БИТКАТА НА ИЗМЕРЕНИЕ ОМЕГА!

Огледах се наоколо. Мони се беше подпряла на една стена, Лина щеше да се разплаче (нищо чудно, все пак двореца бе унищожен) и Алекс беше до нея. Саманта (виновната за ситуацията) пък беше в безсъзнание... за щастие. Сия дойде до мен.
- Какво ще правим? Скоро ще ни свършат силите и ще се върнем в нормална форма и тогава ще замръзнем. Аз съм свикнала, на Флубъст температурата пада до -100 C, а и ти трябва да си си изградила имунитет при положение, че живя там, но другите... - погледнахме ги съжаляващо, когато Мони каза:
- Някой има ли идея къде сме? - Алекс и Лина, която се беше поуспокоила, поклатиха глави, както и ние. -Е... сега какво ще правим? Трябва да се измъкнем някак си от този леден капан.
- Да, но първо трябва да събудим Саманта. Не вярвам все още да е луда. След толкова силни атаки... - Каза Сия.
- Да... мен още ме боли гърбът заради онази нейна атака. - Разтегнах се, след което се усмихнах. При което явно Лина се ядоса.
- Какво се усмихваш пък ти? За малко Сам да ни убие, а ти...
- Да убие? Я стига! - Пак се разтегнах. - Най-много да ме прати в безсъзнание за малко. - Погледнах я сериозно. - Наистина ли мислиш, че толкова лесно се убива прин... човек, който е обиколил половината магическо измерение и притежава хибриден елемент? Моля ти се! - Завъртях очи. - Можех да я обезвредя за две секунди.
- И защо не го направи? - Все още беше гневна... или изплашена. Не можа да преценя. Завъртях очи.
- Защото с това първо щях да нараня и вас, второ - защото сградата щеше да се срути и трето, защото не искам да си хабя всичките сили заради нея. - Вдишах въздух дълбоко. - Същото важи и за Сия. - Тя кимна. - И Мони. Та тя има три чудовищни трансформации, за бога! - Също кимна. - А и вие.
- Моля? Мислиш ли, че щяхме да сме в това положение ако можехме?
- Вие можете. Но не искахте да го правите. Защото знаете, че не можете да нападнете приятелката си. - Погледнах сериозно Лина. - Но това за нея няма значение. Когато човек загуби контрол над силите си, следователно губи и себе си някъде в битката. - Въздъхнах. - И, честно да ти кажа, е по-добре, че последната й атака ни прати тук. Иначе щеше да унищожи цяла Солария.
- Лина, тя е права. - Алекс се съгласи, а убеди също и Лина.
- Да, но... - Започна Мони.
- По-важния въпрос е... - Сия. И двете довършиха заедно:
- Къде, по дяволите, ни е изпратила? - Започнаха да се оглеждат, а Сия каза:
- На Флубъст се учат всички ледени части в магическото измерение... атмосферата ми е позната, но само толкова. - Въздъхна. През това време бях създала сфера от огън, в която беше достатъчно топло, че да не замръзнем. А около Саманта бях сложила и клетка, която да я задържи ако щом се събуди е още луда. Всички влязохме във сферата.Сия материализира спални чували за всички, които бяха направени със специална технология на Флубъст срещу студа. След това започна да лекува раните, нанесени от Саманта. Но щом стигна до Лина...
- А, не, благодаря. Няма да...
- О, моля те! Сякаш ми е много приятно да...
- Вижте какво! - Казах твърдо на Лина и Сия. Нямахме време за това. - Колкото и да не ви харесва, това е истината. Ако не работим заедно, ще умрем. Лина, Сия е специалист в лечебната практика, за това я остави да те излекува. Колкото по-бързо свършим с тази част, толкова по-бързо ще измислим план как да се измъкнем от тук...
- Теб пък кой те направи шеф? - Един сънен глас се обади от зад гърба ми. Саманта се събуди. Боже, радвам се, че пак е нормална. Тя се огледа, а аз премахнах клетката. - Какво стана? Къде сме?
- Изгуби контрол, разруши двореца на Солария както и част от двора му, нападна ни с Мощен мрачен времеви вихър и ни прати... тук. - Обясних на бързо. Изглежда си спомни, защото започна да се извинява, но после забеляза, че е излекувана, защото последната й атака я беше ранила сериозно.
- Сия те излекува. - Саманта я погледна, а Сия кимна. Времевата фея й благодари. И тогава Сия каза нещо, което ни шокира тотално.
- Знам къде сме! В Измерение Омега на Андрос! - Изглежда и себе си шокира с това, защото се подпря на стената.
- А сега какво? - Алекс се притесни.
- Та ние сме в затвора! - Лина май щеше да се разплаче.
- Ние не сме в затвора! - Намеси се Мони.
- Феи! - Извиках. Трябваше да се стегнат. - Успокойте се! Ние не сме в затвора. Попаднахме тук случайно. Но по-важното е, че ако не се измъкнем бързо от тук, ще замръзнете! - Заговорих по-спокойно. - Ние със Сия ще издържим по-дълго, но все пак... За това хайде да се успокоим, да измислим план и да се разкараме от тук! - Заявих ясно.
След това всички се успокоиха... малко или много.

