ВАКАНЦИЯ - ІІІ част

- А сега накъде? - Попитах, оглеждайки се.
- Не знам... - Каза Мони, а Лина и Саманта се съгласиха. Но Сия...
- Как накъде? Право напред! - Сочеше напред.
- Знаех си, че ще кажеш това... - Въздъхнах. - Е, май нямаме избор, а? - Заплувах напред заедно със Сия, а другите бяха точно зад нас. По някаква странна причина стояха зад мен, но нямах време да мисля за това. Трябваше да разберем и преминем изпитанията си възможно най-бързо.
Тъкмо, когато почти си представих какво е моето, пред нас се появи някакво морско същество. Не изглеждаше много дружелюбно. Оказах се права. Нападна ни, а аз казах на Мони:
- Видя ли, че не всичко в океана е добро? - Отвърнах на атаката. - Огнено кълбо!

Не подейства!
- Ох... забравих, че сме под водата... Добре тогава... Ледено кълбо!

- И това не подейства! - Каза Лина. - Електрическа клетка!

- Времеви стрели!

- Вихър от лед! - Извикахме със Сия.

То избяга... не можеше да понесе атаките ни една след друга.
- Нищо не ни направи... за щастие. - Каза Мони. Явно беше разбрала, че не всичко е мило и хубаво във водата. Иначе защо щеше да има специална трансформация за океана.
- Да... Радвам се, че си отиде лесно. След последното изпитание не съм много във форма... - Казах аз, а те наостриха уши. Лина каза:
- А... какво всъщност се случи там?
- Да! - Мони се съгласи и Сия също.
- Ти така и не ни каза какво се е случило точно. Хайде де! - Добави Саманта. Въздъхнах и започнах да разказвам:
- Ами.... както казах вече, вие заспахте на леда. После се появи онзи и видях знака му на рамото... Как можеше да ходи в този студ така? Та тогава му казах коя съм, а той обяви, че не му пука и само трябвало да ме победи. Трансформирах се и битката започна... както казах, той в началото ме победи. Но после като си тръгваше започна да дрънка глупости, с което ме вбеси. Трябваше да използвам Urano Metria и го победих... не, не го убих. Той изчезна... не знам преди или след удара. Вероятно преди. - Свих рамене. Погледнах ги една по една. Явно не очакваха това, но какво да се прави? Това стана.
- Е... да тръгваме. Може да се върне... нещото де. - Каза Сия, а ние кимнахме.
Заплувахме.

To Be Continued...

Лина и Саманта се сдобриха, добре... но тя и Сия... Въздъхнах. Изобщо не си представям да се разберат някога. Трите с Мони плувахме зад преоткритите приятелки, защото те бяха Сиреникс и ни беше адски трудно да ги настигнем. И без това им трябваше време да са заедно.
Усетих приближаването на едно от онези растения, но преди дори да се е доближило го ударих с ледена атака. Ех, как ми се искаше да мога да ползвам огън. Зачудих се, дали щом стана Сиреникс ще мога. Коя ли щеше да е следващата? Аз, Сия или Мони? Изведнъж се сетих нещо. Ами ако аз последна получа Сиреникс? Ами ако не го получа? Какво щеше да стане тогава? Заклатих глава, за да се отърва от тези мисли. И тогава пак се приближиха няколко от тези досадни... бурени. Отново ги пропъдих. И пак. И пак. И пак...
- А... писна ми! Трансформация! Магия Wings!

- Аз ще се оправя с тези! Вие вървете напред! - Но точно тогава пред нас се появи врата. Добре, от там щяхме да се измъкнем! Мони каза нещо за това, че може да е опасно, но аз и Сия влязохме веднага. Другите нямаха избор, освен да ни последват.
- Какво по...? - Казахме аз и червенокосата ми приятелка.
- Лабиринт? - Лина и Саманта.
- Друго изпитание? - Мони позна... поне според мен. Тръгнах първа, но Сиреникс-момичетата искаха да са първи. Намръщих се и ги последвах. Но тогава...
- Хей, какво... - Те се появиха до вратата. Погледнах ги, а над входа на Лабиринта се появи надпис: "Без феи Сиреникс!". Изглежда на тях не им хареса това, но аз влязох.
- Добре! Идвайте! - Казах на Мони и Сия, но и с тях стана същото. Видях от към мен нов надпис: "Само една фея!".
- Е, можа да го кажеш по-рано! - Изкрещях и погледнах момичетата, но те не мърдаха. Бяха застанали неподвижно с неизречени думи, замръзнали на устните им.
Огледах се. Тук бях сама, за това трябваше да приключа бързо. След дълго ходене, осъзна, че не съм трансформирана. Опитах се да го направя, но не. Пак и... не.
- О, супер! Сама и без магия! - Измърморих и продължих напред.

