приключение в Alfea

Събудих се. И изведнъж всичко от миналата вечер нахлу в главата ми. Погледнах си часовника и...
- Хора! Ставайте! Бързо! - Панирах се.
- Какво? Какво става? Да не ни нападат?! - Сия се оправи по-бързо и от мен. Преди да и кажа, вече беше в бойна позиция.
- Успокой се! Мони! Мони! Ставай! Закъсняваме!
- Не викай, будна съм. - Тя излезе от банята, свежа и готова.
- Добре, добре... да вървим, преди да закъснеем. - Казах и трите изхвърчахме. Имаше десет минути.
Пред вратата се спряхме.
- Добре, не закъсняхме. - Казах и влязохме, като и трите се правехме, че не виждаме и не чуваме нищо от странните погледи и шушукането на съученичките ни.
Седнах си на мястото, Мони на това до мен, а Сия от другата ми страна. Погледнах часовника... не че имаше нужда. Учителят влезе и часът започна.
Когато минаха 45 минути, трите тръгнахме да излизаме, но точно пред чина ми се появи...

To Be Continued...

- Какво по...? - Пред мен стоеше Лисандър!
- Луси, какво има? - Сия изглеждаше объркана, както и Мони.
- Ясно... - Това беше от онези холограми, които са само за определен човек. Той остави бележка под чина ми и изчезна с усмивка. Когато я прочетох, на нея пишеше: Ела в гората. Три километра навътре от главния вход на Алфея. Лий! Ухилих се, след което показах бележката на момичетата.
Изхвърчахме от стаята първи и ухилени до уши.
Преоблякох се с това.
Изхвърчах през входа. Мисля, че минах покрай Алекс и другите. Те май казаха нещо, но не ги чух.
В главата ми беше само едно нещо. Лий е тук! Той е тук!

Отидох на мястото на срещата... или поне се надявах да е това. Огледах се наоколо. Сигурно се бях объркала. Реших да разгледам от високо.
- Трансформация!

Но тогава...
- О... научила си се да се трансформираш, а? - Чух познатия глас и веднага слязох долу.
- Лий! - Застанах пред него. - Здравей. - Казах, вече, по-спокойно. - Как си?
- Добре съм. А ти?
- И аз. - Върнах се в нормална форма. - Е... какво правиш тук?
- Трябва ли ми причина да те видя? - Хилеше ми се насреща, но след погледа ми престана и заговори сериозно. - Чух от едни момичета, че си си загубила паметта. Дойдох да видя, дали ме помниш и... какво?
- Момчета ли? - Гледах го леко ужасено.
- Да... минавах покрай Червения фонтан.
- Чакай малко! - Гледах го с кръстосани ръце. - Какво си правел тук, преди да разбереш за... това?
- Ами... аз... - Взирах се настоятелно в него. - Добре де... на Флубъст се носеха слухове, че Сия е дошла в Алфея и понеже не се върна, ме пратиха да проверя. И тогава разбрах, че и ти си тук и така...
- Аха! - Усмихнах се. - Радвам се да те видя след толкова време. Имам да ти разказвам много... наистина!

****

- Еха! - Каза Лий, когато свърших с историята ми, която започва след бъркотията на Флубъст и свършва със снощи. - Много си била заета.
- Определено е така. - Засмях се. - Е, сега какво ще правиш?
- Ами... намерих си апартамент в Магика и сега трябва да си намеря работа. - Сви рамене.
- А ще може ли със Сия да ти дойдем на гости през уикенда?
- Да... - Засмя се. Погледнах си часовника.
- О, не! Скоро ще спуснат бариерата!
- Тогава побързай! - Кимнах и се трансформирах. С летене щеше да стане много по-бързо, пък и с невидимата магия нямаше да ме видят като преминавам. Когато се издигнах, Лий извика:
- Ще ти пиша! - И ми помаха.
- Добре! - Отвърнах му и полетях.

