приключение в Alfea

Запознах се със съквартирантките ми.Разведоха ме из Алфея.Надявах се да станем добри приятелки.Разказах им за моя дом и защо съм закъсняла, както и те на мен.До полунощ си говорехме.
На сутринта отидохме да закусваме, а след това имахме час при Гризелда.
-Когато вчера ме посрещна изглеждаше мила-прошепнах на Ариана
-Сериозно ли?-отвърна ми тя -Тя е най-гадния учител в цялото магическо измерение!
-Вече виждам защо я мразите!-казах и аз
Тя ни беше учител по самозащита.
-И така момичета-каза вървейки Гризелда- искам всички да ме атакувате една по една!
-Ооо, с удоволствие!-излезе Ариана напред-Трансформация Маgic Ариана.
-Огнен вихър- извика тя. Гризелда беше обградена от огнената сила на Ариана.Огъня много бързо доближаваше Гризелда и тъкмо да я стигне:
-Защитиум нириум-извика Гризелда и около нея имаше нещо като зелен цилиндър а тя беше в него.
След нея бяха и още няколко момичета, а Гризелда отблъскваше атаките и с лекота.Дойде и моят ред:
-Трансформация Маgic Мира-трансформирах се-цветно торнадо -към нея полетя торнадо
-Сфериум- каза Гризелда и около нея имаше сфера, която я защити
-Аз съм на ред- каза Розалинда- Трансформациия Мagic Розалинда!Снежен дъх!
Но Гризелда отблъсна дори и това:
-Щитиум- защити се отново Гризелда
Розалинда се приземи и дойде при нас:
-Ох защо има щитове-каза ядосано Розалинда
-И така момичета важно е в една битка да можете и да се защитавате...- и започна с урока Гризелда

След часовете отидох с Розалинда и Мира да се приготвя за срещата :
- Е как изглеждам ? - попитах ги
- Супер - казаха те в един глас .
- Какво ли ще правим?Да ли ще ме хареса ?Да ли е забравил за срещата? - паникьосах се
- АРИАНА!Успокой се ! - каза Розалинда - Няма как да те забрави !
- Аз не го познавам . И не знам какъв му е характера . - казвайки това Мира седна на леглото ми.
- Е , стана 5 часа !Ще тръгвам , чао! - Прегърнах ги и тръгнах .
След като излязох го видях :
- Алекс!Здравей! - казах му
- Здрасти, Ариана .Изглеждаш чудесно!
- Мерси . - изчервих се
- Е, скачай на мотора и да потегляме към Магика. - каза Алекс и аз се качих на мотора.
- ЛОЛЛЛ!-извиках - Много бързо караш !
- Бързам за ... - каза Алекс , ама не продължи изречението
- За ?
- Изненадата !
След 20 мин път стигнахме в Магика. Отидохме пред един ресторант.
- Тук ли ще бъдем ? - попитах го .
- Да .След това има и още една изненада - отговори ми Алекс.
Влязохме вътре и седнахме на една маса .
След като свършихме с яденето и приказките отидохме към другата изненада , а тя беше :
- Е това е езерото Ракалуче - казвайки това ме погледна
- Тук е много красиво ! - отвърнах му
- Знам , красиво е като теб !
- Ахххх... - изчервих се отново . Какво ми става изчервяването е работа на Розалинда ?!
След това тръгнахме към Алфея, но решихме да се разходим в гората . Изведнъж телефона на Алекс звъна:
- Ало. Какво е станало? Идвам веднага! - затвори телефона .
- Какво е станало ? - притесних се
- Хари е пострадал. Трябва да тръгвам .Ще ти звъна по телефона, когато съм свободен! - след като каза това, той ме целуна по бузата:
- Добре . Чао ! - отвърнах му
Тъкмо си тръгвах и нещо се бутна в крака ми. Погледнах.Това беше :
- Пикси ?! Как се озовало тук ? - гушнах го и изтичах до Алфея .