*****

След много ходене, което ми се стори цяла вечност, попаднах на три огледала. Пожелах да се върна назад, но стената се затвори. Появи се Старейшината на Андрос. Заговори:
- Сега, млада фейо, трябва да избереш! - Посочи първото огледало. - От тук ще се върнеш при приятелките си. - Посочи второто. - От тук ще отидеш при баща си. - Погледнах го с желание, а тя посочи третото. - А от тук ще получиш Сиреникс. Кое избираш?
- М-М... Моля? - Казах невярващо. - Искате от мен да избра между приятелките ми, семейството ми и най-силната водна трансформация?! Та това е невъзможно!
- За да излезеш от тук, трябва да избереш! - Настоя старата чанта.
- За да изляза от тук, така ли? Ами ако не искам да излизам? - Погледнах я въпросително.
- Тогава ще умреш тук. Това ли искаш? Или ще избереш?
- Да, това искам! - Заявих ясно, гледайки я в очите. - Ако искате от мен да избера между приятелство, семейство и сила... ТО ПО-ДОБРЕ ДА УМРА! - Последното ѝ го изкрещях в лицето.
- Добре. - Заяви дъртата кранта. - Тогава ме последвай. - Появи се четвърто огледало, през което влезе тя. Явно нямах избор и я последвах.
Появихме се в космоса... поне на това приличаше.
- Имаш още един шанс. - Каза тя. - За да те пусна при приятелките ти, семейството ти и да получиш Сиреникс, трябва да направиш едно нещо.
- Което е...?
- Да... победиш... СЕБЕ СИ! - Пред мен се появи момиче, досущ като мен. Само че усещах жаждата ѝ за кръв от километри.
Преди да кажа или направя каквото и да е, тя ме нападана... тоест аз се нападнах... уф... се тая.
- Трансформация! Магия Wings!

Исках да приключа това бързо, за това атакувах с една от най-силните ми атаки.
- Urano Metria! - Тя изчезна, а аз щях да загубя съзнание...
НЕ! ТРЯБВА ДА ОСТАНА БУДНА! ТРЯБВА ДА СЪМ СИЛНА!
Успях. Добре стана и тогава старейшината каза:
- Браво, фейо. Ти доказа колко силно искаш това. Избра смъртта, пред това да живееш без две жизненоважни неща, победи себе си и остана будна след най-силната си магия. - Усмихна се, но беше доста страшна гледка. - Поздравления...!
Мелодията...

Появих се момичетата в Сиреникс форма. Сия каза:
- Коя си ти? - Тя и другите ме гледаха странно. Стените бяха стъклени, за това се огледах. Бяха прави да не ме познаят. С тази розова коса и облекло на прислужничка-затворничка. Засмях се и казах:
- Аз съм, Луси! - Ухилих се на учудените погледи. - Това е Сиреникс трансформацията ми. Не е ли яко? Кажете де!
- Аха... - Всички ме оглеждаха странно, но след като им обясних какво стана, се изяснихме.
Заплувахме, като аз поддържах темпото на Мони и Сия. За никъде не бързах.
Говорехме си, а аз бях много щастлива, че успях да мина предизвикателството си.

To Be Continued...


*Ако някой има против аз да съм третата със Сиреникс, да ми пише на ЛС. Ще го махна веднага, ако има проблем. Просто никой не беше трети и така...

