.
-Е добре.Нека ви заведа до стайте ви. - задърпах ги към главното стълбище.
Вървяхме из коридорите, а те само разглеждаха.
-Оо я виж ти кой е тук? - чухме подигравателен глас.
"О, не, не и сега.....Джулия"
-Лина..не сме се виждали отдавна. - пред нас застана принцесата на Солария.
-Здрасти Джулия.Наистина не сме се виждали от много време, но трябва да вървя. - усмихнах се фалшиво, хванах момичетата и "дим да ни няма". Заведох ги по стайте и после се събрахме в моята.
-Коя е тази? - започна да ме разпитва Алекс.
-Принцесата на Солария..нейно зли величество..Джулия.Тя е сестра на Итън. - седнах на леглото.
-Да, наистина е гадна. - Сам потрепери.
-Гадна!Не!Тя е ужасна, завистлива *****! - видимо се ядосах.

След като пристигнахме в Солария и видяхме Джулия, която явно лазеше по нервите на всички отидохме в стаята на Лина и разопаковахме багажа си.Преоблякохме се и слязохме да вечеряме.Разбира се с Джулия и другите важни особи...Не си поставих за цел да ги запомням...След като седнахме на масата естествено нямаше да се мине без произшествия...Реших и аз да подразня сестрата на Итън и веднага се заех.
- Коя си ти? - започнах.Въпросът ми естествено беше към Джулия и тя ме чу, но се направи, че не ме.Лина ме ритна леко с крака си, но аз не и обърнах внимание.
- Коя си ти? - казах по-високо.Всички се обърнаха към мен.Лина и Алекс ме гледаха ококорено.Стъписаха се.
- Аз ли? - каза Джулия.Все едно не знаеше, че говоря на нея...
- Да!Ти! - казах и.Не можех да повярвам, че правя това...
- Аз съм Джулия!Принцесата на Солария! - каза ми тя.Явно и лазех по нервите.
- А защо си принцеса на Солария?Защо не е Лина? - започнах с досадните въпроси.
- Лина, моля те укроти приятелката си! - обади се краля.Идваше ми да почна да се смея, но поне това можех да контролирам!А Лина беше, като статуя.
- Хайде де!Какво толкова съм казала?Интересувам се от историята на Солария!Нещо лошо ли казах?Много ви се извинявам!Много!Много!Много!Моля ви се простете ми! - умеех да бъда досадна.
- Престани!Нищо не си казала! - каза ми краля явно и той ядосан.
- Джулия, ти какво правиш, като си принцеса?Хубаво ли е? - продължих.
- Да, хубаво е... - сдържаше гнева си явно...
- Богата ли си?Имаш ли много пари? - с това явно прекалих...
- Теб какво те интересува? - извика тя.
- Свършихме с вечерята.Отиваме си в стаята. - каза Лина и бързо издърпа нас двете с Алекс...
Докато вървяхме:
- Ти добре ли си?Как може да и говориш така? - беше откачила Лина.
- Защо не?Като те дразни... - усмихнах и се аз.
- Нямам думи. - каза ми.
- Сам, моля те спри се! - помоли ме и Алекс.
В този момент засекохме онази Джулия.Тя дойде при мен и ме заплаши:
- Момиченце, лазиш ми по нервите!Чуваш ли?Не ме ядосвай!
- Охх!Уплаши ме...Не си ми никаква, така че не можеш да ми сториш нищо. - защитих се аз.Нямаше да оставя тази да ми се перчи...
- Ние си тръгваме! - каза Лина и ме задърпа.Госпожица "УЖАСИЯ" си остана с някаква злокобна усмивка...Не ми се занимаваше!След като се качихме Лина затръшна вратата и започна:
- Знаеш ли какво може да се случи?Това, че се правят на мили не означава, че ще те понасят.Престани, защото ще стане лошо....
- Добре...Обещавам!Но ако ме ядоса няма да и мълча... - обявих аз!
- Дано се сдържаш... - обади се Алекс.
- А сега да лягаме, че съм доста изтощена! - каза Лина.Загасихме лампите и си легнахме.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Въртях се цяла нощ и си мислих."Чичо сигурно ми е много сърдит, за това, че Сам обиди дъщеря му, но все пак Сам си беше права и аз не понасям "мис съвършенство", но тя е принцесата....ъххх"И така мина цялата нощ, по скоро цялата безсънна нощ.На сутринта бях като парцал, един много грозен парцал.
-Доообро утро. - някой влезе в стаята ми викайки.Дръпна завесите и в стаята ми влезе ослепителна светлина.
-САМ!Защо ме будих тооолкова рано. - закрих очите си.
-Рано?Ти не си в ред!10:00 часа е! - започна да ме дърпа от леглото.
-Еи!Пак си е рано. - намусих се.
-Не се муси, а идвай да събудим Алекс.
Станах като стрела (странно! ), облякох се и отидохме да събудим Алекс.При нея беше същото - влязохме с гръм и трясък, дръпнахме и завесите и тя започна да се оплаква че е рано."Имам дежавю" си мислех през цялото време.След като всички се бяхме разсънили и готови слязохме на закуска.
-Ааа..колко хубаво мирише? - тръгнах към хубавата миризма като опиянена.
-Тя ме разбива с всеки ден! - Сам сложи ръка на челото си.
-Нали? - подсмихна се Алекс.
В трапезарията имаше най, най (х100) хубавата закуска на света.Е имаше и нещо гадно:
-Джулия! - казахме трите заедно.
-Добро утро, момичета. - поздрави ни чичо.
-Добро утро!Къде е Итън? - попитах.
-Отиде да кара сърф (нали в Солария има океан?). - отговори усмихнато.
-Дообре. - отчаях се.
Седнахме на масата.Сам и Джулия бяха една срещу друга и се гледаха злобно. (Аз и Алекс бяхме до Самито).
-Е да ядем! - нападнах закуската и я опустоших, а Сам и Джулия се гледаха така все едно ще се изядат на момента (едва ли ще са вкусна закуска )
-Е, момичета, аз се назакусвах, добър апетит! - чичо стана и излезе.
В момента в който чичо напусна трапезарията Сам и Джулия започнаха да се дърлят, но аз не ги слушах, защото се бях заела с така вкусната закуска .По едно време се обърнах да ги видя какво правят и точно в този момент Сам взе чинията си с закуската и я метна по Джулия (закуската, не чинията) .
-К-ка-кво з-збога ? - казах шокирано.

