приключение в Alfea

През нощта не успях да заспя и станах от леглото отидох на двора на чист въздух. Нощта беше много тиха. Отидох до кладенеца и реших да погледам Луната. Изведнъж страшен шум се чу от училището, но нищо.
- Какво ли стана? - попитах се аз.
Изведнъж видях нещо на покрива на училището.
Реших да се кача, но трябваше да се трансформирам.
- Трансформация - изкрещях аз.

Трансформирах се и излетях. Погледнах и видях Сторми с някакви същества.
Знаех, че е нещо лошо и тогава реших да я нападна.
- Я виж ти... - казах аз.
- О не няма да ти позволя да ме разкриеш. - изказа се Сторми.
- Да те видя вещице - извиках аз.
Гръмотевица.

Леден Полъх

Писна ми от теб вещице.
Пълна Мощ : Вятърна Спирала.

В момента на удара тя избяга, а аз паднах на земята и си от духнах. Тихо се прибрах в стаята си и заспах. Много се радвах, че победих Сторми .

На другия ден имаше тържество в Червения Фонтан, по случай 200г. от създаването му.
- Какво не сме поканени - извика Лина.
- Трябва да влезем - каза Алекс - Трябва да видя Пол.
- Ще намерим начин - каза Силвия - Хайде.
- Извинете има ли ни в списъка - каза Алекс.
- Изчакайте - каза човекът със списъка - Не, съжалявам вървете си.
- Хей, това е там е комета - засмя се Алекс.
- Къде? - попита човекът.
Те избягаха .
Хах, как го изиграхме само
- Приятели оттук се вижда всичко - каза Силвия.
- Нагледа се, мой ред е - Каза Алекс.
- Дръпни се де и аз искам - Блъсна се Лина
- О започва - очарова се Алекс - ето го и Пол колко е сладък.
- Да, да дръпни се - Извика Силвия.
- Ти май наистина харесваш Пол - засмя се Лина.
- Да - каза Алекс и се удари във врата.
- Оооо... неее вратата се отвори - разкрещяха се те.
- Ето ги, те влязоха без разрешение - извика охраната.
- Да се прибираме момичета станахме за срам - казаха недоволно те.
И всички тръгнахме към Алфея.

Бяха доста скучни дни и ето че днес Фарагонда ни викна.Като свтрши бях весела защото имаше....зимна ваканция!Супер приготвих си багажа.Нядавах се в Мелъди да видя и Джейкъб.Оле та днес имало състезание.Бях забравила.Карай.Да не забравя телефона.Видях Мони.Охх...бяхме се скарали като бяхме малки.Още сме сърдити.Дано точно днес триксите не изскочат от някъде.Отидох до библиотеката.Офф...ужас беше заключена.Край вбесих се вече.Трансформирах се.
-Музкален прилив!
Срутих вратата и влязох взех кнгата за Мелъди.Беше ми интересна като малка.Излязох и поправих вратата с магията на която ни научи Гризелда за възвръщане.Тя е много трудна магия,но я овладах.Почнах да търся Саманта,Лина,Алекс и Блум за да си кажем довиждане.Илзязох на двора и ги видях.Одитох зад Саманта и сложих ръце на очите и.
-Познай кой е?-викнах аз,но с променен глас.
Лина,Алекс и Блум се смееха.Саманта каза:
-Защо се смеета кой е?
-Роузи!-казаха трите.
Аз свалих ръцете си.И им казах довиждане.Дано днес тръгнем.

След битката със Саманта, трябваше да стоим в стаята.
- Е, поне едно добро нещо излезе от всичко това. - Казах с мрачна усмивка, а изглежда че шокирах Сия и Мони. - Разбрахме какво пише в онази книга.
- Изобщо не си струваше... - Промърмори Сия, а Мони само леко кимна и тогава влезе Фарагонда.
- Как сте, момичета?
- Добре сме.
- Е, вече сте по-добре. Ваканцията започва утре, за това щом сте готови, можете да тръгвате. - Каза и излезе.