Плувахме!И Луси вече беше със Сиренкс!Бях много развълнувана, защото след мен успяха да преминат изпитанията си и Лина и Луси!С Лина бяхме сключили примирие, което ме радваше, но това не променяше факта, че трябваше да говорим затова, което сторих на планетата й!И в този момент нахлуха спомените за ужасната трагедия...
- ЩЕ ВИ ДАМ ЕДИН ХУБАВ УРОК! - сетих се как крещях тогава...Спомените бяха ужасни!Ако можех да ги махна от главата си!
- Времеви снаряд! - как атакувах...

Спомените...Как след тази атака Сия падна назад..!
- Ха!Наистина ли си мислят, че така ще ме спрат?ЖАЛКА РАБОТА! - как виках...Как се биех с приятелките си...!?!УЖАСНИ СПОМЕНИ!!!


- Без паника!Ще се справим! - чувах как говореше Луси тогава!Сякаш го казваше сега..!
- С КАКВО ЩЕ СЕ СПРАВИШ?ХА-ХА!СПРАВЕТЕ СЕ С ТОВА! - виках им аз. - ВЪЛНА НА ВРЕМЕТО!
Исках да спра да мисля, но това постоянно изникваше в мислите ми, в съзнанието ми!!!НЕ МОЖЕХ ДА СЕ ОТЪРВА ОТ ТЕЗИ УЖАСНИ МОМЕНТИ!!!...
- Времеви стрели! - и разруших една площадка...После започнах да разрушавам всичко, което ми падне!Сякаш това се случваше сега пред мен!!!
- Лъч на времето! - спомнях си как разрушавах...

- НЕ!!!СПРИ!МОЛЯ ТЕ! - крещеше Лина и падна явно много разстроена.Нямаше сили да се справи...Аз разрушавах планетата й.Исках да спра...Но не успях да го направя!!!Изгубих пълен контрол!!!Виковете й ме съкрушиха още повече!Все едно всичкото това ставаше тук и сега!Но какво ми ставаше?Постоянно мислех затова и все повече забавях темпото си на плуване...!Не можех да продължа..!
- Сега виждате ли какво става, като ме ядосате?Но това не ви е достатъчно!ЕТО ВИ ОЩЕ!!!!!!! -ИЗКРЕЩЯХ!БЯХ ПО-ЯРОСТНА ОТ ВСЯКОГА!

