приключение в Alfea

18.08.1997// 20.06.1996

- Амилия ! Амилия събуди се ! - Виках докато плачех аз.
В това време дойде Силвия . Аз бях много притеснена .
- Амилия кажи нещо ! - Викаше Силвия .
В това време Амилия се събуди . А ние със Силвия въздъхнахме дълбоко .
- Добре ли си ? - Попитах аз .
- Горе-долу . - Каза Амилия .
- Можеш ли да се биеш ? - Попита Силвия .
- Не ! Крака много ме боли. - Каза Амилия .
- Спокойно ние ще те пазим . - Казах аз .
- Не ! - Каза тя . - Ще направя щит около себе си . Вие отивайте да помогнете на другите феи .
- Сигурна ли си ? - Попита Силвия .
- Да ! - Каза ни тя .
- Добре . Да вървим . - Казах аз .
- Да покажем на тези чудовища на какво сме способни . - Каза Силвия . - Шок полъх !
приключение в Alfea - Page 9 5687834d

- Огнена експлозия ! - Казах аз .
приключение в Alfea - Page 9 5687809J

Ние улучихме няколко , но идваха още и още .
- Ами сега ? - Попита притеснено Силвия .
- Сега ще се бием до последно . - Казах аз . - Огнено кълбо !
приключение в Alfea - Page 9 5684198c

- Вятърен сблъсък !
приключение в Alfea - Page 9 5576765n

- Това ще ги научи да не се закачат с нас . - Казах аз .
- Да ! - Каза Силвия .
- А сега да отидем да проверим как е Амилия . Мисля , че ще имаме нужда от помощта и . - Казах аз .

Следва продължение ...

25.12.1999

Чувствах се много по-добре.Махнах щита,които бях изградила и побягнах към мястото на битката,но не виждах Силвия и Мария.
-Сигурно ме са отишли там,но как не съм го видяла.-помислих си аз и започнах да тичам към мястото където бях преди минути.
Там Мария ме търсеше,а Силвия плачеше.
-Къде си Амилия?-дочувах питането на Мария.
Гласът и беше все едно ще заплаче.Отидох до Силвия и я прегърнах.Тя плахо отвори очи и ме видя.Прегърна ме.Толкова ми беше хубаво.След малко Мария дотича при нас и също се включи във прегръдката.
-Много ви обичам!-казах аз.
-И ние теб.-отговориха ми заедно те.-А сега да довършим тези чудовища.
-Добре!
Отидохме там където имаше доста чудовища.
-Вятърен сблъсък!-викна Силвия.

приключение в Alfea - Page 9 5576765n

-Огнена експлозия!
приключение в Alfea - Page 9 5687809J

-Океан!

Ние уцелихме някой от тях и те паднаха.
-Супер!-викна Мария.
-Защо?-попитах аз.
-Ами уцелихме чудовищата.
Ние се засмяхме.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

приключение в Alfea - Page 9 Cm__marlene_la_by_cristalinawinx-d5c4920

Излязох на двора. Всички пищяха. Прахът и отломките бяха навсякъде. Започнах да се оглеждам - Какво става тук, по-дяволите? Изведнъж забелязах една позната фигура в далечината.
- Принцесоо! - Стигнах до нея... и се заковах на място. Почти цялата беше в лед. - Ка-какво Ви е?
- О, Слава Богу! Някой нормален! - Не разбрах какво имаше предвид, но кимнах и казах:
- Сега ще Ви освободя. Трансформация! Чармикс!

Spoiler:

- Огнен лъч! - Внимателно разтопих ледената обвивка. Принцесата за малко да падне, но я хванах. - Внимателно...
- Не си... ъх, не си чувствам краката. - Наложи се да я задържа права за малко, докато си възвърне равновесието. - Така е по-добре. Благодаря. - Каза и се върна мъм битката си.
Добре... сега, какво да правя? Огледах се - навсякъде имаше битки, но никъде не се виждаше някое свободно чудовище. Просто полетях над Алфея.

- Охх! Ръката ми! - болката не спираше. Имах чувството, че с всяка изминала минута се увеличаваше още повече. Ударът на Дарси ме бе пратил до фонтана в двора. Надявах се същият фонтан да ми е осигурил някакво прикритие срещу чудовищата, които нахлуваха в Алфея - нямах шанс срещу тях, поне засега. Увеличаваха се постоянно, нямаха край.
Огледах се. Феите от училището даваха всичко от себе си в битката и опитваха да се защитят по всякакъв начин. За жалост някои бяха избягали и се бяха скрили в училището... което в момента едва ли беше най-подходящото място за прикритие.
Както и да е... сега трябваше да се върна при момичетата и да помогна в битката. "Ох, битката..." Дали изобщо можех да им помогна при тези обстоятелства?
Мъчейки се да изтърпя острата болка в ръката си, станах. Трябваше да направя нещо. Сега обаче, се чувствах ужасно - при всяко най-малко движение трябваше да понасям огромни болки. При падането си явно си бях изкълчила ръката... или още по-лошо - бях я счупила. И сега как щях да се бия?! Вече прегрявах - проблемите се трупаха.
- Магика... - отново паднах на земята. Нямах сили да продължа, нямах сили да се трансформирам. Какво щях да правя?!

Паднах на земята, неспособна да помръдна. Все още се държах в изправено положение, доколкото можех с коленете си, но усещах как и те омекваха.
Обърнах се назад. Трябваше да направя нещо; колкото и да ме болеше ръката, не можеше да седя безпомощно и да гледам как Триксите и чудовищата им унищожават наред.
Насилих се и успях да се изправя. Болките провължаваха - истинско мъчение.
- Няма да позволя... това... Магика Уингс!

Spoiler:

Събрах сили и полетях към мястото на битката... истинската битка. С Триксите. Докато летях се възползвах от възможността да огледам положението отгоре, Те печелеха надмощие. Все още всичко можеше да се обърне... все още.
- Луси! - извиках облекчено. Намерих ги.
Луси се биеше яростно с Айси, свирепо. Това се дължеше единствено и само заради отвличането - рискът от евентуални неблагоприятни последствия за нея и съпруга й...
Сия от друга страна просто печелеше време - беше й станало ясно, че няма как да победи сама Дарси и Сторми.
Лина и Мони отбраняваха територията, в която се водеше битката, от чудовищата, които се насочваха право натам.
Огледах отново ситуацията и се замислих. На Сия и Луси им бе нужна помощ, но... ако отидех там всичко щеше да се обърне срещу мен. Още не беше дошъл моментът това да се случи.
Стремглаво полетях надолу към Лина и Мони. Една атака прелетя право до ухото ми - ако обстоятелствата бяха нормални щях да се развикам, но сега не й обърнах внимание, нямаше време.
- Момичета, отивайте при Луси и Сия! Помогнете им! - стигнах бързо.
- А ти... - Мони понечи да ми противоречи, но я спрях веднага.
- Имат нужда от помощ! Наистина ли мислиш, че Луси и Сия ще се справят сами? Може и да накърниш гордостта им, като опиташ да им помогнеш - наистина понякога си надценяват силите - но се налага. Нямаме време за губене. И... аз ще удържа фронта тук! - намигнах им. - С неконтролируемите сили едва ли ще съм ви от голяма полза. Тръгвайте!
Изглежда насърчаването си свърши перфектно работата, защото веднага излетяха към посоката, в която се намираха Триксите. А сега аз трябваше да свърша работата си тук...
Чудовищата се насочиха право към мен, увеличаваха се. Тромавите им стъпки предизвикваха големи вибрации, които предвещаваха само зло.
- Време е за шоу!

