приключение в Alfea

/След малко пристигнаха ветрогони на Червеният Фонтан/
- Здравейте момчета, с какво мога да ви помогна? - каза Фарагонда
- Дойдохме тук заедно с проф. Саладин на посещение в Алфея. - отговори Пол
/Вече беше станало време за вечеря/
- Госпожо Фарагонда, Алекс я няма. - каза Блум
- Претърсихме цялото училище за нея. - съобщи Лина
- Оооо не, какво ли може да се е случило с нея? - уплашено заяви Фарагонда
/Междувременно се чу шум от тъмната гора и след това се чу гласа на Алекс, а след това на някой друг./
- О не, Алекс се бие с някой. - забеляза Блум
- Усещам негативна сила във въздуха - каза Лина
- Отивам при нея! - опопвести Пол, запали ветрогона и замина към тъмната гора
- Ние отиваме също! - извикаха момичетата

To Be Continued

Бях си в стаята, когато усетих магията на Триксите, а след малко се чу писък. Погледнах през прозореца и видях, че един специалист се отправя към гората. Слязох долу при Фарагонда.
- Госпожо, пак усещам тази тъмна магия от одеве.
- Да, изглежда, че който и да го е направил, сега се бие с момиче, на име Алекс - онази досадница - и побеждава. Да отида ли? Може би ще успея да...
- Да, да отиди. Ще е добре. Все пак притежаваш хибриден елемент.
- Ясно.
Тръгнах към гората, като междувременно...
- Трансформация!

Щом стигнах там, заварих Триксите. Като ме видя, Айси каза:
- А, точно на време. Довърши ги.
- Да, мадам. - Казах и изпратих един леден лъч, с който замразих Алекс и специалиста, точно, когато се появих до вещиците. Той не ги уби. Само ги прати в безсъзнание.
- Чудесно! Сестрици, да вървим! - Каза Айси и изчезна заедно с другите.
Тогава аз ги отмразих и зачаках да се върнат в съзнание.

Вървях към стаята си, като се надявах да се засечем Луси. В този момент тя претича покрай мен.
- Луси! - Извиках й, но тя не ме чу. Тръгнах след нея. Когато излезе, тя се заговори с Фарагонда и аз спрях да тичам, но след това тя се трансформира и полетя доста бързо. По дяволите, какво тренира? Последвах я.
- Трансформация! Проклятие: Сатанинска душа!

Щом стигнах там, заварих Луси, стояща до Алекс и специалист от Червения фонтан, които бяха в безсъзнание. Отидох до нея.
- Какво им се е случило?
- Дълга история. - Каза, но когато вдигна глава и ме видя, се стресна при вида ми. - А ти коя си? - Вече беше в нападателна позиция.
- Спокойно. - Веднага се превърнах във фея. Изглежда ми повярва, защото се поотпусна, а аз се превърнах в човек. - Та, какво им се е случило на тези двамата?
- Нападение от... вещици. - Не ми звучеше убедително, но реших да не любопитствам.
- Аз съм Мони. - Усмихнах се, седнах до нея и й обясних историята със съквартирантките. Тя се усмихна също и каза:
- Ето защо не сме се засекли.
- Да. - Казах и настъпи мълчание, докато чакахме да се събудят двамата...

- Хей, какво се случи? Спомням си, че видяхме Алекс да се бие и заедно с Пол дойдохме, но после нищо не си спомням. - каза Лина
- Триксите бяха тук, те ви замразиха! - отговори Луси
- Ох, боли ме главата! - заяви Алекс
- Хайде ще те закарам обратно в Алфея! - предложи Пол
- Добре, но другите момичета. - замисли се Алекс
- Спокойно, ние ще полетим малко. - отговориха момичетата
Алекс и Пол заминаха за Алфея където Фарагонда и Саладин ги чакаха.
- Как си Алекс? - попита загрижено Фарагонда
- Добре съм, трябва ми малко почивка. - каза Алекс
- Пол, остани в Алфея, за да си починеш. А аз и Саладин ще обсъдим някои неща. - помоли Фарагонда
Пол и Алекс се сбогуваха с Фарагонда и Саладин и заедно тръгнаха към стаите.
/Междувременно в Тъмната Гора/
- Усещам някаква негативна енергия във въздуха. - каза Лина
- Сигурно, така ти се е сторило. - отвърна Блум
- Може би - отговори Лина
- Хайде да отидем към езерото Рокалуче. - предложи Луси
- Добре. - съгласиха се другите
Когато момичетата отидоха при езерото Рокалуче, те забелязаха нещо странно.
- Езерото пресъхва. - забеляза Лина
- Трябва веднага да го напълним отново и да спрем пресъхването. - каза Блум
- Хайде трансформация - извикаха всички

