приключение в Alfea

След като с Лина се прибрахме веднага заспах, защото наистина бях много уморена. Но за съжаление след около 30 минути будилникът звънна. "Оу, щях да забравя!" Станах, оправих се на бързо и излязох от стаята. Лина се беше унесла на стола и не беше усетила будилника, което беше много добре, защото не разбра, че тръгвам. Излязох навън и видях, че се свечеряваше. "Добре, да се залавяме за работа!" Точно, когато щях да напусна училището, се блъснах в... Уил! "О, не... точно сега ли?"
- Хей, какво правиш тук? - опитах се да бъда, колкото се може по - убедителна.
- Ами научих, че едно момиче е дошло в Алфея и спешно трябва да я видя. - отговори ми и му личеше, че бързаше много.
- Защо?
- Ами трябва да я видя... отдавна не сме се срещали, много добра и мила е..., а и сме приятели от доста време! - "Приятели от доста време? Коя е тази?!" Идеше ми да се разкрещя, но запазих самообладание.
- И коя е тя? - попитах го.
- Нямам време за това..., но много искам да те запозная с нея. Перфектна е! - "О, Боже... хвали някакво друго момиче пред мен!"
- Чао. - измърморих и излязох от Алфея. "Коя е тази...? Защо Уил е толкова... той говори за нея сякаш тя е нещо прекрасно! И то пред мен! Изобщо... не знам дали връзката ни бе добра идея..." Но бързо се отърсих от мислите си, защото ме чакаше нещо много по - важно. Навлязох навътре в гората и се запътих към мястото на срещата с едни познати... от Облачната кула!

***

След като приключихме тръгнах обратно към училището, но имаше един огромен проблем. Беше много късно през нощта и бариерата вече бе спусната, но... бях научила една магия за пробиване на щита от познатите ми, което обясняваше как се промъкваха през нощта в училището. Стигнах до Алфея с летене, промърморих магията и дупката в щита се отвори, бързо се промуших през нея, точно преди действието на магията да отмине. "Аларми не запищяха? Това е добре!" - помислих си и се върнах в стаята ни с Лина. Тя спеше и много тихо се шмугнах в леглото си. Зачудих се какво щях да й кажа, когато ме питаше къде съм била до толкова късно.

*По рано през деня*

Търсех Мария, когато видях принцесата. Отидох при нея и попитах:
- Случайно да познавате Мария? Тя е от първи курс. - Замисли се, но поклати глава. Да видим дали ще стане... - Добре , разбирам. - Обърнах се и заговорих на "себе си" на хартофилйски: - Кой ли я познава...
- Чакай! - Каза тя и аз я погледнах. - Ти от Хартофили ли си? Аз съм.
- Нима? Супер. Аз съм Марлийн Брукс.
- Приятно ми е. Луси Хартофийлия.
- Абсурд! Вие сте... - тя кимна. - Тогава честито! Дано сте щастливи заедно!
- Б-Благодаря! Искаш ли да ти помогнем с търсененто? - Кимнах и тръгнахме, след като си облече униформата и оставихме приятелката й да пази... не знам какво.
След доста търсене, не постигнахме голям напредък.
Тогава се появи някакво момиче. Говореха си с принцесата, но аз не обръщах много внимание. Изведнъж русокоска се обърна към мен:
- Познай какво! Знаем къде е стаята на Мария!
- Сериозно?
- Да! Сия, ще ни заведеш ли? - Червенокосото момиче кимна и тръгнахме.
Стаята не беше далече от моята, което бе добре.
Те си тръгнаха.
Почуках на вратата и от вътре излезе момиче с дълга червена коса.
- Как да ти помогна?
- Ти ли Мария? - Тя кимна. - Аз съм Марлийн. Заедно трябва да работим по сливащото упражнение.
- О, бях забравила. - Засмяхме се. - Изчакай тук. - След малко излезе.
- Какво ще кажеш да обмислим как да си слеем силите? - Тя се съгласи и излязохме навън.
След час-два започнахме да сеупражняваме върху чудовището, което Фарагонда ни "даде".
- Трансформация! - Казахме и двете.

Spoiler:

- Черна дупка! - Това задържа чудовището неподвижно, за да го атакува Мария:
- Огнена клетка! - След това махнах магията си и го атакувахме заедно.
- Супернова!
- Огнена експлозия!
Успяхме да го победим и то изчезна.
- Ура! - Казахме заедно.
- Е, май е време да се връщаме. Скоро ще се стъмни - казах.
- Да, пък и се уморих от това. - Стгнахме стаята й. - Лека нощ!
- Лека! - Продължих към стаята ми.
Щом влязох, отидох да си взема гореща вана. След това си легнах веднага.

To Be Continued...

25.12.1999

Фарагонда беше споменала за нещо като тест за сливаща магия.Трябвало да слеем магиите си по двойки.Добре че бях със Силвия.Беше казала също че ще се бием срещу някакво чудовище.Веднага побутнах Силвия.
-Какво?-попита ме учудено тя.
-Тест след тест.-отвърнах аз.-Това е невъзможно.
-Възможно е.-поклати глава тя.-Такива учители има навсякъде.
-Оф...да не си говорим а да търсим информация за сливане на магиите вятър и сладко.Тръгнахме към библиотеката.
-Доста странна сила имаш.-каза тя.
-Еее...такава се е родила силата ми с мен.
Ние се засмяхме,въпреки че не беше толкова смешно.Стигнахме във библиотеката.Отворихме книги.Нямаше нищо.Хвърляхме и разхвърляхме
( Laughing

). Докато Силвия не ме викна.
-Ела!Намерих нещо.
Тя започна да чете.Пишеше:"Ако искате да слеете сладко и вятър можете да използвате тези примерни начини:1.Тази която има силата на сладкото може да направи желе във него вятърната фея да сложи доста вятър и чудовището ще избухне ако има прекалено вятър.
2.Да натъпчете чудовището със бонбони.То ще заспи ако са упояващи.Но това не е единственото за да може бонбоните да стигнат до устата му ще ги издухате със вятър,но той ще бъде само заспал,затова го сложете във желе,смалете го и го издухайте."
-Как ще го смалим?-зачудихме се ние.
Отново търсихме информация.Аз намерих едно заклинание.То беше:"Амакари нека се смали."Силвия също го прочете и се опитахме да го запомним.
-Запомних го!-казахме на едно ние.
Отново се засмяхме.Излязохме от библиотеката и се зачудихме къде ще намерим чудовище.
-Да се трансформираме и да огледаме.
-Съгласна!-аз кимнах.-Магия Стар!

приключение в Alfea - Page 8 KvSTgwtr2t

-Чармикс!

приключение в Alfea - Page 8 SHsMXYQB9b

Ние литнахме над цяла Магика.Видяхме една къща със отворена врата и литнахме натам.Аз влязох първа,после влезе и Силвия.Беше доста страшно.Чухме глас на нещо като трол.
-Аз съм Кнут.Приятел на Триксите.Очаквах ви.
-Хайде Сиси!-напомних и да го атакуваме.
-Олл...да!-тя кимна.-Кой вариант ще използваме?
-Втория.-казах аз.-Умаиващи бонбони!
-Отнасяне!
Този така наречен Кнут се нагълта с бонбони и заспа,както и беше написано.Аз кимнах на Силвия че сега трябва да го сложим във желе да го смалим и издухаме със вятър.
-Желе!-викнах аз.-Да кажем заклинанието заедно.-казах тихичко.
-Амакари нека се смали!-когато изрекохме тези думи той се смали.
-Отнасяне!-викна Силвия.
Получи се както беше написано.Ние се прибрахме във Алфея изморени.Веднага седнахме на леглата си.

winxclubtv няма да продължава аз написах всичко Wink

18.08.1997// 20.06.1996

Минавах покрай Гризелда .
- Как ти е името ? - Ме попита строго тя.
- Ами... Касиди Уилямс .
- От коя планета си ?
- От Земята.
- Добре влизай .