"- Момичета, отивайте при Луси и Сия! Помогнете им! - стигнах бързо.
- А ти... - Мони понечи да и противоречи, но тя спря веднага.
- Имат нужда от помощ! Наистина ли мислиш, че Луси и Сия ще се справят сами? Може и да накърниш гордостта им, като опиташ да им помогнеш - наистина понякога си надценяват силите - но се налага. Нямаме време за губене. И... аз ще удържа фронта тук! - намигна ни. - С неконтролируемите сили едва ли ще съм ви от голяма полза. Тръгвайте!"

"Чакай, чакай.Как така неконтролируеми?Когато Сам получи Сиреникса си не овладя ли силите си?Ами, да!!Точно това беше нейното предизвикателство!Значи...тя, тя ни лъже.О, Лина стига си си измисляла.Все пак това е най-добрата ми приятелка, тя не би ме излъгала.Това е невъзможно, но все пак това за силите си беше чиста лъжа.Може би е много изморена или пък ранена и за това да не идва да се бие тук с нас."

-Буря! - извика някой и ме събуди от размислите ми.
-Щит! - в последния момент успях да се осъзная и погледнах от къде идва атаката или по скоро от кого.Сторми!Естествено.
-Лина, хайде, помогни ни! - извика Мони безпомощно, защото беше притисната от Дарси.
-Добре!Ураган! - атакувах ги и бързо се скрих в едната част на училището, имах нужда да помисля.

"Така, значи Сам ни е излъгала, но защо?Каква и е ползата?Ами да не би...Не!Не!Не!Няма начин тя да е от Триксите.До сега винаги съм била с нея и тя никога не се е измъквала или нещо подобно.Всъщност, тя нито един път не ги атакува сериозно или поне аз не съм видяла.Да, но те я атакуваха и то доста сериозно.Ами ако това е било само за да ни замажат очите?О, твърде много фантазирам." След като осъзнах, че си мисля пълни глупости, излязох от малкото ми скривалище и отидох при Сам.

-Хей, Лина къде беше? - попита сериозно тя.
-Никъде, а и няма значение, нали сега съм тук? - усмихнах и се и започнах да атакувам чудовищата.
-Триксите губят ли? - изневиделица ме попита тя.
-Ами, нали си им приятелка, трябва да знаеш. - неусетно думите излетяха от устата ми, а докато се осъзная вече беше твърде късно.
-Какво? - шокирано попита.
-Нищо, нищо.Просто днес съм изнервена и говоря глупости.
-Добре. - каза замислено тя. - Нека се разделим.Аз ще отида да помогна в източната част на училищео, а ти в западната.Какво ще кажеш?
-Ами, ок. - казах бързо и отлетях към западната част на Алфея.

" - Триксите губят ли?
- Ами, нали си им приятелка, трябва да знаеш"

Как можеше Лина да се е досетила? Как? Не можеше да е истина... Толкова лесно ли беше някой да се сети за това? Ами ако вече Луси и Сия знаеха? И без това краткият разговор с Мони, в който тя определено ме проверяваше, ми носеше достатъчно информация... а сега и Лина. Но... ако тя наистина знаеше, нямаше как да се държи толкова сдържано. Познавах я. И пак... защо беше изрекла истината на глас? Ако знаеше, нямаше смисъл да се издава по такъв начин. Минутите ми изтичаха. Въпрос на време беше да се досетят и да открият цялата истина. Ако Лина и Мони ме подозираха, значи това щеше да стигне и до Луси и Сия... все пак Мони постоянно се съветваше с тях, винаги беше с тях. Какво щях да правя? Как щях да се измъкна? Имах ли време? Да... все още имах време. Бях си го спечелила, като бях пратила Лина в западната част на училището. Трябваше ми време да преосмисля всичко, да изготвя план за действие. След като момичетата знаеха, това означаваше, че много скоро завесите ще паднат. Триксите щяха да ме принудят да се задействам. Колкото и малко време да ми оставаше, имах нужда от него.
Нещо тежко надвисна над мен. Обърнах се светкавично и видях ръката на едно от чудовищата на няколко сантиметра от главата ми.
- Времева бариера! - защитих се. - Триксите не знаят ли, че трябва по някакъв начин да прикриват агентите си, а не да се опитват да ги убият? Чудесна постановка, няма що! - премахнах щита и атакувах чудовището. След като се свлече безжизнено на пода, затичах по оцелелите коридори на училището в опит да намеря феите и да ги изведа на безопасно място. Не биваше повече да се чака. Досега бавенето не вършеше никаква работа. Време беше да се активизирам. Имах предостатъчно време да осмисля всичко, сега трябваше да действам така, както бях решила.
- Излизайте, бързо! Ще ви изведа на по-безопасно място от това, не трябва да оставате повече тук! - видях няколко глави да се показват иззад вратите, покрити с прах. Махнах им да ме последват и затичах по-бързо към най-близкия изход от сградата. - От тук! - посочих една дупка, достатъчна да се проврат две феи. Всички наскачаха в нея и след миг вече бяха навън. "Какви неща може да върши паниката..."
Измъкнах се през дупката. Вече се намирахме в задната част на двора на Алфея.
- Може да се скриете в някой ъгъл. За всеки случай е по-безопасно от училището, което всеки момент може да се срути - всички се затичаха в различни посоки, и за щастие натам, където имаше обещаващи скривалища. А сега трябваше да...
- Сам!
Беше Лина.
- Доведох останалите в училището тук, трябва им прикритие - казах и ме последва един остър поглед.
- Не можеше ли да им кажеш да се бият? Всяка огнева мощ ще ни е от помощ.
- Щом се крият в училището, едва ли ще искат да се бият - опитах да се защитя. Но сега вече това нямаше значение. Трябваше да предприема решаващата стъпка, не откривах смисъл да забавям този момент повече. - Сега отиваме при Триксите!

18.08.1997// 20.06.1996

С Амилия и Силвия се биехме с всички сили . Аз бях цялата в рани . Амилия и Силвия също .
- Ами сега ? - Попита Амилия .
- Сега ще си починем . - Каза аз.
- Ти луда ли си ?! Училището има нужда от нас . - Каза Силвия .
- Не ! - Казах аз . - Прикрийте ме .
- Добре . - Каза Амилия . - Но къде отиваш ?
- След малко ще разбереш . - Казах аз .
Влязох в вътрешната част на училището и видях няколко феи които се гледаха през прозорците на столовата .
- Феи ! - Извиках аз . - Помогнете ни Алфея се нуждае от вас .
Те ме погледнаха много учудено .
- Колкото повече феи толкова по-голям шанс да победим . - Казах аз .
А те кимнаха в знак на съгласие . След това те се трансформираха и излязоха навън .Аз започнах да търся по коридорите апартаментите и класните стай . Имах късмет с всяка фея която срещнах убеждавах да се включи във войната . След това излязох и видях Силвия и Амилия притиснати до стената от няколко чудовища . Те нямаха сили да се бият , но докато търсех феи силите почти ми се възтановиха .
- Огнена светкавица ! Огнено кълбо ! Огнена експлозия ! - Извиках аз и унищожих тези чудовища . - Добре ли сте ?
- Да . Благодаря , че ни спаси . - Каза Амилия .
- За нищо . - Казах аз . - Затова са приятелите .