To Be Continued...

*Продължавахме да вървим...
Мони се спря.
- Не мога повече! - Облегна се на стената. Бях забравила, че не може да стои на крака дълго време. Отидох при нея.
- Знам, трябва да продължим! Колкото повече стоим тук, толкова повече ще...
- Да, да. Знам! - Въздъхна. - Просто... - поклати глава и се изправи. - Права си, да вървим! - Много странно. Подсмихнах се. Сия й влияе добре! След малко пак се появиха онези ужасии, само че този път бяха повече човекоподобни... на, направо си бяха хора. Да не би да са пазачи или... ? Но преди да попитам, ни нападнаха. Атаката беше слаба, за това лесно я отбих. И тъкмо щях да заговоря, когато дойде следващата и после пак.
- Ааа, писна ми! - Извиках. - ТРАНСФОРМАЦИЯ!!

- Момичета, аз ще се оправя с тези. - Казах го, защото знаех, че няма смисъл всички да си хабим силите за тези слабаци. - Огнен лед! - Те се защитиха, но, както всички, не знаеха за огъня вътре и се опариха. След това пак атакуваха. - Огнен щит! Леден свредел! Турбо огън! - Атакувах ги със сила, и то голяма. Изобщо не ми се занимаваше. Те изчезнаха на някъде, а ние продължихме да вървим...

To Be Continued...

Ходех като след 10 чашки ракия (). Единственото, което ме тласкаше напред бяха инстинктите ми и тъгата от смъртта на Алекс. Около мен беше размазано. До едно време чувах гласовете на момичета, после станаха заглъхнати и накрая съвсем изчезнаха. Продължавах да вървя все напред, без да спирам.
След дълго ходене, най-после се отърсих от тъгата и казах:
- Момичета, а сега... - Но се усетих. Наоколо нямаше жива душа. - Хора? ЕХО! ИМА ЛИ НЯКОЙ ТУК?! - Започнах да тичам и да викам. Трябваше да се измъкна! Трябваше! Не можех да умра тук. Не исках да умра. Не трябваше.
Бях изпаднала в паника. Бях сама. И изведнъж...
- Луси... Луси... Луси...
- Кой ме вика?
- Луси... Луси...
- Кой си ти?
- Луси... Дъще...
- Татко?! - Замръзнах на място, а гласът продължи да се отдалечава и да повтаря:
- Дъще... Ела... Ела при мен... Луси...
Паднах на леда, а гласът съвсем заглъхна. Всичко потъна в тишина. Отново се панирах. Свих се на земята и останах така дълго време.
- Ей, момиче! Ей! - Вдигнах глава. Загледах се. Пред мен имаше три фигури. Мъжки, грозно облечени фигури. Изправих се. Гледах в лицето някакви мъже, които явно бяха от доста време тук. Погледна ме и каза: - Коя си ти? - Отърсих се от сънливостта и си спомних всичко. Реших да се държа като принцесата, която съм - на една от най-силните планети в измерението.
- Това аз трябва да ви питам. - Заявих надменно. - Тук не би трябвало да има някой.
- Да, но ти си тук. - Намръщи се втория, а високия продължи:
- Казвай коя си ти? - Стисна си оръжието.
- Я по-кротко. - Погледнах го в очите. - Не си позволявай да ми говориш така. - Май се ядоса още повече и реших да му кажа нещо, когато повдигна оръжието си. - Не си и помисляй да ми вдигаш оръжие. - Погледнах надменно, отново. - Или аз, принцеса на Хертофили, Луси VII, могъща фея, ще те изпратя на място далеч по-лошо от Омега! - Заявих твърдо и височайшо.
- Ха! Не ме разсмивай! - Засмя се. - Какво ще прави принцеса тук? - Намръщи се. - Бързо казвай коя си или... - Изправи ръждивия си меч, с което ясно заяви, че ще се бие. Въздъхнах.
- Не ми се искаше да стигаме до тук, но... - Поклатих глава. - Магия Wings! ТРАНСФОРМАЦИЯ!