Тази Джулия ми лазеше по нервите.Не стига, че постоянно ме гледаше злобно, а като и чичото на Лина излезе от стаята започна да се заяжда и перчи все едно е най-прекрасното същество на света.Най-идеалното, извинявам се за грешката.Започна да се изтъква и да ми се подиграва все едно тя е най-висшата, а аз съм някоя от слугите и.
- Умнице, мен каква си не ме интересува, ясно ли ти е?Не си най-красивата и най-идеалната, така че се успокой! - не издържах.
- Нямаш право да ми говориш така!Аз съм принцеса и мога да правя, каквото си поискам!Ти обаче си едно нищо.И ми говориш така сякаш си нещо повече от мен...Не ме разсмивай! - това вече ме вбеси тотално.
- Така ли?А какво ще кажеш за това? - и метнах закуската си по нея.Да можехте да и видите изражението, когато я уцелих...Беше побесняла!
- Стражи!Отведете това нищожество в затвора!След като не почита и уважава принцесата ви трябва да си плати! - извика Джулия.Тогава Лина и Алекс се стъписаха...Стражите дойдоха и тръгнаха към мен.Знаех, че ще ме ядосат и ще стане лошо, но какво трябваше да направя...Няма как да им дам да ме отведат в затвора на Солария.Явно Джулия (не можех да понасям това същество) усети, че ще се съпротивлявам и затова каза:
- Ако се дърпа използвайте всичко, което знаете.Може да използвате и груба сила! - не можех да повярвам, че се стига дотам.
- ТРАНСФОРМАЦИЯ! - извиках.

- Саманта, НЕ! - чух, че каза Лина.
- Няма да ме докосвате!Чувате ли?Ако продължите да вървите към мен, ще стане лошо!СПРЕТЕ! - крещях.Знаех, че ще изгубя контрол и се опитвах да ги накарам да спрат, но нали Джулия им каза да ме заловят на всяка цена...Нямаше какво да се направи!
- Спрете веднага!Ще стане наистина лошо!За доброто на Солария и на всички спрете! - викаше и Лина.
- Ти пък каква си, че да говориш така? - и Джулия излезе от стаята... а стражите бяха до мен...
- Щом ще си играем така, тогава нека! - казах аз и започнах да се отбранявам.

