приключение в Alfea

Веднага щом се телепортирахме пред огромния кратер, който взрива бе оставил, аз, Мони и Сия полетяхме към Алфея, оставяйки Саманта и Лина да се разберат сами. Така е най-добре. После ще говорим всички...
- Ето я Фарагонда! - Чух гласът на Мони до себе си, което ме изкара от мислите ми и трите се насочихме надолу. Не забелязвах никакви чудовища вече, което значеше, че армията на Триксите си бе отишла заедно с господарите й. Кацнахме пред директорката.
- Госпожо Фарагонда...
- Момичета! Къде ли не ви търсих! Каква беше тази експлозия от преди? - И набързо й обяснихме какво се случи, изрично пропускайки частта, в която Саманта се оказа предателка, като добавихме и малкото приключение в горите на Времелия. - Където и да отидете бедите ви следват по петите. Отидете да си починете... - Каза тя с въздишка и се насочи бързо-бързо към две феи, които стояха над нещо, което подозрително много приличаше на тяло. Щях да се насоча към тях, но Сия просто поклати глава многозначително.
Така, трите се отправихме към сградата, която бе почти възстановена (няколко от учителите се грижеха за това). Тъкмо щяхме да се качим по стълбите за към стаята ни, когато пред мен застана Марлийн.
- Госпожице Луси! - Изглеждаше така, сякаш голям товар е паднал от раменете й. Разбирам я... Ако бях умряла (потръпнах при тази мисъл), най-вероятно щяха да обвинят нея, при положение, че тя е единствената от Хартофили тук. - Радвам се, че сте добре!
- Да, спокойно, добре съм. - Усмихнах й се вяло. - Хайде, отивай да си почиваш. Беше дълга битка... - И се качихме в стаята ни.
Отидох да си взема един душ, че след толкова много неща - първо битката, след това взрива, накрая на Времелия - бях заприличала на някакво прашасало същество, което е стояло с години на най-високия рафт в библоитеката, където никога не се чисти.
Щом излязох от банята си облякох нормалните дрехи, а не униформата, защото и тя като мен, бе претърпяла всички тези премеждия днес.
Поговорихме си малко с момичетата и преди да се усетя бях заспала...
приключение в Alfea - Page 10 Lucy_sleeping_by_xtakado-d55nbgw

приключение в Alfea - Page 10 Lucy_sleeping_by_xtakado-d55nbgw

Чакай малко... Нещо не е наред със ситуа...
- Какво е това?! - Изпищях, синьото нещо също, а Мони и Сия се стреснаха и влетяха в хола от стаята.
- Какво става?
- То-То... - Заекнах и не можах да си довърша мисълта.
- Имам си име, да знаеш - Хаппи.
- То говори!! - Сега изпищя Мони, но не обърнах голямо внимание.
- Добре, Хаппи. Какво прави един екссийд в Алфея?
- Екссийд? - Мони отново се обади, този път - нормално.
- Това са вид котки от Хертофили. Те говорят, ходят на два крака и летят.
- Да. - Кимнах на обяснението на Сия. - Та, какво правиш тук?
- Лий каза да дойда тук, защото заминава за няколко дни и не може да ме остави в апартамента. - Обясни то, като сенда до мен на дивана. - Каза да дам на Луси това. - Поех пакета от Хаппи под любопитните погледи на Сия и Мони. Вътре намерих бележка, в която Лисандър ми казваше да се грижа за Хаппи, и един суичър. Как само се разсмях. Не беше истина. Извадих дррехата и я облякох.

приключение в Alfea - Page 10 Lucy_at_happy__s_suits_by_little_himeji-d5kviyc

приключение в Alfea - Page 10 Lucy_at_happy__s_suits_by_little_himeji-d5kviyc

Гушнах Хаппи - само колко беше сладък! Обожавам котки... и Лий!

Телепортирахме се пред огромния кратер, образуван от избухването ми в Алфея. Преди да се съвзема Луси, Сия и Мони бяха изчезнали, а Лина се беше запътила към входа на училището, после вероятно и към стаята ни. Побързах да я настигна.
- Е, явно сме победили! - викнах радостно, с надеждата да разведря така и така травмиращата обстановка.
- Не и с твоя помощ. И казваш ние!? По-подходящо би било "Загубихме", нищо, че Триксите разгромиха цялото училище и има хиляди жертви.
- Не съм сторила нищо в полза на вещиците!
Лина направи някаква физиономия и влезе във вече възстановената ни стая. Последвах я, отидох в банята - душът беше задължителен, - опитах да осмисля случилото се през изминалия ден и се подготвих за обясненията, които трябваше да давам... доколкото бе възможно.
След около половин час, вече Лина също се бе освежила. Дебнех подходящ момент да я заговоря, за да изясним отношенията си до известна степен и след още половин час, най-накрая се престраших да дам началото на не толкова желания ни разговор.
- Сърдиш ли ми се? Има ли шанс да ми проговориш?
Ядосаната ми приятелка ме погледна ужасяващо и каза:
- Саманта, ти лъжеше всички без да ти мигне окото, в името на това да разрушиш училището ни - което е наш дом! А после грозните ти дружки щяха да предприемат нещо още по-страховито. Смяташ ли, че заслужаваш дори да те погледна?
Изчервих се цялата, зарових глава в леглото си и заплаках. Случващото се бе немислимо.

25.12.1999

Плавно отворих очи.Бях на някакво легло,което не беше мое.Във стаята беше толкова светло все едно слънцето бе влязло цялото вътре.Имаше трима човека,които пишеха нещо на една маса.Бяха със бели якета или там каквото е,бели ръкавици,също имаше и лекар...ДА!Та това беше лекарския кабинет.Явно всичко беше,защото...бях припаднала.Погледнах през прозореца малко до леглото ми и Алфея си беше прекрасна.Нямаше и една пукнатина.Беше оправена,както и най-важното:ЧУДОВИЩАТА ГИ НЯМАШЕ!Толкова се радвах.Изведнъж докторът ме попита:
-Добре ли си?Беше припаднала от тази жестока битка между вещици и феи,както и чудовища.
-Да,добре съм.Мога ли да отида във стаята си?-попитах и се замислих какво ли правят Мария и Силвия.
Докторът кимна и аз отидох във стаята си.Там Мария и Силвия стояха и си говореха.Отворих вратата по-силно и я треснах във стената,че чак да се стреснат.
-Лия уплаши ни!-извика Мария.
-Е,да очевидно е!-засмях се.
Седнах до тях и започнахме да си говорим,но първото,което бях попитала:
-Какво стана със Джейкъб?