С Мира си говорихме, какво би се случила на срещата на Ариана с Алекс.Но изведнъж вратата се отвори :
-Момичета вижте!- каза Ариана, докато затваряше вратата-Много е сладко!
-Какво е?- каза Мира, докато го хвана за блузата и разгледа
-Това е ПИКСИ!- казах на Мира-Остави го веднага на дивана!
-Намерих го в гората мисля, че е припаднало!-каза ни Ариана
-А как се буди пикси?-попитах
-Ъм има едно като лекарство, което буди всички.-каза Мира
-А имаш ли такова лекарство?-попитах я
-Ъм ще забъркам едно, от мойте билки!- казвайки това Мира отиде в нейната стая
-Чувала съм, че всяка фея има собствено пикси, но не си го избираш ти.-каза ми Ариана
-Да, когато се погледнете с твоето пикси, Чувстваш, че го познаваш цял живот и сякаш се свързвате.Това е нещо необяснимо!-казах и аз
С Ариана галихме косата на това писки, докато Мира не отвори врата с всичка сила:
-Готово-извика Мира и държеше едно шишенце, а в него имаше някаква течност -така дайте ми пиксито - сложи го на краката си.Отвори шишенцето и го сложи до нослето на пиксито
-Каквоо?-обади се то -Kaк се озовах тук?-попита със сладкото си и нежно гласче.
-Аз те намерих в гората беше се блъснало в крака ми!-каза му Ариана
-Ол - каза то почесвайки главата си- съжелявам!
-А какво правеше там?-попита го Мира
-Града м...- изведнъж спря да говори
В този момент погледнах Ариана те се гледаха.Усетих някаква положителна сила около тях.Беше красиво:
-Аз съм Катя, пиксито на градинарството-каза и то
-Аз съм Ариана, фея на огъня-отговори и Ариана
-Много си красива-каза и Катя
-Мерси-отговори и Ариана
-Супер, вие се свързахте-каза им Мира
-Мда- отговори самодоволно Ариана-Е какво казваше за града ти?
-Той е в опасност, има чудовище.Всичко разрушава.Пикситата са в опасност!-каза Катя
-Да им помогнем ли?-попитах
-Много ясно!-казаха Мира и Ариана в един глас!
-Катя, можеш ли да ни водиш?-попита Мира
-Да-каза ни тя и излезе от врата, като се запъти към гората, а ние тичахме след нея!
Изведнъж пред нас имаше едно градче, което беше много малко.Но беше разрушено:
-Но къде са всички?-огледа се Катя
-Сигурно сме закъснели - каза Ариана
-ААААА-чухме вик зад нас и веднага се обърнахме
Това беше Мира, която лежеше на земята.Ние веднага отидохме при нея:
-Какво стана?-попита я Ариана
-Нещо ме бутна и мисля, че това нещо е зад дървото!-каза ни Мира
-Трансформация! -извикахме едновременно с Ариана
-Затворете си очите-предупредих ги аз - Снежна мъгла
Само аз виждах, отидох зад дървото и какво да видя:
-Чудовищеее-извиках-Снежен дъх -отблъснах го
Вече се виждаше тогава и Ариана се включи
-Огнен изтрел-повали го
-Трансформаия -извика Мира-Цветна атака-отново го повалихме
-Ледено огледало-извиках врага и го обградих-ваш ред е!
Мира и Ариана се погледнаха
-Огнен вихър-извика Ариана
-Цветно торнадо-извика Мира
В този момент чудовището изчезна, а около нас се появиха пиксита, едно много ми допадна
-Казвам се Саша Аз съм фея на изкуствата
В този момент ние само се гледахме.Това беше моето пикси:
-Аз съм Розалинда, фея на снега и леда-отговорих му
-Много си сладка, сигурно си много талантлива, ставаш за модел!-каза ми Саша
-Ъм мерси-отговорих му
Погледнах и Мира, явно и тя беше открила своето пикси
-Аз съм Флиз-каза и тя летейки бързо около нея - пикси на мислите.Знам какво си мислят фейте, вещиците и тн.
-Аз съм Мира, фея на цветята
Всички намерихме свойте пиксита, а целия им град ни беше благодарен.Наложи се да ги напуснем, но им обещахме, че скоро ще се върнем.

оффтопик: В Рп-то започнаха да се пишат много глупости!Не се следва главната тема и всеки си пише каквото му хрумне в акъла.Простотиите не се приемат!За да разберете какво имам в предвид под простотия, ще дам пример:
"Почнахме да се упражняваме.След дълги упражнения аз бях изморена.
-Не няма да се откажа!-викнах аз.
И изведнъж получих своя...ЧАРМИКС!" - Чармикса се получава като осъзнаеш нещо, а не като се измориш!
"Отидохме в гората.Той ме подпря на едно легло и започна много страстно да ме целува.Много го обичах затова продължих." - Първо в гората няма легла и второ, това натискане мааалко е извън нормите.
"Сетих се за госпожа Фарагонда. Тя беше в своя кабинет.
Влязох и и разказах всичко.
Тя използва своите сили, за да ги събуди, но отново нищо.
Тогава си сляхме силите и успяхме " - Като си от клуб в такава ситуация нямаш право да се самоизтъкваш!
Герой които ги няма в темата за създаване на герой нямат право да участват!

Оффтопик - това е като играеш в роуплей и пишеш нещо извън него.

След бала, произшествието и връщащият лъч бях останала без думи...Поне никой не си спомняше това, което се бе случило..На следващия ден с Лина отидохме на закуска и седнахме при Луси, Мони и Сия.
- Добро утро! - поздравих ги, докато оправях стола си.Те кимнаха..Дълго време всички мълчаха и не казваха нищо.
- Ъм..Луси, защо се сбихте със Сия? - попитах и в момента, в който го направих всички се обърнаха към мен и ме погледнаха странно..
- Какво?! - не разбирах..
- Не мога да говоря затова сега!Просто..забравете! - на Луси не й се обясняваше много и затова млъкнах.
- Хей!Хрумна ми нещо! - извиках.
- Е? - Лина ме погледна.
- Книгата на Сиреникс!Все още не сме опознали силите си!Може да разгледаме книгата и да видим какво пише вътре!
- Добра идея!Но в кого остана? - обади се Мони.
- В мен! - отговори Сия. - След часовете ще отидем в стаята ви, за да я разгледаме!
- Оу, чудесно! - изскимтя Лина.Явно не искаше Сия да идва в стаята ни..
- Да!Ще бъде супер! - обади се Луси, а аз се изсмях.Съответно всички погледи пак бяха насочени към мен..
- Какво ме зяпате? - направих се, че не разбирам.
- Зарежи! - махна с ръка Лина. - А сега да отиваме към класната стая, защото иначе ще закъснеем! - и се запътихме натам!