- Леден свредел! Огнен лед! - Уцелих ги с две атаки наведнъж.

Те се защитиха. Явно бях много изтощена. Отново атакувах.
- Турбо огън!

Избегнаха го. Не мога да повярвам. Избегнаха дори това?!
Големия се ядоса. Полетях нагоре, но той ме хвана за крака. Тогава ми свършиха силите и паднах на леда. Добре, че беше щита.
При удара ми причерня и последното, което видях беше как онзи ме хваща и ме понася на някъде...

To Be Continued...

Вървяхме по пътеката, която се беше показала след първото изпитание.Не ни се ходеше изобщо, а и бяхме уморени...И нямахме време да спрем да си починем...
- Ох, това няма ли край? - каза Лина.
- Да видим! - обади се Сия. - Луси, какво ще кажеш за...? - и изведнъж спря.
- Какво стана?Защо спря? - попитах я.
- Луси!?Луси?! - започна да крещи.Всички я погледнахме и започнахме да се оглеждаме за Луси, но... НЕЯ Я НЯМАШЕ!
- Но къде е? - панира се и Мони.
- Луси, не е време за шеги!Мислех си, че точно ти го знаеш! - не издържах аз.Нямаше как да се е изгубила.Та нали вървяхме една до друга...!
- Мисля, че не е шега!Но къде е? - обади се и Лина.Къде можеше да е?
- Ще се върнем назад!Няма да я оставя сама! - каза решително Сия и тръгна назад.Точно тогава пред нея се издигна някаква ледена стена!
- Но какво...? - започнах.
- Как така?Защо не ни дават да се върнем?Това трябва да е старейшината на Омега!Но защо прави това!? - размишляваше Сия. - И аз контролирам леда!Щом иска война ще си я получи! - продължи. - Трансформация!Леден поток!