На следващия ден, когато се събудих вече всичко беше оправено. Алфея блестеше!
"ДА! Най-сетне..."
Понечих да събудя Лина, но в главата ми веднага излязоха картините от вчера, затова реших, че е по-добре на този етап да не я закачам.
"А сега... как да обясня на момичетата, че съм преминала от страната на Триксите. И защо съм го направила?!" Подходящи отговори не намирах. Цялото това лъгане... за какво? "Ъх..."
Оправих се, подвикнах:
- Лина, в столовата съм - и зачаках ответна реакция. След 5-те минути гробна тишина, накрая се отказах и излязох.
Влачех краката си безжизнено по коридорите, докато в съзнанието ми изникваха хиляди въпроси, а случилото се с Триксите не ми даваше мира.
- О, Саманта... - чух някакъв глас пред мен и вдигнах глава. - Виждам, че си по-добре. Удобно ли е да ме придружиш до директорския кабинет? - Фарагонда! Фарагонда ме викаше! Да ме изключат ли искаха?
Кимнах студено на усмихнатата жена и тя поведе.
"Как е разбрала за всичко?! Кой й е казал, за бога?!"
Стигнахме, директорката затвори вратата, настани се удобно на кожения си стол, покани ме да седна, и след кратко мълчание, взе думата:
- Разбрах за вашите приключения, госпожице Кук. За Времелия, също.
И всичко ми причерня! Имах усещането, че всеки момент щях да се свлека мъртва на пода, но трябваше да се съвзема. Контрол, Саманта, контрол!
Не трябваше да се издавам. Трябваше... да разбера колко и какво точно знаеше Фарагонда!
Забих нокти в стола си, а главата ми се пълнеше ли, и пълнеше с кръв.
"НЕ! По дяволите, откъде знае?!?"
- Ще ви помоля да ми разкажете подробно, абсолютно всичко, след нахлуването на Триксите в училището. Къде бяхте, какво се случи след това?
Директорката ме гледаше изпитателно, а крайниците ми изтръпваха. Не знаех какво да кажа.
"Тя знае за Триксите..."
- Разбиха училището - взех думата, и сякаш някой друг говореше вместо мен, - потърсих Лина. Тя беше нападната и Мони й помагаше. Казаха ми да ходя да помогна на Луси и Сия, след като се биели с Триксите. Разбира се, отидох...
- ...оставяйки приятелката си на произвола на съдбата? - Фарагонда повдигна вежди.
- Не, не... аз... Разчитам на Мони, все пак сме приятелки. Тя щеше да защити Лина, ако имаше нещо...
- Госпожице Кук, доколкото знам, приятелките ви, Луси и Сия са близки с Мони. Не вие.
- Какво?! - не се сдържах и станах от стола, като ударена.
- Моля ви, седнете - подчиних се, вече неспособна и да говоря.
- Госпожо, не е вярно. Мони е и моя приятелка. Изобщо... какво говорите?!
- Хм... Мони, е по-близка с госпожица Хартофийлия и Сия, както вече казах... но и тя не прекарва времето си с Лина. Което означава, че е трябвало ти да помогнеш на Лина, а не...
- Прекалявате! - изкрещях изненадващо. - Говорите ми пълни измишльотини!
- Ще си го запиша - Фарагонда не сваляше усмивката от лицето си. - Казахте, че сте тръгнали да помагате на Луси и Сия, нали? Е, помогнахте ли им, или само наблюдавахте отстрани?
"КАКВО СТАВА ТУК?!?"
- Отидох при тях, госпожо директор. Но преди да успея да се трансформирам, Дарси ме цапардоса с тъмните си атаки, и аз изхвърчах до фонтана на училището, като в същото време нараних лошо ръката си! И вместо да ми водите лишен от всякаква логика, безсмислен разпит, можехте да ми осигурите лекар, който да даде нужното лечение. Но не! Вие сте тръгнали да ми се обяснявате, коя с коя по-близка била, и как така другата ми е приятелка, след като... ОХ! БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПРИЯТНО ПРЕКАРАНАТА СУТРИН, КОЯТО СЕ ПОСТАРАХТЕ ДА РАЗМАЖЕТЕ НАПЪЛНО! - Скочих от стола си, треснах вратата, колкото се може по-силно (трябваше да я разбия дори), и се запътих към столовата по-ядосана от всякога.
Срещнах Лина по стълбите, направих се, че не я виждам и продължих, докато не стигнах до масата, на която седяха Луси, Сия и Мони.
- Не мога да повярвам! - настаних се с гръм и трясък, заровила глава в ръцете си.
- Какво става?
- Какво става ли, Луси? Току-що бях подложена на разпит в директорския кабинет. Знаят всичко!
"Но... ако трите бяха казали на Фарагонда?! Нее... нямаше как да го направят... Но... Н-на-наистина ли биха могли...?"
- Е, изключиха ли те? - Лина бе пристигнала и ме погледна безизразно.

25.12.1999

-Какво стана със Джейкъб?
Мария и Силвия се погледнаха и въздъхнаха.Замълчаха,нищо не ми казаха.Нищо,само мълчаха и гледаха тъ...
-Кажете ми какво стана!-сълзите почнаха да напират от очите ми.-Какво се случи с него?Умря ли?Хайде кажете ми!-заплаках,не можех повече.
-Лия,успокой се!Той е добре,само че...-Мария млъкна.-ъм...той видя че си припаднала постоя малко до теб и каза:"Няма смисъл,мъртва е,оставяйте я,не можа да си изпълни тъпата мечта".
Вбесих се.Как може той-гаджето ми да е казал това.Как може?Отворих врата и я затворих със толкова силно,че чак стената се пукна малко.Това не ме интересуваше!Интересуваше ме това,което е направил Джейкъб.Не исках пак да го мразя.Явно вече е късно обаче.Излязох извън Алфея и отидох във тъмната гора.Там бях самотна и можех да поплача.След малко видях кораб на червеният фонтан да се разбива доста близо.Запътих се натам.Тъкмо стигнах и вратата на кораба се отвори.Бяха Джейкъб и Анди.Какво търсят тук?Приближих се по-близо.
-Анди,хей,какво става?-попитах разтревожено и малко ядосано.
-Тръгвахме към Алфея и кораба ни изведнъж падна и се разби точно тук.-отговори и побутна Джейкъб който най-сетне проговори.
-Ъм...Лия ще ми простиш ли?-аз се обърнах със гръб,позамислих се.
Дали да му простя?Тъкмо се бяхме сдобрили и най-накрая исках да го...завъртях се към него и го целунах.
-Това да ли е?-усмихна се.
-Да,естествено!Обичам те!
-Аз също!Та...щяхме да ходим малко във Магика.Ще дойдеш ли?
Аз поклатих глава наляво-надясно и тръгнах пак към Алфея.Не знам какво си е помислил,но вече беше станало време за обяд.