Прибрахме се по стаите си, след като свършихме с вечерята...Беше много късно.Легнах си, но беше пълнолуние.Не можех да заспя.Реших да отида до прозореца.Щях да глътна чист въздух!Отворих го и се огледах.В този момент различих три тъмни силуета, които летяха.Почувствах нещо странно.Точно тогава се сетих, че това са триксите!Онези ужасни вещици, които са толкова силни...Реших все пак да ги проследя!Какво ли бяха намислили...
-Трансформация! - извиках!
Трябваше да разбера какво правят...
Полетях след тях, но точно тогава тази със сивата коса се обърна и каза:
-Очаквахме те слабачко!
-Ти пък какво знаеш?Ти си жалка! - казах и!След последната ни среща се бях вбесила още повече.
-Сестри!Ледени стрели!-каза едната.
Започна да ме обстрелва...Не можех да повярвам, че ми се случва...Тези вещици ме нападаха 2 пъти в рамките на 2 дена.Опитах се да избегна ледените и стрели, но ме улучи.Стоварих се на земята толкова силно...Съвзех се!Почти бях излязла от училището, но гледах да съм в него.Можеше някой да ми помогне все пак.
-Времеви тунел! - извиках аз.Тази атака трябваше да погълне поне няколко от атаките им.
Точно тогава едната ме удари отзад и всичко се развали...Причерня ми!Имах чувството, че губех съзнание.Не можех да повярвам, че ми се случва...
-Не се притеснявай!Аз съм тук. - извика някой зад мен.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Мислех си за Лий. Беше ми гадно, че го излъгах. Бариерата беше изключена днес... но нещо ме откъсна от мислите ми.
Видях момиче да пада и полетях към нея. Оставих я на земята и застанах до нея, все още трансформирана.
- Добре ли си?
- Да, но... ПАЗИ СЕ!
- Огнен щит! - Отдъхнах си, но... - Познавам тази атака! - Намръщих се. - АЙСИ! - Извиках и полетях към Триксите. - ЛЕДЕН СВРЕДЕЛ! - Когато крещях, атаките ми бяха по-силни.
- О, не си прави труда! - Присмя се тя.
- Я млъквай! - Лицето ми беше почервеняло от гняв. - Не ви ли казах да не се приближавате до Алфея?
- Да бе. Ооо, колко си страшна! - И трите се смееха. - Много мило, че ни намери. Така ни спести много труд.
- Илюзия! - Атаката на Дарси беше по-силна. Личеше си. Едва успях да я отблъсна.
- Огнен вихър! Ледена еуфория! - Изпратих две атаки едновременно, но те ги избегнаха лесно. Или бяха станали много по-силни или аз по-слаба. Преди да се осъзная, Айси атакува.
Паднах назад и тогава...

To Be Continued...