Атаката на Сия не направи нищо на леда...Не направи и малка пукнатина.Какво ставаше тук..?Луси изчезна, а не ни даваха да се върнем за нея!
- По-лошо може ли да стане? - казах аз.И за "късмет" от стените излязоха някакви създания...Бяха облечени в черно и бяха нещо, като нинджи!Не можех да определя какво са!
- Следващия път може ли да замълчиш? - не пропусна да се заяде Лина...
- Кои сте вие?Какво искате? - започна да разпитва Сия и заотстъпвахме.Тези същества ни притискаха към ледената стена, която ни беше спряла да се върнем назад!
- Нинджи? - предположи Мони.
- Не знам, но каквото и да са да се заемем с тях! - чух Лина.
- Тран... - и точно преди да се трансформираме се появиха някакви превръзки на очите ми.Явно и на другите, защото започнаха да се оплакват, че нищо не виждат!В този момент усетих някакъв удар в гърба си.Някой ме удари с пръчка.Вероятно "един от новодошлите"!Строполих се на земята и в този момент чух глас:
- Ето го и едно от другите ви изпитания!Сега ще проверим какви са инстинктите ви!Без да виждате ще трябва да се преборите с нинджите!Не забравяйте, че със всяко изминало изпитание вие показвате желанието си да се измъкнете оттук, а ти Саманта и, че искаш да контролираш силите си! - и в този момент гласът спря.Явно старейшината си беше заминал.И ето, че сега останахме сами с онези същества и трябваше да се преборим с тях с вързани очи!Нямаше да стане с магия, защото щяхме да сме още по-дезориентирани!
- Момичета, тези изпитания ми лазят по нервите!Сега и ще трябва да се бием без да виждаме..Нямам думи! - чух Сия.
- Не си единствената мислеща така! - отвърна Лина.В този момент усетих и чух някакъв замах много близо до мен.Инстинктивно се наведох и усетих как нещо мина над главата ми.Ако не го бях направила явно щях да отнеса жесток удар.
- Трябва да се концентрираме и да слушаме много внимателно за движения около нас!Ако го направим ще усещаме кога ще ни ударят и ще успеем да предвидим ударите им.Но трябва да пазим тишина! - викнах.
- Вече го разбрах! - чух Лина. - Но да ги победим и то със слуха си...!Затова помисли ли? - продължи.
- Засега да не им позволяваме да ни ударят! - отговори Сия, вместо мен!Пак усетих някакъв замах обаче този път беше близо до краката ми.Скочих и нищо не ме удари.Явно бях предвидила и тази атака.Другите също се справяха добре, защото не чувах стонове и звукове от падане.И в този момент долових още един шум от нещо.Явно пак ме атакуваха с пръчките си.Но този път не знам и аз как го направих хванах пръчката и я издърпах от ръцете на нинджата, който ме атакуваше и го ударих, защото беше твърде близо до мен и нямаше как да не го улуча!
- Момичета, вземете им оръжията и ги атакувайте! - изпревари ме Сия.
- Вече го направих! - обади се Мони.
- Не сте единствените! - включи се и Лина.Явно всички се справяха много добре и до няколко минути нинджите, които трябваше да ни разкажат играта бяха на земята!В този момент превръзките на очите ми се махнаха и можех да виждам.Огледах се и видях, че и другите бяха без превръзки.От някъде изникна и старейшината на Омега и каза:
- Вие минахте теста успешно!Вашата приятелка Луси се е загубила, но за щастие едни от пазителите на Омега са я намерили!Първо са я помислили за някой злодей измъкнал се от клетката, но след като ми съобщиха какъв е случая се сетих, че това е тя!Ето я и нея! - и изведнъж в ръцете му се появи Луси и той я остави на земята.
- ЛУСИ! - извика Сия с насълзени очи,затича се към приятелката си и я прегърна.
- След малко ще се съвземе! - продължи старейшината! - Преминахте изпитанието, защото показахте колко силно искате да намерите приятелката си и за нищо на света не бихте я оставили сама!Също показахте, че сте готови да се борите със всичко и без магически сили, което още повече ме убеди, че сте добри момичета и когато поискате нещо не се отказвате!Поздравления!Ще трябва да преминете и още няколко изпитания!Надявам се да се справите! - продължи старейшината и изчезна!Всички се прегърнахме и отидохме при Луси, за да видим как е!След малко се събуди...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Събудих се и инстинктивно скочих на крака назад. След миг видях, че това са момичетата. Погледнах объркано към тях...
- Боже мой! Сия... да не би да плачеш?! - Отдръпнах се назад с ужасен поглед, при което тя се разсмя и аз след нея.
- Трябваше... трябваше да... си видиш... физиономията... - каза през смях тя. Когато се успокоихме, попитах:
- Как ме намерихте всъщност? Онези, грозните...
- Имаш предвид пазителите ли? - Зачуди се Саманта.
- Пазители? Хм... не мислех, че са такива. Е, както и да е... - Изтупах си дрехите. - Какво ново?
- А, нищо. Просто минахме следващото изпитание със завързани очи. - Каза съркастично Лина. - Нищо особено.
- Да... е, какво чакаме? Да вървим. А къде... - Тогава се сетих. Алекс не беше с нас. Направих се, че съм търсила нещо. - А, да. Изпуснах го на леда. Както и да е, да вървим. - Тръгнах първа, за да не се загубя пак, а и за да не видят погледа ми, изпълнен с тъга.
След малко обаче се сетих за нещо друго. Заковах се на място.
- Луси? Какво има? - Мони застана до мен, но не помогна. На лицето ми се изписваше ужас, истински неподправен ужас.
- Какво? - Саманта проследи погледа ми, но той гледаше в цялото пространство. Сви рамене безпомощно.
- Има ли нещо? - Сия изглеждаше притеснена, а Лина добави:
- Добре ли си?
На никой не отговорих, при което те се притесниха и започнаха да ми говорят. Не, че ги слушах. В главата ми кънтяха думите на баща ми "Дъще... Ела при мен...". Той ме викаше. След толкова много години, той ме викаше... по-скоро ме търеше.
Обърнах се към момичетата. С боен пламък в очите, крещящ думите ми, казах:
- ДА ИЗЧЕЗВАМЕ ОТ ТУК!