*****

Час по-късно си събирахме багажа.
- Луси, ти какво ще правиш?
- Ще обикалям. Както досега. - Свих рамене и седнах на леглото ми. - Ами вие?
- Аз ще се върна на Мелъди. Ще видя новия съпруг на принцесата. А ти, Сия?
- Аз отивам на Флубъст. - Замисли се. - Какво ли ще прави Лий? - Погледна ме.
- Не знам. - Въздъхнах и продължих да събирам багажа си. Никоя от нас нямаше сили да използва магия за това.
- Имам идея! - Каза изведнъж Сия. Двете с Мони я погледнахме.

To Be Continued...

- Имам идея! - Казах изведнъж. Двете с Мони ме погледнаха. - Хайде всички да отидем заедно на Флубъст. Какво ще кажете?
- Да, защо не?
- Ами... щом Луси е съгласна, да. Защо не? Ще е много забавно.
- Супер! - Много бях щастлива. Продължихме да си събираме багажите.
Половин час по-късно стояхме пред входа на Алфея и чакахме да се отвори портала.
- Скоро ще се появи. Далече е, за това се бави. - Усмихнах се.
- Добре. Нямам търпение да видя как се е променил града след нападението. - Луси се беше вглъбила в представите си, а Мони попита:
- Студено ли е там? Дали да не си облека пуловер или...
- Успокой се. По това време на годината единственото студено там е сладоледа. - Засмях се. - По-добре си вземи бански. До града има езеро, което е много топло.
- О, не! - И Луси се включи. - Аз не съм си взела!
- Спокойно! - Пак се разсмях. - Има много магазини. Ще си избереш. Всъщност и на мен ми трябва...
- Да, и аз ще ги погледна. Трябва ми нов. - Усмихнахме се всички и тогава се появи портала.
- Хайде, да вървим!
Влязохме в портала и тогава...

To Be Continued... at another place...

Бях нова във Алфея.Куфара ми падна и всичко изскочи.Ядосах се.Почнах да събирам едно момиче дойде да ми помогне.Не я познавах.
-Благодаря!-казах аз.
-Няма защо!-отговори ми това момиче.
Тръгнах към вратата на училището и...хоп излезе Гризелда.
-Ти си Реклана нали?-попита тя.
-Да!-казах аз.
-Добре влизай.
Аз влязох бях със някакви момичета Никол и Сиси.Помислих си:*Леле Никол...приятелката ми.Но тя е ваканция.*Разочаровах се.Оправих се.Тъкмо излизах и онова момиче дойде и ми каза:
-Фарагонда ни вика.
-Идвам!-изпъшках аз.
Бягаме,бягахме и стигнахме до кабинета и.Влязохме със гръм и трясък.И тя заговори:
-Друг път не влизайте така.Сега искам да ви кажа да се пазите от вещиците от облачната кула и да не излизате извън Алфея.Няма часове защото сега е ваканция.Отидете си по стайте.
-Добре!-казахме ние и тръгнахме.
Влязох си във стаята и си легнах на леглото.Неусетно бях заспала.

Появихме се в двора на Алфея. Бях си сменила дрехите докато пътувахме.

Огледах се, но в тази тълпа никъде не виждах момичетата. Сигурно бяха в стаята. Тръгнах натам.
- Луси, не може ли да те изчакам... не тук?
- Ъх... да, добре. Ще дойдем после. - Казах му и продължих към входа. Всички ме гледаха с неразбиращи погледи. Не им обръщах внимание. И тогава:
- Къде си мислите, че отивате, госпожице? - Чух заядливия глас на Гризелда, когато влязох в училището.
- Вътре, предполагам? - Казах саркастично, а тя ми се намръщи.
- Не може просто да изникнете от някъде и да поискате да влезете в училището...
- И от кога на учениците им трябва разрешение да влизат където учат? - Скръстих ръце, а феите наоколо гледаха спора ми с заместник директорката.
- А вие нима сте ученичка? - Трябваше да се сетя, че е нещо такова...
- Да.
- Нима?
- Вижте... нямам време за безсмислени спорове. Трябва да се върна...
- Не може да... - Изнерви ме. Щях да се трансформирам, но си напомних, че тя ми е учителка. Ужасно досадна и злобна учителка. Сетих се, че мога да ползвам телепортираща магия.
- Ако не ми вярвате, проверете в регистъра на тазгодишните ученички. Аз бързам. - И изчезнах...
Появих се в началото на коридора, където беше стаята на момичетата. Почуках на вратата. Отвори ми Сия.
- Да... Луси! - Останалите се скупчиха на едно място.
- Къде беше? - Попита Саманта, а, преди даже да отговоря, Лина каза:
- Знаеш ли колко ни притесни? - Мони кимна.
- Спокойно, добре съм! - Усмихнах се. Забелязах, че са по пижами.