-Тройна атака!Сливане! - извикахме всички!Трябваше да успеем!Точно това, че Лина ни се притече на помощ страшно ме учуди, но за това си имаше причина и предполагам не бях аз!Луси пък се познаваше с триксите...Но сега нямаше време за това.
Сливането, което се опитвахме да направим ни беше за първи път и поне аз си нямах и на идея какво да направя, за да не объркам нещо.Атаката ни обаче не можа да се получи...Получи се нещо, като експлозия и аз, Лина и Луси бяхме най-близо до нея.Разпръснахме се на различни страни от удара, но се съвзехме!
-И сега какво?Нищо не стана... - каза Лина.
-А ти какво очакваше?Това ни е първото сливане.Естествено, че няма да се получи! - отвърнах и заядливо аз.
-Ха-ха-ха!Вие наистина си мислите, че ще ни победите!Горките вие...Ако знаехте, че във вашата група има предател... -каза тази със сивата коса!
-Млъкни!-извика Луси.
-Изобщо коя си ти?-попитах аз.За какво се разправяха с нас?
-Аз съм Айси!Това са Дарси и Сторми!Това помогна ли ти?-каза ми вещицата очевидно на име Айси.
-Вие не сте в ред!-изкрещя им Лина! -Мощна мълния!
-Ха-хах!Толкова си силна... - мълнията порази Сторми, но тя все едно не почувства нищо.Помръдна я леко, но нищо повече...
-Не ми се занимава с вас, лигли!Ледена вълна!-изкрещя Айси.
-Огнен купол! - защити ни Луси.Изглеждаше и беше много трудно да задържи щита, но все пак успя!
Ядосах се!Тези вещици ми лазеха по нервите.
-Времеви окови!-атакувах ги аз!Това трябваше да ги задържи на едно място.
-Призрачна ръка! - извика Дарси и тогава атаката ми се обърна срещу мен и ме парализира.Не можех да помръдна.
-Ударен вятър!-атакува Лина.
-Леден огън!-каза Луси.
Те успяха да отблъснат вещиците!Запратиха ги настрани, което беше добър резултат и дойдоха да ми помогнат!Оковите ми отслабнаха и се освободих.Тъкмо навреме, защото триксите се върнаха и щяха да атакуват!
-ПИСНА МИ!-вече бях ядосана тотално затова: - Щом не можем да ги победим тогава ще ги разкараме оттук!
-Телепортиране! - направих последен опит.Бях много изтощена.Имах само още сила за тази последна атака!
Отвори се тунел и погълна триксите.Изчезнаха.Силата ми беше подействала.
-Къде отидоха?-попита Лина.
-Телепортирах ги навътре в гората.Отворих времеви тунел, който трябва да ги телепортира някъде.Поне се махнаха!Това е най-важно.-отговорих им.
-Слава Богу!Нямаше да издържим още дълго.-каза Луси
-Добре се справихме, всички!Включително и ти Лина.Мисля, че можем да бъдем приятелки!-усмихнах се. - А по-важният въпрос: Луси, откъде познаваш триксите?

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Бяхме победили. Отдъхнах си, но това не продължи дълго. Саманта каза:
- Луси, от къде познаваш Триксите? - Замръзнах на място. Не знаех какво да кажа. А и дори да знаех, едва ли бих разказала историята си на момиче, което съм срещнала преди десет минути.
- Ами, аз... такова...
- Луси! - Обърнах се рязко назад. Сия беше дошла, на бегом очевидно. - По дяволите, да не си се била? Още не си се възстановила! Или забрави какво ти се случва всеки път, когато ползваш Urano Metria?
- Сия, моля те. Не сега. Последното, което ми трябва е...
- За бога! - А, супер! И Мони дойде! - Какво тренирате вие двете? - Щом си пое дъх, каза: - Луси? Защо си трансформирана? Нали не си водила битка пак? Не ти ли стига една почти убийствена битка за два дни?
- Стига! Наистина не е сега времето за това! - И се сетих... тук бяха Лина и Саманта. Рязко и трите се обърнахме към тях.
- Ти? Не си ли ти момичето от снощи? Как ти беше името...
- Сия! - Лицето на приятелката ми помръкна. - А ти си Лина, нали?
- Познавате ли си? - Местех поглед от едната към другата.
- Да, познаваме се... Което ми напомня... ЗАЩО СИ ТУК?
- Уча тук! - Сия и Лина изглежда бяха задълбочени в разправията си, за това се обърнах към Саманта.
- Саманта, това е Мони. Съквартирантката ми. Сия е другата.
- Супер, обаче... все още чакам отговор.
- Да! - И Лина се присъедини към нея.
- Ще питам пак. - Каза твърдо Саманта. - Луси. От къде. Познаваш. Триксите.? - Аз и Сия замръзнахме на място, а Мони също се беше присъединила към другите две.
- Ами... всъщност... - Погледнах Сия, но тя рязко поклати глава. Беше права. Не биваше да казваме на никого. И тогава се сетих. - Лина. Нали знаеш, че вчера си изгубих спомените?
- Да, точно.
- А знаеш ли защо? - Усмихнах се.
- Ами не... но... Не се отклонявай от темата!
- Не се. - Поклатих глава. - Снощи преди да си легна, Триксите "дойдоха на гости". Трудна битка, трудна битка. Дам... - Заклатих глава. - Та, явно беше, че не можех да ги победя. И тъкмо щях да ползвам Urano Metria, и бях започнала, когато те ме затвориха в голяма сфера от тъмна магия. Тъй като когато започна с магията не мога да я спра, със заклинанието се освободих. И понеже стената беше разрушена, паднах през нея. После Мони ме е хванала, но от силната енергия на вещиците съм си загубила паметта. После...
- Се появих аз. Ти изчезна и те намерих при Лина и компания. - Довърши Сия, а Лина каза скептично, а след нея и Саманта:
- Аха...
- Сериозно?
- Е, вече е ясно. - Само Мони ни повярва. При положение, че е видяла стената, появяването на Сия и изчезването ми, това е напълно логично.
Усмихнах се.
- А, сега... какво ще правим с Триксите? Едва ли няма да се върнат?

