Ваканцията

Тук засега са само:Амилия и Джейкъб(winx_club_fen)

Пристигнах на Анималфия. Джейкъб беше решил да дойде с мен,защото нямаше какво да прави на Мелодия. Ние вървяхме към вкъщи.
-Амилия?
-Да,Джейкъб?
-Във дворец ли живееш?
-Да.
-Ок.
Ние вървяхме още малко и пристигнахме.
-Охо...мила здравей!-каза тате.-Кое е това момче?
-Здравей тате!-метнах му аз и хвърлих злобен поглед на мащехата ми.-И това е Джейкъб.Гаджето ми.
-Добре!Ето ти пръстена от майка ти мила.
-Олеле!Съвсем го бях забравила.-засмяхме се.-Качвам се горе във стаята си да си подредя багажа.
Аз хванах Джейкъб за ръка и го помъкнах към стаята ми.
-Ще ми помогнеш ли да се наглася?
-Добре!
Ние подредихме лесно багажа.Бях взела пиксито и котето ми.С Джейкъб се преоблякохме:

Spoiler:

-Да се разходим ли?-попитах аз.
-Добре!
Ние излязохме.Реших да го заведа във "Гората на зебрите". Речено-сторено.
-Джейкъб знаеш ли какъв ден е днес на Анималфия?
-Не!Какъв?
-Карнавала на зебрите.Да отпразнуваме със любимата ми малка зебричка.
-Добре!
Моята любима зебричка винаги си стой малка.Тя няма да порасне.Чак като стане на 3 години.А тя сега е на 1.Зебрата се казва Кати:

Spoiler:

Ние играхме с нея.
-Много е сладка!-каза Джейкъб докато я милваше.-Да си ходим ли?
-Да!И без това утре татко ще се жени за онази жена.
Ние тръгнахме.Беше 18:00 часа.Слязохме да вечеряме.
-Е мила вече имаш ли чармикс?-попита татко.
-Колко пъти да кажа да!-викнах,защото бях ядосана за утре.
Понеже толкова се бях ядосала,апетитът ми си взе куфара и си тръгна, а аз се качих във стаята си.Почнах да плача.
-Ол...мамо де да беше тук.
Джейкъб почука.
-Може ли да вляза?
-Да влез!
Той влезе и ме успокой.
-Искам да спя Джейкъб.Ти ще си във моята стая.Ей там има едно легло.
Ние легнахме.Скоро заспах.