В първия момент не разбирах какво става. Какво има предвид Лина с дали са я изключили?... Дали са я изключили? Дали са я изключили! ДАЛИ СА Я ИЗКЛЮЧИЛИ?!
-Ти! - Скочих като попарена. За нещастие на братовчедката на принцесата на Солария, аз бях първата, която се осъзна. Тя бе казала на Фарагонда! Тя се бе надявала да изключат Сам! Тя се опитваше да се отърве от най-добрата си приятелка! - Лина!!! Ах, ти... ти. Ти. Ти! - Стоях пред момичето, което не беше особено засегното от това, че само с едно изречение ме бе изкарала извън релси. - Ти малка... Ъргх!! - Бях толкова бясна, че дори не можех да говоря. Просто се завъртях на пети и оставяйки шушукания зад гърбът си се насочих към изхода. И тогава...
- Е, какво толкова? - Чух Лина да се обажда зад гърбът ми и спрях на място. - Просто казах, каквото трябваше да се каже! Не е ли вярно, че тази - тази предателка - се... - Не исках да я слушам. Щях да я перна с една лека магийка, но някой вече ме бе изпреварил. Сия. Чух как нейното заклинание профучава през стаята (вероятно бе минало на милиметри от лицето на Лина) и разбива прозореца. Дори не си направих труда да се обърна, направо продължих като фурия през вратата, като за малко да се блъсна в едно момиче... май я бях видяла по време на битката да се бори заедно с още две други. Но това нямаше значение сега. Изхвърчах към кабинета на Фарагонда, без да оставям шанс на някой да ме последва...

To Be Continued...

След като Лина попита дали са ме изключили, все едно това бе най-нормалното нещо, което можеше да се направи в такава ситуация, Луси стана и започна да сочи братовчедката на принцесата на Солария с пръст и да повтаря разярено "ТИ!".
В първия момент не се усетих. Гледах Луси изненадано, заради внезапното й изкарване извън контрол. Не стига, че Фарагонда ме викна в кабинета си и се държа повече от подозрително, а сега и принцесата на Хертофили откачаше. Но нямаше как да съм толкова заблудена, повече от няколко секунди, защото Лина започна да се обяснява:
- Е, какво толкова? Просто казах, каквото трябваше да се каже! Не е ли вярно, че тази - тази предателка - се опитваше... - След тези думи едва не изключих. Едва.
Луси напусна столовата, събирайки всички погледи, и за да Сия да не остане незабелязана изстреля една "дребна" магийка право в лицето на Лина - тя се отдръпна светкавично и изненадващото нападение на момичето от Флубъст се разби в прозореца. Стъклата се разхвърчаха навсякъде по пода, а аз стоях с широко отворени очи и уста, неспособна да повярвам, че Лина бе подпомогнала предполагаемото ми изключване.
- Нормална ли си?! - изкрещях в лицето на Сия и се обърнах към УЖ най-добрата ми приятелка, с надеждата да усети, че тези думи се отнасяха и за нея.
- Очевидно, всички надминахте Триксите по каквато и да е злоба, глупост, безкористност. Трагедия - Мони само поклати глава и се изпари от "местопрестъплението". Още по-жалкото, обаче бе, че е права.
- Летим към пропастта с главоломна скорост, и вместо да се подкрепяме и прикриваме, както правехме преди, се топим една друга и се разпадаме. Лина, не можа ли да дочакаш отговорите ми? Току-що загуби окончателно предателката, която толкова се опитваше да ти отвори очите за истината... не че те интересува - промълвих, взирайки се в пода, който сега ми се струваше твъърде мрачен.
- Погледни фактите, Сам! Ти...
- Аз ви предадох... да! Но не докрай... защото онзи взрив, който навакса с падането ни, предопредели изходът от битката. И ето - живи сме, а Алфея е оправена. Време е и ти да погледнеш фактите.
Феите и учителите ни зяпаха втрещено.
Сия дръпна ръката ми и ме повлече към вратата, която водеше навън, а след това ме заведе в стаята, където "живееха" с Луси и Мони.
Когато влязохме те не бяха там, но нямаше време да обмислям другите възможни места, на които може би са в момента, защото Сия веднага запелтечи:
- Време е за отговори, Саманта! Публично достояние станаха всичките ни раздори... директорката, дори знае всичко - разбира се от гледната точка на Лина, заради разхлабените й устни. Мисля, че разбра накъде бия. Иначе изходът от цялата каша е ясен.

Минах покрай някаква госпожа..
Със строгия си поглед и малки очила ме погледна строго.
-Здрасти.Как се казваш? - попита тя.
-Джейд Браун - отговорих уверено,за да покажа,че имам самочувствие.
-От коя планета си? - каза тя докато очите и ме следяха.
-От Мелъди,госпожо - вдигнах си главата и отговорих.
-Добре,влизай!!
Аз влязох вътре.
Бях се разсеяла от многото стъпала.Алфея беше невероятна.Какви дълги коридори и красиви килими.Съвсем забравих,че трябваше да си намеря стаята.Лутах се дълго и най-накрая намерих стая,на която пишеше Джейд Браун от Мелъди.Оставих си багажа и се преоблякох.

Хвърчах към кабинета на Фарагонда с главомолна скорост. Минавах покрай учители и ученици - сега нямаше време за базсмислени неща като правилата за тичане по коридорите. Продълавах да набирам скорост и яд, така че едва не подминах директорския кабинет с няколко етажа.

Щом си поех въздух, почукках на вратата. След няколко секунди вече седях на удобния стол пред бюрото на директорката, държейки чаша ментов чай, местейки поглед от спокойното лице на Фарагонда към така винаги строгото на Гризелда и обратно. След миг отдръпнах чашата с кълбящата се пара от лицето си и погледнах директорката, отворих уста и пак я затворих. Въпреки всичката еуфория, не знаех как да започна, така че да си извоювам симпатията на двете жени... или поне на едната от тях.

- Щом няма да започнете, нека го направя аз. - Чух гласът на Фарагонда и я погледнах в очакване. Добре. Само. не. избухвай. Наложих си това правило, миг преди да започна да слушам внимателно и да наблюдавам всяка тръпчинка по лицето на възръстната дама. - Когато сутринта говорих с госпожица Кук, изглежда тя не беше в добро настроение. Явно бе останала с грешното впечатление, че искам да й навредя. Та, така и не успях да чуя трети варианнт на историята. - Спря за миг, погледна ме изпитателно и продължи. - Това, което ми разказахте вие (явно визираше мен, Мони и Сия), почти съвпада с версията на госпожица Мориан. Има само една ребна разлика. - Отново тази усмивка. Как можеше тази жена да се усмихва толкова? Да не е някакъв вид магия или какво?? - Според мис Мориан, мис Кук се е присъединила към вещиците, наричащи себе си Трикси, дори нещо повече - помогнала им е да проникнат в Алфея. Разбира се, щеше да бъде добре да чуем историята от самата нея, но, както споменах, тя остана с погрешно впечатление. - Още една пауза. - Та, щом сега сте тук, бихте ли могли да ни разкажете историята, този път цялата?