To Be Continued...

-Какво ще правим с триксите?Едва ли няма да се върнат... - каза Луси.
-О!Не ми говори, моля те!-отвърнах аз. - Тази битка днес ми беше предостатъчна.За друга не ми се и мисли...От 2 дена съм тук и 2 трудни битки с триксите...Просто ми дойде в повече!
-Нормално... - каза Сия, която виждах за първи път.Не ми правеше добро впечатление!Струваше ми се, че Луси и тя криеха нещо.Не вярвах, че ни казват истината, но какво можех да направя...
-Момичета, не ми е до разговори и то точно толкова късно през нощта!По-добре да се прибираме по-стаите!-ни каза Лина.
-И аз съм на това мнение! - отвърнах.
Всички бяха съгласни и тръгнахме към входа на училището.Докато ходехме се спънах.Тръгнах да падам, но Луси ме хвана за ръката и ме задържа.Благодарих и.Точно тогава обаче получих видение.Мразех това.Видях нещо тъмно...Водеше битка с триксите!Тя беше сама, а вещиците се възползваха и я атакуваха постоянно...Луси падна на земята...Мисля, че я заловиха!Точно тогава тя ме пусна и видението прекъсна внезапно.Другите май видяха, че почувствах нещо...
-Какво ти стана?Добре ли си?-каза ми Лина.
Кимнах и.Влязохме в училището, но видението не се откъсваше от главата ми...Мони, Сия и Луси продължиха по техния коридор, а ние с Лина отидохме по другия.Докато вървяхме към стаите си Лина явно се усети и ме пита:
-Получи видение, нали?
-Откъде ти хрумна това?-отговорих, колкото се може по-убедително.
-О, я стига!Получи видение!Щом си фея на времето трябва да си получила видение!И без това каза каква фея си и какви способности имаш в часа на професор Уизгиз...
-Е, добре.Хвана ме...Видях, че триксите нападат Луси, а тя е сама.Мисля, че я и заловиха...Виденията ми никога не грешат.Тревожа се за нея.-казах.
-Според мен това момиче и Сия крият нещо!Много са потайни.Сега, когато видяхме, че и Луси познава триксите няма как да и вярваме.Не вярвам на измислената и история...А и Айси каза, че сме имали предател в групата си.Единствено Луси искаше тя да млъкне... - отговори ми Лина.
Точно тогава стигнахме стаите си и се разделихме.Легнах си, но постоянно мислех за видението си.По някое време заспах...
На другия ден будилникът ме събуди.Не ми се ставаше и не се чувствах добре, но иначе щях да закъснея.Преоблякох се набързо и влязох в класната си стая.Седнах на чина си.Бях сама.Другите си шушукаха, докато часа не започна.Професор Уизгиз ни научи как да усъвършенстваме силите си.За да магията ни да се получава максимално добре трябва да се концентрираме в една точка и да насочим цялата си енергия към нея.За мен това беше полезен урок, а и почнах да опознавам силата си.Когато часът приключи се качих в стаята си.Хвърлих се на леглото си и се замислих.Момичетата още не бяха опознали тъмната страна на силата ми...Мислеха си, че всичко е наред, но не беше.Те не знаеха, че аз още не съм овладяла силата си.Губя контрол над нея и тогава полудявам.Разгръщам цялата си мощ и искам да унищожавам!Започвам да разрушавам, да атакувам...Губя контрол над всичко!Това ме притеснява и то много.Дойдох в това училище, за да овладея способността си.Още не бях откачила.При двете ми битки с вещиците запазих контрол, което беше много добре.Трябва да избягвам битките, защото загубя ли контрол мога да нараня момичетата.Правила съм го на планетата ми и чувството не е приятно...
Точно тогава някой ме откъсна от мислите ми и почука на вратата.Отворих и за моя изненада видях...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