Следва продължение ...

Мони и Лина дойдоха при нас, за което по-късно (ако имаше такова) щях да им благодаря - боже, та ние губехме! След всичко, което ни причиниха на нас със Сия, НИЕ ГУБЕХМЕ! И, когато реших, че отново имаме шанс, Лина взе, че изчезна на някъде. Извиках след нея, но тя явно не ме чу. Продължих да се защитавам, да отбивам магии и да атакувам и после пак. Накрая се изнервих и уцелих Айси с... нещо по-силно. Огледах се и забелязах Сам да се бие с чудовищата и както гледах идваха още повече, за това като се уверих, че Айси е още някъде на дървото, полетях към Саманта... но тогава от изневиделица се появи Лина, което ме накара да се закова във въздуха на няколко метра от тях - не ме бяха забелязали. Поради някаква причина, неизвеста за мен, изслушах целият им разговор. Те се разделиха, а аз стоях сякаш някой току-що ми бе зашлевил здрав шамар и извикал в ухото ми "ГЛУПАЧКА!!". В главата ми обаче кънтяха съвсем други неща. Опитвах се да намеря смисъл. [b]Ами, нали си им приятелка, трябва да знаеш?[b] Абсолютно съм сигурна, че Лина каза това. Но Сам бе шокирана... не, не... тя пребледня. Хората не пребледняват за подобни неща - не и ако не са невинни. Но... ако се замисля, се връзва. Триксите, които ни преследваха в Магика, после тя се държеше странно и сега Триксите нападат с пълна увереност и добре подготвена армия.
- Не, не. Няма начин да работи с тях... нали? Е, да, и аз казвах на Сия, че няма шанс вещиците да ме приемат като "техен агент под прикритие", но какво да се прави - я че успях. Ами и ако Сам си имаше причина? Или просто... не, не. Не го вярвам. Аз вярвам на приятелите си, вярвам им, вярвам... им... Ами ако наистина ни е излъгъла?
- Може би тя им е казала как да влязат в Алфея и... Господи, ако тя им бе казала, че съм навън онази вечер? Мога да се закълна, че докато се измъквах чух стъпки. Дали би стигнала толкова далече?
- Не ми се вярва!
- Но всичко сочи към нея!
- Не е вярно!
- Напротив!
- Не е!
- Е!
- Не!
- Е!
- Не!
- Е!...
Докато разсъдъка ми се разделяше на лагери "Невинна" и "Виновна", Айси се бе измъкнала от клоните и промъкнала зад мен.
- Какво си се зазяпала? - Рязко се извъртях към нея, но преди да се усетя тя ме атакува. - Леден вихър! Не бива да се отплесваш по време на битка!
- АААХ! - Полетях назад и се блъснах в някой, което бе по-добре от разбиването ми на земята... ама не съвсем. Бях се ударила в... САМ! О, да му се невиди!
- Сега ще я попитам!
- Не, не. По-добре да изчакам малко и...
- Глупости! Сега!
- После!
- Сега!
- После!!
- Сега!!
- СТИГА! - Най-сетне се появи и трети лагер, който доминира над остналаите два с името "Разум" и план за действие, с който явно всички (аз) бяхме съгласни. Дръпнах се настрана. - Извинявай. Добре ли си?
- Да, спокойно. Трябва ли ви помощ? - Попита тя, като пусна рамото на Лина, за което се бе хванала така че да не изхвърчи назад заедно с мен.
- Ами, може! - Усмихнах се и погледнах Лина с един такъв "Остави ни за малко" поглед. Щях да кажа нещо, но тя се усети.
- Аз ще отида при Мони. - Всъщност и Сия бе там, но явно сегашното положение надделяваше над връждата им. Огледах се - Айси не ме бе видяла. Добре!
- Какво чакаме? Хайде да... - Дори не я изчаках да довърши и направо я дръпннах зад едната стена на Алфея - или по-голямата част от нея. - Какво правиш? - В обърканият й поглед се четеше голяма доза предпазливост, примесена с малко вина. Погледнах я с "Казвай какво става" поглед и след още малко взиране, тя картинката започваше да й се изяснява. Понеже бях сигурна, че някое чудовище или - по-зле - вещица, щеше да се появи всеки момент, реших да забързам нещата.
- Няма да кажа на никой или да те обвинявам, но ми обещай да кажеш честно.
- Какво да ти кажа?
- Обрещай!!
- Добре де, добре. Обещавам. - Сега тя ме гледаше подозрително. Огледах се за последен път и, щом бях сигурна, че няма никой наоколо, я погледнах със сериозен поглед и попитах:
- Ти ли каза на Триксите как да влязат тук?

- Ти ли каза на Триксите как да влязат тук? - на лицето на Луси се четеше единствено и само сериозност и съсредоточеност.
"Г-л-у-п-а-ч-к-а!" Как не се сетих? Как не можех да предвидя и това...? Във всички части от плана нямаше част, която да включва обяснение, което да ме оневини... или да ме изкара жертва. О, боже... какви ги мислех - та аз исках да се изкарам невинна. Егоистка - точно такава бях. Вместо да обясня всичко, да се опитам да предупредя другите, аз се чудех как да се изкарам невинна. Та за какво възпитание говорим?! Аз се чудех как да се измъкна... а не как да спася другите, или поне да ги предупредя. Сега беше шансът ми, но все още не бях готова да призная истината.
Страхът се изписваше по лицето ми, усещах го. "Не, не, не! Не може да е истина! Не искам да става така... не искам!" Всеки момент сълзите щяха да избият по лицето ми - не можех да ги спра.
- Съжалявам! - промълвих и се свлекох на земята. Хванах коленете си и се сгуших по-близо до стената, сякаш това щеше да ме успокои. Сълзите напираха.
- Отговори на въпроса ми - Луси полагаше усилия да прозвучи спокойно.
- Не, не им помогнах аз - погледнах я. - Те вече знаеха плана на сградата, знаеха всичко, което им трябваше. Не благодарение на мен, повярвай ми. За нападението над теб и съпруга ти - не можех да го предотвратя. Но Те... Прости ми!
Няколко сълзи потекоха - беше безсмислено да се сдържам.
- Наистина ли? Ти...
Като гледах неразбиращото лице на Луси се чувствах още по-виновна - но аз бях виновна! Вече се чувствах напълно безжизнена, силите ми ме напускаха. Налагаше се да се съвзема, но се боях, че вече е твърде късно. Погледнах отново Луси - опитах се да почерпя сила от нея, от реакцията й, но... не можех. Лицето й бе безизразно, нямаше признак за каквато и да е реакция. Дали и това ги учеха на Хертофили?...
- Те са ужасни - продължих да говоря, сякаш само така можех да се отърся от лошите мисли. - Разбираш ли ме? Вече не знам какво ще стане с всички нас... Аз Им помагах. Не мога повече... нямам сили да го понеса. Помогни ми!