***

Часовете бяха уморителни и едва отидох до стаята ни с Лина..Тъкмо стигнахме и Мони, Луси и Сия се появиха..Влязохме в стаята.Сия показа книгата и я заразглеждахме!
- Всъщност какво търсим? - попита Мони.
- Предполагам нещо за силата Сиреникс! - погледнах я.
- Хей!Вижте! - извика Лина и ни посочи книгата..
- Какво? - не схвана Сия.
- Прочети!Ето:

"Втора глава":
"Овладяване на силата Сиреникс"

- Май открихме каквото ни трябва! - казах.
- Вижте!"За да откриете пълната мощ на Сиреникс трябва на първо място да овладеете Сиреникс сливането!За да го изпълните трябва да сте напълно концентрирани и да се слеете напълно с океана!" - прочете Луси.
- Това пък какво е? - изненада се Лина.
- Не знам.. - отговорих.Какво ли беше пък това..?!
- Сиреникс сливане..!Постига се с концентрация..Не е ли твърде лесно!? - не разбираше Сия, както и всички останали.
- Зависи!Не знаем изобщо за какво става дума! - каза Луси.
- Трябва да се упражняваме!Така поне ще развием силите си до някаква степен! - предложих.
- Да, но нямаме много време затова!Училище, учене..сега и сватбата..!В момента сме много натоварени! - отвърна ми Лина.
- Права си, но все пак трябва да намерим време и за тренировки! - отговорих й.
- Да!А за сливането..Мисля да попитаме Фарагонда! - предложи Луси.
- Защоо? - явно Лина не искаше да търсим помощ..
- Имаме ли избор? - обърнах се към нея!

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Фарагонда ни помогна със сливането... един вид. Само ни каза какво трябва да направим и до там. "Имам работа, за това се оправяйте сами!" каза и ни изгони. Излязохме на една усамотена полянка в двора и всяка от нас разгледа магиите си (аз открих една, която звучи като изискано ястие ).
От "инцидента" на бала бяха минали няколко дни и, за щастие, никой от нас не помнеше какво стана тогава. Бяхме се успокоили, което значеше, че сега се заемах със задачата на дневен ред: сватбата.
Още тогава (на бала) баща ми каза, че са готови с подготовката. За мен оставаше по-сложната задача - да накарам директорката да ни пусне. Но не се притеснявах толкова, защото имах план. Казах на другите какво съм намислила.
- Мислиш ли, че ще се получи? - Лина беше скептична.
- Разбира се, че ще! - И пак се започна. Ежедневния спор на Сия и Лина. Не им обръщах внимание.
- Знам, че ще успееш! - Мони се усмихна, а Саманта беше доста надъхана:
- Да! Няма как да не разреши! Ти си принцеса, все пак! - Явно нямаше търпение да тръгнем. Само да не откачи, не че е възможно де, защото не искам да я укротяваме пред баща ми и половината кралство... Тази мисъл запазих за себе си, естествено. Тръгнах към стаята ми за стъпка едно.
Вдигнах си косата на кок, облякох лилавата рокля (която мразех) и си сложих допустимият за принцеса грим. Поех си въздух, лепнах си усмивката и излязох в коридора.
Реакциите, които получавах от ученичките, бяха съвсем предвидими - "За коя се мисли тази?", изумени ахвания, а някои просто зяпаха
Стигнах пред кабинета на директорката и в ръката ми се появи официално писмо, което баща ми ми изпрати вчера.
Почуках на вратата, а от вътре се чу "Влез!". Отворих вратата. Усмивката ми се засили от учудените погледи на Гризелда и Фарагонда. Стъпка едно - завършена! Влязох.
Застанах пред бюрото и заговорих с лек акцент:
- Госпожо Фарагонда, от името на клуб Wings, ви моля да ни освободите от училище в рамките на една седмица.
- И каква е причината? - Директорката разбираше на къде бия, добре. Отворих писмото и зачетох:
- Уважаема госпожо Фарагонда... Аз, крал Старк II, Ви моля да освободите следните персонажи: Лина Мориън, Саманта Кук, Сия Мортън, Мони Сънд и Луси Хартофийлия от часовете в училището за феи Алфея в срок от една седмица. Причината е сватбата на принцеса Луси с благородника Лисандър Тейзър. Крал Старк II - Свърших с четенето и подадох документа на директорката, за да се увери, че е истински. След като го препрочете, тя ме гледаше няколко секунди, след което каза:
- Е, изглежда, че нямам избор. Това е кралска молба. - Въздъхна. - Чувствайте се свободни през тази седмица.
- Благодаря Ви! - Усмихнахме се. - Заминаваме днес. - Излязох.
Отпуснах се и си смених дрехите.

Изтичах при момичетата с четири покани в ръка.
- Тя... каза... - поех си въздух - каза, че сме освободени за седмица.
- Не е ли много? - Учуди се Мони.
- Да! Супер, нали? - Греех от щастие, а Сия изцяло ме подкрепяше.
- Нали нямаш досадни братовчедки? - Лина изглеждаше скептична, пак, но се ухили.
- Не, спокойно. Само досадни слуги... - Разсмяхме се. - Е, време е да се приготвяме!
Сия и Мони си преглеждаха за последно багажа:
- Гримове, дрехи, четка и паста за зъби, гребен, аксесоари...
- Микрофон, дискове, китара, дрехи, аксесоари, грим...
Гледах ги безизразно, когато се сетих:
- Ами да! Трябва да се обадя! - Набрах баща ми. - Ало? Татко?
- Да, какво има?
- Изпрати портала, почти сме готови.
- Добре! - Затворих му и звъннах на Лий. - Ало?
- Луси? Здравей!
- Здрасти. Виж, ние заминаваме за Хертофили...
- Супер! Аз съм вече там. Нашите не могат да повярват, че сме се сгодили!
- Семейството ти е от Хертофили?! Както и да е, ще ти се обадя после. Чао-чао! - Затворих му, а момичетата вече бяха готови. Тръгнахме към Лина и Сам, но те също се бяха оправили бързо. Тръгнахме навън.
Тъкмо стигнахме и портала се появи. От него в две редици се подредиха прислужници. Всички наоколо гледаха с любопитство. Погледнах другите и тръгнахме...
To Be Continued... at another place...