16.01.1996

След вчерашния провал на тренировките ни с Ариана бяхме в стаите си. По-късно вече бяхме заспали, защото бяхме доста изморени, а пък и утре беше денят на теста.
_______________________________________________________
На сутринта станахме рано, защото изпита ни беше първия час и трябваше да сме там по-рано от обичайното. Облякохме си ежедневните униформи и се запътихме на двора, където щеше да се проведе изпита ни. Когато пристигнахме почти всички момичета от нашия клас бяха там и чакаха да бъдат изпитани. Докато гледах как другите момичета използват сливащи магии почти без проблем ставах още по-изнервена, защото с Ари не бяхме решили каква магия ще направим, за да довършим чудовището. Малко след като си помислих това Гризелда произнесе нашите имена с Ариана. Бях шокирана, когато я чух да казва това. Не знаех какво да правя, но нямах избор и с Ари си направихме знак, за да се трансформираме.
Алис - Трансформация! - извиках.
приключение в Alfea - Page 8 5880660l

Ариана - Трансформация! - Ариана се трансформира след мен.
приключение в Alfea - Page 8 R8ULDd

След това Фарагонда създаде някакво отвратително чудовище и ни каза да започваме.
- Морски прилив! - като за начало използвах обичайната си атака.
приключение в Alfea - Page 8 Aisha-attacks-winx-club-fairies-31610973-384-288

приключение в Alfea - Page 8 Aisha-attacks-winx-club-fairies-31610973-384-288

- Огнена прегръдка! - Ариана атакува, но нито една от атаките ни не му направи дори и една драскотина.
приключение в Alfea - Page 8 5684198c

Атаките ни бяха напълно безполезни срещу това, освен ако не използвахме сливаща магия. Бяхме готови да я направим, но чудовището беше по-бързо от нас и веднага след удара ни атакува.
- Огнена бариера! - извика Ариана с което ни защити от атаката му.
приключение в Alfea - Page 8 Winx_85

- Браво, Ари! - намигнах и.
приключение в Alfea - Page 8 Sparkly-wink-bloom-the-winx-11405374-500-334

- Воден знак! - отново се опитах да го атакувам, но атаката ми му въздейства много малко. Докато се усетя, то отново ни атакува с още по-силна атака.
- Щит на океана. - веднага ни защитих, но след тази атака щита ми намаля много и изчезна.
приключение в Alfea - Page 8 1x16-BloomShield3

приключение в Alfea - Page 8 1x16-BloomShield3

И двете бяхме сигурни, че няма да стане така и знаехме, че е време да слеем магиите си.
- Готова ли си? - попита ме Ариана.
- Дори и да не съм нямаме избор. Давай! - отвърнах и след което се хванахме за ръце и използвахме възможно най-силните ни атаки, които бяхме научили.
- Огън от душа! - извика Ариана.
приключение в Alfea - Page 8 12042004dragonfire_sequence

приключение в Alfea - Page 8 12042004dragonfire_sequence

- Морско сияние! - смятах, че тази атака ще ми е най-полезна в този случай.
приключение в Alfea - Page 8 Atakleyli44jn

Малко след това магиите ни се сляха в едно и полетяха към чудовището.
приключение в Alfea - Page 8 Trix_501_convergence

Изглежда, че атаката ни беше доста силна и след като атаката достигна до чудовището, то моментално експлодира и изчезна. Когато видяхме това с Ариана бяхме много щастливи, че успяхме и се прегърнахме.
приключение в Alfea - Page 8 Bloom_and_flora__winx_club__by_vivacandy-d3hkzs7

приключение в Alfea - Page 8 Bloom_and_flora__winx_club__by_vivacandy-d3hkzs7

Всички започнаха да ръкопляскат. Върнахме се към обичайните си форми и отидохме при Фарагонда и Гризелда.
- Браво момичета, това беше доста добра атака за този етап! Преминахте изпита. - каза ни Фарагонда.
Като чухме това още повече се зарадвахме и започнахме да скачаме от радост. Отидохме при другите и продължихме да гледаме изпълненията на другите момичета.

*Това беше края на рп-то за теста ни с Ариана. Дано ви е харесало!

Първите момичета взеха изпита си успешно, но според мен малко се бяха забавили със сливането. Първо ние да се справим, пък после...
- Луси и Мони! Ваш ред е! - Гризелда каза нашите имена. Ние пристъпихме напред.
- Трансформация! Магия Wings!
- Трансформация! Проклятие на Мелъди: Сатанинска душа!

Spoiler:

Трансформирахме се. Сферата се появи, от където смаления великан се опитваше да излезе. Фарагонда погледна учудено, но не каза нищо. Освободихме го, при което той се уголеми сам.
Време е...
- Момичета, чакайте! - Фарагонда ни спря преди да започнем. Отиде до великана и му направи някаква магия. - Това е ако случайно е под влиянието на магия, пък и му възстановява силата. Няма да е честно иначе! - Обясни и се отдъпна назад.
С Мони се погледнахме. Шоуто започва сега!
- Мозъчен контрол! - Тя обездвижи чудовището.
- Ледена обвивка! - Това щеше да го задържи докато подготвим сливането си.
- Мони.
- Луси.
Хванахме си ръцете. И...
- Вечна муза: Втори танц!
- Божествен огън! - В последния момент решихме да сменим атаките си. Urano Metria нямаше да е на нивото на Втория танц. Добре, че мислим еднакво.
Съсредоточихме атаките си само към нещото, защото иначе всички в двора щяха да се овъглят и оглушат.
- ХААА-! - Полетяхме назад, а великана изчезна.
Погледнах Мони. И тя си мислеше същото като мен - мислехме еднакво.
Разформирахме се.
- Леле! От това боли.
- Не се оплаквай! Ти поне си ползвала Втория танц скоро! Знаеш ли кога за последно атакувах с Божествения огън? Преди година или...
- Момичета! - Гризелда прекъсна спора ни, а Фарагонда продължи:
- Не бях виждала подобна страховите комбинация! Имате огромен късмет, че успяхте да насочите цялата си сила към великана. И все пак, поздравления! Преминахте теста!
- Даа-! - С Мони много се зарадвахме, но...
- Но имам нещо да ви питам. - Погледнахме директорката. - От къде намерихте великан? Не се срещат в Гората.
- Така ли? - Мони се учуди.
- Странно. Ние го заловихме в Гората. Имаше един и в Калното блато.
- Хм... - Фарагонда се изглеждаше притеснена. С Мони се спогледахме. - Е, свободни сте! Отидете в лечебницата, за всеки случай. - Възрастната дама го каза съвсем спонтанно.
Нямахме друг избор. Тръгнахме към лечебницата.

To Be Contined...

Със Сам се прибрахме крайно изморени.Оставаха ни само 2 часа до изпита, а нямахме и на идея какво да правим.Върнахме се в стаята си разочаровани.Аз веднага се метнах на леглото, а Сам седна на пода.
-И сега какво? – въздъхна тя, а аз се опънах на леглото и загледах тавана.
-Не знам.Ще бъдем пълен провал.
-Нали?Ще се изложим като за световно и то пред всички и Фарагонда. – тя казваше всяка дума бавно, много бавно.
-Хей! – прекъснах я. – Я стига с този песимизъм.Ще се справим!Надявам се!Просто трябва да вярваме в себе си, нали?
-Права си! – посъвзе се, а аз метнах една възглавница върху главата и. – Ще ти го върна тъпкано! – подгони ме.Така минаха двата часа.В гонене.Беше време за теста.Аз треперих, а тя..не мога да определя точно в какво състояние е.Беше някакси потисната, изнервена, тъжна.
-Сам и Лина! – извика строгия глас на Фарагонда. – Ела те!Ваш ред е! – приближихме се.Всъщност нашият изпит беше при езерото Рокалуче, за това със Сам решихме, че ще се трансформираме Сиреникс.Фарагонда създаде чудовището.Беше ужасно грозно.
-Ти си от дясно, а аз от ляво?Става ли? – попита Сам.
-Добре.Първо ще го замаем отделно.После заедно!Нали помниш?Ти правиш тунел, аз го атакувам, забавяме го и после двойна атака?! – попитах решително.
-Да, помня.Да започваме!
-Магия Wings!Сиреникс! – извикахме в един глас.