Аз съм една пълна глупачка.Седях като дърво и подслушвах.Ако бях на Солария да са ми се скарали над хиляда пъти, но не бях на Солария, така че...офф, боже какви глупости мисля.Чувам как моята най-добра приятелка си признава за това, че помага на най-големите ни врагове, а си мисля за това какво ще ми кажат ако бях на планетата ми.

-ТИ!! - излязох зад ъгъла на стената, гневно посочвайки бившата ми приятелка. - Предателка!Как можа?Не мислиш ли за нас, за Алфея, за света!ТЕ ще го унищожат, а ти им помагаш.Що за нагло същество си ти?!Правиш ни се на приятелка, а зад гърба ни помагаш на хората, които искат да завладеят всичко и в най-добрия случай да го унищожат!!Ти си едно долно същество! - думите си вървяха една след друга, не чувах точно какво казвам, но всичко, което казвам беше всичко, което мисля точно сега, точно в този момент.

-Аз, аз. - започна да рони сълзи. "Колко изкуствено." - Съжалявам, не исках, просто..

-Просто си ни предала, това е!Ако не искаше нямаше да го направиш.Познавам те, ти всичко правиш с цел, а аз си мислех, че поне малко си се променила, колко съм глупава.

-Съжалявам.

-Имам един въпрос и тогава ще се махна от тук и ще отида да помогна на другите и повече с теб няма да се видим - НИКОГА! – гледах я ледено.Исках да страда, да я боли за това, че ни е предала.Щях да обърна света, но тя щеше да съжалява.

-Кажи? - тя се сви на нещо подобно на топка и се стараеше да отбягва всеки мой поглед.
-Защо?Защо реши да си от тяхна страна?
-Аз не исках, съжалявам. - отново започна да плаче, но мен особено не ме интересуваше.

-Не искаш да ми отговориш, така да бъде. - обърнах се и излетях към другите за да им помогна.Нямахме време за губене, Триксите ни побеждаваха, а ние нямахме никакви сили, за да се борим.

Лина се обърна и си тръгна с гръм и трясък. Не можех да повярвам, че постоянно повтарях "Не исках, съжалявам"... вместо това трябваше да обясня нещата и да кажа всичко така, както беше. Но аз слушах ли и слушах... и гледах как най-добрата ми приятелка си отива, завинаги. И стоях вцепенено... а в главата ми постоянно се навираше проклетата реплика "Аз не исках, съжалявам". Не беше така... Най-глупавото обяснение, което можеше да се даде в момента, определено, беше, че не съм искала. Но го повторих три пъти. Надявам се беше, поради факта, че не намирах какво да кажа... просто говорех машинално пълни глупости.
Погледнах Луси. Донякъде съчувстваше много на Лина, идваше й да хукне след нея - все пак Триксите й бяха причинили неописуема болка и тъга. Предполагах все още стоеше при мен само заради това, че ме съжаляваше. Тя... ме съжаляваше.
- Дотук ми стигат силите - прошепнах и станах. Болка прониза ръката ми - не ми направи впечатление, сега това беше най-малкият ми проблем. - Тръгвам си. Успех! - кимнах на Луси и закуцуках към по-спокойната част от двора. Време беше да напусна това място завинаги.
Със самото си идване знаех, че ще донеса само нещастия и нищо повече. И го сторих. Сега си тръгвах, като оставях всичко в ръцете на другите. Егоистично - както винаги. Но нямаше смисъл да седя повече, край. Всичко за мен свършваше дотук.
- Саманта! Не си и помисляй да си тръгваш! - извика гневно Луси и ме настигна.
Погледнах я безизразно и само кимнах.
- Ще се справите, вярвам във вас! - усмихнах се леко, едва доловимо, кимнах признателно за пореден път и продължих към останалата част от портата на Алфея.
- Защо? - гласът на Луси пресекна. Явно беше повече от потресена. Нее... трябваше да се справи. Налагаше се.
- Защото нося само нещастия. Вече трябваше да сте го разбрали. Радвам се, че Ви познавах, но е време да се махна... не съм за тук. Знаеш го. Проблемите идваха от мен, време е това да се прекрати. И когато победите психично болните екземпляри, които се опитват да направят невъзможното... забравете ме! Завинаги. Съжалявам. Обичам Ви!
И последната сълза падна пред прага на Алфея. Всичко приключи.

***

- Не си и помисляй да си тръгваш! - Айси изникна право пред мен... изникна от нищото.
- По дяволите!

25.12.1999

- За нищо. - Каза Мария. - Затова са приятелите.
Ние се прегърнахме.Ами сега?Какво ще правим?Нямахме сили и не ни оставаше друго освен да...не не можем да се бием сега.Напълно ранени сме.Погледът ми спря на някакво малко скривалище до по-здравата част на Алфея.
-Натам.-посочих това място и се запътихме натам.-Нямаме друг избор освен да стоим така тук и да се предпазваме всяка минута,секунда.
-Ами щит?-попита Силвия.-Няма ли да ни е нужен?
-Не ако ни е нужен щит няма да е моя.Не предпазва много добре.-казах с пълно разтревожен глас.
-Ами...ще видим какво ще направим.-каза Мария.-А сега?Ще стоим и ще си бъбрим ли?
-Не бях помислила за това.-казах аз.
-Ами...тогава мисли.Всички ще мислим.Какво и да ти дойде на ума,кажи го.
Започна мислене докато във един момент,както и си знаехме дойде чудовище.
-Пламтяща стена!-Мария побърза да ни защити.
Но те бяха толкова силни,че пречупиха нейния щит.Бяхме притиснати.Сега?Нямаме шанс освен да им се оставим и да загубим тази битка.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