Така завърши директорката, а аз зяпах с отворени очи и уста. Не ми отне много да се върна на земята, след което без предупреждение започнах да разказвам. Всичко. От самото начало, когато Триксите разрушиха част от Алфея.

––––> Половин Час По-Късно <––––

- ... и шестимата се телепортирахме на Времелия. - Бях стигнала най-интересната част. - Беше тъмна гора, а злата магия се усещаше сякаш излизаше от дълбините на самата планета. И там заварихме Саманта и Рен, които сякаш се приготвяха за битка. Е, да, но нали съм си глупава, взех че му подадох ръка - кой да знае, че братът на Сам е заплахата за която говореше тя, хъх? Да, та, така битката започна, макар че не свърши. Да, явно Рен бе решил, че като ни изтощи ще му бъде по-лесно да победи. Усетихме се навреме, та спряхме безсмилицата. И преди да се усетя, Саманта го беше повалила. Точно тогава изтече времето и ние щяхме да се телепортираме, но Сам реши, че трябва да остане за да предупреди правителството за брат си. Лина обаче я издърпа, така че всички се върнахме. - Завърших най-дългия монолог, който бях казвала и чувала. Дори на срещите на правителството, баща ми говори по-малко!!

- Добре. Разбирам. - Тя каза само това. Нито повече, нито по-малко от това, което бе нужно за да не разбера какво бе намислила.

- Вижте, Саманта не би направила това без да има причини. Е, да, все още не ни е казала какви са те точно, но съм сигурна, че има такива.

- Добре.

- Повярвайте ми, ние наистина щяхме да ви кажем всичко, щом разберем мотивите й.

- Добре. Вярвам ви.

- Аз... Какво? - Погледнах я учудено.

- Вярвам ви. - Повтори Фарагонда с равен тон. - Няма да изключа госпожица Кук, но в зависимост от т. нар. "причини", ще й бъде поставено наказание, което в най-добрия случай ще бъде временно отстраняване в срок от месец. Всъщност не. Това би било най-лошия случай, защото все пак ще даде на всички - о, да, всички вече знаят - твърде малко време да забравят случилото се. Сега, ако няма какво повече да кажете... - Директорката замахна с пръст към вратата и тя се отвори. Кимнах й в знак на признателност и излязох.

Докато минавах по коридорите, чувах как хората си шушукат разни неща от сорта на "онова момиче" и "предателка", но за щастие имаше и такива, които споделяха моята гледна точка. Може би Фарагонда бе права и съвсем скоро всичко щеше да отмине.

Вече бях пред стаята си, а когато влязох заварих Мони, Сия и Сам на масата в хола. Хаппи спеше на един от столовете - Никога не съм виждала по-мързелива котка!.

- Как мина? - Бе първото, което каза червенокосата ми приятелка.

- Добре. - Седнах при тях и разказах набързо. -... и каза, че няма да те изключва Сам, само ще те отстрани временно. Това също и щяло да допринесе за забравянето на случая от учениците...

- Божичко... - Саманта си отдъхна видимо, а Мони и Сия грееха от щастие.

- ... Но - сега идваше голямото "НО" - все още е наложително да разберем цялата история. - Напрежението, режещо се с нож, пак се върна. - Така че ще те попитам само веднъж: Защо?

To Be Continued...

След като Сия изрече страховитите думи, Мони нахълта в стаята. Първоначално се изненада, че ме вижда, но след няколко доста неразбираеми за мен, разменени погледа, се настанихме в хола, около една удобна масичка, тотално подхождаща си с цветовете на, изобщо, цялата обстановка. Следваха, крайно дългите 5 минути, прекарани в тягостно мълчание, след което някакво синьо нещо ме блъсна, настани се на фотьойла до мен и заговори:
- Аз съм Хаппи! А ти? - спечели си възможно най-втрещения ми поглед.
- Вид котка от Хертофили - нае се да обясни Сия. - Лий остави ексийда на Луси, защото заминавал за няколко дни.
"Ексийд?... Сигурно е нещо, като котка... ох!"
Кимнах мълчаливо, правейки се на много запозната с "ексийдите" и вдигнах глава към вратата на стаята, която току-що се бе отворила.
- Как мина? - Сия стана и погледна новодошлата принцеса разтревожено.
- Добре - и Луси започна да разказва как е минал разговорът й с Фарагонда. Тя беше говорила с Фарагонда!! - ... и каза, че няма да те изключва Сам.
След като чух тези думи, преживях най-шумното си отдъхване. Беше върховно! Луси продължаваше да ми говори някакви неща, но не я слушах. Сега се бях концентрирала, върху това, че няма да ме изключват!!
- Защо? - накрая процеди твърдо, временният попечител на ексийда Хаппи, който, между другото, в момента спеше.
"Как можеше да спи при такова положение..?!! Но какво изобщо го касаеше... Хах, откачам..."
- Кое защо? - погледнах Луси, а после и другите две момичета, които се взираха в мен, с разярени погледи. "Ъ?"
- САМАНТАА! - русокосото момиче се просна на една от пухкавите табуретки. - Изобщо чу ли какво ти казах?!
- Ам, само, че няма да ме изключват? - гледах въпросително, търсеща трескаво някаква логика в яда на трите.
- Сам, Фарагонда каза, че ще те острани временно.
- Какво? - студена пот започна да се стича по челото ми. Все едно ръката на Бог ме бе ударила, изхвърлила на х100000000000km... и ме бе пречупила.
- В случая, трябваше да те изключат, но не го правят, все пак - Мони махна с ръка и се загледа през прозореца. Какво точно търсеше, предполагам и тя не знаеше.
- Виж, ще трябва да ни кажеш всичко до най-малката подробност, момиче - очите на Сия засвяткаха заплашително, - защото иначе за Фарагонда би било прекалено лесно да промени решението си.
- Става ли да отидем там и да разкажа ВСИЧКО, САМО един път? - нарочно отбягвах погледите на всички, дори и на заспалата котка. - Не искам да разказвам това, повече от един път! Целият този срам...
- Чуваш ли се? - Луси всеки момент щеше да ме зашлеви. - Или ни казваш какво е станало, за да евентуално да те измъкнем от проклетата каша, в която си се забъркала, или пропадаш!
Макар и да не ми се искаше да го призная, тя беше права. Налагаше се да им разкажа. Всичко...