Spoiler:

-Сега!Давай! – извиках на Сам.
-Добре!Времеви портал! – атакува го и то забави движението си.
-Тайфун! – атакувах след нея. – И сега е време за двойна атака!
- Вихъна вълна!
-Лъч на времето! – извикахме едновременно.Създаде се огромен облак прах и нищо не се виждаше.Тя се разсея и чудовището го НЯМАШЕ!
-Справихме се! – извиках радостно и прегърнах Сам.
-Браво момичета!Много добре!Идеална хармония помежду ви! – поздрави ни Фарагонда и ни направи знак, че сме свободни.

Дойде и нашия ред с Мария. Фарагонда прояви чудовището, а ние се трансформирахме.
- Трансформация!
- Трансформация!

Spoiler:

- Черна дупка! - Това задържа чудовището неподвижно, за да го атакува тя:
- Огнена клетка! - След това махнах магията си и го атакувахме заедно.
- Супернова!
- Огнена експлозия!
Успяхме да го победим и то изчезна.
- Ура! - Казахме заедно.
- Браво, момичета! - Каза директорката. - Справихте се успешно!
Ние се разформирахме и се отдръпнахме назад, за да дадем път на следващите.

От името на Фарагонда

-Учители, имам лоши новини. – казах разтревожено, докато хората срещу мен ме гледаха объркано.
-Значи, това е причината да ни извикате спешно на съвет? – попита сериозно Уизгиз.
-Да, това е причината, професоре. – станах от стола и започнах да говоря. – Имаме голям проблем.Три млади вещици са извън контрол и Грифин ги е изгонила от Облачната кула.Те вече са самостоятелни и много опасни, а момичетата не могат да ги надвият.И отгоре на всичко ваканцията започва след пет дни. – говорех спокойно, но ми беше много притеснено.Огледах учителите.Те бяха в шок.Гризелда преглътна и силно попита.
-И какво ще правим?
-Момичетата трябва да достигнат своя Чармикс! – казах решително.
-Чармикс? – Паладии се обърна към мен. – Това не е ли твърде високо ниво за тях?
-Не, не е.При тази опасност, нямаме време да чакаме.И трябва да им го съобщим. – погледнах Гризелда. – Върви и събери момичетата на двора.Време е да им кажем истината.

* * *

-Драги момичета! – започнах да говоря, но те не спираха да шумят.
-Момичета!Покажете малко уважение!Това е нашата директорка! – извика Гризелда и момичетата веднага млъкнаха и погледнаха към мен.Прочистих си гърлото и започнах да говоря:
-Момичета, надвиснала ни е голяма опасност!Вещиците Аиси, Дарси и Сторми са нападнали хора от Магика и са ги ранили много сериозно, за това, директорката на Облачната Кула – директор Грифин ги е изгонила и сега те са на свобода и са още по-опасни от преди.Има още пет дни до ваканцията.След като ви освободим за нея, ние няма да можем да ви пазим, за това вие трябва да достигнете нивото Чармикс! – момичетата притаиха дъх. – Може да го получите само като осъзнаете или направите нещо, което никога не сте осъзнавали или правили. – преглътнах. – Трябва да го получите в най-скоро време!А сега, сте свободни.

След като разбрахме, че ще има събрание в двора с Лина се оправихме набързо и излязохме. Пристигнахме тъкмо навреме, за да видим как недоволстваше Гризелда.
- Момичета, надвиснала ни е голяма опасност! Вещиците Айси, Дарси и Сторми са нападнали хора от Магика и са ги ранили много сериозно, за това, директорката на Облачната Кула – директор Грифин ги е изгонила и сега те са на свобода и са още по-опасни от преди. - изгърмя гласът на директорката. "Хм... не ми бяха казали за това. И изгонили са Ги?!? Явно наистина са си поиграли доста сериозно. Ще трябва да проведа още един важен разговор. И са станали тоооолкова опасни?! Я стига!" Разсмях се и видях неразбиращия поглед на Лина.
- Няма нищо... сетих се нещо. - направих се и заслушах отново Фарагонда.
- Има още пет дни до ваканцията. След като ви освободим за нея, ние няма да можем да ви пазим, за това вие трябва да достигнете нивото Чармикс! Може да го получите само като осъзнаете или направите нещо, което никога не сте осъзнавали или правили. Трябва да го получите в най-скоро време! А сега, сте свободни. - с Лина тръгнахме обратно към стаята ни. "Чармикс? Определено ще ми е нужен за шоуто, което приготвяхме. Ваканцията също щеше да е много полезна за приготовленията Ни..."
- Хей, ще има ваканция! Защо не се радваш? - Лина ме откъсна от мислите ми. Явно бе забелязала, че не съм много щастлива...
- Права си! Просто се замислих. Ще спрем най - после с уморителните тестове. - усмихнах се. - Какво мислиш за нивото Чармикс? Много искам да го имам. - не скрих въодушевлението си.
- Видя ли как говори Фарагонда за него? Би трябвало да притежава някаква сила.
- Според мен ще е невероятно да го имаме. - стигнахме и влязохме в стаята си. "Невероятна възможност да направя онова, което искам..."

След като Фарагонда ни събра в двора, каза нещо, което изобщо не исках да чувам "Вещиците Аиси, Дарси и Сторми са нападнали хора от Магика и са ги ранили много сериозно, за това, директорката на Облачната Кула – директор Грифин ги е изгонила и сега те са на свобода и са още по-опасни от преди". Погледнах Сия и Мони - те също не вярваха на ушите си. Сега, когато са свободни, няма кой да ги спира да правят каквото си искат! Какво ще правим? Ваканцията започва съвсем скоро, а пък и този Чармикс... Ние, Лина и Сам сме се били с тшх преди, но останалите...
Видях момичетата, но не ги настигнах - не знам защо. Вместо това казах на Мони и Сия:
- Да отидем при Фарагонда.
Почуках на вратата на директорския кабинет, от където се чу "Влез!".
- Госпожо Фарагонда? - Каза Мони. Двете преподавателки изглежаха напрегнати.
- Какво има? Не трябва ли да работите по Чармикс-а си?
- Да, но... - Започна Сия, но аз я прекъснах. Нямаме време за това! Сега онези лудите са свобони!
- Преди малко споменахте Триксите. - Тя погледна объркано. - Айси и другите. Та...
- Момичета, ако ще говорите, първо седнете. - Направихме го.
- Та, след като само ние, включвам Лина и Саманта също, сме се изправяли срещу тях... си помислихме, че ще искате да знаете за способностите им...
- Да, добре. Да ви чуем...
Разказахме за силите и атаките им, също и за (вероятни) слабите места в атаките им.
- Също и са доста добри в появяването изневиделица - както когато бяхме на Хартофили...
- Или при нападението над града ми... Това е дълга история. - Измисли извинение Сия.
- Е, момичета, радвам се, че споделихте таи полезна информация. Свободни сте!
- И не забравяйте да работите върху Чармикса си! - Добави Гризелда и ние излязохме. И когато затворихме вратата, чух гласа на Фарагонда "Грифин, Кодаторта... чухте ли? Те са наистина извън контрол..." Значи и друг ни е слушал, а? Нищо, така повече хора ще имат инормация... Изведнъж се сетих нещо.
- О, не! Лий! - Побянах към стаята си, като оставих зад себе си другите. Взех си телефона и му се обадих. - Хайде! Вдигни, вдигни... Лий!
- Луси! Какво има?
- Добре ли си? Ранен ли си?
- За какво говориш?
- Триксите са нападнали хора в Магика. Нали си добре?
- Да, спокойно. Дори не съм разбрал! - Засмя се. - Е, какво правиш?
- Уф...
- Луси? Какво става?
- Това е... дълга история - и му разказах за случващото се.
- Значи са ги изгонили, а? Това ще е проблем...
- Да, съгласна съм. Но, сега трябва да се заема с овладяването на Чармикс-а.
- Веднага ли трябва да започнеш?
- Хмм... защо питаш?
- Чудех се, дали г-ца Луси ще поиска да се видим. Ще я попиташ ли?
- Г-ца Луси казва "Да!" и пита къде ще се срещнете? - Направих се, че не виждам неодобрителните погледи на току-що влезлите Мони и Сия.
- Предай й, че ще дойда да я взема.
- И кога ще е това?
- Кога е свободна?
- Тя отговори, че ще те чака при задната врата на училището за феи Афея след час.
- Предай й, че ще съм там навреме.
- Надявам се! - Разсмяхме се. - Затварям!
- Обичам те!
- Аз теб повече! - Затвворих му и попитах момичетата: - Какво?
- Наистина ли си мислиш да излезеш, при положение, че остават само три часа до пускане на бариерата?
- Естествено, драга Сия!
- И смяташ да се върнеш навреме? - Погледна ме Мони невярващо.
- Хм... не. - Свих рамене и си отворих гардероба под безмълвните погледи на приятелките ми. След малко извадих няколко тоалета. - Кой да облека? Този, този, този или този? - Попитах. Сия въздъхна и отговори:
- Никой. Ето този е най-добре. И ти наситина не мислиш да се върнеш преди вечерния час?
- Мне!
- Ох, добре... - Сия се предаде.
- Да, добре... - Също и Мони.
- Страхотни сте~! - Гушнах ги и започнах да се приготвям...