И както си говорехме със Саманта всичко се провали с гръм и трясък! А аз още бях шокирана - очаквах да започне да се оправдава, да ми каже "Те ме принудиха. Те бяха!", а вместо това... се разплака. Стоях като потресена и тъкмо щях да седна до нея и да се опитам да я успокоя, когато някой се разкрещя - ЛИНА!
- ТИ!! Предателка! Как можа? Не мислиш ли за нас, за Алфея, за света! Те ще го унищожат, а ти им помагаш. Що за нагло същество си ти?! Правиш ни се на приятелка, а зад гърба ни помагаш на хората, които искат да завладеят всичко и в най-добрия случай да го унищожат!! Ти си едно долно същество!...
И нататък съвсем изключих. Не можех да се концентрирам, не можех да говоря, не можех да направя нищо! Пред мен се местеха разни обекти, но така и не успявах да ги фокусирам. За втори път днес, мозъкът ми правеше каквото си иска. Пред очите ми вместо крещящата Лина и плачещата Сам, се появяваха всякакви моменти от миналото ми - забавни, тъжни, мъчителни и пак тъжни... и ето го - най-ужасният ден. Виждах как родния град на Сия гори, хората пищейки тичат покрай мен... неусетно бях паднала назад. Изведнъж всичко прекъсна. Точно както одеве, сякаш някой ми бе зашлевил шамар и изкрещял "ГЛУПАЧКА!!", но този път имаше друг подтекст. Знаех какво трябва да направя.
Изправих се и отидох при Сам. Лина тъкмо си бе тръгнала, а аз се опитвах да направя съчуствено лице. По реакцията й, заключих, че не се получава. Както и да е. След това нещата се развиха доста бързо и преди да се усетя, извиках след нея:
- Не си и помисляй да си тръгваш! - Настигнах я и чак тогава си дадох сметка, че бях прозвучала гневно. Може би, защото й бях малко ядосана, че не ни бе казала. Тя ми говореше нещо с фалшива усмивка, но аз само промълвих. - Защо?
- Защото нося само нещастия. Вече трябваше да сте го разбрали. Радвам се, че Ви познавах, но е време да се махна... не съм за тук. Знаеш го. Проблемите идваха от мен, време е това да се прекрати. И когато победите психично болните екземпляри, които се опитват да направят невъзможното... забравете ме! Завинаги. Съжалявам. Обичам Ви!
Стоях като тресната. А тя си тръгваше. Не. Не! Не!!
- Да те забравим? - Машинално се затичах след нея. Настигнах я и без дори да изчакам да каже нещо, започнах да викам. - Да те забравим, казваш значи? След всичко? Забрави ли вече!? Когато побесня в Алфея и Солария? Ами после на Омега и Андрос? А? Мислиш ли... - трябваше да си поема дъх. - Мислиш ли, че след всичко това можеш просто да кажеш "Забравете ме" и да си заминеш? Да, Лина е ядосана. Познаваш я. Тогава не бе ли ядосана също?
- Но...
- Без "но"! Какво ще кажат Мони и Сия? Не исках да го споменавам, но... Ами Алекс? И нея ли забрави? - Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми. - Защо си мислиш, че си единствената, която им е помагала? Ако не си спомняш, ще ти припомня. Когато се срещнахме за първи път, аз бях заедно с тях. Имах си причина, явно и ти си имаш. И сега не е момента да изясняваме това. Ще го направим, когато сме и петте, в Алфея, победили "психично болните екземпляри". - Тук се усмихна истински, а и аз не останах по-назад. - Разбрахме ли се? - Погледах я сериозно отново.
- Не си и помисляй да си тръгваш! - Щях да кажа, но някой ме изпревари.
- Айси! - Тя се появи точно пред нас... от нищото. Отместих се няколко крачки назад, а Сам само промълви:
- По дяволите!
И изведнъж всичко в мен избухна. Преди да се усетя, стоях пред Айси с юмрук, едва докосващ лицето й. Ако не бе здравият ми разум, тя сега щеше да е залепена за дървото отсреща с разбит нос. Вместо това отместих ръката си и, с пълен с омраза глас, казах "спокойно":
- Какво искаш?

25.12.1999

Можеше ли да стане по зле?Да,стана.Заваля едър дъжд.Целите бяхме мокри.Чудовищата не намаляваха,а ние във този ъгъл притиснати стояхме и очаквахме смъртта си.Крилата ни също бяха мокри.Как щяхме да полетим?Нямахме си и една престава.Силвия вече плачеше,но аз не се оставих толкова лесно.Имах малко време да атакувам.Въздъхнах и викнах:
-Воден изстрел!
Оцелих го.Не можехме да летим за да видим място където да се бием.По едно време Мария и Силвия казаха:
-Мерси Лия.-прегърнаха ме.
-Няма защо.-казах аз.-Ще се опитам да полетя.
Помъчих се,но не.Къде да отидем сега?Съдбата ми отговори за минута,защото при нас дойдоха чудовища.
-Боровинков удар!-викнах аз.
приключение в Alfea - Page 9 5684198c

-Вятърен мега взрив!-беше Силвия.
приключение в Alfea - Page 9 5676707w

-Огнена вълна!-и накрая Мария.
приключение в Alfea - Page 9 Tumblr_mlihu7AGk01s81hv9o1_500

Уцелихме ги.Крилата ни бяха изсъхнали.Ние се понесохме над Алфея.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

18.08.1997// 20.06.1996

След като полетяхме решихме да се бием с небесните чудовища .
- Хайде момичета ! - Казах смело аз . - Огнен гръм !
приключение в Alfea - Page 9 Tumblr_mlihu7AGk01s81hv9o1_500

- Отнасяне ! - Викна Силвия .
приключение в Alfea - Page 9 5576765n

- Океан ! - И накрая беше Амилия .
приключение в Alfea - Page 9 5684193J

Докато гледахме надолу как другите феи се биеха няколко чудовища дойдоха и сграбчиха Амилия и Силвия .
- Върнете се ! - Викнах аз и тръгнах след тях . - Огнено кълбо !
приключение в Alfea - Page 9 5684198c

Аз уцелих единия и освободих Силвия .
- Това е за Амилия ! - Викна смело Силвия. - Леден полъх !
приключение в Alfea - Page 9 5676707w

Силвия спаси Амилия . След това ние слязохме пак на земята . Изведнъж се появи едно огромно чудовище и ме удари много силно след това припаднах .

Следва продължение ...

-Какво забога става тук? - бях видяла преди малко, че някакви момичета се бихеха с Айси и веднага слязох да им помогна.Явно губеха и то доста, защото Айси се беше ухилила като самавлюбена краставица, а момичетата се опитваха жалко да атакуват.Тъй като бяха с гръб не можех да видя лицата им.

-Лина!Ела, помогни ни. - русото момиче се обърна и ми направи знак да отида към нея.Чакай!!Това е Луси!Значи другото момиче е Сам и, и тя не изглежда особено добре. - Там ли мислиш да стоиш? - Русокоска ме скастри и аз бързо се запътих към нея.

-Какво става тук?И какво ще правим? - не си губех времето в увъртания, защото знаех, че изобщо не ни остава време за каквото и да било.

-Айси иска да убие Сам, а аз искам да убия Айси. - накратко изясни Луси, а аз просто кимнах и се запътих към Сам.

-Ела. - помогнах и да се изправи.
-Но.. - неразбиращо ме погледна тя.

-Да, да, още те мразя, но ти си ми най-добрата приятелка.Ако скочиш ти скачам и аз. - усмихнах и се и я заведох до едно тайно местенце в едната част на Алфея и се върнах за да помогна на Луси.

-Торнадо! - атакувах, но "Мис Лед" избегна твърде лесно атаката ми.Битката продължи и аз губех.Луси се опитваше да ми помогне, но без особено голям успех.

-Айсберг! - "АААААА!!!" Усещах леда около себе си.Той ме вкаменяваше отвътре.Не си усещах нито краката, нито ръцете.Аз, аз, аз...бях ЗАМРАЗЕНА!!