* * *

Мони бе направила три кафета за мен, нея и Сия. Луси отказа - пила ментов чай при Фарагонда.
След като горещата чаша, се намести удобно в ръцете ми, а Хаппи се бе събудил, мрънкайки, че и той искал, вече всичко беше готово. Моментът беше настъпил.
- Слушаме те.
- Не знам как да започна... - поклатих глава леко, в знак на разочарование и се опитах да формулирам изреченията си, колкото се може по-делови. - Вижте... и аз все още не осъзнавам, какво точно се случи със съзнанието ми, с ума ми, за да стигна дотук, но, ще трябва да го обясня по-онзи начин, както аз го разбирам.
Един ден, оставайки сама, размишлявайки над всичко, което се е случило, навик в последно време, се замислих за онези дни. Андрос, Солария, Омега... Опитах се да вникна в ума си, когато не съм аз, когато съм "неконтролируема". И бавно, размишлявайки, имаща цялото време на света, започнах да усещам, че аз не съм феята, която всички очакват да съм. Не съм "добрата", която феите, по един или друг начин, трябва да са. Всичката болка, страдание, причинено само от един човек, и то от мен, ми дадоха да разбера, че аз... а-аз нанасях същите поражения, като Триксите. Макар и неосъзнато, аз разрушавах, без да ми пука за нищо. Като ч-чуд-чудовище. Причиних смърт, с невниманието си. Причиних огромни щети. Донякъде го разбирах - планетата ми блика от тъмнина. Тя е източникът на тъмнината... Всяка фея, от Времелия не е способна да се контролира, а смъртта й настъпва с мащабен взрив - случката, разиграла се в Алфея бе същото, с малката разлика, че брат ми предизвика това... и защото му трябвах за нещо, макар все още да не знам какво, останах жива.
Постепенно вниквах в смисъла на всичко, или поне си мислех, че вниквам... И един ден, реших да премина на страната на злото... - изречението прозвуча толкова стряскащо, още повече произлязло от моята уста. Никога не бях вярвала, че ще кажа нещо толкова НЕВЪЗМОЖНО!!! Сия, Луси и Мони бяха ококорили очи, очевидно и те изненадани, че го бях казала толкова директно.
- Реших, че след като съм зла, неосъзнато, то има някаква логика в това да съм зла осъзнато. Щях ли да обърна ефекта, изобщо щеше ли да стане нещо?... Трябваше да разбера какъв е източникът на всичко... какво предизвиква "неконтролируемото" у мен. За това се присъединих към Триксите... Ако можех по някакъв начин да предотвратя откачането си... може би там се намираха отговорите... "В бърлогата на звяра"! В ТОВА ВЕЧЕ НЕ НАМИРАМ ЛОГИКА! Просто е една зле-измислена глупост... И аз не знам, какво точно тогава ми прещрака... Защо изоставих вас?... Да, наранявах постоянно, но можеше просто да се върна на Времелия... И тогава разбрах, че не искам да се връщам там... Открих, че това място бе по-мрачно, отколкото можех да понеса... Открих ВАС! Открих Алфея! Толкова слънчево място, излъчващо само топлина и доброта!... И съюзът ми с Триксите се състоя, само заради това, че исках да Ви виждам... Алфея също. Мислех си, че ако премина от страната на вещиците, няма да съм толкова близо до вас и няма да ви наранявам... а съм искала да ви виждам. ГЛУПАЧКА! И от толкова заблуден ум, от такова слабоумие, не съзнавах наистина какво правя!!
Ваканцията, която Луси преживя в мъки, СЪЖАЛЯВАМ, ме накара да се убедя, че не постъпвам правилно. Плачът на Лина, това, че преживя загубата... и преоткри мен, нанесе смазващ удар в "злото" у мен. Осъзнах, че... можех да се контролирам, ако го желаех толкова силно... БЕЗ да нанасям поражения! Стигна се до войната. НЕ АЗ им осигурих достъпа до Алфея... намерили са друг начин. И точно, когато се канех да ви разкрия, всичко, събитията се преобърнаха с главата надолу. Вече знаете останалата част... мисля да си спестя срама.
Момичетата бяха повече от шокирани, а Хаппи скочи в мен, прегърна ме и... заспа! Ами това беше... ексийд (макар и да не знаех какво означава това!). Усмихнах се уморено и погледнах трите момичета, които още не можеха да се съвземат, в очакване.
"Какво правим?"

След като изслушахме разказа на Саманта, настъпи мъртвешка тишина - Мони продължаваше да зяпа през прозореца, Сия се праваше на много заинтересована от ноктите си, Сам се опитваше да докара някаква усмивка, дъжейки спящия Хаппи, а аз оглеждах всички. След като никой не се реши да продума, просто въздъхнах и излязох. Върнах се след почти 30 минути, а в стаята никой не бе помръднал, дори напрежението бе станало още по-тягосно. Щракването на бравата, обаче, сякаш разбуди всички (без ексийда, де, той продължаваше да спи спокойно, вече на канапето).
- Какво? - изстреля Сия, преди дори да съм успяла да се усмихна. След като все пак го направих, взех Хаппи в мен и седнах на дивана й отговорих:
- Сам, слушаш ли? - Усмихнах се по-широко. - Успокой се. Каза, че ти вярва и ще те отстрани само за месец. Би трябвало нещата да се пооспокоят до тогава.
Последвалата реакция бе нито повече, нито по-малко от колкото очаквах - Саманта си отдъхна рязко, сякаш докато говорех не бе дишала, и се отпусна на стола. Сия пък каза нещо от сорта на "Oh, yeah! Baby!" и направи един жест все едно казваше "качинг!". Мони сякаш копира Сам и, въпреки че бе едно и също движение, изглеждаше абсолютно различно. Аз пък просто продължих да галя синята котка необезпокоявана от никой, оставяйки ехидна усмивка да се мъдри на лицето ми. Когато всички бяха сравнително спокойни, продължих. - Наказанието започва след два дни, каза Фарагонда. Трябва да й кажеш до тогава къде ще бъдеш през месеца, не че знам защо й е притрябвало да го знае, де. - Свих рамене и продължих: - Както и да е, за това трябва да поговорим.
- За кое? - Сам ме погледна, леко подозрително, а останалите просто мълчаха.
- За това, къде си мисля, че мислиш да отидеш.
- А-ха...
- Виж, пределно ми е ясно, че ако зависеше от теб, щеше да се върнеш на Времелия още сега. - Гледах сериозно и то не на шега. - Въпросът, обаче, не е кога ще отидеш, а с кого. - С тази си реплика просто си изпросих още един подозрителен поглед, този път от всички. За сметка на това, аз пък се усмихнах. - Нали не си мислиш, че ще се измъкнеш сама с безсмислено оправдание от типа на "Той ми е брат и е моя отговорност." или нещо също толкова глупаво?
- Амииииии...
- Предполагам, разбира се, че този път ще сме само четири - в този момент Хаппи си размърда опашката, - поправка четири плюс котка. Нали нямаш против? - Попитах, макар на всички да ни бе ясно, че щем-нещем, ще вземем и ексийда.