След часа при Уизгис, с Мони и Сия се отправихме към библиотеката. След снощи, бяхме решили да разберем колкото се може за тази способност на Саманта.
- До сега никога не съм чувала за подобна магия!
- Да, Луси е права. И аз не съм. А ти, Сия?
- Не. - Поклати и тя глава. Точно тогава стигнахме.
Открихме сравнително малко книги. Всяка взе по една.
- Вижте тук! - Сия явно бе открила нещо. - "Времевата способност е много рядко срещана. Появява се през две-три поколения и то само на Времелия." Никога не съм чувала тази планета!
- Да и аз. - Съгласих се, а Мони каза:
- Има ли още нещо?
- Не... това е единственото... в цялата книга! - Намръщи се Сия и взе друга книга. След малко и Мони откри нещо. Оказа се, че преди много векове са затваряли хората с такава способност, но след "защото" следваха празни редове. Не мислехме да се занимаваме с разкодиране и за това я оставихме за после. След дълго търсене, най-после казах:
- Е... в такъв случай, е най-добре да вземем онази книга - посочих тази с празните редове - и да се помъчим над нея. - Сия кимна, а Мони издаде уморен звук на съгласие.
Върнахме се в стаята си и започнахме да мислим начини да я разкодираме.
- Е, май пак ще се ходи в библиотеката! - Казах аз и станах. Погледнах момичетата. Мони беше полузаспала, а Сия... направо спеше права! - И този път ще съм сама. - Въздъхнах и излязох.

*****

- Луси! Луси! Хей, събуди се! - Бавно отворих очи. Трябваше ми време за да свикна със светлината. А, да. Бях в библиотеката. Погледнах към гласът, който ми беше странно познат. Сепнах се.
- Лисандър? - Огледах се наоколо, а после го погледнах. Пак беше холограма. - Какво?
- Не може ли да те видя? - Усмихна ми се. - Та... защо спиш в библиотеката? - Засмя се.
- А, да. Вярно. - Погледнах купчината книги за разкодиране пред мен. - Опитвах се да разкодирам една книга.
- Може ли да погледна? - Подадох му книгата. - Хм... а хрумна ли ти, че може да е написано с невидимо мастило? - Погледнах го невярващо! Как не се бях сетила за това!
Замахнах над текста и там се появиха символи... които отново бяха закодирани на древен език. Въздъхнах.
- Е, поне стигнах до някъде. - Върнах книгите и започнах от начало.
- Ако искаш и аз мога да потърся нещо в библиотеката на Магика? Какво ти трябва?
- Ами... става ли да потърсиш информация за феите от Времелия, силите им или каквото и да е?
- Да, добре. Но защо?
- Има едно момиче, Саманта, която е от там. Никога не съм чувала за фея на Времето, а ти?
- Не и аз. - Замисли се. - Добрее... ще потърся. Е, аз тръгвам. Чао.
- Да, чао. - Настъпи неловко мълчание. Той изчезна, а аз се върнах в стаята ни.
Мони и Сия спяха. Прибрах книгата в гардероба ми.
След това се тръшнах на леглото и заспах дълбоко...

To Be Continued...