В момента, в който Айси изскочи пред мен, всичко ми причерня. Много добре знаех защо е дошла - за да не допусне да си тръгна, и още по-важното, да си отмъсти затова, че не бях на нейна страна... Луси беше бясна и реши да изкара гнева си на нея - много добър избор - но без особен успех. Аз просто гледах и пусках слаби атаки, колкото все още да се считам за "жива" в битката. Не можех да се съсредоточа. Опитвах се да вникна в думите на Луси, които беше изрекла преди вещицата да пристигне, но и това не се получаваше особено.
Тя ме защитаваше усилено... Аз обаче не предприемах нищо... бях вглъбена в мислите си и толкова. "Събуди се!"
Лина се появи отнякъде и след миг вече беше до мен и ми помагаше да стана. Не разбирах защо, след като ми беше бясна, но нямаше време за приказки. Предполагам видя, че не бях готова за битка и затова ме отведе до един безопасен кът в училището, след което изчезна... най-вероятно отиде да помага на Луси.
"Архх... Саманта!!! Нужна си им... в момента те, те защитават, а ти седиш тук и не правиш нищо! Ти си виновна за всичко, а те, те бранят! Ще позволиш ужасните случки да се повторят отново?! Не забрави ли?! Искаш още жертви?? Искаш най-добрите ти приятели да те прикриват, докато ти седиш и бездействаш?!! Айси е силна и го знаеш! Знаеш и, че се бие с Лина и Луси заради теб! Иска те мъртва! Не позволявай всичко да се повтори отново... Ще си тръгнеш, щом искаш... но не оставяй приятелите си сами в този момент! Не ги оставяй..."
Скочих, като събудена от дълбок сън и полетях веднага. Към портата на Алфея. Време беше Айси да си получи заслуженото. Или аз да намеря съдбата си.
- Тук съм и съм готова! - приземих се. Проучих набързо терена и... тогава го видях! Лина беше в леден блок... замръзнала! ТЯ БЕШЕ ЗАМРЪЗНАЛА! Не, не, не...! НЕ!
- Готова си? Да видиш как приятелките ти се борят за теб и намират гибелта си?! Дали наистина си готова? - Айси говореше съвсем спокойно... и изведнъж се разсмя.
"Не, не, нее!!! Няма да го позволя!"
Видях как Луси тайно се промъкна зад вещицата и... я атакува. Явно Айси не го очакваше, защото изхвърча на 5 метра от нас. И това ми стигаше.
- Луси, мисля че ти дължа един отговор.
Тя ме погледна в очакване.
- Не, не съм забравила. Не съм забравила за Андрос, Солария, Омега... и точно затова ще си тръгна. Но преди това имам едни сметки за уреждане.
Очите ми горяха.
Обърнах се отново към Лина... и ледения блок. Време беше всичко това да приключи!

25.12.1999

Мария припадна.Да ясно и трите нямаме сили.Слязох до нея и започнах отново със досадните изречения:
-Мимс,как си?Жива ли си,будна ли си?Не умирай!Ще зарева.
-Лия,СТИГА!-Силвия натърти на "стига". Да ясно е,толкова съм досадна някой път(или винаги Very Happy

).
Спрях се.Какво ще правим със нея?И ние нямаме сили,а не искам пак да се жертваме на някое местенце на което му викат "скривалище'. Какво скривалище?Пълна измишльотина!Въобще не ни прикрива.Ядосах се!Имам идея как да върнем Мария във съзнание.Прошепнах го на ухото на Силвия.Тя кимна.
-Лековита отвара излекувай,Лековита отвара излекувай.-казвахме във един глас.
Тя се събуди.СУПЕР!Отново литнахме на небето,но аз бях прекалено изтощена и започнах да падам към земята.Силвия и Мария не ме виждаха въобще.Какво ставаше?

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

18.08.1997// 20.06.1996

С Силвия се биехме и в един момент осъзнахме , че Амилия я няма .
- Къде е тя ? - Попита Силвия .
- Ето я ! - Викнах аз . - На земята .
Ние отидохме при нея .
- Амилия ! Събуди се ! -Викаше Силвия .
След няколко минути тя се събуди и стана нормална .
- Защо стана нормална ? - Попитах аз .
- Не бях аз . Стана от само себе си . - Каза ни тя .
Изведнъж това се случи и с нас .
- Какво става ? - Попита Силвия .
- Не знам . - Каза Лия .
- Да се скрием в училището . - Казах аз .
- Добре . - Каза Силвия .
Ние се затичахме към входа , но тогава пред нас се изправи пред нас .
- О , не ! - Викна уплашено Силвия .
- Разкарай се ! - Викнах аз и му ударих един шут в главата . - Хайде !
Ние влязохме в училището което едва се държеше . Всичко беше в камъни и прах . Ние се качихме в апартамента си които едва не беше паднал и гледахме от там .
- Какво правим ? - Попитах аз .
- Крием се . - Каза Амилия .
- Именно крием се тук когато всичко е на ръба на разрухата . - Казах аз , а те ме погледнаха учудено .
- Права си ! - Каза смело Силвия .
- Магия Стар ! - В един глас .

приключение в Alfea - Page 9 Tumblr_mmz7pn0j9g1rqur4vo8_250

приключение в Alfea - Page 9 Tumblr_mmz7pn0j9g1rqur4vo8_250

приключение в Alfea - Page 9 Kvstgwtr2t_by_winxclubfen500-d5wyfr4

приключение в Alfea - Page 9 Tumblr_meu74kdR581qcqa3io5_250

Следва продължение ...

25.12.1999

Моята трансформация стигна само колкото да изляза от прозореца.Пак започнах да падам.Не!Какво става?!Този път паднах тежко.Бях отново нормална,но не този път Мария и Силвия се биеха здраво със небесните чудовища.Това беше нещо като предизвикателство сигурно за мен.Не можех да се изправя бях тежко ранена.Видях как Силвия гледаше надолу,но...ТЯ НЕ МЕ ЗАБЕЛЯЗВАШЕ!КАК ТАКА?Всичко се рушеше.Алфея падаше.Силвия и Мария направиха щит около нея.Но един голям камък беше на път да ме убие.
-Помощ,помощ!-виках аз.
Никой не ме чу.Силвия и Мария се обръщаха,но не виждаха.Бях на ръба на смъртта докато...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

- Моментът, в който си тръгваш с подвита опашка, настъпи, фейо! - Айси вече се беше разярила достатъчно и атакуваше като полудяла... не че не беше.
Залегнах и ни защитих. Трябваше да премина в атакуващ режим - защитата не осигуряваше нищо, освен предимство на противника. Но първо трябваше да отстраня някого от епицентъра на битката.
- Луси, трябва да измъкнеш Лина! Нямаме никакво време.
- Хей... но... - съзнаваше много добре, че не може да откаже, но пък искаше да се бие и с Айси. Труден избор. Точно от това се нуждаех.
- Тръгвай. Измъкни я!
Нямаше какво да каже. След още няколко секунди размишления, хукна към ледената скала. И ме оставяше сама... това исках.
- Айси, няма нужда от излишен театър. И двете знаем колко си слаба! Ще продължаваш да залъгваш и себе си ли? - дразненето можеше да ми е само от полза. При положение, че Айси губеше разсъдъка си, ставаше много по-лесна мишена. Само трябваше да използвам грешката й правилно.
- Не осъзнаваш ли, че току-що обиди жестоко приятелката си? В леда? И тя ли е толкова слаба? Знаем отговора. Изписан е на повърхността на леда... или на жалкото лице на...
- Времеви поток! - изстрелях, с цел да отвлека вниманието на вещицата. - Чармикс!