To Be Continued...

Погледнах си часовника - бях готова точно навреме.
- Излизам!
- Приятно прекарване!
- Не се напивай!
- Спокс!
Промъкнах се през коридорите до двора и после до адната врата.
- Лий? Лий!
- Луси! - Чух гласът му. - Насам.
- О, здрас... ти... - Погледнах го. И се разсмяхме.
- Добре изглеждаш!
- И ти също.

Spoiler:

След като се успокоихме, най-сетне тръгнахме.
- И... къде отиваме?
- Не знам... къде предпочиташ?
- Ама ти... сериозно ли?
- Шегувам се! - Ухили се. - Изненада е. Въпросът е... ще успееш ли да ме настигнеш? - Не можах да разбера какво казва, но докато е усетя, той беше точка в далечината.
- О, така ще играем, а? - Подсмихнах се. - Трансформация! Магия Wings!
приключение в Alfea - Page 8 YXNGvVH

- Turbo Rocket!
Преди да се усетя бях на няколко метра растояние от Лисандър. Използваш Jatpack Fire, а? Опитах се да го настигна, но той бе също много добър. И изведнъж...
- Къде се дяна пък сега?!!
- Тук долу! - Видях го. - Хайде! - Кацнах при него и се разформирах.
- А сега на къде? - Той посочи пътеката право пред нас.
- Напред! - След малко каза: - В момента сме в Парк "Магика", знаеш ли? След малко ще влезем в града... - И стана точно така.
Наоколо беше голяма лудница. Имаше предимно млади момичета - някой ми бяха познати, други не - от Алфея и Облачната кула. И като говорим за вълка... Мярнах три познати до болка силуета. Опитах се да видя по-ясно, но Лий можеше и да забележи, а аз не исках това. Е, ако не ни нападнат, нямам проблем... Помислих си и продължихме да вървим.
- Насам! - Завихме по една улица и влязохме в кафе, наречено "Love&Lucky".
- Ммм... много хубаво име!
- Нали? - Усмихна се много секси.
Седнахме на запазена от Лисандър маса. Поръчахме нещо, наречено "Меню за двойки". Звучеше точно като за нас.
Наслаждавахме се на срещата ни, когато...
- Хей, Лий...
- Да...?
- Хайде да си тръгваме. - Той погледна учудено.
- Не ти ли харесва тук?
- Не, не. Харесва ми. Въпросът е... - Направих лек жест към една тъмна уличка, която се виждаше от нашето място. Там имаше някой, по-точно някои.
- Да... разбрах те. - Помоли да донесат сметката.
Излязохме навън и той каза:
- Какво ще кажеш просто да се разхождам наоколо засега?
- Нямам против... - Отвърнах нережно.
Представях си как изглеждаме на хората около нас - нормални влюбени тийнейджъри. Е, да, но не. Ние бяхме сгодени фея и магьосник, знатни особи на Хартофили, които се чудеха как да избегнат нападение на три побъркани вещици на публично място, като междувремено бяха затрупани с лични проблеми и драми.
Огледах се около нас. Триксите не се виждаха никъде.
- Хайде да влезем! - Той посочи нощен клуб "Fairy Tail".

Spoiler:

- Да, защо не? - Огледах се. - Но чакай малко... - Щтракнах с пръсти. - Така е по-добре!

Spoiler:

Влязохме вътре. Седнахме на бара, въпреки че повечето хора танцуваха.
- Хайде да пийнем нещо!
- О, не знам... Обещах на момичетата да не се напивам... - Спогледахме се.
- Вярно ли?
Разхилихме се.
- Две двойни уискита! - Поръчах аз.

След около половин час...

- Луси, сигурна ли си, че си добре? Изглеждаш малко... бледа.
- Глууууупости...! Не съм била по-добрее...
- Луси, ако някой те познае, това ще съсипе имиджа на кралското семейство!
- Да, дааа... мноо ме интересува... - Щях да падна, но Лий ме хвана.
- Да, да пука ти. Ти си им дъщеря, за бога!
- О, я вижте какво имаме тук!
- А, кой е там? - Виждах три силуета, но неясно.
- О, боже! Да не си пияна?
- Какъв срам!
- Какво ли ще кажат хората, когато разберат, че принцесата на Хертофили и ученичка в Алфея се е напила в долнопробен клуб с някакъв непознат? - Сега вече разпонах гласовете.
- Триксите...! - Присвих очи.
- Какво искате? - Лий се опита да ме дръпне назад, но аз отказах.
- Я не се меси, момченце! - Усетих как злата им магия се разпростира наоколо и хората се отдръпваха назад. Чувах също и шушукания от сорт на "Тези двамата луди ли са?", "Онези са лудите вещици!" и "Какво си мислят че правят двамата там?!".
Отдръпнах се назад до бара и прошепнах на бармана, който се бе вцепенил:
- Една студена вода! Бързо! - Той я подаде с трепереща ръка. Взех я и я изсипах върху себе си. Това помогна да си върна зрението и трезвото мислене. Сега виждах по-ясно, но не ми се искаше.

Spoiler:

- Божичко! - Аурата им бе... невероятно зла!
- Е, какво сега? - Триксите си говореха. - А, те са все още тук...
- Къде са дружките ти? Или си сама?
- О, чакай... нека позная... избягала си от училището без да кажеш на никой!
- Айси... наистина ми лазиш по нервите! - Щракнах с пръсти.
приключение в Alfea - Page 8 Fairy-tail-anime-1

приключение в Alfea - Page 8 Fairy-tail-anime-1

- Чакай, чакай!
- Да не мислиш да се биеш?
- Трима на един?
- Забравяш ето този до мен!

Spoiler:

Не знам кой повече ме плаши - Триксите или Лий!
- Ей...! - Той ме погледна. - Не забравяш ли нещо?
- О, да! Вярно! - Върнах чашата на бармана. - Да излезем от тук. Не искам да разрушим клуба... готин е...
Изтичахме навън, преди да са ни атакували. Хората наоколо ни зяпнаха, вероятно заради откачалките след нас.
- Трансформация! Магия Wings!
приключение в Alfea - Page 8 YXNGvVH

- Хей, Лий!
- Какво?
- Ще помогнеш ли?
- Еми... да, добре!
- Оо, и какво ще направиш?
- Ето това! Драконов рев!
приключение в Alfea - Page 8 1038366_a

Избегнаха го.
- Ау! Това е опасно!
- По дяволите! Не трябваше да пия толкова!
- Да... Съгласна съм... - Зрението ми пак почваше да се замъглява. - Трябва да свършим бързо, иначе ще дойдат...
- Къде гледаш! Торнадо!
приключение в Alfea - Page 8 5685071f

- АААРРРГГХХ!
Паднахме назад. Боже, изгубила съм форма!
- Огнена топка!
приключение в Alfea - Page 8 5684198c

- Къде се целиш? Тъмна енергия!
приключение в Alfea - Page 8 5684976K

- Ъхх-!
Това е... невъзможно! Те са... много по-силни от нас!
Алкохолът пак започна да ми влияе... Причерня ми... Чувах как те се смеят... Лий бе в безсъзнание... Паднах назад безпомощно...

To Be Contined...