Тръгнах решително напред без да им дам възможност за отговор...

To Be Continued...

- ДА ИЗЧЕЗВАМЕ ОТ ТУК! - Каза Луси и тръгна напред. Щях да кажа нещо, но Сия поклати глава... да, беше права. За двата месеца, през които я познавах, бях разбрала, че да се спори с нея е просто губене на време. Въздъхнах. Това вероятно се дължи на принцеското ѝ потекло.
Тръгнахме след нея.
- Луси... къде отиваме? - Попитах полузаспала. Облегнах се на стената със затворени очи. - Може ли да си починем малко? Съвсем мъничко? - Казах умолително, а Лина и Сам ме подкрепиха. Но Луси и Сия, която безусловно я подкрепяше, казаха:
- Имате пет минути! - И седнаха настрана да обсъждат нещо... вероятно план как да се измъкнем. Седнах на земята и се отпуснах, както и другите две.
Тъкмо се отпуснах, когато...
- Хайде, време е да вървим! - Луси стоеше пред мен с грейнало лице. Явно имаше план, но на мен не ми пукаше.
- Стига де, само още малко! - Обърнах се на другата страна и пак задрямах, но тогава получих мигновен главобол. - Ауч!
- Какво стана? - Попита Саманта.
- Н-Нищо. Сигурно ми се е сторило. - Какво беше това? - Е, хайде да вървим! - Казах и станах.
Вървяхме напред през тази ледена пустиня.
И изведнъж ми стана студено.
- Тук да не стана по-студено?
- Да... наистина е така. - Лина потръпна.
- Да не би щитът да отслабва? - И нейните зъби затракаха, но Сия и Луси само се спогледаха неразбиращо, след което каза:
- Аз нищо не усещам. А ти Сия? - Тя поклати глава, а другата се опита да направи огнена сфера, но не подейства. - Какво стана? - Опита се пак, но същото. И отново. И отново. - Какво, за бога, става тук?
- Си-сигурно е-е д-д-друго из-з-з-зпитание-е. - Казах аз, а Сия се обърна към Луси:
- Ако не го преминем бързо, те ще замръзнат. За нас не съм сигурна но... какво да правим? - Русокосата ни приятелка само поклати глава, след което се опита да направи още една сфера от огън около нас, но пак нищо. Въздъхна.
Тогава се появиха ледени същества. Нито аз, нито замръзващите момичета можехме да се бием, за това се дръпнахме настрани. Поне да не пречим на Сия и Луси.
- Магия Wings!

- Леден свредел! - Извикаха и двете.

- Вихър от лед! - Беше Луси.

- Ледена пустиня! - Сия използва някаква нова атака, но дори тя не подейства.

- Какво ще правим? - Двете се спогледаха, но тогава едно от съществата ги удари и те паднаха на леда и си удариха главите. Изпаднаха в безсъзнание.
- ЛУСИ! СИЯ! - Изкрещях. Те не се събудиха, а аз погледнах гневно нещата. - Ще с и платите за това! Магия Wings!

- Лина, погрижи се за тях. Аз ще помогна на Мони. Магия Wings!

- Времеви окови! - Атакува първа Саманта.

- Мозъчна вълна!