Засмях се, но нямахме време за това.
Влязох вътре и седнах на един стол. Атмосферата беше изпълнена с напрежение. Поех си въздух.
- Омъжих се.

To Be Continued...

Когато стигнах двора на училището забелязах голямата тълпа ученици. Искаше ми се да попитам къде трябва да отида сега, но ме беше срам. Продължавах да вървя на пред, гледайки земята, докато изведнъж не се блъснах в някой, а този някой ми каза:
-Госпожичке къде мислиш, че отиваш - това беше Гризелда, която ме беше погледнала строго.
Но аз нищо не отговори просто почервенях и продалжих да гледам на долу.
-Как се казвате?
-Роз-аа-линда,- казах плахо аз
-Розалинда коя?
-Розалинда Събрин от Андрос. - отговорих
-Добре.Стаята ти е на 2етаж в края на коридора.
Тъкмо продължих към тълпата, която не знаех какво гледаше, докато Гризелда не забеляза нещо мяукащо в куфара ми.
-Какво има в куфара ти?
-Ъм.. това е моето коте Кира - казах отваряйки куфара си. Какво ли си мислих, да имам коте тайно, но нали щяха да ме изключат ако бяха разберат.
-Добре - отговори отново
Продължих и видях сцена на която имаше няколко момичета и директорката - г-жа Фарагонда!Не чух много добре какво говореше, но разбрах нещо за Сиреникс.След като свърши всичко аз намерих стаята си.На врата пишеше името ,,Ариана Постъп'', както и моето. В стаята имеше всекидневния и две стай с по две легла, явно стаята беше за 4-ма. Подредих си багажа, както и този на Кира и изчаках да видя кое е другото момиче.

- Не мога да повярвам, че ще ме оставиш сама! - сестра ми, Джесика каза натъжено.
- Джес, моля те, успокой се! Все пак не заминавам завинаги! Веднага щом успея да стана истинска фея ще се върна и ще спасим мама и татко!
- Но какво ще правя сама?
- Спокойно няма да си сама! Ще останеш при леля ни за известно време, докато се върна.
- Добре, но ми обещай, че ще се върнеш скоро! - помоли ме загрижено тя.
- Разбира се! Ще си идвам всяка ваканция! - отвърнах и аз.
- Ще ти се обаждам всяка седмица, да знаеш!!!
- Добрее. - засмях се. Хайде аз трябва да тръгвам.
Прегърнахме се и се телепортирах.
----------------------------------------------------------------------------------
След като се телепортирах в Алфея си отворих очите и видях огромна сграда. Това беше училището, в което щях да уча цели три години! Забелязах много момичета в двора, но очевидно аз бях единствената нова там.
- Госпожице Пери от Скопия. От кога ви чакаме! - каза ми с фълшива усмивка г-жа Гризелда.
- Здравейте, госпожо! - казах уплашено.
- Влезте и ще намерите стаята си!
- Благодаря ви! - отговорих и и тръгнах да търся бъдещата ми стая.
Доста време търсех стаята ми, но накрая я намерих на втория етаж... на вратата пишеше само моето име, което значи, че съм сама.
- Супер! Сама съм и ще си правя каквото искам! - казах си на ум аз.
----------------------------------------------------------------------------------
На другата сутрин беше време за учене... Станах, преоблякох се и тръгнах към стаята, където щеше да се проведе часа ни. Влязох в стаята и реших да не седя сама и седнах до едно момиче.
- Здравей, аз съм Пери и съм фея на експлозивите! - поздравих я.
- Хей! Казвам се Анджела и съм фея на живота! - отвърна ми с лека усмивка.
- Яко! Аз съм нова и да ти кажа честно.. леко съм притеснена... - казах и.
- Спокойно, всичко ще бъде наред и аз бях така на първия ден, но после всичко беше страхотно! - успокои ме тя.
- Дано! - усмихнах се!
-----------------------------------------------------------------------------------
След часовете решихме да излезем да се поразходим на двора и си говорехме за разни неща:
- Ти защо се записа да учиш в Алфея? - попита ме Анджела.
- Ами всъщност реших да дойда тук, за да мога да усъвършенствам силите си и да спася родителите си!
- Защо, какво им има? - учуди се тя.
- Преди година, когато бях на 15 бяха отвлечени от някакви хора и все още не можем да ги открием, но съм сигурна, че са живи... мога да ги усетя вътре в мен.
- Разбирам те! Дано ги откриеш и ще ти помогна с каквото мога... - каза ми загрижено.
- Благодаря ти, много се радвам, че си намерих приятелка, като теб! - отвърнах и щастливо, след което се прегърнахме и продължихме.