Речта на Фарагонда ме стресна.Какви са тези вещици?Страхът ме обземаше.
-Ариа, спокойно. – хвана ме за рамото Ариана, а аз и се усмихнах.
-А сега, сте свободни. – махна с ръка, слезе от сцената и влезе в училището.
-Ами сега?Какво?Кой са тези вещици?Какво искат от нас? – започнах да се паникьосвам и Ариана сложи ръката си на устата ми.
-Дишай!Без паника!Сега..как ще получим този Чармикс?
-Нали чу? – махнах ръката и. – Трябва да осъзнаем нещо, но какво? – погледнах към небето и се замислих.
-Не се притеснявай сестричке.Аз ще те пазя. – чух надменен глас зад себе си и той беше много познат, познат до болка.
-Деизи! – обърнах се мъчително бавно. – Какво искаш?Защо си тук?
-О, мила, искам само да ти кажа, че ние, феите Енчантикс, ще ви пазим, така че не се тревожете. – засмя се, а аз дръпнах Ариана, Розалинда и Алис и се върнахме в стаята ми.
-Коя е тази? – попита Роз.
-Това е сестра ми – Деизи.Тя е с две години по-голяма от мен, тоест е 3-та година тук и вече е фея Енчантикс и не спира да ми го натяква! – треперех от нерви, което рядко се случва, но ето факт е: Нервна съм и искам да убия сестра ми!Отидох до прозореца и огледах двора.Вече определено щеше да има война, е, поне ако Дейзи ме дразнеше.
-Добре, нека оставим това.Какво ще правим с този Чармикс? – прекъсна тишината Алис.

- Ваш ред е! - прокънтя гласът на Гризелда. Излязох отпред. Едно непознато момиче дойде до мен. "Вероятно Сия... за първи път я виждам, не сме тренирали, а ще трябва да сливаме силите си! Ужас!" Направо се обърнах към нея и заговорих:
- Квинтесенция - биосветкавици! Твоите способности?
- Лед и огън, предимно лед. - отговори ми и ме погледна странно. "Уфф..."
- Ето го и чудовището! Започвайте! - и пред нас се появи едно грамадно чудовище. "О, Боже!"
- Идеи? - не отлепвах очи от чудовището.
- Да го размажем! - викна Сия. - Трансформация! Магия Wings!
- Трансформация!

Spoiler:

Чудовището тръгна към мен и насочи едно от пипалата си към мен. Измъкнах се на косъм и погледнах Сия.
- Да атакуваме! - викнах.
- Ледено острие!
- Био... - но нещо ме блъсна плашещо силно и се строполих на земята. "Оох..." Станах все още замаяна тъкмо навреме, за да видя как чудовището се готви да ме удари отново.
- Леден щит! - защити ме навреме Сия. Насочих се към чудовището. С едното пипало разби щита й, а с другото ме удари за пореден път. Отхвърчах настрани и паднах за пореден път. "Изобщо не си мислех, че ще е толкова трудно."
- Няма да стане така. - каза Сия.
- Тогава така... Светкавична мълния! - ударих чудовището и то започна да отстъпва назад замаяно. "Да!" - Можеш ли да го замразиш?
- Заемам се! Леден снаряд! - Сия се съсредоточи върху атаката си над чудовището. Ледът се разпростираше по тялото му, докато тя се мъчеше да го обхване напълно. След много време пъшкане най - накрая успя да се справи. Най - накрая. - И сега? - погледна ме недоумяващо. Завъртях очи и се чудех как още не е схванала.
- Сега го атакуваме заедно! И ако разчупим леда чудовището си заминава! - усмихнах се. - А сега да започваме! Квинтесенция!
- Огнена атака! - концентрирах се напълно върху разбиването на леда и за броени секунди и леда и чудовището изчезнаха.
- Да! - викнахме и двете едновременно. Изслушахме поздравленията и се върнахме на местата си, докато и последната двойка не мина.

***

След няколко дни Фарагонда ни беше викнала в двора на училището и ни съобщи ужасни новини.
- Момичета, надвиснала ни е голяма опасност!Вещиците Аиси, Дарси и Сторми са нападнали хора от Магика и са ги ранили много сериозно, за това, директорката на Облачната Кула – директор Грифин ги е изгонила и сега те са на свобода и са още по-опасни от преди.Има още пет дни до ваканцията.След като ви освободим за нея, ние няма да можем да ви пазим, за това вие трябва да достигнете нивото Чармикс! - вещиците определено ме притесняваха много, защото щом бяха стигнали дотам да ги изгонят от училище явно бяха прекалили. Това, че излизахме ваканция изпари всякакви лоши мисли от мен и върна доброто ми настроение, а нивото Чармикс... исках да го достигна. Щеше да е невероятно! След като изслушах и последните думи на директорката се върнах в стаята си. "Тези вещици... притесняват ме и не могат да излязат от главата ми. Какво искат от феите? Но... ако..." и внезапно ме осени една много лоша идея... "Ако вече се бях срещала с тези вещици? В директорския кабинет! Ами ако наистина това там бяха те?" Побиха ме тръпки...

Съжалявам, че РП-то е малко, но така ще имате повече време за писане.

РП от името на Фарагонда

-Момичета!Тишина! – извика Гризелда, като накара всички момичета да замълчат и да се обърнат към мен.
-Млади момичета, ето че и ваканцията дойде, но както знаете, над нас е надвиснала огромна опасност, за това ви моля, моля ви бъдете внимателни.Но нека поне за момент да спрем да мислим за това и да се отпуснем.Приятна ваканция! – извиках последното и слязох от сцената.Момичетата започнаха да викат и скачат от щастие.

След поредното събрание на двора, на което ни съобщиха, че ваканцията започва всички започнаха да подскачат и викат от радост. "Уфф..." Бързо извадих телефона си и им се обадих, на Тях.
- Ваканцията започна! Какво правим? - веднага започнах по същество.
- Приятелката ти е заловена! Онази... принцесата... и годеникът и!
- Наистина ли? - не можех да скрия усмивката от лицето си.
- Все още не е заслужила да я убиваме... ще я измъчваме! Ха-ха-ха... няма никога да забрави това, което ще й се случи! Но ще я пуснем... само нея. Нейният така скъп и силен годеник ще остане при нас! И ще продължаваме с измъчването. А тя ще е на свобода, наранена, чудеща се как да го измъкне, съкрушена! - усмихнах се още повече. Наистина Те щяха да направят онова, от което принцесата най - много се страхуваше.
- А какво да правя? Да оставам тук или...
- Не, не... не оставай в Алфея. Ние ще се погрижим за всичко! - затвориха и точно тогава чух гласа на Лина зад мен.
- Хайде, отпусни се! Ваканция сме!
- Дамм... а къде смяташ да отидем? Да разгледаме някоя друга планета? Какво ще кажеш?
- Чудесна идея! Винаги съм искала да отида на Линфея! Много красиво място, с много природа! Ще е прекрасно! Как мислиш?
- Мисля, че ще си прекараме чудесно!! Линфея, ние идваме! - викнах и се засмяхме.
Отидохме в стаята си и започнахме да си оправяме багажа. След хиляди часове прекарани в ровене, за да намеря нещата, които ми трябват най - накрая бях готова! Погледнах бързо към Лина и видях как просто седеше на леглото си и ме гледаше отегчено.
- Какво?
- Имаш ли представа откога те чакам? Всъщност... няма значение... сега най - важното е, че се махаме от училището и, че отиваме на едно невероятно място! - Хайде, да тръгваме! - усмихнах се. Вече нямах търпение да отидем на Линфея!
Излязохме на двора подтичвайки и едва преминахме през тълпата, състояща се от много развълнувани момичета с хиляди чанти. "Всичко се развива по план. Глупавата принцеса се пречупва малко по - малко! Няма си и на представа какво я очаква!" - пак ме връхлетя новината, която Те ми бяха съобщили.
- А сега да се отърсим за малко от лошите мисли и да си изкараме страхотно ваканцията! - извиках. Нуждаех се от това. И аз и Лина бяхме по - радостни от всякога!