- Момиче, няма да направиш нищо! - чух да казва един от стражите...
- Няма да направя нищо, така ли?НЯМА ДА НАПРАВЯ НИЩО???ТОГАВА КАКВО ЩЕ КАЖЕШ ЗА ТОВА? - да...Вече загубих контрол...И сега щях да почна да руша всичко...И запратих към стражите няколко стрели.
- Не го прави Саманта...Успокой се! - извика Алекс и двете с Лина се трансформираха.
- ТРАНСФОРМАЦИЯ!

Времеви стрели! - атакувах стражите аз.

В този момент Джулия влезе и извика:
- Какво става тук?
- Ето това, скъпа! - отвърнах и атакувах.

- Не!Сам, спри! - чувах, че викаха Лина и Алекс, но това щеше ли да подейства...Когато загубех контрол трудно се осъзнавах.
- Вълна на времето! - казах и всичко около мен полетя на различни посоки.

Тази вълна успя да отблъсне стражите, а тази и предишната ми атака към Джулия я бяха изпратили в несвяст.Лежеше до вратата.Явно я бях ударила прекалено силно.
- Светкавичен купол! - беше казала Лина и беше успяла да се защити от атаката ми.

- Никой няма да ме ядосва!След като ме предизвиквате ще правя, каквото си поискам!ЩЕ РАЗРУША ВСИЧКО! - крещях и се започна...
- Времеви лъч! - и започнах да унищожавам всичко около мен.

Стените се пропукаха и направих една огромна дупка в тях.После започнах да насочвам лъча си на където си исках и рушах всичко около мен.
- Няма да ти позволя да разрушиш всичко!НЕ МОЖЕ ДА ГО ПОЗВОЛЯ! - изкрещя Лина.
- Поток светлина! - атакува Алекс.

- Светкавична атака! - присъедини се и Лина.

Разбирах ги и трябваше да ме спрат.Трябваше да спрат това чудовище в мен...Бях безпомощна...!С атаката си ме повалиха и аз паднах.Наистина бяха изпратили много силен заряд към мен.След като се стоварих на земята успях да се изправя, но не ми беше много добре.Разбира се това нямаше да ме спре...А трябваше!
- Електрическа клетка! - каза Лина и ме залови в някаква клетка.Трябваше да ме задържи.

- Защо ме ядосвате?Защо? - крещях.Бях бясна, полудяла... - След като знаете толкова: Времева вълна! - и разруших клетката, а след това: Времеви окови! - освободих се от капана и парализирах приятелките си.Стражите не представляваха никакъв проблем, защото бяха повалени, но идваха още.И нахлуха.Тръгнаха към мен, за да ме заловят, но явно не очакваха да видят стаята разрушена с пукнатини, стената пробита...И се спряха!Явно им трябваше време да се осъзнаят.Но после се съвзеха и тръгнаха към мен...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

С Алекс се осъзнахме и изправихме.Видяхме как стражите приближаваха Сам.
-СПРЕТЕ!! - извиках. - Ние ще се справим!
-Ще се справите...ДА ДА! - Сам атакува остатъка от стражите и те изпопадаха назад.
-Алекс, трябва да я спрем, иначе сме аут. - казах тихо.
-Знам! - каза твърдо. - Светлинен удар!

Сам отби атаката с лекота, а това ни изплаши още повече.

-Тайфун! - извиках.
-Само това ли можеш??Времеви поглъщач!

Времеви стрели!
(съжалявам, че е гиф на Айси, но нали "стрели"?)
Паднах назад.Изправих се и видях, че вече не съм трансформирана."Ами сега...край с мен"Опитах да се трансформирам, но не стана:
-Магия Wings! - извиках но не се получи.

-Слънчев лъч!