To Be Continued

Тези момичета не бяха толкова лоши... засега. Върнахме се в Алфея, но още преди другите да са се трансформирали обратно, аз изчезнах в сградата. Но щом стигнах до стаята...
- Сия? Какво правиш тук?
- Дойдох да те проверя, защо? Не се ли радваш?
- Да, радвам се, но...
- Какво "но"?
- А... нищо.
- Е, ти как си? Как върви?
- Ами, добре! Знаеш...
- Нямах това предвид. - Погледна ме с онзи неин красноречив поглед и разбрах. Огледах се наоколо. Нямаше никой, но трябваше да сме предпазливи. За това взех един лист и надрасках няколко неща, след това ѝ го подадох. Като го прочете, каза:
- Ясно.
- Е, как са нещата в Кингстаун?
- Добре са. Възстанови се доста бързо. Крал Пиер осигури средства след нападението.
- Да... за това... извинявай. Трябваше да дойда...
- Луси, стига се извинява, моля те!
- Добре, ясно!
- Да, е аз трябва да тръгвам. Така че, ако обичаш, пиши ми по БМП, ако има нещо.
- Добре. Ще те изпратя. - Казах и когато отидохме на задния вход, добавих. - Чао! Предай на всички много поздрави!
- Добре! - Трансформира се и направи портал. - Довиждане!
- Чао! - Тя изчезна, а аз се върнах вътре.

Луси изчезна, а аз след нея. Боже, наистина искам да се запозная с треньора й. Трансформирах се обратно и тръгнах по пътя към общежитието, като много добре знаех, че няма да настигна Луси. Видях Алекс.
- Хей! Алекс.
- А, здравей... ти беше Мони, нали? - Леко се обидих, че не ме помни, при положение, че аз бях първата, която видя щом се събуди, но запазих усмивката си.
- Да... ти как си? Надявам се, вещиците не са ви ранили сериозно?
- А, нищо ми няма. Сякаш нищо не се е случило. - Замисли се. - А... какво каза, че се е случило?
- Е, не знам много, защото, когато дойдох всички бяха в безсъзнание. Луси обаче каза, че вещиците са ви замразили...
- Луси? Онази с Огнения лед?
- Да, точно. Когато дойдох, вие бяхте в безсъзнание. Тя каза, че когато дошла сте били в един гигантски айсберг, а тя ви размразила с нейния огън.
- Аха, ясно. Е, аз се прибирам. Чао.
- Да... чао.
Стигнах до стаята и...

To be continued...

Върнах се в стаята си и се замислих за случилото се по-рано. Изведнъж ми светна нещо. Защо Триксите са нападнали Алекс и другите? Мислех, че целта им е да разберат колкото се може повече за Алфея и феите тук. Защо са ги нападнали... и защо са били в моята стая?
Реших да се свържа с тях. Но когато това стана, вместо обичайното "Точно когото чакахме!" от Айси...
- И като говорим за вълка, вижте кой се появи.
- Добър ден, мадам.
- Да, да! Карай направо.
- Боя се, че имам лоши новини. - Дарси направи една гримаса, от която ме побиха тръпки. Веднага се окопитих и продължих - За съжаление, феите от гората някак са успели да се измъкнат от айсберга, в който ги поставих. Не предвидих, че тези новобранки и един специалист могат да са толкова силни. Искрено се извинявам, мадам. - Стори ми се, че чух шум отвън и се обърнах, но там нямаше никого.
- Аха... - трите се спогледаха злокобно и... Сторми се разкиска и каза през смях:
- Да, да. Хубаво ни заблуди с твоята малка игра. - И преди да осъзная какво се случва, тя вече говореше заплашително. - Виж какво, госпожице Двоен Агент, внимавай в картинката. Ако само приближиш до нас ще...
- О, я млъквай! - Вече нямаше защо да се правя. - Вие внимавай в картинката. - Озъбих им се. - Да не сте посмели да се приближавате пак до Алфея, ясно ли ви е? Стойте си в Облачната кула и си гледайте работата! - Изкрещях аз и прекъснах връзката. Мони още не се беше върнала. Отидох и си легнах.