- МОЩЕН МРАЧЕН ВРЕМЕВИ ВИХЪР! - този момент бе най-стресиращия от всичките...!Тук ни телепортирах в Омега, като атакувах приятелките си безразборно...!
Изведнъж спрях и се оставих да падна на земята, но все пак бяхме под вода и тя ме тласкаше нагоре!Просто се оставих на течението безсилна!Не знаех какво ми ставаше!Не можах да издържа на напрежението...Не исках да си спомням всичкото това отново!Точно тези спомени явно ме довършиха!Момичетата продължаваха напред и не виждаха, че продължават без мен, но:
- ХЕЙ!Защо си толкова назад? - чух да вика някой!В този момент видях как Лина и Луси тръгват към мен!Те бяха Сиреникс и бяха по-бързи от Сия и Мони, но и те не се забавиха!Усетих как някой ме хваща за ръката и ми говори:
- Какво ти стана така изведнъж?Хайде да тръгваме!
- Саманта, не е време за шеги!Какво ти е?
- Аз..А-а-а-з... - не можех и да говоря...Какво ми ставаше?Едва отварях устата си...Не можех да мърдам...
- Какво ти? - чух да ми вика Сия.Нищо не можех да сторя обаче...Колкото и да се борех нямаше резултат!
- Момичета, явно не се преструва!Но тогава какво и е? - каза Лина...Но веднага Мони я прекъсна!
- Вижте!Задава се някакво чудовище!
- Да бе! - отвърна и Сия, но когато с ужасни мъки успях да помръдна главата си наистина се задаваше някакво морско създание.Огромно с огромни зъби!!!
- Бягайте! - изкрещя Луси.
- А нея? - попита я Лина и ме посочи.
- Вземи я с теб! - получи и отговора.
- Но как?!Не е ли малко странно? - пак заинати се Лина.
- То е близо!Няма време за приказки! - отвърна Сия.
- Да бе... - тръгна да се заяжда Лина, но Мони веднага я прекъсна и й обясни, че трябва да действаме незабавно.Но те!Не и аз...Нямаше как да им помогна, след като бях, като труп...Започнаха да плуват, а Лина ме държеше!
- А-з-з! - опитах се пак да проговоря, но никакъв резултат!
- Какво и става?Не е адекватна!А това се случи така изведнъж..! - разсъждаваше Сия.
- Чудовището ни преследва! - чух да вика Мони, което ме изплаши още повече!
- Хей!Почакайте!Вижте! - и Лина посочи ръката ми!Не знаех какво гледат.
- Това да не е някакво изгаряне?Или нещо я е ухапало? - изненада се Луси, а мен ме стресира.Какво ми имаше на ръката!?
- Сигурно то й е причинило това..!Затова сега не може да помръдне.. - отвърна Лина.Доколкото разбрах от разговора им нещо ме бе ухапало и явно това беше виновно за състоянието ми в момента.Не можех да помръдна, така че нямаше как да видя ухапването на ръката ми...
- Тук е! - изкрещя някой!Ставаше дума за чудовището!
- Светкавичен прилив! - атакува Лина първа.Все пак беше фея Сиреникс и щеше да му причини по-голяма вреда, но толкова исках и аз да се включа...Исках да използвам новите си умения..
- Ледени стрели! - атакува чудовището и Луси...Заедно с Лина успяха да го отблъснат!Но след малко щеше да се свести!
- Да тръгваме! - чух сериозния тон на Сия.Лина пак ме хвана и започна да плува, както и другите.
- Мисля, че съм виждала такива ухапвания! - разсъждаваше Мони. - Те биват причинявани от малки животинки, които парализират съществото, което ухапят.В случая Саманта е попаднала на такава животинка, но действието на отровата ще премине скоро! - това беше чудесно.Скоро щях да мога да се движа и да бъда добре!
- Но ти откъде знаеш това? - попита я Лина.
- На планетата ми се срещат много такива създания!Знам как изглеждат ухапванията им и съм сигурна, че парализата й е причинена от такова животно! - отговори Мони.А аз вече усещах как започнах да се движа.Малко и много бавно, но все пак ставаше!Действието на отровата явно отминаваше!
- Л-лина!Вече мога да се движа!Пусни ме! - и се усмихнах.Бях щастлива, че най-накрая пак контролирах тялото си!Чувството да се движиш отново беше невероятно!По принцип това би изглеждало странно, но след толкова време не знаеща дали ще се движа отново, нормално да се радвам!!!Лина ме послуша и ме остави!Аз заплувах отново и всичко беше, както преди!
- Добре дошла отново! - засмя се Мони.
- Чудовището за пореден път идва!Защо ни е набелязало и не се отказва? - зачудих се на глас.
- Да му дадем един урок! - отвърна ми Сия.
- Предишния път при удара на Лина и Луси то просто бе отблъснато и се съвзе сравнително бързо.С директна атака няма да стане! - съобщих на момичетата.
- На същото мнение съм! - обади се Луси.
- А тогава какво ще направим? - попита Сия.Огледах се.Намирахме се в някакъв тунел.Краят му беше много близо до нас.
- Последвайте ме! - и заплувах към изхода, а чудовището беше точно зад нас!В момента, в който излязохме навън:
- Сега!Съдбоносно острие! - изстрелях мощен снаряд към горната част на тунела и всичко се срути върху преследващия ни гигант.
- ДА! - извикахме в един глас.Разминахме се и този път!
- Напред към следващото изпитание! - извика Сия и заплувахме напред!