Цяла нощ се чуваха шумове отвън.Побърках се неможах да заспя.Е тази сутрин бях пропуснала първия час.Явно съм спала малко.Погледнах часовника.Беше 11:30.Помислих си:*ехх сега и закуската боже мой е поне след малко ще има обяд да ставам по добре*.Аз станах и почнах да си търся дрехи.Намерих нещо след 15 минути търсене.Беше това:

Дано не го изцапам.Взех си телефона и слушалките и почнах да слушам музика.Не обръщах внимание на никой.Бях със зтворени очи.Е не спах естествено слушах музика.Докато изведнъж се блъснах във директорката.
-Опа, извинете директорке.
-Няма нищо след 5 минути има обяд.Ти май се беше успала.А?
-Ами...да.
-Нищо хайде по добре влизй в стола.
-Добре!
Отново пуснах музката и направо към обяда.Защо не виждах Саманта?Дали е добре.Чакай тя може още да спи.А..не вярвам е ще видим.Седнах на една маса и зачаках да донесат нещо.Бях много изморена.След малко донесоха обяда.Замалко главата ми да падне,но се съвзех.Е а сега да ям.

Някой почука на вратата.Отворих и за моя изненада там седеше Уил!!!Не можех да повярвам, че той е тук.Уил е най-добрият ми приятел, успявал е да ме съвземе, когато съм губела контрол над силите си...Той е много скъп човек за мен.
- О, Уил!Влизай!Какво правиш тук?-попитах го.
- Когато ти замина, реших и аз да дойда тук.На Времелия да се обучавам на различните бойни изкуства ми омръзна, за това реших да отида в Червения фонтан!Там е много хубаво.-отговори ми с усмивката му, която ме разтапяше. - При теб как върви?
-Ами едни вещици ме нападнаха два пъти.Много са силни...Тогава се появи една Луси, която се говори, че си е изгубила паметта!Тя ми се притече на помощ, но тя познаваше вещиците!После си измисли някаква странна история, че ги познавала от предишна битка...Това момиче крие нещо.Накрая получих видение как я залавят вещиците...Появи се и една Сия, която също не ми допада много...Много неща стават в това училище!-започнах да му обяснявам аз.
- Спокойно!А силите ти... -опасявах се от това.
- За сега не съм изгубила контрол.Момичетата не знаят нищо за това и ме е страх да не им причиня нещо... - казах му.
- Не се притеснявай!Ще се справиш!-окуражи ме Уил. - Ще тръгвам.Когато имам време ще ти се обадя!-намигна ми и си тръгна.
Това момче много ми харесваше!Излязох на вратата и се огледах дали има някой по коридорите.Както си стоях до вратата видях онази Луси, Сия и Мони!Видях, че Луси държеше някаква книга...Тогава мернах корицата и на нея беше написано "Тайните на Времелия"!Когато го прочетох ми идваше да се свлека на земята.Запазих самообладание и бързо се върнах в стаята си.Не ме бяха видяли.Какво правеха тези момичета с тази книга?Какво искаха да научат?

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Докато вървях по коридора телефона ми звънна беше непознат номер,но все пак вдигнах.
-Ало?
-Роузи аз съм.
-Ол...Джейкъб.Къде си?
-Пред Алфея.
-Моля?
-Да,дойдох да уча в Червеният фонтан.Къде си?
-Офф...аз ще дойда.
Видях го беше се променил много.Прати ми целувка и дойде.
-Здрасти Роуз!
-Здр Джейк!Много си се променил.
-Знам.Хайде ще вървя.
-Ок!Чао!-каза той и ми метна.
Мислех си:*колко е сладък*.Върнах се в стаята.Видях че след 20 минути имам час при професор Уизгис.Реших да тръгвам.Всички ученици влязоха.След малко дойде и професора.
-Така ученици днес задачата е да промените мелодията от телефона си с магия без да натискате естествено.Ще мина при всички.
Аз знаех как се прави това.Така той стигна до мен.Пуснах една песен и след секунди тя се смени на Gangnam style ( ).
-Браво много добре Роузи.
След около 10 минути часът свърши.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

С момичетата се връщахме от библиотеката, когато...
- Луси? - Двете го казаха едновременно.
Загледах се обратно по коридора, но нямаше никой. Сигурно ми се е сторило.
- Да се прибираме.
* След двучасово зяпане на книгата...
- Добре... така не става! - Казах аз и се тръшнах на леглото ми.
- Съгласна съм. - Каза Сия, а Мони кимна.
- А, сетих се!
- Какво? - Те ме гледаха в очакване.
- Ще пиша на Лий!
- Ама ти... сериозно ли? Очакваш той да знае нещо?
- Не, Сия. Но каза, че ще погледне в библиотеката в Магика... какво?
- Казала си му? - Момичетата ме зяпаха като първия човек, при което е разсмях, а Сия каза:
- А... как така си му казала да провери? Ние още не се бяхме запознали със Саманта, когато той ти остави бележката или...
- Сте се виждали и втори път? - Довърши Мони, а аз кимнах и започнах да им разказвам за срещата в библиотеката.
След това продължихме да говорим, когато...