Със Сия се появихме в претъпкания с току-що пристигнали ученички двор и се отправихме безмълвно към входа на училището. Чудя се, защо ли ни нападнаха? И защо ни оставиха живи? До колкото ги познавам, преспокойно биха ни убили веднага щом припаднахме... Докато си мислех, бяхме стигнали стаята ни.
Вратата бе леко открехната и когато влязох...
- Лусиии! - Мони се хвърли на врата ми. Наистина се е била притеснила! - Добре ли си? Боже, толкова се разтревожих, че нещо ти се е случило...!
- Спокойно! - Прегърнах я силно и, след като ме пусна, Сия и аз влязохме и си оставихме нещата.
Докато подреждахме, една през друга разказвахме какво бе станало. Щом завършихме неясната история с получаването на Чармикс, тя възкликна:
- И вие ли го получихте? Аз също! - Преди още да сме попитали, тя каза: - Не ми се говори сега за това. Пък и няма време. Фарагонда всеки момент ще държи речта си.
- Ами какво чакаме тогава?
Излязохме на двора и не след дълго започна речта на директорката - все едни и същи неща, както обикновено.
- ...Приятна учебна година! - Свърши тя и шумът завладя всичко наоколо. Първоначално си мислех да отида при нея и да й разкажа за "ваканцията", но после - някак си - се отказах.
Докато, все така безмълвно, вървяхме към стаята ни, случайно се блъснах в едно момиче.
- Извинявай... - Тогава видях кой бе това - Лина и Саманта, стояща до нея. - Здрасти! - Усмихнах се.
- Хей!
- Здравейте! - И двете отвърнаха. Дано поне те да са си прекарали добре! За секунда пребледнях при спомена, но се отървах моментално.
- Какво ти е? - Лина гледаше превръзката, за която бях тотално забравила, на лявата ми ръка.
- А, това ли... ами... - Опитвах се да излъжа, но беше очевидно, че няма да се вържат. Въздъхнах. - Да говорим някъде другаде...
Отидохме до едната страна на Алфея, където бе невъзможно да ни чуят. Разказах историята, като пропуснах по-голямата част от противното. По едно време се наложи да прекъсна, заради спомена.
И за да си го върна на Сия за дето не ми каза за историятя с Грей, разказах до най-малка подробност случилото се след битката с Триксите.
Когато приключих, двете срещу мен не можеха да кажат и дума - дали заради отвличането или заради решеният вековен политически проблем, не можех да кажа.
- Е, явно си имала интересна ваканция... - Проговори след дълго мълчание Лина, при което само изсумтях. И... преди да се усетя, вече се хилехме като ненормални. Но Сам бе някак си... напрегната,... но сега не ми се занимаваше с още драми - Искам почивка, хора!... Хмм, това може да си го сложа като заглавие на автобиографията. Точно до "Скоро ще полудея!".
Тръгнахме обратно към Алфея, а аз отново се чувствах като себе си. Когато влязохме, изведнъж се сетих:
- Хай, вие получихте ли Чармикс?
- Дам. - По изражението на Саманта отгатнах, че историята е интересна. Най-вероятно, после щях да я накарам да ми каже. Не сега.
- Ами ти? - Лина погледна Мони.
- Даа... - Тя мълчеше, както и ние - в очакване на "великата" история. Но накрая, каза само "Не ми се говори за това!" и побърза към стаята ни.
Четирите се спогледахме, след което аз и Сия избързахме след Мони.
Въпреки половин-часовите ни убеждения, Мони така и не благоволи да ни каже как е получила Чармикс.
След вечерята, на която стояхме точно пет минути, се върнахме горе и заспахме моментално...

Ваканцията свърши, Триксите се покриха, Лий е добре, Войната свърши и Чармикс е получен от всички ни! Какво повече мога да искам?...

To Be Continued...

Алфея!

С Лина вече се бяхме прибрали и провели разговора с Луси, Сия и Мони. Луси ни разказа за премеждията, през които бе минала... и за измъкването й с Лисандър от Триксите. И ми стана лошо... още с пристигането си веднага трябваше да провеждам други телефонни разговори, които хич не ми се провеждаха и изобщо... онова събитие, за което Те толкова се готвеха наближаваше, общо взето каша. Наближаваше.
Вече бе станало късно и с Лина се прибрахме в стаята си. Изчаках я да заспи и тихичко излязох с телефона си. Набрах номера Им и зачаках, докато мръзнех по пижама в коридора. Накрая решиха да ми отговорят и от другата страна се чу едно тихо и дразнещо:
- Очаквахме те. - "Пфуффф... ахам..."
- Спестете си глупавите реплики, става ли? - не бях в настроение. Върнах се от Линфея... ваканцията свърши. Не стига, че утре трябваше да ставам рано, а и трябваше да се занимавам с Тях. И с приготовленията. Аз, разбира се, играех важна роля във всичко това... но точно сега мислите ми, как да се измъкна от кашата, която забърках или поне как да се убедя, че онова, което мисля е правилно минаваха на заден план...
- Тя избяга.
- Знам. Избягала е с него. И Вие... могъщите, не сте могли да направите нищо. Хах...
- Свършихме всичко така, както трябваше... наранена е.
- С широката усмивка на лицето си ли го показва? Не мисля. И честно казано се радвам. Поне могъщите, които бяха зли, успяха да накарат едно момиче да се радва искрено... и да получи Чармикс, както и да сдобри две планети, да ги сплоти. И това всичкото благодарение на Вас. Та тя беше наранена, нали? О, я стига!
- Искрено се надявам тя да види как се радваш на щастието й, когато дойде Денят, когото всички очакваме. Тогава как ли ще покажеш загрижеността си?
- Думата "саботаж" да ви е позната? - вътре в себе си се смеех на воля. Можех да си кажа всичко, което мислех, без да могат да ме контрират. Ликувах!
- Ако се запознаем по - отблизо с думата "саботаж", то тогава ти ще срещнеш наказанието. Не забравяй от кои играеш! Нямаш си и представа какво те чака, ако Ни предадеш. - "Не само Вие си имате скрити козове, мили мои!"
- И какво се очаква да отговоря на тази... добре изтъркана и изсмукана от пръстите Ви реплика? - мълчание. Не казваха нищо. Бях привлекла вниманието Им. - Та... какви са следващите ходове?
- Засега се дръж нормално. По нататък...
- Разбрах, разбрах. - след което веднага затворих. Напрежението ми идваше в повече, а Те ме изкарваха извън релси. Както и да е... щях да се оправя. Все някога... Огледах се. Бях в коридора посред нощ, всеки можеше да подслушва. Не видях нищо обезпокояващо и се промъкнах на пръсти в стаята ни с Лина. Спеше. Легнах си, колкото е възможно по - тихичко и се замислих. Какво трябваше да направя? Как трябваше да подскажа на момичетата в какво съм се забъркала? Как трябваше да се измъкна? Как трябваше да обяснявам случилото се и да убеждавам директорката, че всъщност не съм искала да се забърквам в това...? Как щях да се извинявам...? Дали щях изобщо да оправя нещата?