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Всички бяха получили Сиреникс, освен мен. Това не ме притесняваше особено. Само че, за сметка на това, изгарях от любопитство каква ще ми е трансформацията. Нали аз вече имах три, нямаше да е зле и четвърта да имам. Усмихнах се.
Сия и Луси не бързаха особено, а пък Лина и Сам бяха малко по-напред от нас. Сигурно имаха да обсъждат доста неща, при положение, че през пътуването в Омега и началото на това в Андрос бяха сърдити и почти не си говореха. Радвах се за тях. Беше хубаво всички да се разбираме добре... и се сетих за Лина и Сия. Да... при тях това трудно щеше да се оправи, но като се замисля, може би няма какво да се оправя. Понякога хората се карат, но така увеличават приятелството си и...
Разтърсих си главата. Не беше сега времето да се задълбочавам в такива неща. Трябваше да се концентрирам върху Сиреникс.
И точно тогава...
- Хей, какво по...? - Тялото ми тежеше ужасно много. Започнах да падам надолу. Зави ми се свят от това. Щом стигнах дъното, се подпрях на пясъка. - Какво... за бога... стана...? - Говорех замаяно, а стомахът ми се бунтуваше срещу рязката смяна на дълбочината, а дробовете ми - на малкото кислород. Кислород! - О, не! Ако не се издигна бързо, няма да мога да дишам! - Заплувах с все сила нагоре, със затворени очи, но щом ги отворих... - Не съм мръднала и сантиметър! - Опитах пак и пак, и пак, и пак... - По дяволите! - Изкрещях и седнах на пясъка. Нямаше какво да направя, а изглежда и момичетата не идваха... Въздъхнах. Облегнах се на близкия камък и затворих очи...
Събудих се.
- Колко време съм стояла така? - Огледах се. Нямаше признаци да има някой наоколо, но усещах нечие присъствие. Вгледах се по-добре в пространството около мен и забелязах, че на няколко места водата трепти. - Виждам ви, излезте. - Усмихнах се. Пред мен се появиха малки русалообразни същества.
- Здравей. - Каза едното. Имаше много хубав глас. - Аз съм Лена.

- Аз съм Лидия.

- Моето име е Черна Дева, но ме наричай Вирго*.

- Мъркури.

- А аз съм Серена.

- Здравейте! - Усмихнах им се. - Аз съм Мони.
- Ние сме селкита. - Каза Лена. - Ние пазим портите между океаните. Усетихме чуждо присъствие и решихме да проверим. Извинявай, ако сме те събудили.
- Не, не. Няма проблем. Аз съм фея от Мелъди.
- Нима? Аз съм пазителката на портата на планетата ти... - Намръщи се.

- Вие се свързахте! - Казаха другите, а аз отново чувствах тялото си нормално.
- Какво стана?
- Беше под силна магия. Сега си добре. - Усмихнахме се.
- Благодаря! Елате, ще ви запозная с приятелките ми. - Тръгнахме, но... отново не се получи. - О, хайде стига вече! - Ядосах се, а Серена каза:
- Има много силна бариера там. Няма да те пусне.
- Нима? Къде е? - Посочи ми я. Вгледах се и забелязах, че водата отново трепти. Усмихнах се мрачно, а на селкитата казах: - Отдръпнете се. Поех си дълбоко въздух и стъпих здраво на пясъка.
- ВЕЧНА МУЗА: ПЪРВИ ТАНЦ!

Чух как се разбива преградата, а пред мен се появи Старейшината на Андрос:
- Ти успя да разбиеш моята най-силна стена. Поздравления! Заслужи си наградата. - Смръщи вежди. - Изглежда, че при теб обаче стигаме до затруднение. Ти вече си отключила морската си трансформация.
- Имате предвид Демон Халфас? Да, той наистина прилича на воден демон, но не се сетих да го ползвам. И сега?
- Щом не можеш да получиш Сиреникс, ще ти дам следващата ти изключително силна атака.
- Да не би да...
- Вечна муза: Втори танц. Атаката е изключително силна, за това бъди предпазлива с нея. - Каза и изчезна. Обърнах се към селкитата:
- Е, вече може да тръгваме. - Усмихнах се и се качихме при момичетата.
- Мони! - Извика Луси.
- Къде беше? - Застана до мен Сия.
- Знаеш ли колко ни притесни? - Каза Лина, но докато обяснявах, Саманта се намръщи на нещо зад мен:
- Какво има там? - Ох, вярно. Напълно бях изключила.
- Хайде излезте. - Селкитата се появиха. Лина каза на момичетата същото, което и на мен. Разказахме какво се случи. От падането ми на дъното до връщането ми горе...

To Be Continued...




*Вирго (Virgo) означава Дева. От там и прякора на селкито.