Беше голяма скука.Чудех се какво да правя.Аха сетих се!Преоблякох се ето така:
Излязох по коридорите.Срещнах Силвия във библиотеката да чете някаква книга.Седнах до нея и я попитах:
-Коя книга четеш?
Тя не отговори само показа корицата на която пишеше "Тайната на пикситата".
-Може ли да чета?
Тя отново не отговори а само кимна.Прочетох нещо интересно пишеше това :Пикситата се свързват с фея само когато им изглежда мила.За да се уверят че тя е добра измислят някаква шега за да видят дали ще им помогнат."Не вярвах на това което пишеше само на първото изречение.Със Силвия взехме книгата и отидохме във стаята си.Лили прочете всичко и каза:
-Не това не е вярно,но първото изречение е вярно.
Ние се съгласихме с нея.Аз я сложих във леглото и.Помилвах Снежинка и и дадох малко храна.Със Силвия отидохме на двора.Силвия ме попита:
-Искаш ли да заместиш Роузи и да си от нашия клуб със Никол и още едно момиче Дестани?
-Не,справям се сама.
Явно тя ми се разсърди и си тръгна.Побягнах след нея.
-Извинявай осъзнах грешката си!
-Каква е?-попита тя.
-Трябва да вярвам във приятелките си.-казах аз.
Ние се прегърнахме.


Явно понеже бях осъзнала грешката си и нещо светна на блузката ми.
-Това е чармикс!-викна Силвия.
-Супер!
Върнахме се във стаята си.Тя ми показа една нейна снимка:

И аз и показах една:

-Еее...покажи ми още де!-казах аз.


-Сега и ти!-каза тя.
-Добре!

-Имаш ли сестра?-попита ме тя.
-Да,но не я познавам,но пък имам снимка.

-Много е красива!-каза тя.
-Знам!

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

*сори че имам лилав надпис и обикновен забравих да сменям*

Спряхме да разглеждаме снимки.Излязохме на двора.Някакво момиче се приближи.Не я познавах,а и не я бях виждала.
-Хей!-викна тя и се приближи.
-Здравей казахме ние.
-МРАЗЯ ВИ!
Тя ни удари с много силна магия.Толкова силна че чак хвръкнахме назад.Аз също я ударих със моя атака.
Тя също падна назад.
-Е вече ме вбеси!
-Ти си вещица!-каза Силвия уплашено.
-Да!
-Трансформация!-викнахме двете със Силвия.



-Чармикс!-пак викнахме двете.



-Сладки стрели!-викнах аз.
-Шок Полъх!-после беше Силвия.
Отблъснахме я,но...нищо.
-Нервиш ме!-изкрещях аз.
-И какво?-каза ми на подвиг тя.
-Това!МОРСКИ ПРИЛИВ ОТ БОНБОНИ!-дарих я със най-силната си атака.
Силвия също се включи.
-ВЯТЪРНА СПИРАЛА!-викна тя.
Явно това и беше най-силната атака.Отблъснахме я,но не я победихме.Тя все пак се махна.
-МАХНА СЕ!-ние се зарадвахме.
Отново обикаляхме по двора двете прегърнати.

-Ела да се облека.-казах аз на Силвия.
-Добре!-отвърна ми тя.
Запътихме се към стаята Ни.Отворих гардероба и облякох това:
Излязохме от стаята.Запътихме се към вратата на Алфея,но Гризелда ни спря и ни каза:
-Накъде?
-На кафе.-казах гордо аз.
-Не може!-отвърна с моя тон Гризелда.
-Ние пък ще отидем.-изплези и се Силвия.
Бутнахме я и се затичахме към вратата.Хванахме "автобуса" към Магика.Не отидохме на кафе а във мола.Купихме си рокли.И то много готини.
-Готини рокли Ам.-каза тя.
-Твоите също.-казах аз със усмивка.
Запътихме се към Алфея.Видяхме "автобуса" и се качихме.Когато влязохме във училището Фарагонда и Гризелда ни повикаха.
-Защо излязохте и бутнахте Гризелда?-попита Фарагонда.
-За да си купим рокли и да пием сокче.-казах аз.
-Но не пихме сок.-допълни Силвия.
-Наказани сте без магически сили само във часовете ще ги имате.
-Колко?-попита Силвия.
-2 седмици.
-Неееее!-викнахме ние.
-Вървете си по стаите!-каза строго Гризелда.
Отидохме във стаята Ни.Легнахме на леглото и си говорихме.
-Тя взе ли ни силите?-засмях се аз.
В този момент Фарагонда влезе и каза нещо.Явно с това взе силите ни.Силвия искаше да поспи а аз почнах да си пиша във дневника.Лили и Снежинка бяха до мен и си играеха.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
*на роклите със коси да знаете не са наши тези коси и сори за лилавия надпис незнам как стана*