Стигнах до стаята и тогава чух гласовете на Триксите и на... Луси?! Да не би да са я нападнали. Приближих се до вратата и чух Луси да казва "За съжаление, феите от гората някак са успели да се измъкнат от айсберга, в който ги поставих. Не предвидих, че тези новобранки и един специалист могат да са толкова силни." Няколко мига не разбирах смисъла на тези думи. Не чувах нищо. Мозъкът ми заработи по-бавно. Щом се осъзнах, се отдръпнах тихо настрана и след това се затичах към... къде? Просто напред и се озовах на двора.
Отидох на една полянка, седнах и се замислих. Опитах се да изтълкувам думите на Луси към нещо, което нямаше да я обвини в предателство. Но така и не успях. Останах така сигурно час. След това вече беше тъмно. Реших да се прибера и да стоя нащрек.
Когато влязох в стаята Луси спеше дълбоко. Отидох да си измия зъбите.
Но когато се върнах...
To be continued...

Събудих се от странна светлина. Отворих очи. Около мен имаше гигантска свера от тъмна магия. Различих силует пред мен, вероятно на Мони. Не виждах нищо, но започнах да крещя. Тя също започна да вика. Но не можеше да направи нищо друго. Опитах се да замразя сверата и да я подпаля, но не стана. Това беше. Имаше само един човек, който можеше да направи това нещо... всъщност три... вещици. Триксите! Макар че знаех, че няма смисъл, продължих да се опитвам да направя нещо. Вече започвах да се издигам. И изведнъж се сетих. Трансформирах се.

Изправих се. Трябваше да побързам.
- Urano Metria! - Извиках.

Това изтощи силите ми, но поне бях успяла да се измъкна от сферата. Оставях останалото на Мони и другите...

Гледах като първия човек как Луси пада от десет метра височина навън... и не правех нищо! Трансформирах се бързо и полетях да я хвана, но (ЗА БОГА! Дори докато е в безсъзнание, ли?) тя беше много пред мен. Изпратих една звукова вълна, с която да я забавя, но не стана. Тогава се сетих за урока по магия. Направих една топка, в каквато беше до преди малко, но от светлина, и я уголемих около нея. Когато слязох долу я извадих от там, но тя все още не дишаше. Ако не се събудеше скоро, щеше да умре от недостиг на кислород. Започнах да мисля какво да правя. Не биваше да я оставям, но трябваше да повикам някого. Замислих се, кой беше от Мелъди.. Не Силвия, Блум също, а за Лина да не говорим... Алекс е единствената, но тя... Е, нямам избор. Може и другите пък да усетят. Изпратих сигнал за помощ. Докато чаках, се опитах да събудя Луси, но нищо не ставаше. Започнах да мисля за някоя магия, но какво може да направи фея на Звука?! Сетих се!
- Нанозвук! - Изпратих микровълните към тялото на Луси. - Това трябва да поддържа сърдечния ритъм поне половин час. - Въздъхнах. Стоях безмълвно.
- Луси! - Каза писклив глас. Огледах се, но нямаше никой. - Луси, чуваш ли ме? - Отново този глас. От къде идваше! - За бога, момиче, къде си?
- Кой си ти?
- Луси! Хей, Луси! - Заслушах се. Идваше от джоба на съквартирантката. От там извадих малка карта, на която пишеше "Сия" и имаше мини-човече.
- Кой си ти? - Казах, като държах предпазливо картата.
- Най-после! - Каза "нещото". След това от там се появи холограма. Показа се момиче, вероятно приятелка на Луси. Погледна ме със странно изражение, а след това и Луси.
- Какво си ѝ направила? - Сега вече гласът стана не нормален, а гневен.
- Ами... - започнах и тогава...
To be continued...