Изглежда, че двете ни атаки, както и тези на Луси и Сия, повлияха и съществата се разпръснаха на парчета. Появи се Старейшина на Омега и каза с неговия дълбок глас:
- Поздравления, феи. Успешно преминахте третото си изпитание. Доказахте, че въпреки замръзването, ще спасите приятелките си. Поздравления. Заради куражът ви, ще възстановя щитът срещу студа върху всички ви. - И докато изчезваше добави: - Очакват ви още изпитания, млади феи. Бъдете готови...
Аз и Сам се разформирахме и отидохме при другите. Вече не ни беше студено, за това седнахме при тях.
Скоро задрямах...

To Be Continued...

Вървяхме, а всички си говореха оживено за... разни неща. Но аз не ги слушах, отново.
Бях се замислила за изпитанията. Мони, Сия, Сам си бяха преминали изпитанията, а Лина победи великана, което я включва към тях. Останах само аз. Въздъхнах тихо. Какво щях да правя? Следващото трябва да е последното и ще е за мен, но... ами ако не мога да го премина? Ако не съм достатъчно силна? Ако не успея и заради мен останем тук завинаги? Ако никога не успея да се видя с баща си отново?
На лицето ми застана мрачен поглед.
Спрях се и забих юмрук в стената. Явно другите бяха обзети от вълнение и не ме забелязаха. Продължих все така в мрачно настроение.
* След дълго ходене...
Изведнъж всички паднаха на леда, в безсъзнание. Всъщност... те май спяха.
- Какво по...? - Май само аз бях будна. Изведнъж главата ми се изпразни. Имаше само едно нещо там: Спаси приятелите си! Първо се опитах да ги събудя, но щом ги доближих ме удари ток. - Какво да правя? Какво да правя? Ъх... Сия щеше да се оправи с това за нула време... - И тогава се появи някакъв мъж. Най-вероятно бе пазител, защото имаше същото оръжие като онзи.

Но този път имаше нещо на рамото му...
- Това... това... това е... - Заекнах, зяпайки го.
- Какво си ме зяпнала бе, хлапе? - Гласът му беше груб. Но аз се намръщих и казах:

- От къде имаш този знак? Той се дава само на благородници от Хартофили!
- А? Това ли? - Погледна си рамото. - Живях там преди години... и защо те интересува всъщност? - Вдигнах си ръката.

- Знакът на Кралското семейство? - В първия момент се учуди, но след това каза с неговия ужасяващ глас. - Ти сигурно си онази принцеса, която е избягала. Не знам защо си тук, но моята работа е да те победя и нищо повече! - Направи огнено кълбо и го запрати към мен. Избегнах го и се трансформирах.
- Магия Wings!

- Леден Свредел!

Избегна я.
- Хибриден елемент, а? - Подсмихна се. - Е, познай. И аз съм научил това-онова. Киселинен огън!

- Огнен лед! Турбо огън!

Избегна ги и атакува с атака, наречена с някакво странно име.

Паднах назад и се ударих в леда. Дойде до мен и каза:

- Е, явно ти ще ги провалиш. - Изблъска ме при другите... другите... приятелите ми... не бива да ги провалям... не бива...
* От тука пуснете тази песен.
- Аз... аз... няма да...

- НЯМА ДА СЕ ПРОВАЛЯ! - Изправих се, а той се обърна невярващо. - Няма... да... СЕ РАЗМИНЕШ ТОЛКОВА ЛЕСНО! - Изкрещях му. - Urano Metria!

Той изчезна.
- Добре, победих го! И момичетата... се... събуждат...

To Be Continued...