Нямах търпение да видя Хари.Лошото беше, че Фарагонда не ни пуска да отидем в Магика.Ариана беше отчаяна, трябваше да види Алекс, но не можеше.Цяла нощ тя мислеше какво да направим, докато:
-Момичета имам идея!-извика тя
-Полунощ е, какво мислиш, че правиш?-измърморих
-Сетих се как да с измъкнем!Но за това ще ни трябват пикситата!-каза тя
Изведнъж вратата в стаята ни се тресна в стената:
-Добре ли сте?Какво стана?-това беше Мира
-Сетих се как да се измъкнем!-каза самодоволно Ариана
-Момичета опитвам се да спя!- измърморих отново
-Помислих си, че е станало нещо!-каза Мира и седна на леглото на Ариана-Е как ще се измъкнем?
-Значи трябват ни пикситата,чела съм списания в който пише как да се измъкнеш от наказанието.Това не е наказание, но пак е същото-каза Ариана- пишеше някаква магия с която превръщаш животни, пикситата дори и хора да изглеждат като теб, това ще направим с пискитата, за да може да има някой в стаята.Ние ще се измъкнем през балкона...
-МОМИЧЕТА!!!-извиках аз,прекъсвай ки я
-Не искаш ли да дойдеш?-попита ме Ариана
-Да искам, но искам и да спя!-отговорих и аз
-И така, ние ще завържем няколко чаршафи и ще ги спуснем през прозореца!
-Много филми гледаш.Защо не се трансформираме?- каза Мира
-Защото ще се чуе!-каза Ариана
-А да.
-И така ще изтичаме тихо до края на двора, след това ще се трансформираме и готово!-каза Ариана
-Не знам, би могло да се получи!
-Ама вие сериозно ли?-попитах ги, беше се видяло, че няма да ме оставят да си доспя
-Да и ще го направим!-каза Ариана
След това всички заспахме.На сутринта отидохме да вземем пикситата.А по-късно задействахме плана.Мен беше Катя, Ариана -Саша , а Мира- Флиз.Гледахме да ни съвпадат на характерите. Бяхме се облекли готино.
-Мисля, че няма да стане ще ни хванат!-казах притеснено
-О я стига!-каза Ариана дърпайки ме към балкона, а Мира спусна чаршафите
-Страх ме е!-казах им
-Добре аз ще съм първа!-каза Мира и с лекота се спусна надолу
-Мой ред е.-каза Ариана и вече беше долу
-Добре ще успя-повтарях си аз.И изведнъж се озовах долу
-Ето видя ли!-каза и ме погледна Ариана
-А сега да тръгваме!-каза Мира

...

Плана вървеше добре, бяхме на края на двора, докато не видях, главната врата да се отвори и май беше излязла Гризелда. Надявах се пикситата да са дигнали въжето ни от чаршафи.
-Готови ли сте?-попита Мира
-Не чакайте, мисля,че Гризелда е още отвън нека повървим още малко, защото ако се трансформира ще ни видят.-казах им
-Добре!-съгласи се Розалинда
Повървяхме още малко, докато не видях, че вече входа не светеше:
-Вече можем да се трансформираме!
-Трансформация Магия Ариана

-Трансформация Магия Розалинда

-Трансформация Магия Мира


Летяхме до Магика, а след това разпитахме за тази Дискотека.Една жена ни каза да се качим на следващия автобус и след 2 спирки сме там.
Стигнахме там, но не видяхме момчетата


Изчаках ме отвън.След 10мин. ги видяхме как тичат към нас:
-Съжалявам, че заксънахме!- каза задъхан Алекс-Хайде да влизаме.
Залата вътре беше огромна, а отстрани имаше маси и столове, а около бара имаше високи столове.Седнахме на една от масите.Поговорихме малко, а след това Алекс искаше да потанцуваме:
-На ли не се сърдиш, че те оставих сама да се прибереш?-попита ме той
-Не, радвам се, че Хари е добре!-отговорих му
С Алекс танцувахме, чух Мира да казва, че отива на дансинга, а Хари и Розалинда си говориха нещо.По-късно и те станаха да потанцуват.
-Отивам да си взема нещо за пиене, искате ли нещо?-попита Хари
-Аз нищо.-каза Розалинда
-И аз нищо.-казах му
-Аз отивам да си взема също нещо.-каза Алекс и се запътиха към барчето
-Е?-поптах Розалинда
-Какво Е?-отговори ми
-О я стига, знам, че си харесвам Хари.-казах и
Тъкмо да получа отговор две момичета се блъснаха в нас
-Хей по-внимателно! - казах им
-И какво ще направиш-погледна ме едната
Имах чуството, че тези момичета бяха вещици
Не исках да се стигне до бой, затова си замълчах.Те тръгнаха на някъде. Усетих някой да ме удря в крака.Обърнах се и видях едната вещица да прави някакво заклинание.Разбира се това ме ядоса:
-Огнени топки- уцелих тази с черната коса
-О така ли!-те се трансформираха във вещици
-Розалинда, малко помощ!-побутнах я
-Трансформация извикахме двете




Те ни атакуваха, а ние просто се пазихме:
-Къде е Мира?-попитах
-Надявам се, да ни помогне!-каза Розалинда-Снежен дъх!
-Огън-атакувах ги и аз.Когато ги атакувах видях как едната атакува Розалинда и тя падна на земята:
-Розалинда-извика Хари и отиде при нея да и помогне-добре ли си?
-Да, да добре съм!-отговори му тя
-Светкавица на мрака!-извика едната
-Огнено сърце!-защитих се
-Искаш ли да ги сразим?-попита ме Розалинда
-О да!-искаше да каже да направим обща магия-Огнена прегръдка!
-Леден дъжд!-но разбира се вещиците се защитиха
-Мрачен взрив!-извика вещицата.Вместо да се защитим, нашата реакция беше,,затваряме очи, завъртваме си и леко приклякваме''. Точно преди да пострадаме :
-Щититум Милиум!-някой ни защити.Обърнахме главите си и видяхме, че това беше Гризелда, която държеше преграда около нас.Обърнахме се в опита да избягаме и видяхме Мира:
-Но къде беше?-попитах я-3 на 2 щяхме да ги победим още в началото!
-Гризелда ме хвана-отговори ни разочаровано
А къде бяха момчетата, нали са специалисти защо не ни защитиха?
-Къде са Хари и Алекс?-попитах я
-Ъм Гризелда разбра, че са с нас и ги изгони, опитаха се да ви предупредят, но не ги чухте!-отговори ми Мира
-Да изчезваме, какво ли наказание ще ни наложат!-каза Розалинда
Веднага притичахме към входа на дискотеката, но Гризелда ни спря
-Госпожици, дори и да избягате все някога ще дойдете в Алфея
и ще има големи последствия.
Ние се спряхме и докато се замислим:
-Транс Алфея Мимор-каза Гризелда и за миг бяхме в Алфея-И така веднага при директорката!
-Вие не спите ли?-попитах ги, но осъзнах, че не трябваше да питам
-Спокойно Ариана, не се притеснявайте за нас!-каза Гризелда
Влязохме в кабинета на директорката, а тя не беше много щастлива:
-Осъзнавате ли какво направихте?-попита ни
-Съжалявам г-жо Фарагонда, осъзнаваме грешката си!-казах и май само аз бях смела да отговарям
-Добре, това вие е втората проява при трета, може да наложим дори и изключване!Сега няма да наложим наказание, утре с колегите ще решим дали да наложим!Ясно ли е?
-Да!-казахме в един глас
-Добре, а сега си лягайте!-каза Фарагонда
Бързо излязохме от кабинета и, а след това всички си легнахме без да отроним и дума.