-Щит на времето!
-Ами сега? - попитах отчаяно Алекс. - Аз нямам енергия да се трансформирам, а твоите атаки не и действат!
-Имам идея. - каза решително тя.
-И тя е???
-Луси, Сия и Мони!
-МОЛЯ? - шокирах се. - Няма да се съгласят за нищо на света!
-Ще се съгласят - остави на мен, само и отвличай вниманието. - посочи Сам.
-Добре,.....но действай бързо. - Алекс се скри и се обади на Луси, а аз се правех на маймуна или както Алекс му викаше - "отвличах вниманието". Не знам как Алекс го направи, но изведнъж се появиха трите - Луси, Сия и Мони.
-Трансформация! - извика Луси.

-Трансформация! - извика Сия.

-Трансформация! - извика Мони.
(не знам къде е гифа с трансформацията)
-Е явно ще се наложи да ви помогнем! - каза подигравателно Сия и се обърна към мен. - О я виж ти нетрансформирана фея!
-Все пак си си толкова досадна! - казах с отвращение.
-Сия сега не е време за това! - скастри я Мони.
-Защо не си се трансформирала? - Луси дойде при мен, игнорираики побеснялата Сам.
-Сам ме удари с някаква атака и сега нямам енергия да се трансформирам. - казах бързо.
-Тогава ще те прикриваме. - обърна се към останалите.Сия ме погледна злобно, аз и отвърнах с същия поглед.
-Блестяща атака! - извика Алекс.

-Това не е достатъчно.Щит на времето!

-Ледена вихрушка! - извика Сия.

-Времеви поглъщач!Само това ли можете?Разсмивате ме!
-Магия Wings! - извиках в пореден опит.

-А!Стана! - казах победоносно.
-Ледени стрели! - изскочи някъде отзад Луси.

Сам пак отби атаката.
-Вече взе яко да ми омръзва от теб!Нека да приключим!Светкавична атака!

Пак отби.
-Ами сега? - казах вече уплашено.
-Да приключваме?Не и докато аз не кажа! - тя беше подлудяла още повече, което означаваше, че ние сме свършени.
(сори, че гифа е на Айси)

Явно бях откачила тотално след като дойдоха и Сия, Луси и Мони.Разбира се Сия не можа да не се отяде, но това какво значение ли имаше сега...Момичетата ме атакуваха със всички сили, а аз ги отбивах...Все едно са някакви слабачки...А ТЕ НЕ СА!Не можеха да ме спрат И ПЕТТЕ ЗАЕДНО.Това не можех да го повярвам!Правеха всичко, за да ми направят нещо, но НЕ!Нищо не ставаше.А още по-лошото е, че ме бяха разгневили още повече.Колкото по-ядосана ставам, толкова по-мощна съм.И разбира се полудявам още повече...
- Защо изобщо се опитвате да ми направите нещо?Усилията ви са напразни!НО СЛЕД КАТО НЕ СЕ СПИРАТЕ ЩЕ ВИ ДАМ ЕДИН ХУБАВ УРОК! - и се усмихнах злокобно. - Сега ще изпитате цялата ми мощ!Ще разруша всичко, след като това не ви е достатъчно!Силно се надявам да знаете, че досега загрявах! - извиках.

- Времеви снаряд! - атакувах момичетата и Сия падна назад.

Всъщност за този удар не съжалявах много, защото си го заслужаваше...Но не трябваше да наранявам никой!
Обърнах се и видях още стражи да идват.
- Ха!Наистина ли си мислят, че така ще ме спрат?ЖАЛКА РАБОТА! - казах аз подигравателно и после ги атакувах.

След като отстраних и тях пак се появи някоя, която да ми скъса нервите.Този път беше Луси.
- Огнен снаряд! - чух да вика.Бях с гръб и явно си мислеше, че щеше да ме улучи.

- Момичета, защо не се отказвате? - казах и се обърнах.

- Ускорение на времето! - станах по-бърза и избегнах атаката.После се затичах, блъснах Сия и Мони и те паднаха.Да съм много бърза беше супер.Но това, че се биех с приятелките си...НЕ БЕШЕ!
- Какво ще правим?Тя е толкова силна, пък и е откачила! - каза Алекс.
- Без паника!Ще се справим! - чух Луси.

- С КАКВО ЩЕ СЕ СПРАВИШ?ХА-ХА!СПРАВЕТЕ СЕ С ТОВА! - изкрещях.
- ВРЕМЕВА ВЪЛНА!ВРЕМЕВИ ЛЪЧ! - атакувах ги със страшно силни атаки!

- Не!Пазете се! - чух да казва някой.