Събудих се.
- Какво по...? - И тогава видях Луси. Отидох до нея, а след малко се появиха и другите. Май и те не знаеха какво става тук. - Луси, хей Луси. Събуди се! Хей! - Разтресох я. Докато останалите се изправяха от леда, тя си отвори очите. В първия момент стоеше неподвижно, но после заговори толкова бързо, че едва успявах да проследя какво казва.
- Мони! Слава богу, че си добре! О, също и другите! - Прегърна ни всички с такава скорост, че почти не я забелязах. - Добре ли сте, всички? Нали онзи не ви е навредил? О, господи! Та той беше от Хертофили! - Сега пък започна да обикаля наоколо, а след нея се вдигаше лек дим. - Но какво прави член на благородническо семейство тук? Та той се опита да ме убие! Охо... само да разбера кой е... ще му се стъжни живота! - В очите ѝ проблесна зъл пламък, а Сия май получи сърдечен удар. ()

- Ще му се прииска никога да не ме е срещал! Ще си плати този за това, че ме накара да използвам Urano Metria! Ще види той! За какъв се мисли, че напада принцесата си! Този малък, жалък, глупав...
- ЛУСИ! - Сия застана до нея и я разтърси здраво. - УСПОКОЙ СЕ!
- Уф. Добре. - Въздъхна и се облегна на стената, а Лина каза:
- И все пак... какво се е случило тук?
- Ами... - Започна русокосата, по-спокойно този път. - Вървяхме си нормално и изведнъж вие заспахте на леда. Тогава се появи онзи със знака на благородниците от Хертофили... и започна битка. Първо загубих - тук Сия се опули като магаре (), - но после той почна да дрънка разни глупости и... ме вбеси! - Започна да говори по-високо, почти викаше. - Заради него трябваше да ползвам Urano Metria! Как си позволява да ме предизвиква на битка! Трябвало да ме победи! Друг път! - Пак се ядоса, но този път изпрати ледено кълбо към стената, а тя се напука. Като че ли никой не забеляза това.
Казах ѝ:
- Хайде, хайде. Успокой се. - Усмихнах се мило.
- Да, да. Хубаво. Да вървим. - Тъкмо тръгнахме, когато тя пак спря. - Я чакай малко! Ако това трябва да е било изпитане, тогава защо... - Но точно в този момент чухме монотонния глас на Старейшина да казва:
- Поздравления, вие завършихте изпитанията си успешно! - И изчезна. Очаквахме да каже още нещо, но...
- Моля?! И сега какво? Само това ли беше! Просто ги преминахме, а сега това! - Избухна Луси, отново, а Саманта се обади за първи път от както се бяхме свестили:
- Стига де. Вероятно той си има причина... - Но и Сия се присъедини:
- Не, не, не! Той каза, че... - Тя май беше по-разпалена и от Луси. Сам я прекъсна:
- Напротив! - И Луси:
- Да, да! Нали трябваше...
- Ами да! Луси е...
- Не е права!
Аз и Лина стояхме отстрани и ги гледахме как се карат. Не можех да издържа на това.
- МОЛЯ ВИ! - Извиках и те спряха. - Не спорете. Така само губим време! Да вървим. - Тръгнах първа, а те след мен. След малко усетих, че напрежението върху всички е голямо, за това казах: - Имам идея!
- Каква? - Каза Луси, а през това време зазвуча мелодия. Всички се огледаха наоколо. Бяхме в една огромна галерия, за това замахах с ръка и тук се появи сцена с микрофон. Другите се спогледаха с учудване, а аз се ухилих и казах, качвайки се на сцената:
- Време е да се отпуснете малко!
(И тука звучат тази, тази, и тази песен.)

След малкия ми мини-концерт, всички си бяхме възвърнали настроението. Продължихме да вървим напред...

To Be Continued...