След часа във лабораторията спрях Ариа и я попитах:
-Познаваш ли Силвия?
-Амм...във часа когато си протегнахте ръцете разбрах че това е тя.
-Аха,добре!А сега искаш ли да се опознаем ти аз и Силвия.
-Да,но...
-Какво?
Защо я попитах явно се беше засрамила.
-Офф...както и да е.Ела във нашата стая.
Запътихме се към нашата стая и след 3 минути стигнахме хвърлихме се на моето легло трите и си говорихме.
-От коя планета си?-попита Силвия.
-От Линфея.-отвърна срамежливо тя.
-Аз съм от Анималфия,а Силвия е от...
-От Реинис.-прекъсна ме Силвия.
-Знам от къде си на ме прекъсвай!-разкрещях се аз на Силвия.
-Не се карайте.-опита се да ни успокои Ариа.
-Добре!-ние се съгласихме и се обърнахме пак към Ариа.
Имаше 2 часа до следващия час.Нали сега имаме голямо междучасие.Ариа си отиде във стаята а ние със Силвия останахме на моето легло да си говорим.

...Не мога да повярвам, че ще трябва да уча в ново училище! Точно когато бях свикнала с момичетата, с които се запознах и сега... баща ми реши да ме премести в друго училище, защото вече миналото ми училище ми носело ''лоша слава'' като принцеса на Сафира. Вече беше станало вечер и аз си лежах на леглото, докато някой не почука на вратата. Това беше майка ми.
- Как си, мила? Вълнуваш ли се за новото училище? - попита ме засмяно.
- Разбира се, че НЕ! Как можеш да си мислиш, че ще ми хареса да се запиша в ново училище в началото на 2-ри срок, само заради прищявките на баща ми!?! И дори и да не си съгласна, защо не се опита да го разубедиш?
- Повярвай ми, опитах се, но нали знаеш какъв е баща ти! Ако реши нещо го прави и никой не може да му каже нищо, а пък и това може и да е по-добре за теб да се запознаеш с нови момичета.
- Да се запознавам с нови момичета?!? Та аз едва сега се сближих с тези от училището ми, а сега всичко наново... нови учители, нови съученици и най-вече НОВИ ПРОБЛЕМИ, може би. Защо ми го причинявате? Не може ли поне веднъж в живота ми аз да взимам решенията за себе си? - разкрещях се.
- Не ми викай! И все още си малка за да решаваш какво да правиш с някой от важните неща в живота ти, като например - училището.
- Оф, все едно. - казах нацупено и легнах на леглото.
- Сега заспивай, утре ще ставаш рано! - след като ми каза това загаси лампата и излезе.
_______________________________________________________________
*На другата сутрин будилника ми звънна рано, облякох се набързо с тези дрехи, багажа ми беше приготвен още от снощи. Вече бях готова и тръгнах да слизам по стълбите на двореца. Отидох да се сбогувам с родителите си.
- Е, аз ще тръгвам! До скоро! - казах им набързо и тръгнах към външната врата, но изведнъж баща ми хвана ръката ми рязко и ми каза:
- Още ли си ми сърдита? Повярвай ми, след няколко месеца ще ми благодариш, че съм те записал в Алфея!
*Погледнах го с поглед, който казва: ''Да бе, сигурно!'' и се сбогувах с майка ми и излязох, след което се запътих към Алфея.
_______________________________________________________________
*Бях много притеснена, когато пристигнах точно пред училището, защото най-вероятно е аз да съм единствената нова или да има само поне още 2-3 нови момичета. Влязох и се запътих към кабинета на директорката. Докато вървях из коридорите ми се сториха доста различни, защото бях виждала снимки и не изглеждаха така, но пък и честно казано не ми пукаше много. Пристигнах в кабинета ѝ, почуках на вратата и влязох.
- Здравейте, г-жо Фарагонда, аз съм Алис от Сафира. Баща ми ме записа да уча тук преди няколко дни.
- Да, заповядай! Идваш точно на време. - отвърна ми.
- Така ли, защо? - учудено я попитах.
- Вчера направихме промяна на училището ни отвътре. Добавихме и униформи.
*След като чух това за униформите щях да полудея.
- Спокойно! Не са толкова лоши. Ще видиш твоята в стаята ти. На вратата ще пише името ти.
- Добре, благодаря ви. - отвърнах ѝ и излязох от кабинета.
*Запътих се към стаята си и след малко видях на една врата на втория етаж името ми на лист - ''Алис Гуанохил''. Влязох, оставих си багажа и седнах на едно от леглата.