След като се поразходихме на двора с Анджела решихме да влезем и да разгледаме вътрешната част на прословутото училище... ходихме, ходихме и накрая завършихме в библиотеката.
- Чувала съм, че тази библиотека има магическа търсачка! - каза Анджела и отиде в средата на стаята и си сложи ръката на едно дървено нещо.
- Какво правиш? - попитах я.
- Виж това! - отвърна ми. Анджела, феята на живота!
Непосредствено 3 книги се появиха около нея. Тя ги взе и ги остави на масичката.
- Дай и аз да опитам! - отвърнах и развълнувана и си сложих ръката на масата, точно като Анджи.
- Пери, феята на експлозивите!
Изведнъж се появиха хартиени листове около мен. Разгледах ги и видях семейното ни дърво.
- Яко! - казах заинтригувана.
Започнах да ги чета по-заинтересовано и не забелязах, че една книга летеше над мен, докато не падна на главата ми.
- Ауч! - започнах да се смея, а след това Анджела също.
Взех книгата от пода и я отворих, но имаше само празни страници. Отчаях се.
- Какво става? - попита ме Анджи.
- Страниците се празни! Няма нищо на тях! - отвърнах и заядливо.
- Може би трябва да използваш силите си! - запита ме новата ми приятелка.
- Ъм... аз имам силите на експлозивите, така че не мисля, че това е добра идея. - засмях се.
- Може би си права. - и тя се съгласи с мен.
Разлистих и другите листове, но изведнъж нещо заблестя на един от листовете на загадъчната книга. От там излезе някакво магическо създание.

- Здравей Пери, аз съм Алана, пиксито на блясъкът!
- Приятно ми е Алана! - отговорих и, след което усетих невероятно чувство...
- Пери, ти и Алана се свързахте взаимно! - каза развълнувана Анджела.
- Алана, ела с нас в стаята ми ако искаш? - усмихнах се.
- Разбира се, че искам, Пери! - каза ми с огромно щастие пиксито.
- Хайде, тогава!
Излязохме от библиотеката и тръгнахме в стаите ни.
- Чао, до утре. - казах на Анджела и влязох в стаята си, след което си сложих пижамата и се заговорихме с Алана, моето пикси.[img][/img]

Събудих се.Алармата е звъннала.Закъсняла баба за час. Много обичам да се шегувам.Отворих гардероба и...дрехите разхвърляни все едно във гардероба ми е минало торнадо.Ужас!Хванах нещо:

Слизах вече по стълбите докато телефонна ми не звънна.Беше непознат номер.
-Ало?
-Аз съм Джейкъб.Реклана ела довечера на среща във 8 часа във Магика.
-Не, мога ще пуснат бариерата а и днес почва даскалото.
-Ок,чао!
-Чао!-казах аз и затворих телефона.
Фарагонда ме видя и ме викна.
-Ти днес няма да караш часове,а ще си на мисия за да получиш своята трансформация.-каза ми сериозно директорката.
-Добре!-аз и отговорих.
-Мисията започва сега.
Някакси се телепортирах във друг свят.Излязоха чудовища и живи растения.Олеле и...една...вещиццца.Тя изчезна,ни някои ме удари в гърба.Обърнах се и беше тя.
-Остави ме!-виках аз.
-Няма идваш на най-високото и тъмно място с мен.
Тя ме заведе на много висока скала и беше голяма тъмнина.Майко виждаше се само края на скалата.Не,не уплаших се а когато се уплаша не се чувам,побърквам се,незнам какво ми става когато се уплаша жестоко.
-Така ти се пада като идваш тук.-каза вещицата.
-Но това да не е илюзия.
-Не е!-засмя се злодеиката.
-Щит!
Защитих се.Какво стана.Почуствах лек полъх.Вещицата изчезна.Отново се появиха чудовища.
-Море от желе.
Бяха лесни и получих своята трансформация.