Гледах ядосано момичето.
- Какво си направила на Луси? - Попитах.
- Нищо.
- Сериозно? И тогава защо е така? - Гледах приятелката ми.
- Ами... всичко започна, когато я чух да говори с Триксите (...) - Когато свърши, вече бях разбрала всичко, освен едно.
- А коя си ти?
- А, да. Аз съм Мони Сънд от Мелъди. А ти си Сия, нали?
- Да, Сия от Флубъст.
- Аха. - Погледна притеснено Луси. - Случайно да знаеш как да я събудя? Още никой не е дошъл, а не смея да я оставя сама...
- Чакай. - Казах и се появих в Алфея. - Може би ще помогне ледената магия, с която лекуваме у нас?
- Не съм запозната с това, но сигурно ще стане. Пробвай. - Отдръпна се назад.
- Медицински Лед! - Извиках и насочих магията към Луси. - Е, ако до десет минути не се събуди, ще трябва да измислим нещо друго.
- Добре. - Каза тя, а аз направих два стола от изящен лед.
- Заповядай. - Седнах и тя след мен. Зачакахме...
To be continued...

*Луси е в безсъзнание и сънува...
Бях сама. Наоколо беше мрак. Тъмен, безкраен и непроницаем мрак. Тичах напред и напред. Не знаех дали въобще се движа. Изведнъж се сетих, че мога да направя кълбо от светлина. Опитах се, но... нищо. Пак и... нищо. Още веднъж и... пак същото. Въздъхнах. Исках да се трансформирам, но нищо не ставаше. Явно тук, където и да беше това "тук", магията бе забранена.
Спрях да се движа, ако въобще го правех, и се опитах да седна. Все пак успях, защото усетих главата си върху колената ми.
*След десет минути...
Главата ми щеше да се пръсне. Аз... аз... аз?
Казах си, като стоях все в една и съща поза:
- Сега... кога е сега? Коя съм аз? Защо съм аз? - Вече нямах чувство за време, място и... дори не знаех коя съм аз. Въздъхнах.
Останах все така с глава върху коленете...

Никол-каза Гризелда.-от коя планета си?
От Анималфия.
Тогава влизай.
В УЧИЛИЩЕ МИ БЕШЕ МНОГО ТРУДНО .Нямах приятели.
Изведнъж , както си ходех по коридорите, една гаднярка ме заговори .



СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

*Аз и Пол отидохме в моята стая и той ме сложи да си легна на леглото, за да си отпочина.
- Благодаря ти, много мило от твоя страна. - казах му аз с лека усмивка.
- Няма защо. Ти си почини и по-късно ще мина да те видя пак. - отвърна ми той.
- Добре, чао! - отвърнах му.
- Чао. - каза ми той и излезе от стаята.
*Спах повече от 4 часа и щях да продължа, но чух вратата да се отваря и бяха Блум и Лина.
- Събудихме ли те? - попита ме Блум.
- Не, няма нищо и без това съм спала доста. - засмях се аз.
- Как си, Алекс? - запита ме Лина.
- Добре съм, но все още малко ме боли главата.
- Ще се оправиш. - каза усмихнато Блум.
- Ако искаш да се поразходим на двора? - попита Лина.
- Би било супер! - отвърнах и аз и излязохме от стаята.
*В коридора видях Пол да говори с някакво друго момче и изглеждаше, че и той е специалист, но се направих, че не ги виждам и продължих, защото не ми се занимаваше.
В двора видяхме Луси да лежи на земята с Мони и още едно момиче. При тях бяха също и Фарагонда и Гризелда.
- Какво за бога е станало тук? - попита учудено Лина.
- Не знам да попитаме Фарагонда. - отвърнах на Лина.
- Хайде! - каза Блум.
*Отидохме при тях и:
- Г-жо Фарагонда какво става тук?
- Няма нищо за гледане момичета! Прибирайте се в стайте си, после ще ви обясним! - каза заядливо Гризелда.
- Но...
- Няма но! Влизайте! - заяви ни тя и ни обърна гръб.
- Колко е груба само! - каза ядосано Лина и тръгнахме към стаята си.
*Отидохме в стаята и седнахме на дивана.
- Какво и имаше на това момиче?.. - попита Блум.
- Не знам, но дано е добре! - отвърнах притеснено аз.
- Какво ти става Алекс?? Нали и беше сърдита. - засмя се Лина.
- Да, но все пак ...
*След известно време някой чукна на вратата, аз отидох да отворя и това беше...
To Be Continued