Аз и Амилия си бяхме в стаята и тогава някой почука на врата.
- Момичета мога ли да вляза? - попита човекът отвън.
- Влез - каза Амилия.
Това беше Паладиум. Ние се чудихме за какво ли ни търси.
- Имам специална задача за вас - усмихна се той.
- И каква е тя ? - попитах аз.
Нали знаете за пикситата ?- попита той.
- Да - каза Амилия. - какво за тях ?
- Повикайте Никол и Дестани и ще ви убясня.
- Добре - казахме и отидахме да ги повикаме.
- Момичета елате с нас - казахме аз и Амилия.
- Идваме - извикаха те.
Излязохме на двора и там беше Паладиум.
- Момичета има едно пикси, което е царицата на другите пиксита - каза Пакадиум.
- То е затворено от непознат враг и искаме от вас да го намерите и спасите. - каза той тъжно.
- Разчитайте на нас!!!
- Магия Стар!!!


Тръгнахме към гората.
Гледахме навсякъде, но там нямаше никой.
В един миг Никол намери едно селце с малки къщурки.
- Мился, че това е селото на пикситата. - каза Никол
- Трябваше да взема Миранда - казах аз.
- Вижте там едно пикси - каза учудено Дестани.
- Здравей малкото - каза мило Дестани - знаеш ли къде е вашата кралица? - попита тя.
Тя беше отвлечена от, от...
- О не то припадна... - казах аз.
- Ще го вземем с нас - каза Дестани.
Тръгнахме из селцето, но нищо не намерихме.
На средата на селото имаше малко дърво.
От него се издигна ослепителна светлина.
- Колко е красиво.... - казахме изумено.
Това беше....
Следва Продължение...

Неможех да повярвам, че това ми се случва.Ако родителите ми разберат, че съм накрачка от изклюване, никога нямаше да ми да ми го простят.На сутринта, си оправях прическата пред огледалото:
-Съжалявам!-извини ми се Ариана-Аз съм виновна, знам!
-Не не си!
-Не ми се сърди, моля те!-казвайки това, Ариана ме погледна жално
-Но...-побърквах се- ти не разбираш!-седнах на леглото си-Ако нашите разберат, не само ще ме преместят, но ще ми забранят да те вижда, защото ще си помислят, че ми влияеш зле, което не е така!А и .. и.. сигурно ще ми забранят и да излизам.Ох... откъде да знам какво ли ще си помислят!
Ариана видя, че ми е трудно:
-Разбирам те.Ела да се поразходим навън!
Разбира се, аз се съгласих!Когато излязохме двора беше пълен:
-Ол да, Фарагонда щеше да прави изявление!
-Скъпи момичета, тъй като от много време училището еднотипно, аз и другите учители решихме да променим външния вид на училището.
-Супер!-каза Ариана.Седнахме на една пейка до едно момиче с лилава коса.
– Но, също така решихме и да въведем униформи.- този мих всичко отихна-Момичета, не го приемайте
толкова зле, униформите са хубави, а и имате право, на една част от тях,
да си изберете цвят по ваш избор.
-Супер!-зарадвах се аз
След това Фарагонда ни пусна до Магика, защо забога не го каза вчера, вместо да се бяхме измъкнали вчера, сега щяхме да сме спокойни.
Отидохме до Магика, разхождахме се,Ариана си говори малко с Алекс, обикаляхме по моловете и тн. Дойде време да се върнем.
-Нямам търпение да видя новото в Алфея!-каза Ариана, а аз съгласих се с нея

Това беше едно прекрасно пикси.То ни попита:
-Какво търсите?
-Дойдохме за да спасим царицата.
-Олл...късно е вече.
-Защо?
-След малко ще стигнат до триксите и ще я...
-Победят.-каза Силвия.
-Да!Имате 5 минути.
-Добре!-каза Никол.
-Трансформация!Магия Стар.







-Чармикс!








Литнахме а пиксито беше зад нас.
То ни заведе до там където трябваше да отидем.Видяхме царицата на пикситата.Беше на 1 метър от нас.Тръгнахме и казахме на вещиците:
-Пуснете я!
-Няма!-каза Сторми.
-Черна хипноза!-извика Дарси зад нас.
Ние паднахме.
-Да направим сливане?-попитах аз.
-Става!Отнасяне!-викна Силвия.
-Орлови нокти!-след това беше Никол.
-Въздушна вихрушка!-викна Дестани.
-Море от желе!-последна бях аз.
Атаката ни ги отблъсна.
-Вземете си глупавата царица.
Те я хвърлиха,а аз я хванах.Със момичетата казахме някакво заклинание и тя се оправи.
-Слава богу!-каза Никол.
-Благодаря ви!-отвърна царицата на пискитата.-Все пак кои от вас имат пискита.
Аз и Силвия дигнахме ръце,а царицата ни даде една кисия и каза:
-Това е всичката магия на пискитата ви.Те я бяха загубили.Дайте им я.
Ние кимнахме и се върнахме във Алфея.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

*тъмно синьото означава че това ни е мисията*

Туко що дойдох в Алфея.Таман влязох в училището и една жена ми се изпречи на пътя.
-Как се казваш малка госпожице ?
- Мария Томсън - бързо и отговорих.
- От коя планета си ? - попита още по-ледено.
- От Солария госпожо .
- Добре влизай. - махна с ръка, а и аз не изчаках втора покана, а влязох навътре из училището.