Spoiler:

Промъкнах се по-близо до местоположението на бръщолевещото същество, след което нападнах рязко.
- Времеви вихър!
Айси отхвърча назад, но за изненада на всички овладя падането си и без никакво усилие отвърна на удара. Хвърлих се настрани - нямах никакво време да реагирам - и ледът се стовари върху мен. За щастие се отървах с някоя драскотина. Изправих се, светът около мен се завъртя. Отне време, докато всичко си дойде на мястото, което беше предостатъчно, за да Айси да ме изкара извън строя. Не, не, не. И за да стопя предимството на вещицата... нещо в мен се пробуди.
- Мрачен - не, не, не! Ако се освободеше този заряд, тук, в училището, всичко щеше да завърши фатално, - времеви - Фатални последици! Косата ми се разпиля на различни посоки и усетих как краката ми се отделиха от земята - вихър!
Усетих как някаква енергия се отдели от мен... отрицателна енергия. Или някакво подобие на отрицателна енергия...
Силна светлина озари училището... плъзваше навсякъде. И в най-затънтените кътчета на Алфея, даже и отвъд.
"КАКВО СЕ СЛУЧВА, ПО ДЯВОЛИТЕ? КАКВО ПРАВЯ?"
Нещо се завихри под краката ми. Наклоних глава и видях, че това беше черната енергия... НЕ, НЕ!
И сега осъзнах... целият този хаос се излъчваше от мен... Светлината, отрицателното... Източникът бях аз.
Някаква нестабилност ме порази. Загубих равновесие.
- Ъх...
Светлината ме обля напълно. Заслоних очи с ръка, но излъчването ставаше все по-силно... нямах контрола да го спра... Просто всичко се изливаше от мен. И не спираше.
Преди светлината да облее и целият ми мозък, преди вероятността да обгори всичко в него достигне върховата си точка, успях да насоча цялата, абсолютно цялата чудовищна енергия към едно място... една вещица...
И след миг всичко изчезна...

***

Хаосът, който излъчвах... Знаех от какво е причинен... Всичкото това, от което се страхувах се бе случило. Точно преди всичко да изчезне пред очите ми, причината за изливането на енергията, за цялото безредие ме погълна изцяло.
Всяка една фея на Времелия не може да контролира силите си - порок, който носи до края на живота си... Нещо ужасяващо. И все пак... онова, заради което феите на родната ми планета бяха затваряни в затвор, изолирани напълно, потъпквани, беше моментът, в който освобождаваха цялата си енергия... така освобождаваха и душата си.
Причинено от нищото, събитието идва. Феята може да прави, каквото си поиска, с нищо да не предизвика освобождаването на чудовищната енергия... и все пак тя да се освободи. Следва ярка експлозия, взрив... натрупалата се изцяло неконтролируема енергия се освобождава... и всичко приключва за феята.
Навярно това се бе случило и с мен... Бях повече от сигурна... Но случилото се с мен, не ме глождеше хич. Най-много се притеснявах за Алфея. Взривът можеше да причини огромни щети. Но пък всичкото това беше насочено към Айси. Да... Тя щеше да бъде покосена от всичкия заряд...
Но нямаше шанс това да я убие. Най-много да се случеше да я намерят припаднала някъде на територията на Алфея. Такова зло не се унищожаваше лесно.
Мисълта, която ме успокояваше напълно беше, че бях загинала, като бях причинила припадък на Айси - сигурна бях, че не беше мъртва... а другите най-много да се бяха уплашили... Освобождаването на енергията не трябваше да ги е поразило... дано. И другото, което ме успокояваше още повече беше, че най-сетне момичетата се бяха отървали от мен. Най-после.

***

Събудих се някъде. Грижата ми хич не беше да опознавам местоположението си. Дишах на пресекулки. Спомените си пробиваха път през мътилката в главата ми и постепенно си намираха мястото.
- Жива ли съм?
Прозвучах уплашено. И бях уплашена! Не очаквах никой да ми отговори... все пак се намирах в нищото... Мястото на загиналите.
- О, жива си! На Времелия. И още как...
Познат глас.
Не можеше да бъде.
- Братко?

- Луси, мисля че ти дължа един отговор. - Погледнах я. Сега ли беше времето? Айси всеки момент щеше да... - Слушай ме внимателно! След няколко минути ще се случат ужасни неща. Повярвай ми, гаднички са. Когато отидеш при Лина, осигури защитата и на двете ви. Ако Сия и Мони са при вас, защити и тях! - Какво, в името на всичко свято? - Луси, НЕ СЕ ШЕГУВАМ! Знаеш, че мога да пътувам във времето! Е, ето ти я Саманта от бъдещето! - Сам...? Ама ти да не... - Потърси някакво прикритие. А сега... След като взрива свърши... - Исках да кажа нещо, но не можех. В-Взрив?... - След като взрива приключи, уверете се че няма пострадали. Или отстранете Сторми и Дарси по-бързо, а Айси... Просто проверете състоянието на вещиците. А сега... Ето ти тази гривна! - Пъхна в ръката ми черна гривна с малко часовниче. По някаква причина побързах да си я сложа. - С нея може да стигнеш до Времелия. Гривната ще те телепортира там където съм аз. И, ДА! На Времелия съм! Когато се увериш, че тук положението е овладяно може да отпътуваш за Времелия... при мен. Давам ти гривната единствено и само, защото положението ми е лошо... В неизгодна ситуация съм, така че... ПОВТАРЯМ! Когато положението тук е овладяно с гривната може да отпътуваш при мен... и да ме измъкнеш! Гривната може да те държи на Времелия само един час. После се връщаш на мястото, от което си тръгнала. Надявам се с мен. Трябва да ме измъкнеш, повярвай ми! И може да вземеш на пътешествието си, когото поискаш. Броя на пътуващите е неограничен. Много вероятно е да забравиш онова, което съм ти казала сега, но когато погледнеш гривната ще си спомниш всичко. И... не е задължително да идваш! Само, ако искаш, ако смяташ, че трябва... ако смяташ, че съм го заслужила! - Сега вече бях абсолютно шокирана. А и тя изглеждаше странно... - Помни! - беше последното, което изкрещя. Леко бях стъписана. И в един момент я чух да говори. - Не, не съм забравила. Не съм забравила за Андрос, Солария, Омега... и точно затова ще си тръгна. Но преди това имам едни сметки за уреждане.
И после се случи. Точно както предполагаемата бъдеща Саманта го описа, но бе сбъркала в едно нещо - помнех. Всичко което бе казала. И то се случваше! И тогава...
- Мрачен времеви вихър!
- Саманта, НЕ! - Изкрещях, но знех, че няма смисъл. Така се бе случило, така се случваше и сега. Сия и Мони тъкмо бяха стигнали Лина. С някаква свръхскорост застанах пред тях, блъснах ги назад и образувах възможно най-силния ми щит. И въпреки, че ползвах Чармикс, имах чувството, че няма да е достатъчно. Изведнъж почувствах магията, сякаш ме заливаше цинами. - Какво...? - Сия, Мони и Лина подсилваха щита. Това... брои ли се за сборна магия? Разтърсих глава, защото трябваше да се концентрирам. - Внимавайте! Задава се... - Силна светлина блесна от където бе Сам. Очаквах, че ще ни удари, блъсне и ще изпаднем в бездъзнание. Нищо такова. Единственото, което стигна до нас, бе ярка, заслепяваща светлина. И преди да се осъзная бе свършило - щита, Сам и Айси ги нямаше. Чакай малко. Щита и Сам, ОК. Но... - АЙСИ!!! - Изправих се мигновено и се затичах към мястото, където бе сблъсъка. Само кратер. Дълбок кратер. - Явно... Явно не си била чак толкова неконтролируема... - Една сълза се спусна по бузата ми. Ами сега?... Яростно я избърсах. Не му бе сега времето да цивря като бебе. Момичетата се появиха до мен. Гледаха с неверие.
- Луси, да не би... - Не разбрах кой пита, все още гледах мястото, където би трябвало да е Айси. Изведнъж, без предупреждение, литнах към Алфея. Сторми, Дарси, Айси... Къде се дянахте? Пфт... Сякаш ме е грижа...
Върнах се при останалите, които още не се бяха съвзели. Нямаме време за това, да му се невиди!
- ХЕЙ!! - Нарушилата тишината първа бях аз. Наистина трябваше да побързаме. - Вижте, нямаме време да се размотаваме. Обяснявам ситуацията: вещиците и чудовищата ги няма, Сам също. Не, не е пострадала... засега. Чуйте, преди малко тя от бъдещето ми каза, че ще има голям взрив, причинен от Мрачен времеви вихър - наясно сме какво прави той. Та, Саманта ми даде тази гривна и каза, щом обезопасим периметъра, да отидем при нея. Тя е на Времелия и... Какво?
- Времелия? - Сия и Мони само гледаха стъписано, а Лина... ами, бе Лина.
- Какво? Времелия? Защо е там? Значи все пак е избяга-
- НЕ Е БЯГАЛА! - Извиках. Боже, за кой път бе това... - Просто ме чуйте, става ли? Тя е в беда. Не знам каква, нямаше време да поясни, но звучеше доста сериозно! Гривната ще ме, или нас, телепортира там САМО за час. През това време ще трябва да я спасим. Пък после ще доизясняваме неща, като защо за бога бе с тея откачалки, а аз имам странното чувство, че не е било по нейно желание... както и да е, разбрахте ситуацията. Кой идва?
- Щом ти отиваш, идвам и аз! - Първа бе, естествено, Сия. Кимнах и погледнах останалите.
- Е, нямам избор, нали? - Мони се усмихна полу-тъжно, полу-иронично. - Ами ти, Лина?
- Ами аз...
- Нещо против да се присъединя? - Чух познат глас зад гърба си.
- Лий! - Обърнах се с усмивка, ама не съвсем. - Какаво правиш тук?
- Минавах наблизо и изведнъж стана голяма експлозия... радвам се, че си добре. Всичките. - Погледна Лина и Мони, също. - Чух за, знаеш. Та, понеже знам колко е опасно там, реших да се рисъединя. Нещо против? Не. ОК. - Ухили се. Също и аз.
- Добре. Лина, ти какво решаваш? Идваш или не?... Знам, че най-вероятно си бясна на Саманта, и с право, но... Не е ли по-добре да я спасим и после да ни дава всички обяснения?