След новината за отстраняването ми, не знаех дали да се радвам или да тъжа. Но... не намирах смисъл, в нито едно от двете. Просто трябваше да се концентрирам към крайната ни цел - или местоположение.
Помислих добре, върху току-що отправения към мен въпрос от Луси. Явно, обаче не ми трябваше много време за размишления, защото отговорът ми бе очевиден.
- Приключението с Рен, колкото и да не ми се иска да е вярно, е само началото. За натриването му на носа, ще е по-разгневен от всякога... Има абсолютно всякакви връзки, навсякъде, така че ще разбере веднага, че сме на Времелия, още преди да сме стъпили там. Но нямаме избор - след като сте твърдо решени, че ще дойдете с мен, трябва да ви предупредя, че задължително ще се стигне до втора битка с брат ми. Този път, силно се надявам, с помощ от страна на правителството. Вече знаем крайната ни дестинация, нали?
Всички кимнаха, леко учудени, че съм се съвзела толкова бързо. Върнах си пресметливостта! ЙЕЙ! "Поредната ми проява на лудост..."
- И все пак, Лина ме тревожи! - учудените погледи се замениха в още по-шокирани. - Вижте, пределно ми е ясно какво се опита да направи тя. Но не можем да я оставим... въпреки стореното.
- Сам, смяташ ли, че след целия този настъпил хаос, днес сутринта, тя с удоволствие ще приветства, нашата любезна и мила покана, гласяща: "Отиваме на Времелия, със Сам (в този случай, веднага ще асоциира "предателка"). Искаш ли да се присъединиш, въпреки, че се опита да уредиш изключването на приятел? Молим те!" Звучи прекрасно, нали? - Мони най-сетне откъсна поглед от прозореца и, сякаш си бе върнала раздразнението, ако изобщо то бе изчезнало за малко.
- Хах... излезло от твоята уста, звучи в пъти по-зле - насилих се да се усмихна и огледах отново трите, опитваща да "разкодирам" лицата им. - Колкото и да е ужасно, ще се наложи все някога, да оправим отношенията си. Неотложно е.
Тук никой не си позволи да възрази. "Да, не съм си и помисляла, че точно аз ще ги призовавам да вземем Лина. Не че съм очаквала, Сия да го направи..."
- Ако поиска ще дойде... ако ли не, няма какво друго да направим. - Тези думи, буквално си ги извадих с ченгел от устата...
- Значи е решено? - попита Сия.
- Така мисля - Луси разбуди котката, все едно го направи само, за да я подразни - в случая него. - Отиваме ли при Фарагонда?

След като се преоблякох реших да излезна на двора.Там имаше много феи.Видях едно момиче до едно дърво само и реших да се запозная с него.Затичах към нея и я попитах:
-Здравей,как се казваш? - попитах срамежливо аз.
-Здрасти,казвам се Алис Гуанохил - принцеса на Сафира,ти? - отговори тя и ми се усмихна.
-Аз съм Джейд Браун.
-От къде си ? - попита тя.
-Аз съм от Мелъди,приятно ми е ! - тихо отговорих.
-И на мен! От кога си в Алфея ? - попита ме тя.
-От днес - засмях се аз.-Аз ще тръгвам да рагледам двора.До скоро! - отговорих аз и помахах с ръка.
-До скоро!

Успях да разгледам двора,но започна да се мръква.Прибрах се в стаята и си разопаковах багажа.Доспа ми се много бях изморена,облякох си пижамата,легнах си и заспах дълбоко.

Събудих се от утринното слънце,което блещукаше като диамант през прозореца.Беше рано сутринта,стомахът ме болеше,защото бях гладна.Отворих прозореца,за да видя дали е топло.Но не,беше толкова студено,нямаше никои навън.Бързо затворих прозореца и отидох да си облеча топли дрехи.Взех един пуловер и дълги черни панталони.Обух си кецове."Сигурно е студено,за това,че е рано сутринта".
Излязох от стаята си,нямаше никой в коридора.Бях доста объркана."Нито една фея ли няма да се е събудила?".Реших да намеря столовата,за да закуся.По коридора ме срещна госпожата,която ме пусна в Алфея.

-Какво правиш тук,госпожичке?! - попита ме тя,като не спираше да ме следи с очи.
-Аз,аз търсех столовата,за да закуся. - казах аз като леко се отдръпнах настрани.
-Ето там се намира - посочи ми я тръгна надолу по стълбите.

Там имаше други феи.Много ми харесаха дългите дървени маси пълни с храна.Бях зяпнала от голямото помещение.Аз седнах до едно момиче в началото на масата.

-Добро утро ! Как се казваш? - попитах я срамежливо аз.
-Добро утро ! Аз съм Мария Томсън.Ти как се казваш? - каза тя.
- Аз съм Джейд Браун.От къде си? - срамежливо я попитах и и се усмихнах.
- От Солария,а ти? - отговори тя и започна да пие чай.
- От Мелъди,вчера пристигнах в Алфея! - усмихнах и се и и подадох ръката си в знак на приятелство.-Коя е госпожата с малките очила и строгия поглед?
-О,това е Гризелда - помощник директорката.Тя е много строга,но се грижи добре за нас - феите - каза тя.-Е,вземи си нещо за ядене има и чай.
-Благодаря! - казах аз и започнах да ям.

Докато ядохме дойде едно момиче с огненочервена коса.Помислих си,че е приятелка на Мария.

-Добро утро ! - сънено каза тя.
-Добро да е ! - казах аз.
-И на теб ! - каза Мария.
-Аз съм Джейд Браун от Мелъди нова съм. - казах аз и и се усмихнах. - Искаш ли да сме приятелки?
-Да,аз съм Амилия Оуън от Анималфия,приятно ми е ! - каза тя.
-И на мен.

Минах покрай Гризелда,а тя ме гледаше много строго.
-Ей,къде отиваш - каза Гризелда.
-Вътре в Алфея.
-Как се казваш?
-Вивиан Блек.
-Планета?
-Линфея.
-Влизай.

Нищо не казах и влезнах.Алфея беше много голяма.Тръгнах да си търся стаята."Леле къде ли е?"-помислих си аз.Дълго търсех,но най-накрая я намерих.Там пишеше Джейд Браун и беше лепната лепенка отдолу Вивиан Блек.Влязох,но нямаше никой.