Влязох в Алфея. Огледах се наоколо, но не виждах учители. Предполагам, че сама ще трябва да открия директорката. Тръгнах към училището, когато чух:
- Извинете, госпожице?
- Моля? - Погледнах в посоката, от която идваше гласа и видях Гризелда - заместник директорката.
- Коя сте вие?
- Марлийн Брукс, госпожо. От Хертофили.
- Добре. Стаята ти е в общежитието, етаж две. - Посочи ми го.
- Благодаря Ви. - Усмихнах се и тя си тръгна. Чух я как си мърмори нещо:
- Още една от Хертофили. Дано поне да е по-съсредоточена върху ученето от другата...
Докато вървях към стаята си (за която си нямах идея как ще разбера, че е тя) се зачудих какво ли е имала предвид под "другата". Браво, МБ! Много си умна. Намръщих се. Аз тъпа ли бях или да? Очевидно бе, че имаше друго момиче от Хертофили.
- Пфу... явно не прави добро впечатление... А! Ето я стаята ми. - Влязох вътре. - Еха! Много е готина! Няма нищо общо със снимките, които намерих!
Подредих си нещата и веднага си извадих компютъра - какво щях да правя без него? Включих предавателя за маг-нет и започнах да разглеждам разни неща. Но не ми беше интересно. Побърквах се да разбера коя е тази личност, за която говореше Гризелда.
- И ето го отново моя гении! - Пак се нацупих. - Просто ще се обадя на Килър... всъщност... като се замисля, той днес постъпва в Червения Фонтан. Ура! Така ще е много по-лесно да се виждаме! - Зарадвах се. Веднага му се обадих.
- Да? - Чух силен шум от неговата страна - или беше на оживено място, или пак създаваше от неговите хип-рок миксове музика (е, аз ги намирам за готини, за другите не знам).
- Кил? Аз съм.
- МБ? Здрасти! - Шумът спря. Да, това беше музиката му.
- Виж, можеш ли да провериш едно нещо?
- Да, кажи?
- В Алфея има друго момиче от Хертофили и се чудя коя е. Нали знаеш, от днес уча там.
- Да, естествено. Преди малко си разопаковах багажа. Знаеш ли, че във Фонтана имат музикално студио?
- Сериозно? Страхотно! Това значи, че ще можеш да работиш по миксовете си спокойно.
- Да! Та... значи искаш да знаеш кое е това момиче? Нямаш проблем. - Чух как клавиатурата трака. - Знаеш ли нещо повече за нея? Освен че е от Хертофили, естествено.
- Ами... чух Гризелда да казва, че не е много ученолюбива...
- Добре. Ще потърся... - малка пауза. - Не, няма такова момиче. Да проверя ли само за ученички от Хертофили?
- Добре, давай! - Пак кратко мълчание.
- Ето го. Леле!
- Какво? Какво пише?
- Ще видиш! Пращам ти досието.
- Ъх... добре.
- Трябва да затварям.
- ОК. Чао, Кил!
- Чао-чао, МБ! - Засмяхме се и затворих. В този момент текста се появи пред мен. Той и неговите технологии. Зачетох:
- Име: Луси. Години: 16. Провинения: няма. Ха, какво странно съвпадение. Принцесата се казва така. - Усмихнах се. - Сега да видим останалото... Обща оценка на учителите: добра ученичка. Допълнително: Принцеса на Хертофили. - тук зяпнах - Забележка: Освободена за седмица заедно с Лина, Мони, Саманта и Сия. - Гледах информацията учудено. - Не мога да повярвам, че принцесата учи тук! Определено ще стана приятелка с нея. - Злобно пламъче се появи в очите ми. - О, чакай малко! Пише, че е освободена за седмица... и цяла седмица на Хертофили е имало правник... - аз не бях там - Тогава... - веднага звъннах на майка ми.
- Марлийн! Здравей!
- Здрасти! Виж...
- О, мила! Разкажи ми, как е там? Добре ли се отнасят с теб? Харесва ли ти стаята? Ако искаш да се върнеш, само кажи...
- Мамо, спокойно. Стаята е страхотно и всички изглеждат много мили. Виж, искам...
- О, слава богу! А аз се бях притеснила...
- Мамо! - Повиших тон. Най-после ме чу. - Нали тази седмица беше празник за планетата? Какъв беше повода?
- Ах, вярно! Ти не знаеш!
- Какво не знам?
- Принцесата се омъжи!
- Сериозно ли? - Не можех да повярвам. Та тя беше на 16! 16! Кой се жени на 16, за бога? - За кой?
- Лисандър Тейзър.
- Тейзър? Онзи Тейзър? Фамилията, която изгониха от Хертофили?!
- Да, наследникът. Защо?
- А... нищо. Учудих се. Е, аз ще затварям. Чао.
- До чуване, скъпа!
Веднага написах ключовите думи в маг-нет. Лисандър Тейзър. Излязоха няколко снимки със заглавия:
Принцеса Луси и Лисандър Тейзър се сгодиха

Целувката на принцесата и Тейзър

Имаше и още, но отворих само тези.
- Значи наистина е той, а? Е, в такъв случай, трябва да поздравя принцесата... - Отново това пламъче. - Но утре! Сега е време за спане!
Легнах си и заспах моментално...

To Be Continued...

Пристигнах в Алфея и си търсех стаята. В един момент се блъснах в едно момиче . И я попитах как се казва . Тя ми отвърна
- Аз съм Лина.
Аз и отговорих :
- Аз се казвам Мария .
Тогава аз я попитах да ли знае в коя стая съм .
Тя ми каза :
- Да разбира се ела с мен .
След това аз си влязох в стаята и благодарих , че ми показа стаята. Тя ми каза довиждане и аз отвърнах до скоро .