След хилядите изпитания, които преминахме вървяхме за пореден път...Вече започваше да ми омръзва, но имах ли избор..?Изведнъж, както си ходехме пред нас се появи някакъв огромен портал, който обаче беше заключен...
- Това предполагам е и изхода! - каза Лина.
- По-важният въпрос е как ще се измъкнем през това нещо. - отвърнах.
- Нищо няма да стане!Опитите да го отворим ще са безполезни...Може да го отвори много мощно създание! - обясни ни Луси.
- И сега? - каза вместо мен Мони.
- Не мога да повярвам!Минахме през толкова много неща!Дори и една от приятелките ни ни напусна, но пак и пак попадаме в задънена улица!... - каза Сия.На всички ни стана много тъжно за Алекс, защото Сия ни подсети за това, което се бе случило...Замълчахме и стояхме неподвижно...
Тук пуснете тази песен!
- О, Алекс..! - чу се от Лина.Това бе нормално, защото тя беше много добра приятелка с момичето, което загубихме...Не исках и да си помислям затова, защото веднага в главата ми изникваше вината за смъртта й!Ако не бях откачила със сигурност нямаше да сме в това положение.Да, намерих един от старейшините на времето, но за какво?За да разруша част от Солария, пък и да ни доведа тук, където Алекс загина, а и преминаваме през ужасно трудни изпитания!Паднах на твърдата студена земя и не можех да помръдна...!Колкото и да не ми се искаше трябваше да се разберем с момичетата какво ще става оттук нататък!Бяхме го отложили само заради това, че сме в Омега!Но като се измъкнехме щяхме да говорим...Бях унищожила част от планетата на Лина, а и станах причина една от приятелките ни да....НЕ ИСКАХ ДА СЕ СТИГА ДОТУК!Не можах да издържа и заплаках.Подпрях се на стената от лед..Усещах, че погледите на другите се насочиха към мен, но това точно сега не ме интересуваше...
В този момент се появи някаква светлина и ни заслепи.След като това премина с момичетата погледнахме натам, откъдето се беше появила и видяхме старейшината на Омега, който ни каза:
- Поздравления момичета!Вие преминахте всички изпитания, с което показахте, че имате воля и заслужавате да се измъкнете от това измерение!Ти Саманта, пък ми показа, че силно искаш да овладееш силите си! - кимнах. - Много добро представяне!Но сега трябва да вземете едно много важно решение! - и в този момент замръзнах.Усещах, че нямаше да ни каже нещо хубаво!
- Тъкмо, когато си мислех, че се е свършило..! - чух да казва зад мен някой.Имаше право!
- Вие трябва да решите кой да премине през портала и да се измъкне оттук.През този портал ще преминат само 4 човека!Вашата задача е да изберете кой да остане в измерението завинаги! - ни съобщи старейшината.Тъкмо се бях изправила и бях избърсала сълзите си, но след като чух това пак се строполих на леда...Сега трябваше да обречем някой на ужасна смърт..!
- Но това..!?НЕ Е ЧЕСТНО!НЯМА КАК ДА РЕШИМ КОЙ ДА ЗАГИНЕ ТУК! - изкрещя Луси.
- Всички сме съгласни с нея! - потвърди Мони.
- Това....Останах без думи!Вие ни казвате да изберем кой да убием!Това е недопустимо! - извиках и аз.
- Няма как да се случи!!! - включи се и Лина!
- Нямате друг избор!През портала ще преминат само 4! - заяви уверено старейшината на Омега, а аз не можех да повярвам, че чувах това..!
- Това няма да стане!Никой няма да остане тук! - изкрещях!
- Напротив! - отговори ми.
- Момичета, да кажем решението си заедно! - обади се Луси.Кимнахме и започнахме:
- Никоя от нас няма да премине през портала, ако не можем да преминем всички!По-добре да останем в това измерение завинаги всичките, отколкото да оставим една от приятелките си тук! - отвърнахме на старейшината.
- Сигурни ли сте в решението си? - попита ни той.
- Абсолютно сигурни! - потвърди Сия.
- Е, тогава момичета преминахте и последния тест!Трябваше да разбера дали наистина ще направите такава голяма жертва за една от приятелките си!Браво!Можете да преминете през портала!Но първо, ако си спомняте ви бях обещал награда, ако преминете тестовете!Наградата е мястото, на което ще отидете вие, като минете през този портал! - каза ни старейшината и изчезна.
- Какво ли ще е мястото, на което ще ни отведе? - попита Мони.
- Да проверим! - отвърна й Лина и всички влязохме в портала.След тунелът през който преминахме паднахме на земята.
- Момичета, най-сетне!Освободени от Омега! - извиках много развълнувана и щастлива!
- Не прибързвай!Огледай се и виж къде сме! - отговори ми Луси!Послушах я и видях..!Всичко около нас беше във вода!ВСИЧКО!Единственото сухо място беше това, на което седяхме, а то също не беше голямо!!!ВСИЧКО БЕШЕ ВЪВ ВОДА!!!...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...