To Be Continued...

- ТОВА НЕ Е ВАША РАБОТА!-изкрещя Луси.Вбесих се!
- Не е наша работа, така ли?Ти чуваш ли какво говориш?-започнах я аз.Писна ми от лъжи!
- А някой каза ли, че трябва да давам обяснения?И то точно на вас?-отяде се Луси.
- Ти пък коя си?-вбесих се тотално. - Коя си ти, че ще взимаш от библиотеката книга за Времелия?Какво си мислиш?Да не би да си се заблудила, че не знам какво търсиш?-казах.
- Тя търси данни за Времелия?-учуди се Лина.Трите дружки от другата страна мълчаха.
- Това не е моя работа, така ли?За какво ти е да знаеш каква съм?Защо ти е?Ти познаваш триксите, умнице!-бях бясна.
- Не я защитавайте!Много добре знаем, че се познава с тях!Айси пък ни подсказа, че има предател в групата ни!Това е такова съвпадение...Нали?-включи се и Лина.
- Махайте се оттук!-каза Сия. - Вие сте ни в стаята.Излизайте!Не искам да ви виждам.
Тогава започнах да откачам.Бях на път да изгубя контрол над силите си, защото бях толкова бясна...Започнах да се издигам.Щях да освободя гнева си!Това не биваше да се случва!!!Точно тогава Лина ме хвана за ръката и ме върна долу.
- За какви се мислите?Търсите информация за нея...-Лина посочи мен. - Какво искате да знаете??
Тогава телефонът на Луси извъння.Тя посегна да го вдигне, обаче извиках:
-Ускоряване на времето!-станах по-бърза и й взех телефона!Вдигнах го!Беше на високоговорител.
-Луси, открих каквото ти трябваше.Знам нещо важно за феите на Времелия!-Чу се някакъв глас.Щях да припадна...
- Защо търсите информация за мен???-нямаше време за мили думи и увъртания.
- Защото така!Не ви интересува!И ми дай телефона! - започна Луси.
- Да ти го дам ли?Но защо?!ТРАНСФОРМАЦИЯ!-извиках.
Полетях, излязох през прозореца на стаята на Луси и другите и дружки и хвърлих телефона през прозореца.Чу се трясък и той се счупи.
- Как смееш? - завика ми Сия!
- Дайте ми книгата!Иначе няма да си видите телефона пак! - казах им.
- Няма! - и Мони придърпа книгата към себе си!
- Обърка се, момиче! - отвърна Лина и издърпа книгата. - Та какво казахте, че знаете за триксите?
- Ще научиш... Да знаеш! - и Сия тръгна към Лина и щеше да и посегне.
- Магия на времето! - изкрещях.Това върна Сия на първоначалното и място и не можа да вземе книгата.
- Ти ми счупи телефона!-разгневи се Луси.
- Ти пък познаваш триксите и ни изучаваш!Нормално да правим, каквото си поискаме!-отвърна и заядливо Лина
- Няма да ви кажем нищо. - извика Сия.Явно всички бяха страшно ядосани.
- Възвръщане! - използвах магия аз и така телефона на Луси се върна в първоначалното си състояние.И без това бях фея на времето.Момичето с амнезията си взе телефона.Аз се върнах в стаята и се върнах в нормалната си форма.
- А сега откъде познавате триксите? - заяви решително Лина!
- Момичета, криете ли нещо?-вече се усъмни и Мони.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Бях бясна. Дойдоха в стаята ми, развикаха се и сега тази ми счупи телефона!
- А сега откъде познавате Триксите? - Заяви решително Лина.
- Момичета, криете ли нещо? - Вече се усъмни и Мони.
Със Сия се спогледахме. Бяхме в безизходица. Тогава се сетих - и двете имахме телепатия.
^И какво ще правим сега?^ казах наум. ^Ами... не знам. Мисля, че бяхме до тук.^ Въздъхнах.
- Чакаме отговор! - Каза Саманта.
- Ами... аз... ние... - Дори не знаех какво да кажа.
- Ти, вие? - Мони също беше скептично настроена... и Лина:
- Кажи нещо! - Каза тя и се започна... първо Сия:
- Вижте какво, казахме ви, че не е ваша работа!
- И кое не е моя работа? Това, че се ровите в историята на планетата ми ли?
- Или че познавате Триксите?
- Хайде, момичета! Какво ви става? Рано или късно ще трябва да ни кажете! - И Мони се включи. Супер!
- Кое ще се разбере рано или късно?
- Лисандър? - Ние със Сия го казахме едновременно.
- Защо си тук? - Аз много се изненадах, а той завъртя очи.
- А, ясно. Пак холограма. Та...защо си тук?
- Връзката прекъсна и дойдох да проверя добре ли си? Нали не са пак онези? - Попита Лий, а аз поклатих глава и погледнах към Лина, Саманта и Мони. Той ги погледна и каза: - Ясно. Като свършиш пиши ми. - Кимнах и се обърнах към момичетата.
- Добре... а сега... каквото и да се случи, ни разкажи.
- Няма! - Отсякох.
- Моля? - Лина погледна учудено.
- Няма! Не ни се бъркайте в работата и ние няма във вашата. И ако толкова настояваш, вземи тази книга. - Дадох на Саманта "Тайните на Времелия". - И без това е безполезна.
- А сега вън от тук! - Каза Сия и посочи вратата.
Явно за сега се бяха отказали, защото тръгнаха. Мони седна на пода.
- А на теб ще ти кажем по-късно. Сега съм уморена. - Казах, облякох си пижамата и си легнах. Веднага заспах...