Събудих се едва-едва от някакъв шум. Като погледнах часовника щях да получа удар - 02:07?! Кой е буден по това време на деня... или нощта, все тая! Опитах се да си направя магия за сън, но се чу само едно "пуф". Пробвах пак и пак и пак, но не стана...
Реших, че като няма да спя, ще изляза да се поразходя. Пробвах да направя кълбо от огън за да виждам по-добре, но... НИЩО.
- Боже, какво ми става? - Въздъхнах и запалих нощната си лампа - да, не бе ярка като тази на тавана, но поне имаше по-малък шанс да събудя Мони и Сия.
Реших да не си обличам униформата - нали нямаше кой да ме види, пък и не бяхме в учебно време... по-точно бе никое време. Облякох си тези дрехи и си взех книга от колекцията Immortals - Лий ми я бе подарил цялата поредица...
- Странно е, защото не помня да съм му казвала по какви книги си падам, а той пък уцели в десетката... все тая...
Излязох на двора, като не забравих и фенерче (в случай, че магията ми пак не сработи).
Огледах се наоколо, но нямаше никой. С помощта на фенерчето си намерих удобно място в корените на едно дърво, седнах и зачетох. Поглеждах си часовника от време на време, но като че ли времето течеше възможно най-бавно и преди да се усетя бе пет сутринта, а аз бях прочела книгата! Слънцето се виждаше на хоризонта, за това станах, изтупах си дънките и тръгнах към стаята, като не се стараех да пазя тишина - така и така всички трябваше да стават...
Влязох и отидох да си взема душ. И какво да видя там?! Алигатор!
- Какво по...?! - Дори не успях да си довърша изречението, защото то се раздвои и после всеки от тях се разтрои и после всички станаха x4! За втори път днес избегнах на косъм сърдечен удар, когато...
- Здрасти, скъпа! - Всички алигатори бяха станали на Лий-овци!
- При други обстоятелства бих била на седмото небе, но сега... ПОМООЩ! НЯКО- Хей, какво... престани... Хахахаха... казах ти да спреш! Хахахаахаха! Чуваш ли ме, ей! Хаха, на теб, хахаха, говоря! - Не спирах да се хиля. Слабо място ми бе гъделичкането, което си бе направо нелепо... Бях на прага да се задуша от смях, когато...
- Я, малка сладка фея! - Чух гласа на Айси и преди да се осъзная всички тези Лий, сега бяха белокоси зли побъркани вещици. - Време е да си кажем сбогом! - И докато се усетя, към мен летяха остри като бръснач стрели от всички възможни посоки!...

Събудих се рязко. Часът бе един след полунощ.
- Ама че странен сън! - Промърморих и пак заспах...

Знам, че няма никакъв смисъл, но реших, че ще е добре някой да напише нещо по-дълго и смислено... е, почти. Както и да е. Enjoy!

Мина една седмица, откакто се бяхме прибрали в Алфея. Постепенно всички започваха отново да влизат в такт с учебния материал, с "учебния" режим, искаха или не искаха. От една страна не се радвах изобщо, че и аз съм една от тях, но пък... бях тук, за да науча нещо все пак.
- Ученици! - извика строгия, монотонен, отегчаващ глас на Гризелда. "Отново в час по Самозащита... имат ли край тези мъчителни мигове?" - Този час искам да ме слушате изключително внимателно! Имайки предвид опасността, която витае навсякъде, заради непрестанното буйстване на Триксите... - скокнах. Все едно някой току-що ме бе събудил от дълбок, приятен сън. Споменаването на Триксите отключва различни инстинкти, при мен гласят: "Слушай внимателно"... не знаех дали са породени от това, че мислите ми Ги свързваха с опасност, или от това, че трябва да се ослушвам постоянно, за да разбера какво знаят другите... заради възможността някой да разбере за мен, или заради докладването на информация... на Тях. Все повече и повече презирах този момент. Ролята ми, като предател в групата, хич не ми се харесваше... а на Тях не им пукаше, определено. Просто трябваше да "си върша работата". А аз вече не го желаех. Вече. Много глупаво... и лигаво донякъде. Аз се забърках в това, аз си направих всичко. Сега аз трябваше да се оправям, просто ми беше пределно ясно, че от забъркването на още хора в положението, в което се намирах само щеше да вреди. Трябва аз сама да се измъкна... не, не. Сама да оправя нещата. Измъкването не ми осигуряваше, онова което всъщност исках. Просто щеше да навлече проблеми на всички феи от Алфея. Трябваше да предотвратя това, да Ги спра. Но как?! Единствено аз бях при Тях, нямаше как да разчитам на някой друг. Проблемите се трупаха... както обикновено се случваше при мен. Заради проклетия ми каприз! Преди исках едно, сега друго... Всичко това можеше да се опише с една дума... безотговорност. Не осъзнавайки, какви глупости правя, забърквах всички... но все още имах шанс. Шансът, който ми бе нужен.
В главата ми, обаче постоянно се върти мисълта да кажа на момичетата... но това щеше да е грешка. Повтарях си го... Сетих се за Лина... реакцията й щеше да е смъртоносна... а на другите, всъщност не по-малко смъртоносна. Щяха да откачат. Нее... нямаше как да им се разкрия. Да кажа на директорите?... Добра възможност, но... не това беше решението.
- Саманта! - чух вик, шокиращ вик точно до ухото ми.
- Какво!?! - извиках стреснато.
- Слушаш ли?! Излез на дъската! - крясъците не спираха да излизат от устата на Гризелда. "Само това ми трябваше..." Тръгнах да ставам, обаче в този момент сигналът за приключването на часа се обади. "Да!" Гризелда направи някаква физиономия и си тръгна троснато. Успокоих се мигновено, събрах си нещата и излязох от стаята.
"Денят наближава" прозвуча в главата ми. В първия момент си помислих, че някой близо до мен ми го каза, но бързо тази нелепа мисъл изчезна. Измести я по-страшната "Какво ще правиш? Какво ще се случва от тук нататък?". И тази мисъл не се задържа задълго, защото телефонът ми иззвъня. Извадих го и бързо се скрих в един ъгъл по коридорите, в който трудно някой щеше да ме види. Видях как Лина излиза от стаята и се оглежда, след това продължи по коридора леко объркана. "Толкова съжалявам, че това се случва..."
Вдигнах и от телефонната слушалка се чуха две думи, достатъчни, за да смразят кръвта ми.
- Време е! - замръзнах, не можех да си поема въздух. Финалната битка започваше!

Най-после отвратителния час на Гризелда свърши.Набързо се изнизах и тръгнах по коридорите.Главата ми щеше да се пръсне.Сигурно щеше да е яко, наоколо да има кръв, мозък, а по средата моята глава, пръсната като диня.Не, не…нека не полудявам.
„Не забравяйте момичета, Триксите няма да ви пощадят!“ кънтяха последните думи на Гризелда в главата ми. “Ами, ако те се появят, тук, СЕГА?Какво ще правим?Още никой не е готов за битка.“. Продължавах да вървя, докато вътрешно продължавах да се плаша, докато изведнъж част от постройката на Алфея не падна върху мен.
-Аааа! – отскочих настани и паднах.Около мен имаше отломки. – Какво става тук? – започнах бавно да се изправям, но някой атакува и пак бях принудена да залегна, иначе нещо със сигурност щеше да ме удари. „Да не би да ни нападат?“.Бързо осъзнах, че да лежа долу на земята е безсмислено и се изправих.Около мен всички феи тичаха, други пък вече се бяха трансформирали.-Няма какво да чакам. – казах си тихо. – Магика Уингс! – полетях нагоре.Реших, че да огледам няма да е зле.Навсякъде имаше прах и пушек и летяха всевъзможни атаки. – Но, но, това не са ли Триксите? – извиках ужасено.Пред мен имаше три жени.Страшни, злобни.
-О, а виж ти. – засмя се самодоволно едната и започна да се приближава към мен.Вече можех да различа фигурата пред мен..това беше..беше.. ДАРСИ! – Тъмен удар! – преди да се осъзная вече бях на земята в някакво подобие на безсъзнание.