Аз и Мони говорехме с Фарагонда. Обяснихме и на две-на три историята. Аз реших да се върна при Луси, но тя...
- Луси? Къде си? Луси? Луси! - Извиках и тръгнах към училището без да се обръщам назад. Усетих магическата ѝ следа. Тръгнах по нея и тя ме доведе до общежитието на феите. Почуках на една врата, от която се лееше магията на Луси.
- Здравей. - Каза някакво момиче. - Коя си ти? - Нямах време за това, по дяволите!
- Луси тук ли е? - Карах направо.
- Ка... какво? Луси ли? Не познавам такова момиче. - Опитваше се да ме излъже.
- Виж какво, да ти приличам на някой, който се шегува? - Попитах остро аз. - Мястото прелива от магията на Луси, така че се мръдни от пътя ми или...
- Блум, кой е? - Дойде някакво момиче. Според Мони, това беше Алекс.
- Ти си Алекс, нали?
- Да, но... коя си ти? - Идеше ми да им ударя по едно кроше. Не разбираха ли колко взривоопасна е итуацията? Принцеста на Хертофили, най-добрата ми приятелка и изключително силна фея беше изчезнала, а те се държаха така, сякаш... УФ!
Наложих си да се усмихна, след което казах:
- Аз съм Сия от Флубъст, фе... най-добрата приятелка на Луси. - Гледаха ме тъпо и двете. Повече не се сдържах. Косата ми стана тъмно червена, а аз вече бях на път да побеснея. - Вижте какво! И без това ще ме убият ако разберат, че съм тук. Така че ми кажете: Лу-си-тук-ли-е! - Казах го бавно и отчетливо усещах паниката, примесена с яд, в гласа ми.
- Да, тук е, но... - Започна така наречената Блум, но аз я избутах от пътя си и отидох право при приятелката ми, без да обръщам внимание на другите момичета.
- Луси, добре ли си? - Вече бях по-спокойна.
- Хмм? - Каза и като ме погледна каза предпазливо: - Ти си... Си-я? Нали? Помня те. - Усмихна се.
- Да, да аз съм. - Изведнъж се сетих нещо. - Помниш ме? - Погледах я накриво. - Пак ли си изгуби паметта? - Погледнах Алекс и Блум. Те кимнаха. - Ох, човече, сега я загазихме! - Казах като седнах на пода.
To be continued...