Леле часът при Гризелда беше доста труден,но поне се справих.Докато вървях по коридора видях отражението на Триксите.Тръгнах след тях като спряха почнах да подслушвам и да гледам какво правят.
-Нали знаеш Роузи?-попита Айси.
-Ъъъъ....феята на музиката нали?-се зачуди Сторми.
-Да тя познава Джейкъб.
-И какво?
-Не знаеш ли?Та той е демон.Когато погледне злобно очите му стават червени лазери.
-Леле...не знаех...майко доста е опасен.А гаджета ли са?
-Непризната любов е все още.
-Хаха ще му кажа.-каза злобно Дарси.
Тръгнаха да идват и аз се скрих.Беше ме страх ако найстина кажат.Сложих ръка на устата си побягнах зад тях.Дарси ме усети.
-Охо Роузи.Подслушвла си.
Аз отговорих:
-ДА!ТРАНСФОРМАЦИЯ!

-Нота на живота.
Нищо не стана.
-Ледена капсула!-извика Айси.
Бях замръзена.След час бях в стаята си.Но как така?Кой ме беше спасил?

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Влязох в стаята на Роузи да и задам няколко въпроси.
Влязох тя беше седнала на леглото и се чудеше нещо.
- Какво има - попитах я аз.
- Бих се с Триксите и те ме победиха, бях сама. - шепнеше тя - и паднах на земята, после се събудих на леглото си и се чудих кой ме е донесъл - продължи тя.
- Здравей Роузи добре ли си? - попита Фарагонда и влезе в стаята - Аз те намерих на пода и те донесох до тук и исках да разбера какво се е случило.
- Ами започнах битка с Триксите и те ме победиха за жалост - каза и легна на леглото.
- Добре сега ще те оставя да си починеш - изказа се Фарагонда .
- И аз ще отида в стаята да се опражнявам. - Усмихна се е Силвия.
- Чао.
- Чао.