Видях някакви неща зад Мони и я попитах какви са!Тя ни обясни, че те са селкита и колко мили и дружелюбни са и им каза да дойдат по-близо до нас!Бяха прекрасни!



Едното веднага грабна вниманието ми и ужасно ми хареса!
- Хей, здравей!Много си красива!!!Аз съм Саманта! - казах на селкито.
- Аз съм Лидия! - представи се и тя!


Усетих някакво много силно чувство и разбрах, че със селкито, което беше невероятно се свързахме!



- Ние се свързахме! - извикахме и двете едновременно!Бях много щастлива!
- Аз съм Лена! - запознаха се още едно селки и Лина и се свързаха!



- Аз съм Черна Дева! - запозна се друго селки с Луси и се свързаха!



Сия също се запозна със селкито си!



Всички бяхме радостни, че намерихме нови приятели, които наистина бяха много красиви, страхотни, невероятни..!Всички започнахме да разговаряме със селкитата си!
- Ти си пазителка на портата на Времелия, така ли? - попитах Лидия!
- Да!Планетата наистина много ми харесва, а в океана има страхотни същества! - отговори ми!
- Планетата ми!?Моята планета... - казах загадъчно...Спомних си какви неща се бяха случвали...Мразех моята планета..!Времелия...Времелия!..Не исках да стъпвам там!!!Времелия....Изведнъж видях как Лидия ме гледа и се отърсих от мислите си! - Ще трябва да поплуваме в океана ни някой път! - казах по-ведро и се усмихнах!
- Да! - отговори ми!Погледнах другите и видях, че и те не се отлепваха от селкитата си.Постоянно си говореха!
Изведнъж се появи ослепителна светлина и почувствах нещо странно!Старейшината на Андрос!
- Поздравления момичета!Всички вие получихте древната магия на океаните Сиреникс!А сега всички вие заедно ще се изправите пред едно по-сложно изпитание!Ще се борите за книгата на Сиреникс! - каза ни покровителя на Андрос!
- Книгата на Сиреникс? - изненада се Луси, както и всички други!
- Какво е това? - обади се и Лина.
- Книгата на Сиреникс, съдържа всички тайни на древната магия!Там пише как да активирате силите си на максимум, как да тренирате уменията си и т.н.Изобщо абсолютно всичко за Сиреникс!Как да овладеете силите си!Предполагам разбирате колко важно е да преминете изпитанието! - тонът, с който говореше беше наистина сериозен!
- Да! - отговорих и ме побиха тръпки!Изпитанието явно щеше да бъде по-сложно..
- За да ви е по-лесно при вас ще дойдат пазителките на Сиреникс, които са в тези кутии! - и в нашите ръце се появиха някакви кутии, наистина интересни!



- Когато имате въпроси тези пазителки ще ви отговарят и ще ви помагат с каквото могат! - съобщи ни старейшината! - А сега да започваме! - и изчезна!
- Какви ли са ни пазителките? - запитах се аз и всички отворихме кутиите си и видяхме пазителките си!Повиках моята!Хареса ми!



На Луси също беше красива!



Както и на Лина!



На Мони също бе невероятна!



И на Сия също!
Изобщо на всички бяха страхотни!!!

- А сега накъде? - и в този момент се започна!Накъдето и да погледнех виждах чудовища!И ТО ТЪЛПИ!Не се виждаше водата!!!Само чудовища...Нищо друго!!!
- М-м-мооляя!??? - изкрещя Сия.
- И със Сиреникс нищо няма да направим! - казах аз.Нищо не можеше да се направи!Колкото и да стреляхме накрая щяхме да се изтощим и всичко щеше да свърши...ВСИЧКО!!!
- Тогава ще направим следното!Пазителко на Сиреникс, моля те помогни! - казах и моята пазителка се появи!