-Е,сигурно скоро ще дойде. - казах си аз и си оставих багажа.

приключение в Alfea - Page 10 Sara_portrait_by_artfan1298-d60gybf

Днес е първият ми ден в Алфея.Дворът беше прекрасен,зелените поляни изпълнени с цветя,голямото училище.Слънцето осветяваше прекрасната Алфея.Една жена стоеше пред мен със списък в ръка.Аз отидох към нея,правейки плавно бавни крачки.

-Ти ли си Сара Симпсън от Линфея?
-Да,госпожо.-казах аз
-Влизай!

Влязох вътре.Тръгнах по големите стълби и дългите коридори.Най-сетне намерих стаята си.Беше обяд сигурно може да няма никой.Но не вътре имаше едно момиче седнало на едно легло.Влязох вътре,оставих си багажа.Още преди да съм пробелила и думичка дойде момиче с лилава коса."Сигурно е била първа в тази стая."-помислих си аз.

-Здравейте,вие сте?-попита тя.
-Аз съм Сара Симпсън-новата ти секвартирантка от Линфея,ти?
-Аз съм Джейд Браун от Мелъди,приятно ми е,а ти коя си?
-Аз съм Вивиан Блек от Линфея,приятно ми е!
-Кои са нашите легла?-попита Вивиан.
-Ето там има две свободни точно за вас.-започна да се смее.
-Я..и двете сме от Линфея!-казах аз.
-Да,страхотно е,а дори не се познавахме до сега.-каза Сара и започнахме да се смеем.

Аз се настаних и се преоблякох.Погледнах през прозореца.Навън дворът беше изпълнен с феи.

Щом отидохме при Фарагонда й разказахме дума по дума историята на Саманта (тя през това време едва си намираше място), след което й казахме и за решението ни да отидем на Времелия.
- Да, добре. Само внимавайте. - бе единственото, което каза. Тая жена наистина е много добра!! Също така каза, че сме освободени от часовете до края на наказанието на Саманта.

От друга страна, разговорът ни с Лина не мина така гладко. Тя бе все така дръпната и изобщо не си направи труда да ни изслуша. Направо ни хлопна вратата под носа и дори не каза "махайте се!" след половин-часовото ни тропане по врата й. Май на Сам щеше да й се наложи да издебне времето, когато екс-ндп нямаше да е в стаята, та да може да си вземе необходимите й неща.

*****

След два дни, които преминаха в безполезни опити да измислим някаъв план за действие, вече бяхме готови за тръгване. Фарагонда щеше да отвори портал в двора, по времето, когато цялото училище трябваше да е в столовата (тя бе от другата страна на сградата), така че нямаше кой да ни види.

Порталът щеше да се отвори всеки момент...

Фарагонда бе протегнала ръце в най-скритото кътче от двора на училището, произнасяше някакво заклинание, и порталът бавно се отваряше, разкривайки тъмните дерби на Времелия. След, като зловещият "ритуал" приключи, най-сетне успях да спра да се развъртам постоянно, чудейки се дали някой ще ни види, и се съсредоточих към разкарването си от Алфея.
Пристъпих напред, шмугнах се в портала, за няколко минути изпаднах в безтегловност, след което стъпих на твърда земя.
"Лина... не знам какво стана.
- Какво стана ли, предателке? Опита се да ни унищожиш, и не си получи заслуженото... "- визуализирах предполагаемия й отговор, но бях прекъсната от пристигането на Луси, с развълнувания ексийд, после от нищото изникна Сия, а накрая и Мони.
"Дано всичко мине гладко".
- Успех, момичета! - чух приглушения глас на Фарагонда, след което ескортът ни изчезна. Започва се!

25.12.1999

Запознахме се с едно момиче на има Джейд.Имаше вълшебна коса и приказни очи.Беше великолепна.Тя се качи в нейната стая сигурно имаше работа.Ние с Мария бяхме на двора.
-Ъм...Лия...къде е Сис?
-Ол...спи.Каза,че ще пропусне закуската.-усмихнах се.
-Аха...добре.-каза и седна на една пейка близо до нас,а аз седнах до нея.
Бяхме толкова добри приятелки не трите!Обичах ги и нямаше да ги оставя!Те са всичко за мен.Те са моята утеха в трудни моменти.Особено онази битка.Помагахме си усилно,защото ние сме екип-неразделен екип.
-Мимс да отидем в стаята си.Тук е пълно с фей.Искаш ли?
-Добре!-каза тя и потеглихме към стаята си.
По коридора зърнах Джейд и още две момичета да слизат по стъпалата.С приятелката ми им помахахме.Джейд ни отвърна,както и учудените момичета до нея.Сигурно сега се чудят откъде ни познава.Е...би трябвало да им каже.Отворихме вратата и си влязохме в нашата стая.На зелената врата пишеше "Амилия и Мария".Това ме утешаваше,защото винаги имаше за нещо да я попитам.Да си говорим преди да заспя и естествено да си помагаме с трудните и лесните домашни.Често се случваше и Силвия да идва при нас.Е,...има право.Приятелка ни е.Щом влязохме се хвърлих на леглото си.Започнах да мисля за всичко случило ми се досега-добро и лошо,хубаво и ужасно.Неусетно съм заспала.

***

Отворих очи и видях как Сис и Мимс нещо си говореха.
-О,ти се събуди.Хайде тебе чакаме.Обяд е вече.-каза Силвия и тръгна към вратата да излиза.
-Добре!Идвам само да се преоблека,че съм потна.
-Добре,но побързай.Гладна съм.Знаеш,че не закусвах.-провикна се от коридора."Толкова бързо ли да се облека,бе?!".Помислих си.
-Готова съм.Хайде да отиваме.-казах.
-Хайде.-Мария ми направи знак да побързам.

-Аз съм новата фея Smile

Името ми е Мия. Приятно ми е. Аз отивам към кабинета на Уизгис,а вие?

25.12.1999

Влязохме.Имаше пържоли и картофено пюре.Мария и Силвия седнаха на едната пейка,а аз на другата.Започнахме да ядем.Мария попита:
-Момичета не ви ли се струва,че напоследък идват много нови феи?
-Хм...да права си.-казах.
-Да наистина!-потвърди Сис.-Лия като се наядем какво ще правим?
-Много бързаш да питаш.-засмях се.-Нека се наядем.
Наядохме се и решихме да отидем в библиотеката.Влязохме и тя беше цялата в ПЛАМЪЦИ!Какво е станало?!

Съжалявам,че е толкова кратко.