- Огнен купол! - защити всички от атаката ми Луси! - Не знам колко ще издържа!

Явно се мъчеше да удържи щита!
- Какво ще задържиш ти?НЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ МЕРИТЕ С МЕН! - и усилих атаката си още повече!Бях гневна!Бях готова да унищожа всичко.В този момент пробих щита и момичетата се разпръснаха на различни посоки и паднаха ужасно силно...Не исках да ги наранявам...Но вече бях полудяла напълно!
- Трябва да я спрем!Не се предавайте!Музикална вълна!Светкавична атака! - атакуваха ме Мони и Лина.

- И мислите, че това ще спре някой!Щом толкова искате да се биете с мен, добре!ВРЕМЕВИ ПОГЛЪЩАЧ! - и това погълна атаките им и ги телепортира зад тях.В този момент те ги удариха в гръб и те паднаха. - Харесаха ли ви собствените ви атаки? - казах подигравателно аз! - ВЕЧЕ МЕ ВБЕСИХТЕ ТОТАЛНО!ПРОБВАЙТЕ ТОВА!УРАГАН НА ВРЕМЕТО! - и създадох ураган, който предизвика смущения във времето.Той разрушаваше всичко до което се докосне!Разруши стената и отломки се разхвърчаха навсякъде...Разруши цялата стая.Масата на която закусвахме полетя и се стовари някъде в двора.
- Бързо!Оттук! - извика Луси и показа пътя от където да се измъкнат.Излетяха навън, защото вече стаята беше разрушена...Полетях и вече бях извън двореца...Бях навън в Солария и щях да опустоша много неща от родната планета на Лина!КАКВО ПРАВЕХ?!...
- Светлинен снаряд! - видях, че атакува Алекс.
- И ти ли искаш?Добре.

Избегнах атаката й и атакувах и аз:
- Времеви окови! - и я парализирах... - Ключ на съдбата! - и спрях времето за 5-те...Те вече бяха, като статуии...За тях времето беше спряло! - И сега атака! - изкрещях и ги улучих отново...Те се стовариха на земята и бяха страшно замаяни.Не можеха да се съвземат...
- Времеви стрели! - и разруших една площадка...После започнах да разрушавам всичко, което ми падне!
- НЕ!!!СПРИ!МОЛЯ ТЕ! - изкрещя Лина и падна явно много разстроена.Нямаше сили да се справи...Аз разрушавах планетата й.Исках да спра...Но продължавах.Бях гневна, ядосана, полудяла...Разрушавах всичко!Огледах се и всичко около мен беше в отломки...Навсякъде ги имаше...Положението беше ужасно!
- Сега виждате ли какво става, като ме ядосате?Но това не ви е достатъчно!ЕТО ВИ ОЩЕ!!!!!!! -ИЗКРЕЩЯХ!БЯХ ПО-ЯРОСТНА ОТ ВСЯКОГА!
- МОЩЕН МРАЧЕН ВРЕМЕВИ ВИХЪР! - това беше най-силната ми и опустошителна атака!Нищо не можеше да я спре!А ТРЯБВАШЕ!!!

ПОЛУЧИ СЕ УЖАСЕН ВЗРИВ!ВСИЧКО СЕ РАЗХВЪРЧА НА РАЗЛИЧНИ ПОСОКИ И УДАРНАТА ВЪЛНА ОТ ЕКСПЛОЗИЯТА ЗАПОЧНА ДА СЕ УВЕЛИЧАВА!ЗАСЛЕПИХ ВСИЧКИ!

Аз, Мони, Сия, Луси, Алекс и Лина бяхме попаднали в нещо, като портал и всичко около нас беше светло...Бяхме в безтегловност.Не знаех какво става, но едно беше сигурно.ТОВА, КОЕТО СТАВАШЕ БЕШЕ ЗАРАДИ МЕН!После портала се махна и ние паднахме някъде...
- Хей!Какво става?Къде сме?И кога сме? - попитах.Там където бяхме беше ужасно студено, но изгубването на контрол над силите ми ме беше изтощило много...После всичко стана размазано, докато накрая изгубих съзнание...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

» ВАКАНЦИЯ - ІІІ част
» Ваканция №2
» Пролетна ваканция
» Фен фикове...
» Снимки от 5-ти сезон