- Какво желаеш, Саманта? - попита ме!
- Пазителко, моля те кажи ни как да се справим с тези чудовища! - наистина се молех да ми отговори!!!
- Вникнете в себе си!Осъзнайте какво искате! - и кутията се затвори!
- Н-но какво? - шокирах се.
- Идеално!Сега какво?Нищо не разбрах от тези глупости! - каза Лина...Просто всичко беше перфектно!
- Момичета, единствената ни възможност е нагоре!Да излезем от океана! - изненадващо съобщи Луси...Не беше истина!Казваше ни да се махнем оттук и изпитанието ни да приключи...
- Но... - тръгнах да възразявам!
- Имаме ли друг избор? - прекъсна ме Сия...Явно бяха прави!
- Ами да приключваме! - заявих.
- Сигурна ли си, че го искаш? - попита Лидия.Обърнах се и не знаех какво да й кажа...
- Ами... - и...
- Да тръгваме! - подканиха ме и потеглихме нагоре!Плувахме и оставяхме изпитанието недовършено!Не взимахме книгата и всичко приключваше....ВСИЧКО!В главата ми постоянно кънтеше гласът на Лидия "Сигурна ли си, че го искаш?Сигурна ли си?Сигурна ли си?" И в този момент разбрах!Разбрах какво искам!
- НЕ! - заявих решително! - Ще стоя тук и ще се бия!
- Ти побърка ли се?! - изкрещя ми Сия.
- Лъч на времето! - атакувах едно чудовище!



- Смъртоносен диск! - извика то и изстреля някакъв диск с остриета, който се насочваше право към мен!Лъча ми не му действаше и диска просто го отстраняваше!Идваше към мен, а не му правех нищо!Точно, когато щеше да дойде точно до мен Лина ме блъсна и се разминах на косъм!
- Какво правиш?!?! - изкрещя ми и тя!
- Благодаря ти! - направих се, че не я чух!
- ТРЪГВАЙ! - изкрещя ми и Мони...Боже, какво ставаше...
- Вие вървете, но аз няма!Знам какво искам!Това е свързано със силите ми и няма да си отида просто ей така!Аз ще се бия до последно! - извиках решително.
- Ами тогава... - каза Луси.Лина дойде до мен и ме прегърна!
- Щом ти не тръгваш и ние не тръгваме!Няма да оставим най-добрата си приятелка! - и Лина ми се усмихна!
- Безумна е идеята ти!Но щом си решила така с теб сме! - включи се и Мони.Учудих се и то много, че момичетата приеха решението ми толкова лесно!Обичах ги!И тогава:
- Поздравления!Осъзнахте какво искате и макар и да знаете, че нямате шанс срещу толкова много чудовища вие останахте да се биете, защото не искате да оставите приятелката си, а пък тя силно желае да премине изпитанието!Вие също го искате!Видя се!Щом искате книгата на Сиреникс толкова силно ето ви я!Намерете си я! - и както се бе появил старейшината на Андрос изчезна!
- Какво искаше да каже?! - учуди се Сия!
- Нямам никаква идея! - и в този момент отвсякъде започнаха да падат книги!СТОТИЦИ КНИГИ!Но какво се случваше?!Една за малко щеше да ме удари, а навсякъде падаха още и още книги!Накрая всички ние се озовахме в някаква стая!Пак си бяхме под водата!В стаята имаше толкова книги...
- И сега трябва да намерим книгата ли?!?! - извиках!Наистина ли трябваше да направим това?
- Явно..! - едва каза Мони...УЖАС!!!
- И как ще намерим тази книга?Какво ще правим?Книга толкова лесно ли се намира, като е сред
хиляди други? - паникьосах се и започнах да говоря и говоря...Не спирах..
- Хей, спокойно! - дойде до мен Лена!И селкитата бяха все още с нас!
- Добре!Добре!Добре! - опитвах се да се успокоя!
- Тук има наистина много картини! - изведнъж заяви Сия.
- Какво те интересуват те???Тук има много повече книги!!!Изобщо какво те интересуват тези картини??? - изсъска Лина.И без това всички бяхме ядосани..
- Явно трябва да търсим книгата!Решихме да не се отказваме така че няма връщане назад! - обърна се към мен Луси, сякаш не забеляза как започваше нов спор между Лина и Сия...Но това беше нормално и то при такива обстоятелства!
- Ами търсете! - отвърнах и зарових из милионите купчини...Все още не можех да повярвам, че правя това!..
- Ще повикам пазителката ми! - едновременно казаха Луси и Лина и повикаха пазителките!