Къде съм?Какво става?Коя съм аз?
Стъпвах несигурно по …, всъщност по какво стъпвах, къде бях, нищо не знаех.Мислите се блъскаха в главата ми като ураган, не ме оставяха да мисля спокойно, дори да анализирам ситуацията в която се намирах.Сетивата ми бяха замъглени или изобщо не действаха.В ушите ми не влизаше никакъв звук, а очите ми не възпроизвеждаха никаква картина.Усещах само болката в цялото ми тяло, крака, ръце, глава, тяло – всичко болеше така все едно в момента ме разрязваха с нож…, а всъщност можеше точно това да се случва…не знам.
Продължавах да вървя и въпреки, че всичко ме болеше нямаше да спра, просто усещах, че трябваше да продължа и да не се отказвам.С всяка стъпка мислите ми се изясняваха, явно кошмара щеше да свърши и скоро щях да се събудя от този сън, ако беше сън.

САМАНТА ЛУСИ МОНИ СИЯ ИТЪН ФАРАГОНДА АЙСИ ГРИЗЕЛДА СТОРМИ ДАРСИ РАДИУС АЛЕКС АМИЛИЯ

Какви са тези имена?Познавала ли съм тези хора?Явно, но кой са те?Приятели ли са ми или врагове?Въпросите отново ме връхлитаха, а аз продължавах да вървя.Просто исках да стигна края на тази лудост и май го направих.Пред очите ми се появяваха различни цветове – розово, лилаво, синьо, зелено, жълто и още какви ли не.Чувах някакви странни звуци, може би пеене на птички или нещо друго.Пред очите ми се появиха някакви кафяви, дебели пръчки и зелено отгоре им – дървета.Ама, разбира се!Бях в гората…

25.12.1999

Цялата библиотека беше в пламъци.Тя,тя гореше.Тръгнах с малки крачки напред докато една горяща книга на падна пред мен.За това тръгнах толкова безжизнено.Помислих си и продължих напред.Мария и Силвия бяха изчезнали пак нанякъде.Колко хубаво?!Сега трябва да върша всичко сама!Помислих си отново.Как да я оправя?Ако е с вода после нищо няма да се разчете,бонбони абсолютно нищо няма да стане.Вятър...огъня ще стане още по-голям.Говорех си наум.Е,нямаше какво да направя,така че...
-Трансформация!

Spoiler:

-Водна струя.-извиках и изгасих огъня.-Ух...-огледах книгите.-Не сте добре!Възвърни!
Книгите се оправиха,както и цялата библиотека.Излязох от там.Минах през стаята ми.Мария и Силвия си говореха нещо и не ми обърнаха внимание.Приятелки ли сте ми?!Чудех се аз.Пих вода и излязох.Някакво на мен познато лице тръгна към гората.Досетих се!Лина!Светна ми лапичката.Проследих я.Не след дълго тя навлезе в гората.Скрих се.Гледах какво прави изведнъж някакво чудовище я нападна.
-Лина...-преди да изрече думата чудовището я събори на земята.Тя падна безпомощна.Лежеше там,може би,само може би мъртва а аз гледах.Поне бях трансформирана.
-Ах..ти!-излязох иззад дървото.-Остави приятелката ми!Океан!-уцелих го и то изчезна,но все още беше живо знаеше се.Седнах до Лина.Тя нямаше пулс.
Заведох я в Алфея.

- Къде-е съ-ъм? - започнах бавно и несигурно да отварям очите си.Размазаните образи, който виждах бавно се разясняваха.Над мен имаше човек, по-скоро момиче.Леко се опитах да се изправя, но адска болка се разнесе из тялото ми, което ме принуди отново да легна.Затворих очи, за да я преодолея по-лесно.
-Лина, добре ли си? - леко изнервен и много притеснен глас се разнесе из стаята.
-Лина?Коя е тя?Аз не съм Лина!Всъщност, коя съм? - говорех на пресекулки заради болката из тялото ми.Надявам се момичето да ме е разбрало.
-Ти си Лина, Лина.Чакай малко.Ти не знаеш, че си ти.Изобщо помниш ли нещо за себе си? - шока в гласа на момичето беше очевиден и леко изнервящ.Аз не съм тази Лина.
-Не, но явно ти знаеш.Разкажи ми.
-Виж, обещавам, че ще ти разкажа всичко, но трябва да съобщя на директорката.Идвам след малко.
-Чакай! - докато го кажа, чух как вратата шумно се затваря, явно ще си остана заблудена за дълго време.
Лежах доста дълго време, но нервите ми се късаха, имах нужда от движение и чист въздух.Отново се опитах да се изправя.За щастие този път болката беше по-малка, и успях да се преместя в седнало положение.Стъпих на пода първо с десния крак, после с левия и накрая бях права, но краката ми поддадоха.В последния момент успях да се подпра на масичката до леглото. Продължих да вървя подпирайки се на всичко пред очите ми.Исках на чист въздух.Веднага.Вървях бавно и не сигурно, но малко по малко се приближавах до крайната ми цел - навън.Най-после стигнах до целта си.Пред мен имаше пейка, за това побързах да седна, защото болката в краката ми се засилваше.Имах нужда да помисля и най-после можех да го направя на спокойствие.

25.12.1999

Тичах по коридорите с все сила,трябваше да кажа на директорката за Лина.Бягах и най-сетне стигнах вратата и.Отворих я бързо.
-Какво има госпожице Оуън?-попита нежно тя.
-Госпожо...не ми е до нежности.-тя стана сериозна.-Лина не се помни,пита ме коя е тя.Какво и се е случило?-говорех доста бързо,но директорката за щастие ме разбра.
-Нищо ли не помни?-аз кимнах веднага след въпроса.-Значи има амнезия,в медицинския кабинет ли е?-отново кимнах и излязохме от стаята.
Отидохме в стаята,където лежеше тя преди няколко минути,но сега я нямаше.Чудесно!По зле може ли да стане?Извъртях очи.Навън небето беше цялото в тъмни облаци,който предвещаваха буря.Ето как действа и въпроса ми!А сега къде да търсим Лина?Директорката каза да видя дали е в двора.Кимнах и тръгнах натам.Излязох през огромните врати.Да!Тя беше там.Седнала на една пейка и мислеща,може би се мъчеше да си спомни всичко,всичко,което и се беше случило.
-Лина искаше да ти разкажа.-седнах до нея.
-Аз ли съм Лина?Не,това е невъзможно!Как се казвам,от къде съм?-започна да пита.
-Сега ще ти разкажа.-замислих се за миг и си спомних,че аз не знам много.Ето,че късмета ми се върна,Фарагонда излезе.-Директорке!-повиках я и тя дойде.Понеже знаеше ситуацията тя и разказа някой неща,а аз и казах това,което знаех за нея.

След разказването:

-Ами аз...-започна тя.

» любим филм
» Вълшебно приключение
» Вълшебно приключение - Целият филм