Веднага след часа се бях изнизала сама. Изобщо не ми харесваше денят. Имах някакво лошо предчуствие... сякаш наоколо кънтеше злата-
- Боже, как не се сетих! - Извиках по среата на коридора и всички ме зяпнаха, но не обърнах внимание. Как можеше да съм толкова глупава? Та Те го бяха повторили поне милион пъти!
Излязх на двора, като бях замъкнала и Мони и Сия с мен.
- Луси... - Започна Мони, но нямахме време за това.
- Вижте, сега си спомних! Докато бях отвлечена, те казаха нещо за нападение над "тъпите феички" - започнах да говоря бързо, не знаех колко време имаме. - Усещам злата им магия! Наблизо са, така че да... - И в този момент част от Алфея се срути. - Вече започна, а? Добре тогава! - За част от секундата се спогледахме и извикахме "Магия Уингс!", след което полетяхме право към мястото с най-силна енергия. Мони се отклони да помогне на Лина, но ние двете не забелязахме. В ума ни имаше само едно - Отмъщение!
- Я, още малки...
- Мълчи! - Изревахме едновременно, с което (май) привлякохме повечето погледи и, да не повярваш, тези на вещиците. Къде се губи Сам по това време... Разтърсих глава. Ако нямаше да помага, тогава ние двете щяхме да се оправим.
- Огнен жезъл! - В ръцете ми се появи жезълът на Хертофили, обвит с огън.
- Ледена катана! - А пък Сия си материализира двете катани (след всичко, бе също и способен фехтовач... уф!) цялата в лед, защото не бе принцеса и нямаше как да има жезъл... все тая.
Напрежението бе толкова голямо, че ако бе възможно, въздухът щеше да се реже с нож!
Погледнах леко Сия, но това бе достатъчно за да се разберем - ставаше ли дума за битка мислехме еднакво.
Обърнахме се към Триксите със свирепи изражения.
- Време е...
- ... за...
- РАЗПЛАТА!
Преди дори да се усетя, летях със супер скорост към Айси и не бе възможно да се спра. Атакувах я както ми скимне (само нея), но като че ли не нанасях особена щета. Отдръпнах се малко и видях как Сия се опитваше да "нареже на парченца" Сторми и Дарси. Е, мога да я отпиша от контролиращите се... Поне ще се ги удържи и при най-добрия случай - победи. Какво да правя аз е въпросът...? Изведнъж се сетих. "Чармикс!" казах и отново се насочих към Айси, но атакувах от далече - по ме биваше в битките от разстояние.
- Огнени стрели! - От жезъла се изстреляха горящи стрели, но... - Къде изчезн- Ааах! - Удари ме в гръб. - Подло! Огнена- Ъх! Кой е пък сега? - Някой ме уцели в гръб, вероятно някоя от атаките на Даси и Сторми, но преди да се обърна Айси ме атакува с магия, по-силна от досегашните. Не можах да се задържа и паднах. - О, не! Крилете ми! - От това, те бяха замръзнали! И не само те - всичко до кръста ми също! - Сега вече загази... НАИСТИНА СЕРИОЗНО!
приключение в Alfea - Page 8 6169667B

To Be Continued...

25.12.1999

Събудих се.Както всяка сутрин бях първа от събудилите се.Прозореца беше затворен и се виждаше само небето пълно със облаци.Бели,пухкави бяха те.Не можах да отделя поглед от тях.Сините ми очи гледаха само небето.Докато шум не ме накара да се обърна.Този шум беше как Силвия отмяташе одеалото си и потърка очите си.
-Хайде на закуска.-казах аз и се обърнах отново към прозореца.
-Добре!-каза те и стана да се преоблече.
Слязохме във столовата.След като изядохме хубаво намазаните филийки със шоколад веднага станахме и отидохме при Мария:на двора.
-Закуси ли?-попитах аз.
-Да!-каза ми тя.
Изведнъж отнякъде се появиха армия от чудовища и трита най-гадни: Триксите.Аз каза на момичетата:
-Отивам да повикам всички на битка,дори Фарагонда.
Влязох вътре и се развиках по коридорите.

Прах. Дим. Разрушение. Това оставяха след себе си. Бяха пристигнали. Триксите бяха пристигнали. Последната битка започваше, трябваше да се преборим с Тях. Но щеше да е много по-трудно, отколкото всички очакваха. През последните дни бяха станали ужасно силни, а и... моята роля във всичко това трябваше да излезе наяве... нямаше как. Въпросът бе какво щеше да стане тогава...
Тичах по коридорите, като обезумяла. Алфея се срутваше. Феите около мен пищяха и бягаха на различни посоки, дузина се бяха трансформирали готови за битка. Оглеждах се и си проправях път през "тълпата". Трябваше да намеря момичетата. На всяка цена.
Докато се лутах хаотично мернах една позната фигура... не, две. Лина и Мони!
- Момичета! Лина, Мони! - крещях ли, крещях. Бързо се озовах при тях, изглеждаше, че и те изпитваха същото облекчение, че ме виждат. - Какво има? Добре ли сте?
- Ъм, не особено. - изохка Лина.
- Ударили са я. Триксите. - Мони ме погледна. Преценяваше ме. Наблюдаваше много внимателно как ще реагирам. "Но как... се е сетила?! И изобщо дали се беше сетила?!" - Пристигнаха. Атакуват ни. - поясняваше ситуацията. "Определено искаше да знае как ще реагирам... съмняваше се."
- Къде са Луси и Сия? - попитах бързо. Притеснявах се за тях, а и бонусът бе, че се измъквах от положението с този въпрос.
- Бият се с Триксите! - изстреля Мони. - Отивай при тях! Бързо. Идваме след секунда. - затичах се към мястото с най - много дим и разрушения. Там трябваше да се води битката, беше логично. Озовах се в двора на училището, който сега не беше толкова подреден, строен и красив. Нямах време за губене, затърсих с поглед Луси и Сия и след няколко мъчителни мига, най-накрая ги намерих. Затичах към тях и се развиках, за щастие бързо привлякох вниманието им.
- Ето те най-после! - викна Луси. И сега забелязах... крилете й бяха замразени, както и всичко до кръста. Не...
- Луси... - изграчих. Почти цялата беше замразена...
"Айсии!!!" Сега повече от всичко изпитвах гняв, ярост. Как можеше да го направи...?!? Унищожаваха наред... това непременно трябваше да спре! Край!
- Трансформирай се! Какво още чакаш, по дяволите?! - Луси определено беше бясна, и нормално! Но аз, като че ли блокирах. Просто стоях и зяпах. Дали беше предизвикано от шока, или от искането Им да се бавя нарочно... не можех да кажа. Но определено всичко това трябваше да спре, нямаше да търпя това, още пък по-малко да помагам на това.
- ХАЙДЕЕ!!! - Луси откачаше. Погледнах Дарси и Сторми. Биеха се със Сия. Определено тя не им се даваше и се справяше много добре. "Ха... имат нужда от един хубав урок! Най-сетне някой да Ги уплаши... надявам се."
- Ръка на мрака! - Дарси атакува свирепо. Сия реагира на време и за щастие бързо се измъкна. Но... атаката на Дарси вече летеше към мен. Право към мен. "Късмет... от всички възможни неща, това намери да улучи точно мен! Аааа... дразнещо!"
- Саманта, разкарай се оттам! ВЕДНАГА! - отърсих се от мислите си и се върнах в реалността. Сия ми крещеше да се махам от проклетото място, на което се намирах, за да не умра едва ли не, а аз стоях вцепенено.
- Какво по... - атаката ме удари внезапно. Огромна сила. Полетях назад от ударната вълна мятайки се хаотично във въздуха. Гравитацията ме свлече надолу и се строполих шумно на земята. И това не беше края... продължавах да се движа назад, заради атаката този път и по земята... влачейки се.
- Не... ръката ми... - остра болка ме прониза. Най-после спрях при фонтана на училището. Ръката ме болеше ужасно. Не смеех да помръдна.
- Проклетия! Проклети вещици!

25.12.1999

Излязох навън трансформирана,както и приятелките ми.Силвия беше много уплашена и притеснена.Аз и Мария започнахме да си шушнем тихо:
-Трябва да се бием.Не можем да сторим друго освен това.-казах аз.
-Ами да кажем на Силвия да не се притеснява,а да започнем да се бием.
-Добре!-аз се съгласих и отидох до Силвия.-Сис,да се бием!-казах във готовност със стиснат юмрук.
-Хайде!-каза тя и също стисна юмрук.
Мария отиде близо до срутилата се част от Алфея,а ние я последвахме.
-Да атакуваме чудовищата!-каза тя и се обърна към нас.
-Добре!-аз кимнах.
Забравих да кажа че Джейкъб беше със нас,както и Анди.
-Момичета да атакуваме.-побутна ни леко със лакът Силвия.
Ние литнахме във тъмното небе и извикахме:
-Сборна магия!
-Морски прилив от бонбони!-викнах аз.
-Вятърна Спирала!-след мен беше Силвия.
-Огнено цунами!-и най-накрая Мария.
Ние уцелихме няколко от тях.Триксите вече се биеха със две фей.Ние кацнахме отново долу.Едно от тях ме удари и аз изхвърчах към края на Алфея.
-Как посмя да и го причиниш?-викна Мария докато плачеше.-Огнено цунами!
Тя го уцели и дойде при мен...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

» любим филм
» Вълшебно приключение
» Вълшебно приключение - Целият филм