Върнах се в Алфея.Имах 6.

След дъъълга нощ в разговори с Алана бях заспала неусетно... На сутринта беше време за училище. Преоблякох се с ежедневните си дрехи и тръгнах към стаята, в която ще имаме час с Гризелда, но когато влязох там нямаше никой. Тогава погледнах през прозореца и видях, че всички бяха навън заедно с учителката. Отидох при тях и чух г-жа Гризелда да казва:
- Феи! Днешния час ще ви изпитвам! Ще трябва да се биете срещу вашите слабости.
Докато тя говореше аз отидох при Анджела.
- Здрасти, Анджи!
- Оу! Здравей Пери! Чу ли какво каза Гризелда?! Ще трябва да се изправим срещу най-големите си страхове! - каза ми уплашено.
- Да чух и се чудя на какво ли ще ме изпита! - казах и загадъчно.
- Дано да успеем да се справим! - усмихна се.
Тестът вече беше започнал и няколко момичета го преминаха, след което беше ред на Анджела да бъде изпитана. Тя мина теста без проблеми и много бързо.
- Беше страхотна, браво! - казах и учудено.
- Благодаря ти, сега е твой ред! Ще се справиш! - отвърна ми.
- Дано си права. - отвърнах и и изведнъж около мен всичко стана тъмно... нямаше абсолютно никой само и единствено аз, но веднага след като казах това от някъде се появиха някакви мъже.
- Очевидно прибързах.
- Липсват ли ти мама и татко, феичке? - попитаха ме злобно.
- Това сте вие! Вие отвлякохте родителите ми! Ще си платите! - отговорих им гневно.
- И как ще ни спреш. - засмяха се.
- Ето така! Трансформация!

- Скорпионска атака! - извиках.

- Само това ли можеш? - отново започнаха да се смеят и ме атакуваха. Заблуда!

Паднах на земята и не можех да се изправя и ги чух да казват:
- Колкото и да търсиш родителите ти НЯМА да ги откриеш НИКОГА, защото те са мъртви!
- Не! Те не са мъртви не можете да ме заблудите аз ги усещам и ще продължа да ги търся, каквото и да ми коства това! Захранващ експелер!

- Родителите ти са МЪРТВИ разбери го! Светкавица! - викна другия.

Мощен щит! - защитих се.

- Това е краят ти малка феичке! ПЪЛНА МОЩ! - извикаха и тримата злодей.

- Нее! - изведнъж всичко изригна и отново бях в двора на училището.
- Госпожице Пери, много съм разочарована от вас! Мислех, че имате по-голяма вяра в себе си. - каза ми разочаровано Гризелда.
После се огледах и всички феи ме гледаха подигравателно, само Анджела дойде при мен и ме успокои.
- Няма нищо, Пери! Ще има и други изпити! - успокои ме тя, след което се разплаках и отидох в стаята си. Там беше Алана. Тя ми каза, че не е важно дали съм успяла да премина теста или не, а че по-важното е да имам вяра, че ще ги победя и ще съм отново с цялото си семейство. До една степен тя ме успокои и неусетно успях да заспя.