Еее... добре де! Казах, че знам, но...
- Е, какво трябва да направим? - Каза заядливо Алекс, но аз се направих, че не я чувам. Нямаше да я оставя да се прави на шефка! Обзрнах се кзм Луси.
- Кое е последното, което помниш?
- Амии... - Замисли се тя. - Тъкмо се върнах на Флубъст...
- Мислех, че си от Хартофили? - Каза учудено Алекс.
- Тихо. - Изшътках ѝ. - И? После?
- Ами... помня, че беше празник... мисля, че Дорой имаше рожден ден или нещо от тоя сорт...
- Дорой? Крал Дорой ли имаш предвид? - Пак се обади, когато не трябва! Погледнах я и тя млъкна, а Луси продължи.
- Да, той. После отидох при бившата ми учителка и там...
- Се видяхме за първи път, да. - Прекъснах я. Нямаше нужда да знаят за това. - А после?
- После се събудих отвън. И дойдох тук... не знам защо. - Премигнах срещу нея. И как да разбера сега какво се е случило? Та тя не помни нищо след запознанството ни!
Помислих малко и се сетих нещо. Застанах до Луси и прошепнах много тихо едно заклинание. След това тя се взря напред. Пак седнах на пода в медитираща поза. Не чувах и не виждах нищо друго освен Луси, която стоеше безмълвно, взираща се в мен. Започнах да изреждам тихо заклинания. Гирляндата не трябваше да прекъсва или щяхме и двете да изгубим съзнанията си в нищото. Приключих, отворих очи и останах така. Чаках Луси.
Изведнъж главата ѝ клюмна, очите ѝ се завориха и започна тихо да говори.
- Тъмно е. Не прогледен мрак се е спуснал наоколо. Не знам жива ли съм или не. Ходя наоколо без да знам дали се движа. Седя на пода. "Кога е сега? Коя съм аз? Защо съм аз?" казвам аз. - Свърши и падна настрани, а аз останах така, като повторих контразаклинанията на заклинанията от преди малко в обратен на тях ред. След това станах и отидох при Луси.
To be continued...

Луси все още беше в безсъзнание, когато приключих със заклинанието за връщане на паметта. През цялото време се правех, че не забелязвам как ме гледат останалите докато стоя над приятелката ми и мърморя неразбираеми (за тях) думи. Когато свърших, силата ми беше изчерпана. Седнах на пода до Луси. Погледнах последователно всички момичета, но най-дълго си задържах погледа върху Алекс.
Изчаках малко, но когато никоя от тях не каза нищо, се изправих и заговорих:
- Добре... Луси скоро ще се събуди и е по-добре да бъде в своята стая. - Млъкнах за малко, но никой не предложи да ми помогне с пренасянето ѝ. Затворих очи за малко повече време, след което продължих: - Аз ще я преместя. - Тъкмо щях да направя заклинание за подвижност, когато се сетих, че мога да я телепортирам направо там. - Teletrasporto! - След като присъствието ѝ напълно изчезна от стаята, си тръгнах. На вратата обаче добавих с гръб към момичетата: - Пазете се от Триксите. Преследват ви, както и нас. - След което се усмихнах и си затананиках весела мелодия от една много хубава песен.
Когато се върнах в стаята, Луси спеше. Исках да изляза на балкона, но...
- Вярно, стената се разруши. Ще трябва да я поправя, преди Фарагонда да забележи... което се съмнявам да не е станало. - Въздъхнах и направих заклинание за строеж, на което ме беше научила Луси. Усмихнах се на себе си. Отидох да си легна, като преди да заспя, си спомних добрите стари времена... на Флубъст, с Луси и... Лисандър...
- Трябва да му пиша... но някой друг път... беше дълъг ден. - Казах сънено и заспах.

Събудих се, но... наоколо всичко беше различно сега. Стената беше поправена, а пък Мони спеше. Въздъхнах.
- Сигурно е било кошмар. - Казах си и станах да пия вода. Но когато минах покрай леглото на Мони, не видях нея. Там... там... там беше... - Сия?! - Казах на висок глас, но когато се усетих вече беше късно.
- Хм? Луси? - Погледна ме сънено тя. След което явно се сети нещо, защото се разведри и заговори по-енергично. - Боже, добре ли си? Много се радвам, че си. Ранена ли си? Не си нали?
- Спокойно, нищо ми няма. - Усмихнах се за момент, но... - Сия... какво правиш тук? И защо спиш в леглото на Мони?
- Мони? - Погледна ме странно. - А, да. Онова момиче от одеве. - Огледа се. - Като се замисля, не съм я виждала, от когато ти изчезна при Алекс...
- Не говори глупости! Аз съм точно тук! - Огледахме се със Сия. От къде идваше гласът на съквартирантката ми? - Уф... погледни нагоре. - Сега вече я видях. Големи сили вериги висяха от тавана, а на тях беше закачено красиво легло, на което стоеше тя.
Огледах се наоколо. Сега вместо две бюра и два гардероба, имаше три.
- Какво става тук, ще ми кажете ли? - По погледът на Сия си личеше, че знае точно колкото и аз, за това се обърнах към Мони. Тя слезе плавно и започна да обяснява...