Събудих се.Погледнах към леглото на Джейкъб и видях че го няма.Къде беше отишъл?Огледах се и видях че вратата за терасата е отворена.Скочих от леглото и погледнах на терасата.Джейкъб гледаше изгрева.
-Ъмм...Джейкъб?
-Олл...Амилия.Ъмм...какво?
-Нищо.Нямаше те на леглото и помислих че си излязъл.
-Амм...аз обичам да гледам изгрева и залеза.Как спа?
-Както винаги спах супер.А ти?
-Доста добре даже няма аларма.
-Аха.Но си по...
-Пижама?Да знам обичам така,но...и ти си по пижама.
-Това е нощница.-погледнах го тъпо.-Е да слизаме да закусваме.
-По пижама?!
-Стига със тази пижама,но все пак нека се облечем.
Ние се засмяхме и влязохме във стаята.Аз затворих вратата.Облякох се така:
Джейкъб беше както вчера.Слязохме.За закуска имаше сандвичи.Гледахме да се наядем по-бързо за да се наглася за сватбата на татко и майка ми.
-Харесват ли ти Джейкъб?
-Да кой ги прави?
-По вкуса разбирам че татко.-засмях се аз.-Наяде ли се?
-Да вземем чинията горе?
-Добре.Ти ще ядеш докато аз си търся рокля.Полсе аз докато ти се обличаш.
-Ок.Хайде.
Качихме се и реших първо аз да се обличам.Търсих,търсих и пак търсих и най-накрая намерих една.
-Джейкъб хубава ли съм?
-Да,много.-каза той със пълна уста.Явно много са му харесали сандвичите.-Мой ред.
Джейкъб отвори багажа си.Моля?!Той намери нещо за 1 минута.Беше това.И двамата бяхме супер.Слязохме долу и татко каза:
-Прекрасни сте.Нали мила?
-Да.-каза тя през зъби.Явно се опитваше да сдържи гнева си.
-В колко часа започва сватбата?
-На обяд.-кака майка ми отново през зъби. Мале само през зъби ли ще ми говори тая.
Подготвихме масите.Бяха дошли много хора.Ето че се започна.
-Вие госпожо Хавилън приемате ли господин Оуън за свой съпруг?
-Да!
-А вие господин Оуън...
-Да!-татко го прекъсна.
-Тогава можете да целунете булката.И бъдете заедно докато смъртта ви раздели.
Те се целунаха и си размениха хълките.Някой плачеха,но аз се ядосвах,както и Джейкъб.Вече имах нова майка това беше ужасно,но няма какво да се прави.Почнахме да обядваме,но ние със Джейкъб изядохме само малко.Полсе се качихме във стаята и разговаряхме.
-Имаш ли сестра?-попита той.
-Да.
-Как се казва?
-Не я познавам.-разпитваше ме все едно бях на съд.
-Ок.Да я потърсим.
-Дааа!
Ние излязохме и отидохме във "Папагаловата долина".Там срещнахме едно момиче.То изглеждаше така.Беше супер.
-Как се казвате?-попита тя.
-Аз съм Амилия Оуън а това е Джейкъб.Гаджето ми.
-Олл...аз съм Катерина Оуън.На кратко Кати.И това означава...
-Имаме едни и същи фамилии.Значи сме...
-СЕСТРИ!-викнахме двете и се прегърнахме.
Така тръгнахме щастливи към двореца.
-Коя е тя?-попита строго татко.
-Кати,сестра ми.
-Кати!
Те се прегърнаха.Ние се качихме във стаята и разказах на Кати за сватбата на татко ,Джейкъб и за всичко.Тя също се ядоса.
-Виж...не исках да те ядосвам от начало,но...трябваше да ти кажа.
-Няма нищо.
Със магия направих легло на Кати.По-късно вечеряхме и всички гледаха злобно майка ми9и на Катерина)естествено без татко.По-късно легнахме.

Аз станах най-първа.Всички спяха.Потърках очите си.Времето навън беше мрачно,черни облаци се извисяваха на небето,всички прозорци врати и къщи бяха затворени,духаше вятър,на кратко казано все едно навън времето е...мъртво.Побързах да закуся за да видя как е във "Гората на зебрите".Изядох два сандвича за 5 минути.Бързо облякох якето си и излязох през вратата като стрела.Краката ми стъпваха по нападалите листа от този ужасен вятър.Скоро стигнах във гората на зебрите.Чуваше се странна и тъжна музика.
-Олл...не.Кати!-викнах и се затичах на мостчето където винаги я виждах.
Тя гледаше надолу към мрачната вода и сълзите и падаха.Отидох по-близо д нея и видях че там са майка и и баща и.
-Спокойно ще ти помогна не се тревожи.-казах аз.-Трансформация Магия Стар.

-Чармикс!

Прелетях над моста и се загледах към водата.Видях източника на тази тъмна енергия.Беше едно цвете.Отидох над него.
-Явно трябва да го атакувам.-казах аз.-Умаиващи бонбони!
Никакъв резултат.
-Олл...значи искаш много силна магия.Така ли?Е добре.-бях готова да направя най-силната си магия.-Морски прилив от бонбони!
Аз го унищожих.Извадих и майката и бащата на Кати от водата.Видях че зад мен за Джейкъб и Кати.Кати беше трансформирана отново във първа трансформация(и чармикс).
-Да се прибираме?
-Да става.

Следва продължение...