- Как да преминем изпитанието си? - попитаха пазителките си!
- Огледайте се! - отговориха им те и се прибраха...
- О,Боже!!!Нужно ли е това вече???Уморих се от тези гатанки, изпитания...Това трябваше да е една ваканция..! - викаше Лина.
- Съгласна! - казах...Сигурно бях пребледняла...Вече главата ме болеше от толкова тестове...Сега и това!
- Тази картина прилича на стаята, в която сме! - каза едва доловимо Сия.Продължаваше да зяпа проклетите картини!
- Нарочно ли ме ядосваш!?!? - не се стърпя Лина и я разбирах напълно!
- Елате! - каза Сия, като игнорира Лина.Щом не отвърна явно наистина беше важно!Всички се насъбрахме около картината и Сия ни разясни:
- Вижте тази картина е точно, като стаята ни!Ето книгите - всичко е едно към едно!
- Наистина! - видяха Лина и Луси.След това и аз и Мони се усетихме!
- Добре тогава!Но каква връзка има това с изпитанието ни? - не разбирах.
- Пазителките ни съветваха да се огледаме!Ако това,което са имали в предвид е картината и всичко в нея е еднакво, като тук само едно нещо не е!Ето тази книга - и ни посочи една от картината - не е нарисувана тук, но в стаята я има!Само при нея е така!Иначе при всичко друго всичко е еднакво!Гледах картината известно време и проверих! - беше се досетила Сия.Наистина беше много умно!
- Което означава, че ако си мисля правилно това трябва да е книгата на Сиреникс! - викнах силно!
- Точно! - отговори ми Сия!
- Да проверим! - усмихна се Лина и взехме книгата!



В този момент старейшината на Андрос се появи и ни каза:
- Наистина се справихте повече от чудесно момичета!Вие намерихте книгата на Сиреникс!Благодарение на това, че се справихте със множеството загадки вие ще получите и по едно желание от пазителките ви на Сиреникс!А книгата на Сиреникс остава ваша и я ползвайте!Ще ви бъде много полезна!Това бе последното ви изпитание! - съобщи ни и изчезна!Цялата стая се развали и изведнъж се озовахме отново във водата!
- УРРРРАААААААААААААА!!!!!!! - извикахме всички!Бяхме много щастливи, че преминахме всички изпитания и взехме книгата!
- Поздравления! - зарадваха се и селкитата!
- Браво!Много добра работа!Значи това е книгата на Сиреникс, а? - попитах!





СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Бяхме взели книгата. Наистина бяхме много щастливи. Изведнъж се сетих нещо:
- А как ще се махнем от тук? - Всички замръзнаха на място, а Лина каза:
- Нямам абсолютно никаква идея! - Изпаднахме в пълно отчаяние. - Сетих се! Ще попитам пазителката!

- Как да се махнем от Андрос?
- Следвайте океана. - Прибра се.
- КАКВО ЗА БОГА ЗНАЧИ ТОВА!? - Изкрещяхме всички. След малко селкито на Мони каза:
- Може би, тя имаше предвид, че трябва да следвате океанското течение. То се основава на звука, за това ако искате, мога да ви посоча пътя...
- Да! - Каза Мони. - Моля те!
Тръгнахме след селкито. Плувахме и накрая пред нас се изпречи голям спиралообразен портал. Появи се селки:

- Вие открихте портала на Андрос. Аз съм пазителката на портала.
- Здравей! - Поздравихме всички, включително и селкитата ни.
- За да отидете където и да било, трябва да влезете в портала и да кажете до кой воден басейн искате да се придвижите.
- Езерото Рукалуче. - Казахме всички, но аз имах други планове.
- Добре, аз съм първа! - Каза Саманта и докато влизаше я чухме да казва "Езерото Рукалуче, Магика". Значи се чува. Тогава ще съм последна! След това влезе Лина, а после Мони. Сия каза:
- Давай ти!
- Не, не. Върви. Хайде! - Тя се подвоуми, но накрая влезе.
Обърнах се към Вирго:
- До скоро!
- Чао!
Влязох и почувствах лека вълна.
- Кралското езеро, Хертофили.

To Be Continued... at another place...