To Be Continued...

- Погледни нагоре! - Казах на Луси и Сия. Щом осъзнаха какво става, ме попита какво става. Въздъхнах, като спуснах леглото надолу, така че да ги виждам ясно, и започнах:
- Ами... и двете знаете какво стана тази вечер.
- Да... нападнаха Луси.
- Точно, Сия. Та... след като с теб се запознахме и Фарагонда дойде...
- Тя изчезна, а аз я открих при Алекс. - Кимнах и продължих:
- След това, Фарагонда ме попита коя си ти. Е... обясних ѝ на бързо, това което знаех. Когато научи, тя каза, че имаш интересни сили и, че ще се радва ако се запишеш в Алфея. Предположих, че ще искаш, за това когато се прибрах сложих допълнителното бюро, гардероб и леглото ми. - Свих рамене. - Разбира се, ако не искаш можеш да си тръгнеш щом си възстановиш...
- Наистина ли? Мога ли да се запиша? - Тя изглеждаше много щастлива.
- Да, абсолютно. - Усмихнах се и се усмихнах.
- Това е чудесно! - Луси също се включи. - Сега и пак ще бъдем заедно.
- Аха! - Каза Сия, но се замисли. - Всъщност... чудех се... чувала ли си се скоро с Лисандър?
- Хм? Не, защо?
- А, нищо. Просто питам.
- Кой е Лисандър? - Полюбопитствах.
- Просто приятел. - Бързо каза Луси. Усъмних се, че има нещо друго и тъкмо щях да кажа, когато Сия се намеси.
- Недей така, де! Той не е "просто приятел"! - Сръга я в ребрата и се ухили, след което се обърна към мен. - Когато тя за първи път дойде на Флубъст, след като се запозна с мен, едни крадци ни нападнаха. Той ги изгони... преби, по-точно. - Засмя се. - Така се запознахме, но после той замина някъде с родителите си, а скоро и Луси си тръгна, защото...
- Феите, които ме обучаваха разкриха от къде и коя съм всъщност.
- Да, точно. - Пак се разсмя. - Да не ви казвам каква бъркотия стана, когато се разбра какво е станало.
- И какво е то? - Заинтригуваха ме.
- Проникнах в кралския двор - започна да изброява Луси, - пребих стражите на задния вход, после тези пред тронната зала, оставих прощална бележка и излязох през главния вход, като по пътя счупих няколко ръце, изкълчих врата на един и изпратих в безсъзнание другите. За щастие беше посред нощ, а крал Доминик не беше в града.
Когато свърши, едва се сдържах да не падна от смях.
- Да, а после, когато краля се върна заедно с войската и намериха всички охранители в това състояние и бележката ѝ, кралят не излизаше от кабинета си дни наред. - Тук вече се разсмях толкова, че се зачудих, как така още никой не е дошъл да ни се скара.
- Да... никой не предполагаше, че едно тринадесетгодишно момиче може да направи това. - И Луси се хилеше вече. - А аз дори не ползвах магия! - Ето тук вече паднах от леглото от смях. Скоро всички стояхме на пода и си говорехме.
*Час по-късно всички бяха заспали: Мони беше подпряна с една ръка на леглото на Сия, тя самата на Луси, която лежеше на пода върху възглавницата си.