Цяла нощ с Ариана сме си говорили.Тя ми разказа за нейният живот, как не са я пускали навън заради драконите.Разбира се и аз и разказах за Земята.
Сутрин се сабудихме още преди алармата да звъне.Много се вълнувахме.Подбрахме най-хубавите си дрехи, помогнахме си за прическите и слязохме да закусим:
-Какво ли ще има за закуска?-попитах
-Не знам и аз това се питам. - отговори, докато слизахме по стълбите.
Стигнахме и до залата, в която се закусваше.Беше огромна и много шумна.
-Има толкова-а-а много ученици, повече и от вчера. - казах учудено
Тя не ми отговори просто поклати глава в отговор ,,да'' и се оглеждаше къде трябва да се наредим.
Накрая намерихме от къде да вземем закуската си, а каква опашка беше:
-Никога няма да успеем да закусваме!!!- каза ядосано Ариана.
Съгласих се с нея, това беше цялото училище втурнато за закуски...
Най-накрая успяхме да се доберем.И дългоочакваната закуска беше просто-ябълка,чай и филийки.
-За това ли се редихме 10часа-каза ядосано и седна на масата-аз можех и сама да си го направя в стаята!
-Да- имаше толкова хора около мен, че ме беше срам дори и да се храня.
Заради закуската закъсняхме за час.Когато влязохме в стаята, всички ни гледаха странно:
-Госпожици, защо закъсняхте?-каза господин Уизгис
-Ъм..-не продължих изречението, а просто погледнах на долу, почервенявайки.
-Съжаляваме, господине просто много време стояхме на опашка за закуска- отговори му тя
Нищо не ни отговори, а просто ни посочи къде да седнем, а той продължи да върви и говори на бюрото си, докато не седна и каза:
-И така сега задачата ви е да промените цвета на косата си- когато каза това той щракна с пръсти и пред нас се показаха огледала,всички започнаха да се оглеждат в него разбира се.
-И така, просто затворете очи и помислете как бихте изглеждали с друг цвят на косата-продължи господин Уизгис.
Всички започнаха да боядисват, в зелено в синьо, дори и в бяло, а учителят просто се разхождаше около нас.
Дойде и моят ред, аз разбира се си я боядисах в розово.А след мен беше и Ариана, тя толкова вярваше, че ще успее, че вместо само да я боядиса, промени изцяло прическата си- беше с къдрава къса коса.
-Чудесно Ариана, но трябваше само цвета, а и много ярко хубаво червено- каза и той и продължи към другите.
Всички започнаха да се смеят, а тя просто се огледа и каза:
-Супер много ми отива червено, мисля да се боядисам- каза смеейки се
След това имахме при господин Паладин, при него се подготвяхме за входно ниво, както на земята но с магия
...

Бяхме в калното блато.
-Божке,красивите ми ботушки станаха на нищо.Ужас!-казах си аз на ум.
-Така Реклана да е сама.Искам да видя как ще се справи.-заговори Паладиум сериозно.
-Добре де!
Разделихме се.Тръгнах към някаква тъмна гора.Не се страхувах.Просто си извадих сладкиша и започнах да си го хапвам сладко,сладко.
-Замириса!-казах аз.
Стана ми гадно.Божке познавам тези цветя.Мама ми беше разказвала за тях като бях на 2 годинки(последната ми годинка с нея.)Те са миризливи цветя.Извадих парфюма които си бях сложила във чантата.Пръснах,пръснах и нищо не стана.Миризмата продължи.
-Ужасно е!-проснах се на земята.
Запуших си носа.Побягнах не искам да съм тук.Пих хубава водица.Продължих да вървя.След дълго вървене видях едно сладко котенце.Изглеждаше така:

То ме погледна със своите очи и измяука.
-Оле,че сладур какво правиш тук?-запитах го аз въпреки че знаех отговора.
-Мяу!-измяука то(и точно това щеше да е отговора му .)
Аз го взех в ръце и побягнах колкото се може по на вътре.Звъннах на тати,но...НЯМАШЕ ОБХВАТ.Супер остава и да завали дъжд.И се сбъдна.Котето се умокри а аз го скрих в раницата си както сложих и телефона.Нямаше и как да се трансформирам в този дъжд.Заваля и градушка и загърмя.Уплаших се.Стана тъмно като въглен.Виждах само ръцете си докато имаше светкавици.И изведнъж видях финала.Нямаше никой Паладиум каза:
-Браво ти си първа.А това коте с теб ли ще остава?
-Да!Ще се казва Снежинка.
-Хубаво име1Сега да чакаме другите.