To Be Continued...

25.12.1999

Бях на ръба на смъртта докато един човек не се затича към мен.Човекът,които във последно време МРАЗЕХ,НЕ ПОНАСЯХ!Но как ме беше видял?Този човек беше...Джейкъб.Хвърли се пред мен със меча си и разчупи камъка.Обърна се към мен и ми намигна.Една сълза падна от бузата ми.Любовта ми се завърна.Изправих се бързо и го прегърнах.
-Благодаря ти,скъпи!-целунах го по бузата.
Той се засмя.
-Защо приятелките ти не ти помогнаха?-той ме погледна със неговите красиви очи.-Защо не се втурнаха към теб?
-Никой не ме виждаше,а ти...откъде се взе?-попитах Джейкъб.
-Ъм...а...през цялото време бях за теб.-изтърси той бързо.-Мисля че трансформацията ти е под черна магия,но може да се е махнала.Пробвай!-каза Джейкъб като ми намигна.
-Добре.ТРАНСФОРМАЦИЯ!
приключение в Alfea - Page 9 Kvstgwtr2t_by_winxclubfen500-d5wyfr4

Нищо не стана.Останах си така.
-Благодаря,отново.-казах аз и литнах при приятелките си.
-Къде беше?-попита загрижено Мария.
-Дълга история.-казах аз.
Останах при тях.Те просто целиха чудовищата,а аз стоях като пън по средата,
-Амилия!-Силвия ме уплаши.-Хайде помогни!-подкани ме тя.
-Добре.-казах аз.-Боровинков удар!
приключение в Alfea - Page 9 5684198c

25.12.1999

Уцелих едно чудовище,но това нищо не върши.Беше ни нужна повече сила,повече мощ,повече енергия за да се бием,а ние...ние бяхме безпомощни срещу цялата тази армия.Силвия и Мария бяха много слаби,но се биеха упорито,както и аз.Съвсем не си чувствах крилата.
-Да се бием със земните чудовища?-попитах.
-Става,хайде.-каза Мария.
Полетяхме към земята.Там седнахме.Но защо?Защо седяхме,а не се биехме?Защо,защо?Нещо ме караше да стана и да си изхабя цялата сила,но така щях да оставя приятелките си,щях да съм ги предала,а аз не исках това.Не го исках.Остана ли без приятели аз,аз ще съм едно нищо.Силвия нещо гледаше чудовищата,а Мимс си играеше със "красивата трева" на Алфея.
-Да се бием?-казах тихо аз.
-Какво?-Силвия се обърна.-Очакваш да се бием?Та ние сме толкова слаби за тази битка.
-Лия,мисля че Сис е права.-каза Мария.
-Какво?-изправих се.-Очакваш да загинем.Ей,момичета!Луди ли сте?Ние имаме мечти,който трябва да осъществим.Вярвам,че всяка от нас иска да стане истинска фея.Вярвам че искате да станем като онези фей със силата сиреникс.Не го ли искате?
Те се погледнаха и сякаш си казваха:"Да,искаме го Лия,но...не можем сега.".Как исках да не си мислят това.Въобще да не го казват.Отново продължих речта си:
-Искате да умирате ли?Е,добре!Щом вие го искате,аз сигурно най-слабата фея тук не го искам.Аз искам да оцелея във тази битка,искам да победя,да съм фея сиреникс.Да достигна нещо много повече.Е,щом вие не го искате,добре.-обърнах главата си.-Отивам да се бия сама колкото и безпомощна да съм.
Тръгнах към едно чудовище.Беше ужасно.Ами естествено,нали е чудовище!Изпречих му се на пътя и викнах:
-Морски прилив от бонбони!

приключение в Alfea - Page 9 Tumblr_mlihu7AGk01s81hv9o1_500

Изхабих цялата си сила.Да!Заради моята мечта.Вече сигурно ще съм само легенда,но тъкмо когато се озовах на земята видях Мария и Силвия да идват и да викат:
-Права си,Лия!Нека ги довършим!
Само че беше късно.Последното което видях беше,че Мимс ме прегърна.

» любим филм
» Вълшебно приключение
» Вълшебно приключение - Целият филм