Влязох в Алфея.Името ми е Саманта и много мразя фукли, нахакани момичета и изобщо всякакви такива ужасии!Мразя ги!На 16 години съм и съм фея на времето!Предвиждам бъдещето и когато докосна човек виждам какво ще му се случи!Мога да контролирам и времето, но още не съм усъвършенствала тази дарба!За това идвам тук.
Както и да е.Влязох в Алфея и вървях по коридора.Записах се в училището толкова късно, защото бях изпуснала срока!Ужас!Поне директорката ми разреши да вляза в него.Сега излизах от кабинета и!В коридора видях някакво момиче и едно момче.Като че ли се криеха от някого...Помислих, че момичето е поредната фукла, която ще се прави на голямата работа!Тези наистина ги мразех.Но нямаше защо да отделям внимание на хора, които не са го заслужили!Продължих по коридора и влязох в стаята си.От другата страна се чуваше шум, което ме изнервяше тотално!!!
След известно време така се вбесих, че нахлух в стаята до мен и там видях четири момичета!Едното беше това, което бях видяла по-рано в коридора.Просто чудесно.Тази ужасия ще е до моята стая.Просто не можех да повярвам.И без това ми беше кипнало и им казах:
-Скъпи мили момичета, моля ви да спрете да шумите, защото ме ядосвате тотално!
-О, ти горката! - каза ми онова момиче, което ме вбесяваше до полуда.
-Здравей, аз съм Алекс.Това са Лина, Блум и Арена!
Момичето, което ме дразнеше се казваше Лина!Идваше ми да отида и да я подредя едно хубаво, но реших, че просто няма нужда да се занимавам с нея.Алекс ми изглеждаше по-мила.
-Здравейте!Аз съм от планетата Времелия и се казвам Саманта!-казах им!
-О!Какво прекрасно име... - отвърна Лина.
Поне Блум и каза да спре, защото тогава щях да откача!Другите момичета се зарадваха, че има ново момиче и ме поздравиха!
-Благодаря!-казах им аз и си отидох в стаята.Поне там бях само аз , защото иначе да деля стаята си с някой друг щеше да е пълен кошмар.
На другия ден излязох в двора да се поразходя, но точно тогава изникнаха някакви вещици, които не знам защо започнаха да ме атакуват!Беше пълен кошмар.Избягвах ударите им, но накрая се ядосах и се трасформирах:
-Трансформация!
Защото ми писна, а и не знаех кои са тези изобщо ги атакувах:
-Контрол над времето!
Тогава всяка атака, която правеха вещиците времето я поглъщаше.Лошото беше, че те бяха твърде силни пък и бяха 3...Тогава, защото не можах да ги удържа ме удариха много мощно и паднах на земята...Вече всичко адски ме болеше, а те си правеха, каквото си поискаха...Нямаше кой да ми помогне!Никой не виждаше какво се случва...Едната от тях каза:
-Ох, зарежете я!Сега не ми се занимава!Нека седи жива и унижена!Но следващият път, когато ми се мерне пред очите...
Другите започнаха да се смеят откачено, но за мое щастие си отидоха!Бях много замаяна и не се чувствах добре.
В този момент Блум и Алекс дойдоха при мен и ме попитаха как съм.Казах им, че съм, но те бяха много притеснени за мен!Седях на земята все още замаяна от тази отчайваща битка...
-Саманта, това бяха триксите.Те са вещици на бурята, тъмнината и леда!Искат да унищожат феите и постоянно ни нападат.Твърде са силни!-обясни ми Алекс.
-Пази се!-предупреди ме Блум.-Тези вещици са причината едно от момичетата да изгуби паметта си!Има амнезия и се казва Луси!Вещиците са опасни!
Харесвах тези момичета, но видях, че Лина просто направи някаква физиономия, обърна се и отиде нанякъде.Не я бях видяла преди това.Това момиче ми беше много странно...Само се заяждаше, постоянно, като чели беше нервна, а не знаех защо...Всичко ми беше много странно.Имаше някакви вещици, които пречеха на всички, победиха ме, като нищо, момичетата спрямо мен бяха добри, а Лина - момичето, което не понасях се държеше много странно...Обаче харесвам нещо в нея.Колкото и да прехвърчат искри между нас вярвам, че ще се опознаем по-добре и ще се разберем, колкото и да ми е странно!Това, че Луси е изгубила паметта си заради триксите също ме шокира!...В това училище се случваха странни неща!Със сигурност нямаше всичко да спре дотук...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...